Въведение
Както изглежда, като че ли всичко вече е било написано по темата за любовта и сексуалното общуване. Поетите и писателите са описали радостите и мъките на любовниците, философите векове наред са дискутирали произхода на силата, която неустоимо тласка хората един към друг, биолозите и физиолозите са изучавали половите функции, докторите и психиатрите са изучавали симптомите на половите разстройства. Моралистите (както миряните, така и духовниците) са се опитвали да удържат бликащите потоци от инстинкти и емоции с всякакви табута. Докато други не са търсели нищо друго, освен радостта да им се отдадат напълно, изпитвайки всяко усещане и пробвайки всяка „техника“. Истината е, че мъжете и жените наистина не знаят какво е това, което ги притегля един към друг. Но те постоянно търсят това привличане, тъй като са открили, че един от най-големите източници на удоволствие лежи именно в задоволяването на сексуалния инстинкт. (Дори ако повечето от техните опитности се провалят, те никога не допускат, че причината за тези неуспехи може да лежи в невярното им разбиране на любовта и сексуалността.) Като че ли човешкият вид винаги е приемал факта, че любовта е фатална, че винаги започва като красива мечта на съвършено щастие, но винаги завършва с разочарования и разруха. По принцип хората не грешат, когато продължават да се надяват, защото е истина, че само любовта може да донесе истинско щастие. Човешката история показва, че сексуалното влечение неумолимо подчинява волята на човека на повелите на вида и често става причина за трагедия. Нашето съществуване е поредица от безкрайни страдания и трансформации, които завършват със смърт. В безмилостния кръговрат на битието раждането отстъпва място на пълното унищожение и хората са постоянно подвластни на сили извън тяхното разбиране или контрол. Жаждата за живот изпълва всичко живо и се изразява в ужасни, неконтролируеми импулси, в безкраен контраст между плодовитост и разложение. Най-базовите, фундаментални и необходими аспекти на опита са в същото време най-опасни и неприемливи.
Сексуалното привличане е солта на живота - от любовта от пръв поглед, до романтичната искра, която вдъхва живот на една връзка години наред. То изпълва любовните истории в литературата и киното, било тази на съдбовно влюбените Ромео и Жулиета, или тази разказана в „Титаник“, или пък тлеещата страст между героите в „Казабланка“. И независимо от вездесъщата традиционна мъдрост и здрав разум, първичната биохимия на привличането е номер едно сред всички причини за сексуалното общуване между мъжа и жената. Независимо от относителната му отдалеченост от историята на психологията, сексуалното привличане не е просто една вълнуваща тема. То се просмуква в разговорите на всички хора – от клюкарските рубрики, обсъждащи изневерите на знаменитости и модни икони, до рекламите експлоатиращи го, за да продават всичко (от коли до таблети). Оказва се, че липсата на сексуално привличане понякога е причина да се прекратят любовни истории, да се унищожат още в зародиш бъдещи връзки, преди да са успели да покълнат. И ако сексуалното привличане избледнее с времето, партньорът може да попадне в чужди прегръдки. За мнозина сексуалното преживяване е източник на радост, която ги кара да се чувстват живи. Често те не могат да обяснят кое е това, което ги привлича към другия човек. Истината е, че половото общуване като такова не е нито морално, нито аморално. Породено от силен естествен инстинкт, то се превръща в едното или в другото едва чрез убежденията и придружаващите обстоятелства. Значението на сексуалността не се изчерпва с нейния, разбира се, най-важен резултат - размножаването. За човека един съответстващ на неговата същност и на потребностите му полов живот е в доста по-голяма степен предварително условие за вътрешна и външна хармония в живота. Според своето естество той предполага наличието на още една воля, насочена в същата посока, още една личност, която да бъде спечелена благодарение на силите на привличането. И още, любовният живот отваря врата към изобилие от нови възможности за живот и преживявания, пътища за задълбочаване и по-фино познаване на човека и на собствения светоглед. Това в крайна сметка е единственият път за пълното творческо оформяне на човешкото битие и същност в „майчинството“ и „бащинството“.
Що е сексуална полярност?
Бог е създал творението така, че равновесието на живота се основава върху поляризацията, т.е. върху съществуването на двата противоположни, но взаимно допълващи се полюса, така че между тях да се осъществят хармонични обмени. Ако настъпи уеднаквяване на полюсите, тези обмени няма да могат да протичат, а именно те са източник на радостта и вдъхновението. Когато мъжете и жените изгубят смисъла на живота, скрит именно в обмена между двата полюса, те ще започнат да търсят лекарства в аптеките или да се обръщат към психоаналитици. Но няма лекарство за онези, които не разбират най-същественото. Единственото лечебно средство е разбирането! Когато една от полярностите изчезне, това води до смъртта на цялото поколение. Не може да има нито искра, нито живот, ако двата полюса или двата електрода не са ясно разграничени. (Тогава се случва „късо съединение“). Как се практикува сексуална полярност? Това не означава просто съвкупление. Означава отваряне за необятния поток на универсалната жизнена сила. Означава да участваме с цялото си тяло в играта на полярност между мъжкото и женското начало. Тя се случва през цялото време, из целия Космос, между хора, планети и атоми. Ние всички обикаляме в орбита един около друг, задържани от реципрочните сили на привличане и отблъскване, с цел динамично равновесие или т.нар. „хомеостаза“. За да практикуваме полярност, трябва просто да се отпуснем и да позволим на потока на живота да минава през нас (със или без човешки партньор).
Основният закон на полярността е, че за мъжкото начало няма нищо по-привлекателно от женското. Този, който буквално всяка жена знае, но за който малцина са готови да бъдат съзнателно отговорни. На първия етап доверяващото се женско тяло „съблазнява“ мъжкото начало, за да се предаде на физическото удоволствие, тяло в тяло. На втория етап доверяващият се женски ум „ангажира“ вниманието на мъжкото начало, за да се предаде и да се включи в съдържателно споделяне, ум в ум. На третия етап доверяващото се женско сърце очарова мъжкото начало, за да се предаде и да се съедини със силата на любовта, сърце в сърце. И така, поради съществуващата полярност се образува сходство и симпатия, връзка с допълващия принцип, когато мъжкият се притегля към женския и женският към мъжкия. Всеки притежава този допълващ принцип в себе си и може да достигне Бога единствено чрез него. Жената намира Бога чрез мъжа, защото той представя липсващият й принцип, който я свързва с Небесния баща. А мъжът намира Бога чрез женския принцип, чрез жената, чрез Природата, чрез Божествената „майка“. Без женския принцип мъжът не може да постигне нищо. Няма тласкащ импулс, няма вдъхновение, няма свършена работа, няма нищо. Както и без присъствието на мъжкия принцип, женският остава безформен, инертен и безплоден. Да, силата на сексуалната полярност прониква в целия ни живот. Именно тя ни притегля към отсрещния пол и ни кара да се чувстваме неловко в присъствието на най-добрите приятел(к)и на половинките ни. Изпълва брака с живот, а когато си отиде – взема със себе си и живота от него.
Та какво е сексуалната полярност? Сексуалната полярност или я има, или я няма (или поне така изглежда на пръв поглед). Тъй като повечето хора не разбираме, че сексуалната полярност може съзнателно да се „включва“ и „изключва“, ние понякога я наричаме „химия“. Тоест, изглежда, че или я има, или я няма в интимните ни взаимоотношения. В този смисъл, ние се изправяме пред факта, че за мнозина силата на полярността е ядрото на сексуалното привличане в интимността. Тази мистериозна сила влияе на целия ни живот и все пак си остава почти несъзнавана. Ние овладяваме сексуалната полярност като ставаме чувствителни за потока й в ежедневния живот. Представете си, че сте в една стая с добри приятели от вашия пол и разговаряте. Разговорът тече с лекота, смеете се заедно и слушате заедно, настроението е свободно и леко. Изведнъж в стаята влиза изключително привлекателен представител на другия пол. Енергията веднага се променя. За момент разговорът замира, после отново започва, малко накъсан, малко насила. Чувствата са леко смутени (и не ми казвайте, че си измислям)… Защо това е така? Защото се оказва, че присъствието на човека в стаята е променило енергията. Именно това е силата на сексуалната полярност. Ние сме повлияни от сексуалната полярност от главата до петите. Умовете ни се изпразват насред любящата прегръдка и мислите ни започват да препускат под приканващия поглед на непознат. Ритъмът на сърцето ни, температурата на кожата и позата ни са подвластни на сексуалната полярност.
Както електричеството и магнетизма, сексуалната полярност е естествена енергия, за която са необходими два полюса. За да протича електрическа енергия, трябват положителен и отрицателен полюс. За да действа енергията на магнитното поле, трябват северен и южен полюс. За да протича сексуална енергия, също са нужни два полюса. Тези два полюса не се наричат положителен и отрицателен, или северен и южен. По-скоро, въз основа на това, което е интуитивно привлекателно за нас, ние наричаме тези два полюса - мъжки и женски. Между мъжкия и женския полюс протича естествена енергия, затова разговорът ни с приятели прекъсва, когато в стаята влезе привлекателен представител на противоположния пол. Една енергия автоматично протича между мъжкия и женския полюс и нашата система тяло-ум се пренасочва точно както стрелката на компаса. В съвременното значение на израза, понятието „платоническа“ любов представлява възвишено чувство, основано на духовно привличане, без всякакви примеси на чувственост, т.е. чувство на любов. (Изразът носи името на древногръцкия философ Платон, който в своето съчинение „Пир“ разсъждава за този род любов чрез устата на своя персонаж Павзаний. Последният разбира под това название „идеалната – чисто духовната“ любов.) Трудно е наистина да се съгласим с мисълта, че любовта не може да се раздели, тъй като тя представлява цялостността на духовното и материалното битие. Тази любов представлява някакъв вид блаженство, която е побрала в себе си всички сексуални и други жизнени енергии на човека в единен монолит. Думите и погледът на другия човек ни обгръщат с топлотата и насладата на греещото слънце.
Въпреки факта, че кръвта в човека кипи като бушуващо море, ние опознаваме другия човек не чрез плътта, т.е. чрез половите органи, а чрез фибрите на душата си, без да притъпяваме емоционалния изблик и чувства. Това описание разбира се, е слабо поради невъзможността да се подберат подходящи думи (отчасти тази любов е близка да родителската и братската), но тук палитрата на любовта е по-ярка и по-богата. Това е вид взаимодействие, при което между хората може и да няма на практика сексуална връзка, но в усещанията им тя, като че ли съществува. Като че ли се случва в разговор, чрез поглед в очите. Това може да е пламенен разговор на висок тон, за изясняване на работни отношения. Или с взаимна енергия и стремеж да направиш нещо с този човек. Или просто разговор по телефона. За нищо. А после такова приятно и странно усещане, като че ли се е случило нещо и се наслаждаваш на вкуса останал след него. Можем да наречем това: „ментално“ сексуално преживяване, което много специалисти считат за по-мощно от физиологическото. Това е някакъв вид емоционален енергообмен, сексуално общуване в тънък план, „енергиен оргазъм“. Едно много наситено телесно и емоционално преживяване, което може да съществува дори без телесно съприкосновение. Това е тайнство, което се случва в дълбината на тези души, нетелесен разговор, танц между ефирни потоци.
Устояване на сексуалната енергия
За по-голямата част от хората отношението между мъжа и жената не е достатъчно задоволително за нито една от двете страни и те трябва, или да се примирят със своята неудовлетворителна връзка под принудата на религиозния или икономическия натиск, или да компенсират някъде другаде своята неудовлетвореност. Чрез половата любов се осъществява пълнотата на човека във всяка половина. Истината е, че съединяването на половете е четиричленно, а не двучленно, защото винаги е сложно съединението на мъжкото начало с женското начало на друго същество, както и на женското начало на първото с мъжкото начало на второто. Проблемът е в това, че докато мъжът дава физическия стимул, който води до възпроизводство, не разбира, че на вътрешно ниво той, по силата на закона за обърнатата полярност, е отрицателен и е зависим за своето емоционално удовлетворяване от стимулацията, осигурявана от жената, т.е. той зависи от нея за емоционалното си подхранване. Така че, при брака не става въпрос за две половинки, а по-скоро за четири четвъртинки, обединени в уравновесената хармония на взаимното оплодяване. Това ни разкрива нови аспекти на проблема. Колко хора разбират, че техните души са буквално бисексуални вътре в тях и че различните нива на съзнанието действат като мъж или жена едно спрямо друго.
Фройд твърди, че сексуалният живот детерминира вида на целия ни останал живот. Вероятно, по същество животът като цяло определя типа на сексуалния живот, но за практически цели неговото обяснение е вярно, защото докато не е възможно да се поправи объркания сексуален живот, като се въздейства върху живота като цяло (например богатството и славата не могат да се превърнат в адекватна компенсация, ако този основен инстинкт не е наред), но е много по-вероятно да се оправи целият начин на живот чрез нормализиране на сексуалния живот. Тези въпроси са от най-строго „пазените“ тайни, за които ние, съвременните хора, сме загубили ключа. Опитът обаче на новата психология и сродното й изкуство (психиатрията) убедително показва здравината на основата, върху която древните са градили, когато са превърнали преклонението пред творческия принцип и пред плодовитостта в съществена част от техния религиозен живот. Въпрос на добре проверен опит е това, че човек, който е отделил своите сексуални чувства от съзнанието, никога не може да влезе в конфликт с живота, на каквото и да е ниво. (Именно този факт е основата на модерната психотерапия.)
Оказва се, че дълбокият обмен на човешка любов в сексуалните отношения често е труден, защото повечето от нас имат съпротиви срещу изискванията на сексуалното общуване и любовта. Една от главните причини да прибягваме до заместители на човешката интимност, е тази съпротива срещу дълбоката сексуалност, но много малко от нас биха си го признали. Въпреки това малцина са онези, които редовно капитулираме до степен на напълно уязвимо сексуално сливане с избрания от нас партньор. Колко от нас редовно привличат партньора близо до сърцето си, поглеждат дълбоко в очите му, сливат се с него, отдават се чрез него или нея, отварят се и дават с такава дълбочина, че и двамата (мъжът и жената) да се разтворят в сияйната благословия на любовта? Това не е метафоричен въпрос. Почти всички ние се съпротивляваме на отпускането в напълно уязвима сексуална прегръдка с партньора.
Мъжът се свързва с жизнената енергия на целия свят по същия начин, по който ще се свърже с женската сила. Ако той се чувства натоварен от света, често ще се чувства натоварен и от жената. Ако той се свързва със света като източник на удоволствие, можем да очакваме, че ще иска да изпита удоволствие и с жената до себе си. Тоест отношенията, които мъжът има с жизнената енергия на света са същите, които ще има и с женската сила на своята жена. От друга страна, мъж, който се съпротивлява на женската енергия, който се съпротивлява на потока на живота чрез свръх-контрол и опити да организира признаците на хаос или необузданата енергия около себе си, ще прави същото с интимната си партньорка в живота. Ако той страхливо се опитва да се „интелектуализира“ далеч от заплахите и изискванията на истинския свят, така ще постъпва и с жена си. Ако спалнята му трябва да бъде в съвършен ред, той ще очаква същото от емоциите на жена си. Ако е небрежен към заобикалящата го среда, ще бъде също толкова равнодушен към чувствата на партньорката си. Заобиколени сме от мъжки и женски сили във всякакви форми. Разбирането за това как се свързваме с тези велики сексуални енергии, помага на способността ни да бъдем осъзнати и доверени „любовници“, способни на напълно полярна връзка, която се основава на практиката на интимното единение. За повечето хора чистотата и половите органи, като че ли нямат нищо общо, но всъщност при един истински свят живот, те трябва да вървят заедно. (Светостта е свързана с директното разбиране на половите проблеми и докато не се научи да контролира половата си енергия, човек не може да стане светец. Няма смисъл да се търси другаде, това е единственият път към светостта. Светците имат същите органи като всички хора. Те могат да произвеждат същото вещество, но това вещество е било сублимирано, накарано да се изкачи така, че да нахрани техните духовни центрове и да се прояви около главите им като светещи лъчи светлина.)
Мъжественост и женственост
Известно е, че във взаимоотношенията между мъжа и жената, обикновено мъжът е този, който пръв пристъпва към сближаване. Казвам „обикновено“, но в днешно време по-скоро май жената прави първата стъпка. Всъщност е нормално жената да чака търпеливо, а мъжът, като ловец да тръгне да я търси. Да, мъжът тръгва към нея, защото тя е привлекателна. Това е така, тя го привлича, хвърля мрежата и бавно започва да я тегли. Мъжът се приближава, той е вече пленен и уловен. Жената е като рибар, който стои спокойно на брега и само придърпва въдицата с уловената риба. Такова е поведението на жената, тя дори не се помества, рибата сама се хваща на стръвта. Някой ще каже, че и мъжът умее да съблазнява, че жените постоянно са привлечени от мъжете. Да, така е. Мъжът също излъчва нещо невидимо, но подходът му е като на катерач, като на алпинист, който мята куката високо нагоре в скалата и после тръгва да се катери. За разлика от жената той хвърля нещо, което ще помогне за собственото му придвижване, докато жената еманира нещо, което приканва мъжа да се приближи към нея. Следователно привличането е взаимно, това е вид война, където всеки ползва различна тактика, спрямо една и съща цел: да бъдат заедно и да могат да общуват. Когато мъжете и жените попаднат в по-плътните, по-тежките слоеве на сексуалността, това, което те правят физически, е просто конкретизация на вече стореното на духовен план, въпреки че не са знаели за съществуването на тези процеси, защото този фин обмен е бил още неосъзнат. (Мъжете и жените сме съзнателни и разбираме любовта предимно, когато тя добива физическо изражение. Тогава да, виждаме, че нещо се случва, но преди това нашето съзнание обикновено не е пробудено и не й обръщаме никакво внимание.)
Привличането между хората от различен пол обаче, само частично се мотивира от потребността за премахване на напрежението (както неправилно е считал Фройд, който вижда в любовта единствено израза на половият инстинкт, вместо да приеме сексуалното влечение като една проява на потребността от обич и взаимност). Защото главно е желанието за единение с противоположния пол. Всъщност еротичното привличане в никакъв случай не се изразява само в сексуално привличане. Има например мъжественост и женственост на „характера“ и на „сексуалните функции“. Мъжественият характер може да се определи с качествата на проницателност, склонност към ръководене, активност, дисциплинираност и авантюризъм. Женственият характер се отличава с продуктивна възприемчивост, с желание да закриля, с реализъм, търпеливост и проява на майчински грижи. Тези две начала са съчетани у всеки човек с превес на едно от тях в зависимост от „неговия“ или „нейния“ пол. Много често ако „мъжествените“ черти на характера у мъжа са по-слаби (понеже емоционално си е останал дете), той се стреми да компенсира недостатъка с изключително съсредоточаване на мъжката роля в сексуалния си живот. Резултатът е Дон Жуан, който иска да докаже своята мъжка сила в сексуалното общуване, понеже му липсва достатъчно мъжественост като качество на характера. (Когато този недостатък е изразен в по-крайни форми, главен и перверзен заместител на мъжествеността става садизмът.) Ако женската сексуалност е в намалена степен или е извратена, тя се превръща в мазохизъм или в деспотизъм. Мистичният смисъл на сексуалната любов повелява, не да се приравняват мъжът и жената механично и да се уподобяват един на друг, а тъкмо обратното – да се освобождават и утвърждават началото на мъжествеността и началото на женствеността в търсенето на личността чрез сливането и взаимното допълване на тези полярни начала, теглещи едно към друго.
Сексуалното преживяване е великолепна метафора за световната сексуалност, която изисква интелектът да прегърне сърцето. Сексуалният акт е израз и символ на глобалното кръстосване между световните противоположности. Затова трябва винаги на мястото на мъжа да виждаме мястото на Духа, а на мястото на жената да виждаме Материята. Сексуалното влечение между жената и мъжа е влечение между Материята и Духа, а сексуалното влечение на мъжа към жената е влечение на Духа към Материята. Едва когато в сексуалното общуване бъде разпознато влечението между мъжествения дух и женствената енергия, едва тогава половият акт ще бъде издигнат на собствената си висота. Мъжът ще се свърже напълно с жената (и жената с мъжа), едва когато мъжкият интелект се свърже със страстната женственост. Следователно задачата на сексуалното общуване е, да направи интелекта сърдечен, а сърцето интелектуално. Женственото сърце трябва да се устреми към мъжествения интелект, а мъжествения интелект да се устреми към женственото сърце. Раздялата между разума и чувствата е израз на разрушената сексуалност в човека. Разумът трябва да стане страстен, а страстите да станат разумни. Едва любовта на страстния разум може да възстанови изначалната хармония във Вселената. (Разделянето на разума от чувствата и на интелекта от сърцето, води до двете чудовища, които днес ръководят човечеството. Това са чудовището на интелекта и чудовището на сексуалното преживяване. Сексуалният акт е станал чудовищен, защото се е разделил от сърцето, интелекта и духа.)
Честта и достойнството на жената е, да запази своеобразната сила на женствеността, което е равно на честта и достойнството на мъжа. Предназначението на жената е да въплати в света вечната женственост, т.е. една от страните на Божествената природа и по този път да води света към любовната хармония, към красотата и свободата. Това дело е не по-малко и не по-лошо от всички мъжки дела. Жената трябва да бъде произведение на изкуството, пример за Божието съзидание, вдъхновяваща сила. (Без мистичното влечение към женствеността, без влюбеността във вечната женственост, мъжът не би сътворил нищо в историята на света. Мъжът винаги е творил в името на Прекрасната Дама, която го е вдъхновявала за подвиг.) Да, мъжът може да функционира и без вдъхновение. Той може да създава, може да оцелее, но не е напълно жив. Това е така, защото мъжете никога не са се издигали сами. В историята творението винаги се е движило през връзката, чрез отговор, чрез отдаденост към нещо, което е събудило душата ни. Тялото знае разликата между усилие и запалване. Между волевата мотивация и душевния повик на музата за израстване. Има много специфичен начин един мъж да се променя: когато жената стане негова муза. Можем да го почувстваме в гръбначния стълб, в дъха му. По начина, по който вниманието му се изостря и остава. В древногръцката митология „музите“ са богините вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката. (Счита, че всъщност първите, които са почитали и поднасяли дарове за музите, не са поетите и певците, а страшните великани. Вярва се, че преди да изградят империи, мъжете са били вдъхновени.) Макар и да са си представяли нещата по примитивен начин, древните хора много добре са осъзнали силата на женската енергия. Защото в Древна Гърция „музите“ не са били просто метафори. Те са запомнени като живи женски интелигентности, сили, за които се вярва, че вдъхват творчеството на поети, воини, архитекти. Не просто идеи, а душевни покани в състояние на естествен резонанс.
Музата се оказва много силен символ на вдъхновение и любов. Тя може да помогне на един мъж да види себе си по по-позитивен и привлекателен начин, може да му даде по-голямо самочувствие, а оттам той да се почувства по-страстен. Тя може да засили тези чувства дотолкова, че нейният образ да предизвика такава идеализирана и страстна любов, способна да тласне творците да създадат най-големите си шедьоври, на които човечеството се възхищава до днес. Мъжът обаче не се събужда чрез натиск. Той се събужда чрез присъствие. Божествената женска енергия не просто го тласка да бъде по-добър. Тя му напомня, че е възможно повече. Смехът й разслабва бронята. Дълбочината й разкрива къде се е криел. Красотата й не го разсейва, тя го дисциплинира. Само че мъжът не изостря сетивността си и стремежа към духовен растеж заради жена, която не уважава или не харесва. Дори и да се опитва, той не може да се издигне, заради жена, която не може да почувства. Моментът, в който тя го събужда е изтънчен, почти тих. Нещо в нервната му система се реорганизира около целта. Той стои малко по-високо, търпи по-малко глупости, отново усеща тежестта на думите си. Това възпламеняване в тялото кара посредствеността да се чувства невъзможна за понасяне. Човек без вдъхновение ще нарече това „дисциплина“, но истината е, че една муза не управлява мъжа, и не го „оправя“. Тя не го влачи напред, не го съветва. Тя го предизвиква да расте. Женската енергия е зарядът, който се движи като ток, а мъжът отговаря с посоката. Когато Божественото Мъжко срещне Божественото Женско се случва Творението. Винаги е било така, така и ще бъде. Това е същата двойка, която изгражда храмове, прекосява океани, пише епоси и превръща мечтата, идеята, визията във форма. Причината и следствието тук са неизбежни. Колкото по-въплатено става мъжкото, толкова по-мощно се чувства женското.
Как човек се среща с енергията на „музата“? Не като я „консумира“, а като я почита. Като я предразположи, за да може тялото й да се омекоти. Като държи посоката, за да не трябва да носи всичко сама. Като е с нея, когато дълбочината й се появява. Муза не може да съществува в нисшите нива на мъжкото поле. Тя се появява, когато мъжът позволи на вдъхновението (вместо егото) да минава през него. Как една жена става истинска „муза“? Не като се натрапва. Не и като създава конструкции, които нямат душевно съответствие. Не и като се смалява. Не и като се преструва, че е мека. Не и като се откаже от своята истина. Една божествена жена вдъхновява, когато е жива и фокусирана само в това, което е в нейния път. Когато се изразява автентично, като създава красота без извинение, като оставя интуицията й да говори преди страха. Тя не мотивира мъжа със заплахи. Тя не му привлича вниманието чрез нахалство. Тя го кани в резонанс, който е белязан още преди тяхното въплащение във физическия свят. Присъствието й му напомня защо изобщо е искал да стане нещо повече от човек, който оцелява и живее нормално. Каквото и да е, едно е ясно - мъж без муза не може да успее! А човек с муза създава непреходност – плодове на Духа. (Неслучайно музите в древногръцката митология са също девет!?) Единствено на жената могат да се открият някои тайни на живота, единствено чрез жената мъжът може да се приобщи към тях. Нищо, че жените са лоши математици и логици, лоши политици и посредствени художници – в тях има една по-висша от всяка математика и политика мъдрост. Без началото на женствеността, без приобщаването към него, човечеството никога няма да достигне крайното интуитивно знание, защото пътя към Църквата (като Невяста Христова) се затруднява. Когато Божественото Мъжко и Божественото Женско се срещнат в цялостност, самият живот се движи различно през тях. Можем да го почувстваме, да го изживеем, да се изпълним. И вече знаем какво се случва, когато липсва…
Мъжествеността и женствеността обаче не се основават на пола. Мъжествен и женствен не означава мъж и жена – това са универсални сексуални енергии. Повечето хора преживяват „волтова дъга“ само с представители на противоположния пол, но както добре знаем, има и други случаи… Мъжката енергия е ориентирана към цели, тя е планирана, насочвана, фокусирана, самодисциплинирана. Женската енергия е течаща, открита, дива, сияйна жизнена сила, тя е енергията на Природата. Целебната сила на жизнената енергия е женско качество, независимо дали произлиза от мъж или от жена. В този смисъл няма значение дали сме мъж или жена. Тези качества не зависят от пола. Мъжката и женската енергии са универсални сили. Като Човек (мъж или жена) ние притежаваме и двете. Когато пребиваваме в мъжката си енергия, ние сме фокусирани в едно-единствено нещо. Например, опитвали ли сте се някога да прекъснете мъж, когато гледа футболен мач? Или който си „лъска“ колата? Настроението му е: „Не сега, не виждаш ли, че съм зает?“ Разбира се, такова настроение се случва и на жени, когато пребивават в мъжката си енергия. Всеки, който пребивава в мъжката си енергия е фокусиран и не обича да го прекъсват. Докато за хората, които пребивават в женската си енергия, прекъсване не съществува. Телефонът може да звънне докато работите над някакъв проект и гледате телевизия едновременно, да вдигнете и да говорите, а в това време да се появи приятелка на вратата. След това си спомняте, че сте сложили нещо на печката преди да звънне телефона, така че се заемате с него, като през цялото време си говорите с приятелката и продължавате да хвърляте едно око на телевизора. Когато пребивавате в женската си енергия, по-лесно преминавате от едно в друго нещо. Тя е гений на плавния преход, както мъжката енергия е гений в това да свърши само едно нещо. (Разбира се, и двете са полезни в различни моменти.)
Когато човек, който притежава мъжка енергия се приближи към човек с женска енергия, между тях протича волтова дъга от полярност. Ето това е усещането за сексуална полярност. Случва се, когато единият човек е мъжествен, а другият женствен. Много е важно обаче да разберем, че потокът на сексуалната полярност не е предпоставка нито за романтично привличане, нито за любов! Сексуална полярност може да има и при липса на усещане от типа „това е специалния човек, който винаги съм търсил“, което е знак за романтично привличане. В тази връзка сексуалната полярност може да протича между хора, които дори не се познават, даже не са си разменили и дума, да не говорим за любов. Тя е естествена сила, която протича между мъжкия и женския полюс. В тази връзка любовта не е задължително винаги свързана със сексуално преживяване. (Човек може да обича и да не изпитва сексуално желание към обекта на обичта. В същия момент може да желае интимна близост с някого, без дори да го познава, или с някого, когото не обича истински!) Сексуалната полярност естествено се проявява там, където силен мъжки полюс се приближи към силен женски полюс. Тя е магнитна сила, естествена сила, а не непременно признак на любов. Човек може да изпита силата на сексуалната полярност между себе си и всеки от противоположния пол. Естествено е, не е нарочно, невинно е, мощно е. Но все пак това не е любов! И не е романтично преживяване!
Да, жената трябва да обича мъжа и мъжът трябва да обича жената. Но тук нюансът е, че двама души не могат едновременно да се обичат! Ако се обичат едновременно, те ще се сблъскат. Тогава ще кажете: Ако единият обича, другият какво ще прави? Другият трябва да преценя, да оценя неговата любов. Единият обича, другият оценя неговата любов. И тогава оценката е една сила, която привлича любовта. Между оценката и любовта ще се образува силна връзка. Ако искаме другият да ни обича, тогава ние ще оценяме любовта му към нас. За да обичаме един човек, ни най-малко той не трябва да мисли, както ние мислим, но трябва да имаме една и съща основа. За да съществува известна връзка между нас, единият трябва да предава Божествената енергия, а другият да я възприема, да бъде като предавател. Тоест, или той предава, а ние приемаме, или ние предаваме, а той приема. Един мъж не може да обича една жена, която има мъжка форма. Той обича нещо, което е противоположно на него. Мъжът, самият е груб по естество и затова обича нещо по-уютно, меко и приятно. Любовта и сексуалната полярност не са едно и също нещо! Може да обичаме децата си, приятелите си, домашните си любимци, но това не означава, че искаме да споделяме сексуална полярност с тях… Обратното също е вярно: може да изпитваме силна сексуална полярност с напълно непознат, с човек, когото не познаваме много добре – може дори да не знаем името му! Макар че мъжкият и женският полюс са необходими за пълна и страстна сексуална полярност, те не са задължителни за истинската любов. Всъщност много често дългосрочните взаимоотношения губят сексуалната полярност с времето и все пак партньорите продължават много да се обичат. Известен спад в сексуалната полярност е напълно естествен. За много от нас, особено, когато остаряваме, сексуалната полярност е все по-малко и по-малко важна, макар че продължаваме да искаме любовта да струи във връзката ни. Обаче някои от нас се сблъскват с една не толкова желана ситуация. Може да обичаме партньора си, но вече да не сме сексуално привлечени от него или от нея. И все пак продължаваме да искаме страст и сексуална полярност в живота си. Не става дума за истински конфликт. Усещането е, че като че ли сексуалната част от отношенията ни е приключила.
В нашата култура играта на сексуална полярност най-често се случва между мъж и жена. Разбира се, както добре знаем, много е възможно двама мъже или две жени също да практикуват „интимно единение“, когато единият играе мъжкия полюс, а другият женския в моментите на интимност. Също така е възможно мъж с женски полюс и жена с мъжки полюс да практикуват сексуална полярност в своя интимен живот. Все пак най-честата ситуация е на жена с женски полюс и мъж с мъжки полюс. Женствеността е уникалната природа на човека от женски пол, както мъжествеността е природата на човека от мъжки пол. Когато обаче нарушаваме законите на тази природа, системата започва да се руши. Настъпва хаос, в който самият човек страда, а после обвинява за тази несправедливост Бог. Какво общо има Той с това? Той ти е дал възможност да дойдеш на този свят в образа на жена, за да изпиташ всички прелести на тази природа, а ти си се „изплюла“ върху Неговия дар и си се отрекла, мислейки че да си жена е несъвършенство. Твоята приятелка се е оказала по-женствена от теб и твоят мъж е започнал да ходи тайно при нея. Той мами себе си, защото не иска да бъде неидеален в очите на някоя, която счита себе си за богиня. В надеждите да постигнем връзка, която се основава на това, да се срещнем по средата на пътя (т.е. да споделим отговорностите по равно), ние обикновено забравяме какво ни е събрало в началото: нашите уникални и специални дарове като въплащения на мъжкото и женското начало. Някои от нас днес може да търсят мъжествени качества, а утре – женствени. Но истината е, че ако изобщо имаме някакво сексуално желание, то е желанието за полярност. Можем да получим не сексуална любов от приятелите и от семейството си, но за повечето от нас този вид любов не е достатъчен. Повечето от нас искат сексуална полярност. Искаме да усетим любовта проявена по мъжки или женски начин.
Оказва се, че човек е винаги или излъчващ, или предаващ, а ако не е, той не е вече измежду живите, като в този случай вече не са му необходими никакви обмени. Обменът е в основата на живота и ако знаем как и с кого да се обменяме идеално, значи сме намерили истинската тайна на битието. За съжаление, мъжете и жените сме се спрели на първото стъпало от стълбата и извършваме взаимообмени само на физическия план. На това ниво обмените не са Божествени, по природа те са най-грубите от всички възможни. Ако човек свири само на едната струна на „арфата“ на живота, не е възможно да се научи как да бъде щастлив, силен и сияен. Това е така, защото мъжете и жените не сме предвидени да бъдем монотонни инструменти с една единствена струна. Ние трябва да се научим да вибрираме с всички струни, които притежаваме. С тези, които ще ни дадат други усещания, други радости, изобилна висота на чувствата, безкрайно по-силна от чисто физическия контакт. Но това е наистина необяснимо. Когато мъжете и жените са заедно, напрежението в тях се покачва. Това е нормално, Природата е планирала нещата по този начин, но въпросът е, да се знае дали това малко напрежение трябва да ги накара да изхвърлят и пропилеят силите си. Тук започва Мъдростта или… глупостта! Ако загубим тази скъпоценна енергия за безсмислици, това означава, че не сме разбрали нищо.
Целта на Природата не е да ни накара незабавно и без значение по какъв начин, да се освободим от това напрежение, а да ни подтикне да се замислим за причината за съществуването ни, така че да намерим неговият смисъл и да го използваме за велики цели, да го изпратим по-високо, нагоре, навсякъде, през цялото си тяло, така че клетките да бъдат напоени, просмукани с тази сила и оплодени. И ако човек усеща някакви емоции, това не значи, че трябва да се концентрира върху тях. Не, трябва да надхвърлим чувствеността, да се извисим мислено над нея, да изпратим енергия навсякъде, до най-високата точка, до мозъка. Ако Природата ни създава известно напрежение, целта й не е, то да бъде унищожено. Без него човек може да се чувства по-спокоен, по-тих, но не му остава никакъв стремеж, никакъв импулс. Той е практически мъртъв, оглупял, защото е загубил това напрежение. На практика напрежението е нужно, за да докара водата до най-високите етажи на небостъргача. Но за да разреши тези неимоверно важни въпроси, човек трябва да се възприема като нещо повече от физическо тяло, което трябва да задоволи.
Да получим животинска радост и чувство на успокоение явно е необходимо, иначе Бог нямаше да го планира, но не до такава степен, че да жертваме всичко останало за чисто биологични усещания. Напрежението съществува, за да доведе силата до върха, но повечето не го осъзнават и правят всичко възможно да се освободят от него, защото то ги безпокои, тревожи ги. Ако не знаем как да контролираме тази енергия, така че тя да свърши цялата работа, да задвижи всички колела, тя ще се измъкне по всички възможни направления и ще причини катастрофа. Да, винаги има един излъчващ и един възприемащ полюс, и между тях винаги има циркулация. Когато мъжът и жената са преплетени, жената получава енергия отдолу, тя се качва по гръбначния й стълб към главата. Там тя излъчва тази енергия през устата си към мозъка на мъжа, който на свой ред става приемащ. (Мъжът получава горе и отдава долу, а жената получава долу, а отдава горе. Нежната, слаба и деликатна жена е тази, която дава горе, на по-висшите планове. Ако жената знаеше това, тя би могла да трансформира мъжа посредством мисълта си. Защото по време на любовта жената е много по-силна в мисълта, много повече от мъжа, който лесно губи самообладание, т.е. главата си. Неслучайно, когато момче и момиче се целуват и в този момент някой ги изненада хванати насред прегръдките, бедното момче обикновено говори несвързано, докато момичето запазва самообладание и е под пълен контрол. Тя е способна винаги да измисли някакво правдоподобно обяснение, но нито за секунда не изпада в паника и не губи главата си.)