Андрогинност е термин, който произлиза от гръцкото „andr” („мъж”) и gyné („жена”) и се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики. В древногръцката митология андрогините са митични двуполови същества, които са много силни, дори равни на боговете. (Днес това може да бъде видяно в модата, сексуалната идентичност, начина на живот, или може да се отнася до биологични характеристики, когато става въпрос за физическа „интерсексуалност”.)
Във Вселената съществуват два основни Принципа, които намират отражение във всички проявления на Природата и Живота. Въобще цялото Творение е дело на тези два Принципа – Мъжкия и Женския. Неслучайно Библията започва с втората еврейска буква „Бет“ (а не с първата).
За повечето християни днес, идеята, че съществува връзка между сексуалността и духовността е (не знам как да се изразя) „леко“ скандална. Поне за онези, които не са чели книгата „Песен на песните”. Разбира се сексуалността и духовността не са едно и също нещо. Те не се покриват, но се допират плътно, защото имат една и съща основа – не само в мита, но и в действителния човешки опит.
Времето, в което днес живеем се характеризира с много дълбоки религиозни трансформации. Във всички аврамически религии (юдаизъм, християнство и ислям) възникват и се развиват нови подходи, които съхранявайки традицията и приемствеността, дават нови отговори на предизвикателствата на съвременността. Това от своя страна води до промяна във взаимоотношенията между тези религии. В тази връзка в съвременния свят много добре например е развит юдео-християнският диалог. Той се случва не само на нивото на формалните декларации и „срещи на върха”, но и на нивото на хоризонталните връзки между вярващите, чрез развитие на взаимното разбиране, съвместните обсъждания и дейности. Но защо до момента не виждаме сериозен еврейско-ислямски диалог?
