Голотата на първото семейство
Като продължение на темата от миналата част, сега бих желал да се спра върху ролята на „змията“ и онова, което се случва в Едемската градина, свързано с „голотата“ на Адам и Ева. Тъй като, когато говорим за случилото се в Едемската градина, не можем да минем без разглеждане образа на Змията, първо ще се спрем на най-главния термин използван за нея. (Това е термин, чийто смисъл отново не става ясен в различните преводи на Библията, тъй като те го замъгляват.) Първото, което четем за Змията е това, че тя е наречена „хитра” (Бит.3:1). Нека обаче да видим къде за първи път е използвана тази дума. Тя е употребена само стих по-рано (точно преди този, в края на втора глава), където се казва: „А и двамата и човека, и жена му бяха голи и не се срамуваха”. Тук думата „голи” (на иврит „арумим”) е същата дума употребена, когато се казва, че змията била „хитра”! (В превода това не се забелязва, защото това са две значения на една и съща дума, означаваща и „гол”, и „хитър”.) Така че Змията била по-хитра, но от кого? От „всички полски зверове”, но не и от човека. Така да се каже, „най-хитър” или „гол” е бил човекът. Но какво иска да ни каже Библията чрез думите, че Адам и Ева са били „голи”? Защо ни е въобще да знаем това? Какво ни казва то? Какво значение има това за нас? Всъщност главното, което ни казва този стих не е това, че те са били голи, а че не са се „срамували”! Между впрочем ние виждаме, че днес всички хора носят дрехи и тези дрехи се явяват изключително важни за човека (докато за животните това не е така).
Та каква е причината Адам и Ева да не се срамуват? Защо преди грехопадението човекът не се е срамувал? Отговорът е: Защото за него всичко е било разделено (Доброто е било едно нещо, а Злото друго) и тези две неща не са се смесвали. Той не е виждал в голотата нищо лошо, защото в него не е възниквало нищо неправилно от това, то се е явявало нещо биологично и естествено. Нещата обаче коренно се променят след грехопадението и голотата става нещо лошо именно, защото Доброто и Злото се смесили вътре в човека. Когато всичко е разделено на части, тази дума „арумим” позволява нещата да си стоят самостоятелно, но когато всичко е смесено, тогава възниква съблазънта да се използва едното за сметка на другото. Да, такава е тайната на Злото, но само като достигне върха човек започва да разбира неговия смисъл. Иначе то си остава неразгадаемо, непонятно, неразбираемо.
Текстът продължава с думите на Змията, която казва на Ева следното:
„Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината? Жената каза на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.”
Може ли обаче един такъв грях да бъде причинен от изяждането на някакъв плод? Определено не! И за да ни предпази от инфантилното четене и буквално тълкуване на библейските текстове, самият Христос казва на учениците си: „Не това, което влиза в устата омърсява човека, а това което излиза от устата му, то го омърсява”. Историята продължава с думите: „А змията каза на жената: Не, няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото”. Тоест, изкушавайки жената да вкуси от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото, Змията се аргументира като казва, че вкусвайки от плода човекът ще стане Богоподобен, т.е. ще се уподоби на Бога „Който познава Доброто и Злото”. Истината ли каза тук Змията? Бог познава ли Доброто и Злото? И създава ли Бог зло? Да, това ни е казано директно: „Аз създавам светлината и творя тъмнината. Правя мир, творя и зло. Аз Съм Господ, който правя всичко това” (Ис.45:7) Само че проблемът със Злото не може да се разреши с умуване, опити и лекции, защото стои високо над способностите на човешкия разум. В тази връзка, може да шокирам някого, но за мен Злото не съществува „в действителност“. Злото е зло само за слабите, за онези, които не са подготвени и не знаят как да боряват с него. За тях то представлява една могъща действителност, но за децата на Бога, Злото (за което християнството толкова много говори, без да го познава и разбира), представлява скъпоценен и богат материал, който ние трябва да използваме в своята работа. Тук е моментът да споделя някои мисли, които на доста християни ще се сторят странни (дори еретични), тъй като са напълно различни от разбирането, което Църквата проповядва вече две хиляди години.
„Проблемът“ със Злото
Оказва се, че корен и източник на Доброто във Вселената се явява свободата, а корен и източник на Злото – необходимостта. В процеса на Сътворение на света са задействани както Божествената свобода, така и Божествената необходимост. Свободата се проявява в изходното свободно решение на Бога да създаде света, а необходимостта се проявява в това, че по-нататък на Всевишния „му се налага” да предприеме принудителни стъпки, така че светът да не се разпадне. Божествената необходимост при Сътворението се проявява чрез природните закони – и именно те стават в края на краищата метафизичен източник на Злото. Ясно е, че съвсем не всяко свободно действие е добро и човек постъпващ свободно, може също да върши зло – и обратно, нерядко човек прави добро по необходимост. Но това не отменя факта, че ние се чувстваме добре, когато вършим това, което искаме, и когато нашият избор се явява свободен, свободата ни въздига и приближава към Бога. А когато сме принудени да направим добро, даже когато признаваме необходимостта от това, обичайно се чувстваме зле и „принуждението” ни отделя от Бога. Отчасти свободата е даже по-привлекателно нещо, отколкото изобилието и богатството, защото тя е свързана с нещо много дълбоко в човешката душа.
Именно затова свободата нерядко става идеал, за който хората се готови да воюват и умрат (при това дори, когато става въпрос за чужда свобода). И всичко това е, защото свободата е Божествена и постъпвайки свободно ние реализираме Божествената компонента в собствената си душа. По такъв начин Злото се явява необходимо за функционирането на света и за реализацията в него на Доброто. Тоест източник на Злото е Природата, когато в нея не се проявява Божествената цел. (Както например млад човек, който не е включен в позитивна работа, и който в младостта си няма къде да изразходва силата си, започва да хулиганства, тъй като му е скучно, а няма позитивна посока, в която да се придвижи. За да се поправи ефективно ситуацията е нужно не да се блокира активността на този млад човек, а тя да се пренасочи в правилна посока.) Да, енергията неизползвана за Добро, може да се превърне в Зло. Водата неизползвана за напояване често залива околните територии и ги превръща в блато. Затова с всички сили, които човекът има и във всички области на живота (наука, изкуство, естетика, култура, икономика, политика) - всички те трябва да бъдат включени в ценностната система на Доброто. А за формиране и придвижване на тази ценностна система отговаря именно религията (използвам този термин в неговия богословски смисъл). В момента, в който някаква сила остане извън Божественото разглеждане, тя може да стане източник на зло. И ако религията се откаже от интеграцията на тези неща, ако тя заявява за своя цел само „спасението на душата, а не поправянето на обществото”, то тя разрушава смисъла на своето съществуване. Защото всички тези сили се явяват в своята основа Божествени.
В контекста на тези мисли, искам да кажа, че зрялото (а не инфантилното) отношение към света, включва в себе си осъзнаване смисъла дори на онези явления, които не ни харесват. Обсъждайки съществуването на Злото в света и разбирането на неговата необходимост, аз по никакъв начин не оправдавам самото Зло. Но отказвайки се от такова обсъждане, ние ще престанем да разбираме Злото и няма да можем да му противодействаме ефективно, или поне да намалим неговите мащаби. Този, който не иска да разбере смисъла на Злото, способства за идването в света на още по-голямо зло! Може ли например (в контекста на днешните събития в света) да се мине без войни, без насилие, без убийства? Какво би било ако Каин не бе убил Авел? Възможно е тогава историята на човечеството да би била без войни. Но Каин извършил убийство и затова историята от най-древни времена се развива с помощта на войните. Да, вместо отричането на тази реалност трябва да се опитаме да я разберем. Започвайки с Каин, именно ние хората (а не Бог!) избрахме да управляваме света с помощта на войните. А трябва да запомним, че за развитието на света съобразно Своите цели, Бог използва онези средства, които хората избират, и намира приложение дори на войните. Бог придвижва и развива света дори чрез злото, което се твори в него. Поради тази причина мир в света дълго време няма и няма да има. Христос ненапразно каза тези странни думи на своите ученици: „Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята, не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й.”
Истината е, че в света и Вселената не съществува самостоятелно зло. Злото е слуга на Най-Скрития от Скритите. Бог е създал Злото, за да преобрази нашия „добър“ човешки свят. Злото ще пресъздаде Доброто, защото днес Доброто е в застой. (Макар да е парадоксално се оказва, че именно Злото ще дари падналото човечество с жив, съзнателен разум и никак не е случайно, че ние хората се обединяваме най-силно по време на масови трагедии и катаклизми.) Човешкият живот е Зло, духовният живот е Добро. Божественият живот е благост и еликсир. Злото проваля само човешкото „добро“, защото то е лицемерно. Злото съществува в света, за да осветим ние собствената си тъмнина. Злото е тайно намерение на Бога, за да може човекът да се извиси в собствената си Неизменност. Ако човекът допуска зло в своя живот, той изменя на себе си и понеже изменя на себе си, самото това зло го наказва в определения момент, за да може чрез наказание човекът да тръгне обратно към своята Неизменност и да види Лицето на Бога. Тъй като в Бога изменчивостта се саморазрушава, това, което остава от човека е първичното чисто състояние – Неизменното състояние, Сияейщата Божествена Същност. Именно това се случи на Голгота. Там човешкият дух се пресътворява и човекът се завръща в храма на Свободата. Без Голгота човек не може да придобие Образа и Подобието на Бога. Образът е Свободата, а подобието е Духа. В света човекът е разделен на две, а на Голгота той става Едно с Бога. Голгота е реалното завръщане на човека в себе си, в своята собствена Вечност. На Голгота човек поставя Бог като по-важен от живота си. На Голгота човек става от сътворен - Несътворен, Благословен. Голгота е могъщо изпепеляващо благословение, но него могат да го понесат само духовно извисените.
Голгота е отстраняване на земната „съдба“ завинаги. Голгота е прославената вътрешна победа. Това е победа над цялото минало на човека. Голгота е мистичното усмихване на Бога. Любовта е свещена и необикновена Тишина, тя е посланието на Бога. В тази тишина ние сме обвити и съхранени в Божието сърце. Тишината е скрит образ на Бога, тишината е словото на бездната. И който осъзнае в себе си Непроизносимото, той ще осъзнае и бездната. Да, „бездна призовава бездна“, но най-величествената тишина е Тишината на Голгота, защото тук се случва раждането на Тайната. Там животът поглъща смъртта, Злото бива погълнато от Доброто, така че те отново стават едно. Както в Едемската градина, където Дървото на Познанието е едно (и за добро, и за зло), а не две отделни дървета. Който съумее в мрака на Голгота да види себе си и своето ярко сияние, той е пронизал земното и тогава в мистичния мрак съзира лъч от тайнството на Абсолюта. Когато всичко земно е угаснало, тогава Мракът явява другото си лице – лицето на мистичното откровение. И тогава човекът съзира своето безсмъртие, защото Мракът е озарен – явява се тайното Присъствие. То е, което превъзхожда всички видения. И тук човекът преживява своето Велико Първоединство, става мистик, а безмълвието вече му говори. Защото дълбоко в мрака няма зло, но това е само за този, който може да вижда. А вижда само този, който преодолява. Целта на Злото е такава, че чрез него Бог иска да ни върне в собствената ни Сияеща Същност. И тогава ние изведнъж разбираме, че Злото не е било зло, а тайно намерение на Божия Замисъл. Бог ни обича безкрайно и това, което обича в нас е Неизменното (онова, което имаме от Него). На него се основава бъдещата нова Вселена, която няма да бъде материална, а духовна. Да, Злото служи на Бога, защото е разбрало тайния замисъл на Любовта. Светлината и тъмнината живеят в Бога като едно цяло, което не си противоречи. В Бога те придобиват друго свойство – те стават Светлина от нов порядък. Човекът също трябва да постигне това, като използва в себе си и силата на светлината, и силата на тъмнината. Когато човек стане цялостен, светлината и тъмнината в него също няма да си противоречат. Те ще образуват нещо ново, нещо, което надминава и двете.
Мракът е съкровена тъмнина, но той е тъмен, не защото е черен, а защото не е осветен. Всеки човек има за цел да освети своята чернота и да превърне мрака в огледало, за да прозре, че той (човекът) е едно същество на вечната святост и универсалната светлина. Няма зло, което е против нас, но когато работим против себе си, ние мислим, че и Злото работи срещу нас. Истината е, че всъщност Доброто е приспало милиони хора и затова Бог избира Злото да работи за Неговите цели. (Аз не познавам нито един човек, който да се е променил, развил, израстнал и т.н., когато всичко му е било наред. Да, ние се променяме винаги под давление, под натиск, по време на изпитания и трудности. Те са тези, които ни помагат да израстнем и станем зрели хора!) Трябва да минем през много зони на мрака, за да познаем блаженството, а мракът е, който дава вкуса на блаженството. Само в мрака, когато е най-тъмно Бог идва при нас и Неговата любов може да ни освети със своята дълбочина и безкрайност. Ако приемем любовта на Бога, тогава мракът ще е изиграл своята заветна роля и ние ще сме блажени в Неговото Царство. За да може Бог да стане цялостен в човека, Бог и човекът трябва да се обединят, за да може истинският човек да обхване в себе си красотата на всички светове. Истината ще влезе в човека под формата на неизмеримо блаженство, защото Той е с нас и „в долината на мрачната сянка“. Трябва да знаем, че нито на небето, нито в Ада няма сила, която да не изхожда от Бога. Всяка сила и всяко свойство се намират под Неговата власт и без Неговата воля нито една сила не може да бъде приведена в действие!
„Бог твори и добро, и зло”, защото всичко, което Той прави е пуснато в действие, заради придвижване към определена цел. Това съвсем не означава че „Злото е ефимерно”, защото ние живеем не във някакъв виртуален свят на глобалност, а в локална, ограничена реалност. И това, което се явява зло за нас в нашия реален живот, действително е истинско зло. И затова на наше ниво Злото не трябва просто да се обявява за фикция, то е реалност. Не трябва просто да пренесем реалният живот в жертва на глобалния (това е и аморално и неефективно), това понижава духовното ниво на човека и му пречи да достигне самата тази глобалност, заради която е жертвал. И втората причина е, че в момента, в който обявим Злото за несъществуващо, подчертаваме, че то е само необходим елемент за функционирането на Доброто и се лишаваме от сила за борба със Злото, строим за самите нас психологическа преграда в такава борба. А Злото е нужно точно за това, за да се борим с него и да го победим. Бог ни е поставил задача да преодолеем Злото и ние се придвижваме решавайки тази задача. „Бог твори и добро, и зло”, защото във Вселената като в единна система всичко като цяло е позитивно, но именно за тази глобална позитивност, в системата има локална негативност, която трябва да бъде преодоляна. Затова на долното, локално ниво на разглеждане Злото обективно съществува и ни е указано да се борим с него. Ако ние гледаме отгоре, от гледна точка на нивото на диалог на цялото човечество с Бога, то на това ниво „самостоятелно зло” не съществува, то се явява част от замисъла и необходимо условие за реализацията на Доброто. Затова трябва да се гледа глобално, а да се действа локално.
Да се разбира метафизичната необходимост на злото и при това да продължаваме борбата с него. И това съвсем не е просто. (Тук може да се приведе някаква аналогия с художествената литература. За качествената литература е необходим конфликт, необходима е борба с реалното зло съществуващо в света. Ако книгата се явява трилър, то тази борба е чрез преследване и стрелба, а ако това е психологически роман, то чрез вътрешната борба на героите с техните страсти или комплекси. Ако това липсва и литературата отразява единствено „борбата на доброто с по-доброто” тя престава да бъде логична и истинска.) Да, Злото е необходимо за сюжета, но това не означава, че само по себе си то е оправдано. Обратно - то подлежи на унищожение. Разбира се, аз осъзнавам ясно каква опасност носят подобни идеи за всеки неподготвен ученик на Христа. Ако на него му се каже, че всичко, което ни заобикаля се явява „добро”, той може да възприеме това буквално като указание за действие и тогава ще загуби възможността да се бори със Злото, да му се съпротивлява, а това ще се окаже разрушително за неговия живот. Напредналият духовно ученик трябва да разбере, че всъщност „всичко се явява добро”, но не в ситуацията на настоящия момент, а само при поглед от позиция на бъдещето. Още повече, че днешното локално зло се превръща в глобално добро именно в процеса на нашата борба с това зло днес. Подобен поглед на света едновременно от два времеви ракурса предполагащи активна борба със Злото днес и едновременно разбирането на неговата позитивна роля в бъдещето и обединението на тези две перспективи, които изискват различна позиция, е изключително сложно за човека.
Съществува гледна точка, че Адът е отсъствие на Бога, а Раят е Бог и Неговото присъствие. Това е дълбока позиция, която не е лишена от достоверност. Да, Адът действително е отсъствие на Бог и на светлина, но… не пълно отсъствие на Бога и светлината. Истината е, че дори Адът не може да съществува без някакво присъствие на Божествена светлина. Защото само Божествената светлина и духовната енергия могат да поддържат съществуването на каквото и да било. Докато все още има човешки ум и съзнание, способни да преживяват Ада, значи в тях съществува и пулсира някаква частица от Божествената мисъл. Угасването на човешкото съзнание настъпва тогава, когато ние станем съвършено недостъпни за Божествената светлина. В този смисъл, ние се преселваме в Ада ежедневно, когато практикуваме дълго време начин на мислене и поведение, който е несъвместим със светлината и хармонията на Бога. Да, абсолютно са достоверни сведенията за демоничните същества населяващи сферите на тъмнината. Но тук има едно голямо НО. Тези същества са творения на нашия ум и на нашата душа. В този случай Душата страстнала се с тялото ражда всички „змии“. И се оказва, че няма Зло, освен това, което се ражда в душата на човека! Адът – това е невъзможността да обичаш! В този смисъл, Адът и Раят започват тук и сега в нашия живот! Много от нас в своя живот преминават през периоди в Ада, и много познават моментите в Рая. Но уви, последните са доста краткотрайни, тъй като ние не им отдаваме нужното внимание. Да, Адът е невъзможността да обичаш, но той не е само това. Адът е и невъзможността да разбереш, че ти Си и кой Си. Душата преселваща се в Ада след физическата смърт на своето тяло, попада първо в Ада на своите страхове и обвързаности, на своите обременености, в Ада на неотработения през физическия живот гняв.
Ние не можем да отнесем в другия свят своите материални богатства, както е писал за това цар Соломон: „Гол излязох от утробата на майка си, гол и ще се върна там.“ Но ако не можем да отнесем там материалните си богатства, то своите чувства, състояния, привързаности, скърби и радости, вдъхновения, или своята решимост и воля ние несъмнено пренасяме със себе си в другия свят. В тази връзка, най-тежко е за онези души, които даже не могат да разберат, че са умрели. Това е една от меките форми на Ада. В Ада душата се оказва в такава липса на свобода, защото не разбира, че вече не е тяло, тя дотолкова се е срастнала с него. В това състояние попадат хората, които по време на физическия си живот са избягвали въпросите за смъртта, и като резултат са забравили за собственото си съществуване. Когато тялото им прекрати своя физически живот, те несъмнено разбират, че съществуват, но не могат да допуснат, че съществуват без него. И не могат да осъзнаят в каква форма съществуват. Не могат да се придвижват в пространството със силата на мисълта, както обикновено прави душата след смъртта. Когато се пробудим в Бога, тогава Злото ще работи вече и за нас така, както работи и за Бога, защото Злото е служител на Бога в нас! Затова целта не е да се борим със Злото и трудностите в живота, а да се слеем с тайната на живота. Тогава ще узнаем, че за тази тайна няма такова зло и такава трудност, които да не й се подчиняват, защото всяко зло и всяка трудност са само част от тайната. Да, Бог допуска (а не „желае” или „прави”) човека да съгреши, защото всичко произхожда от Него. Той допуска Злото, защото желае нашето духовно израстване. Бог иска да се обединим с Него, за да победим Злото, което е Негова тайна. Бог е, Който го допуска, и пак Бог в нас го побеждава. От това опознаваме себе си и разбираме все повече Бога, защото Злото е сила на Бога, а Бог е власт над Злото. Който не е възлюбил Бога, Злото му става участ…
Причината за стеснителността
Връщайки се на нашата основна тема, парадоксално е, че това, което Змията каза, всъщност беше истина, но... не цялата. Какво не каза тя на първите хора? Защо една и съща дума е използвана и за „голота” и за „хитрост”? Защо змията каза на Ева нещо, което беше напълно вярно и в същия момент я измами? Отговорът е: Това, че й каза истината, но не цялата, именно това е голотата. Всъщност змията разкри или скри нещо от Адам и Ева? Те умряха ли веднага, когато ядоха от Дървото на Познанието? Не. (Тук обичайното тълкувание, че са умрели „духовно“ не върши работа, тъй като те, както и децата им продължиха да общуват с Бога дори извън Едемската градина...) Защо при произнасянето на думата „голота“ повечето хора не мислят за гърба, врата, ръцете, а за гърдите, половите органи и т.н. и изпитват известно смущение. В гениталиите сами по себе си няма нищо срамно, но необузданият и изпълнен със страсти живот (какъвто водят толкова много мъже и жени) е поставил върху тези органи съответните „етерни“ отпечатъци, и когато хората сме голи ние чувстваме именно тях. Именно затова е по-добре тази органи да бъдат покрити, защото онова, което се излъчва от тях, не може да внуши на човека нищо поетично и духовно, а напротив. (Истината е, че влиянията, които мъжете и жените привличат към себе си, когато са голи, зависят от идеалите, мислите и чувствата, които ги подхранват.) И тъй като Адам и Ева открили, че нямат дреха, която да скрие голотата им, те се засрамили. Между другото срамът е необходимо свойство за развитието ни, защото ако хората нямахме срам, ние щяхме да бъдем по-лоши и от животните. (Ние и сега сме такива в много случаи, но без срам щяхме да си останем такива!)
Ако приемем, че сексуалното преживяване е единствено и само природно явление, то откъде идва тогава стеснителността, ограниченията, неловкостта около този въпрос? Защо хората по начало се притесняват да говорят на интимни теми, щом у тях съществува този духовен корен? Защото не чуваме думите на Христос: „Ако се не обърнете (т.е. не станете) като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“ Знаем, че малките деца не се срамуват да ходят голи, нали? Истината е, че само, когато се съблечем голи (в духовен смисъл) без да ни е срам и хвърлим дрехите си, както биха направили децата, само тогава ще можем да видим истински Бога! Оказва се, че в душевен план кожата ни сама по себе си е неутрална и може да позволи преминаването както на добри, така и на вредни влияния. Онова, което ръководи и предопределя реакциите на кожата е съзнанието на конкретния човек. И в зависимост от това, което хората носят в главите и сърцата си, те могат или да улеснят, или затруднят навлизането през кожата им на определени елементи. Ако са се научили да се свързват с Божествения свят, техните мисли и чувства ще са чисти и светли. Защото чисти или нечисти, виновни или невинни са не самите човешки действия, а съдържанието или целта, която в този момент стои в главата на мъжа или жената. От това зависи качеството на енергиите, на еманациите, на всички онези психични сили, които те излъчват. (Това обяснява например разликата в чувствата, които един мъж изпитва, когато гледа статуята на Венера Милоска и снимка в списание на някоя разголена жена.)
В тази връзка, жените трябва да разбират значимостта на някои части от тяхното тяло и това, с което те са свързани. Още древните хора са били запознати, че има невидими енергийни „течения“, които излизат например от гърдите на жената. При някои жени тези „течения“ са толкова светли, чисти и интензивни, че могат да въздигнат някого, дори ако само ги съзерцава. (Доста художници в миналото са били вдъхновени от тази тема, поради което днес можем да се наслаждаваме на техните шедьоври в музеите.) Други жени могат да имат много красив, закръглен и изящен бюст, но без никаква еманация, без нищо. Това обаче се отнася не само за гърдите, а и за останалите органи. Така някои жени излъчват нещо наистина отблъскващо, докато други могат да бъдат чист извор. В този смисъл, жените трябва да знаят за влиянието, което могат да получат от мъжете през техните полови органи, дори без никакъв физически контакт, и че трябва да знаят как да се предпазят от това влияние, защото тези „течения“ могат да бъдат както добри, така и лоши, както чисти, така и нечисти. Енергиите, които мъжете излъчват от тези свои части, често са далеч от чистотата, и жените трябва да се научат да бъдат внимателни и бдителни, за да се предпазят. Освен това, жената може да използува тези дадени й от Бога органи като радар, като чувствителен и интуитивен център, който да ги предупреждава и информира за природата на приближаващите се хора или събития. Някои по-духовни жени са достатъчно напреднали, за да забележат, че през тези специфични органи те биват предупреждавани за приближаваща опасност, така че да вземат мерки и да я избегнат. (Повечето за съжаление чувстват нещо, само когато са с някого в леглото…)
Да, Адам и Ева наистина станаха като Бога (но само в потенциал), без да имат сили да го реализират. И всъщност змията бе права, тъй като човекът се състои от тези две части. Те започват да се конфронтират една друга в мен, и аз трябва да се науча правилно да ги съединявам, като две основни базови сили с помощта, на които ще мога да се движа напред. Едната не може да съществува без другата! Та тук въпросът не е в това, че Змията скри нещо от тях, а в това, че не всичко им откри. Още преди вкусването на плода от Дървото на Познанието човекът е имал страсти и влечения, но те са били някак отделени, дистанцирани от неговата собствена личност. Това са били външни влечения, които са притегляли Адам и Ева и са ги увличали, но те не са били изначална част от тяхната вътрешна същност. (В Библията страстите и стремежите на човека на това ниво на външни влечения са персонифицирани именно в „змията“, която уговорила първите хора да вкусят от плода.) Но кой в древността (а и днес) уговаря човека да извърши една или друга неправилна постъпка? Нима това не са нашите собствени страсти? Именно затова змията е наречена „йецер ха-ра” (буквално „страст към всякакво зло”, страст към нарушаване на Божествените думи).
Преди вкусването от плода на Дървото на Познанието човекът е можел да отдели своите страсти от своята личност. (Както например днес ние можем да отделим и дистанцираме своята личност от информацията прочетена в книга, от даден филм и т.н., макар и едното, и другото да се намират вътре в нас.) Преди вкусването от плода на Дървото на Познанието „змията“ пребивавала отвън и човекът е можел да различи кое идва от нея и кое от него самия, т.е. Адам и Ева са можели да отделят своята личност от своите собствени страсти. След познаването на Доброто и Злото това отделяне вече става невъзможно. Самият процес на това познание се отъждествява в Библията с вкусването, защото в резултат на него Доброто и Злото от външна информация, стават неотменна част от човешката личност. Доброто и Злото престават да бъдат един вид странични за Адам и Ева, те стават част от тяхното собствено „Аз” и борбата става изключително трудна. Това е така, защото според библейския текст Доброто и Злото растат на едно и също дърво, т.е. имат общ корен и съответно плодът ги съединява в себе си, т.е. дава познание и за двете качества в тяхното взаимодействие, защото без тази връзка между Доброто и Злото те не могат да бъдат истински опознати. По този начин Адам и Ева придобили разбиране за невъзможността изцяло да разложат света на бяло и черно, да го разделят еднозначно - на чисто Добро и абсолютно Зло. (Това е всъщност човешкия проблем и за тази неравна и неразбираема битка говори отчаяният апостол Павел, осъзнавайки че в човешката душа воюват два закона, и че само в Христос можем да направим така, че Доброто да победи Злото.)
И се оказва, че вкусвайки от забранения плод, Адам съвсем не получил знание от типа на „способност да различава между Доброто и Злото”, а напротив – получил представа за неделимостта на Доброто и Злото. Първият човек се е намирал точно по средата между две реалности: от едната страна бил светът, който условно наричаме „свят на Доброто”, а от другата – „светът на Злото”. В него самия съществувала една част, която изпитвала по равно стремеж към света на Доброто и друга част, стремяща се към силата на Злото. Силите заложени в него са били прости и относително лесно можели да го поведат към Доброто, но също толкова лесно можели да го склонят и към Злото. Тези сили били равнопоставени и съществувал пълен баланс: както в целия свят, така и в човека. С други думи, нищо друго не се случило освен порастването, „узряването” на първия човек. За детето светът е черно-бял, но пораствайки човек попълва своите сиви оттенъци чрез непрекъсната градация на преходи, съединяващи тези две противоположности. Така че преди вкусването на плода, Адам и Ева вече имали представа за Доброто и Злото, но все още нямали личния, интимен опит на техните преживявания. Тяхното знание за Добро и Зло е имало някак само теоретичен характер. А след вкусването на плода те почувствали, че самата им личност вече е неразривно свързана с Доброто и Злото. Всичко гореописано се явява необходимо за порастването на всеки обикновен човек и от всичко това остро се нуждаели също и Адам, и Ева, за да се развиват и придвижват по стълбата на познанието, приближавайки се до Бога, за което в крайна сметка били и създадени. Проблемът се състоял единствено в това, как опознавайки връзката между Доброто и Злото, да съумеят да продължат да виждат различията между тях. Именно с този проблем е свързана грешката, която Адам и Ева направили, късайки преждевременно от плода на Дървото на Познанието, докато и плодът не бил още „узрял“, а и самите те не били още готови за това ниво на познание. Първородният Грях смесил Доброто и Злото (Истината и Лъжата) и сега те са в съчетано състояние. Затова и цялата човешка история се състои в стремеж към разделяне на тези две начала – Доброто на едно място, а Злото на друго.
Истината е, че склонността, която мъжът например има, да „разсъблича“ жената, за да я съзерцава, никога не е била разбирана правилно. Този инстинкт му е даден, така че той да може да отиде отвъд и по-високо, т.е. по-далеч от външната проява, където жената е наистина гола в пълното си величие, чистота и светлина. Горе в небесата няма срам, защото там жената не ще е съзерцавана заради нейното физическо тяло, а заради нейната душа, нейната божественост. Хората не знаят как да интерпретират езика на своята природа, те чувстват определени инстинкти и спират до тяхната най-груба проява, предават се прекалено лесно и всичко свършва дотам. Когато съзерцаваме една картина, онова, което ни интересува в нея е живота. Да, в картината може да бъде намерен живот, живота на нейния създател, художникът, който е вложил нещо от себе си в нея. Трябва да мислим за мъжете и жените като за рисунки, в които Създателят е заложил живот, Своя собствен живот, и това е, което трябва да търсим един в друг. Ако това не е нашата цел, можем да очакваме само караници, разводи и трагедии от всякакъв вид. Когато мъжете се научат как да съзерцават божествения принцип в жената, била тя гола или облечена, тогава те няма да искат повече да се нахвърлят върху нея, да се „побъркват“ по нея. Всички сме запознати със силата на двата принципа. Коя жена би отрекла, че в даден момент не е била пленена от образа на мъж, съзрян на улицата, във влака, във филм или пък книга? А кой мъж не е бил развълнуван, съзерцавайки лицето на младо момиче? Въпросът е ясен, без съмнение двата принципа са мощни, активни и взаимно въздействащи, защото имат за цел да създават. Никой не може да го отрече. Но това, което не се знае е мярката, съотношението, разстоянието, начинът на възприемане на нещата, така че да бъдат създадени хармонични състояния, божествени условия, вместо да сме все объркани и впоследствие сразени, изпълнени с дълбоко съжаление. Може ли някой да отрече, че мъжкият принцип е една сила, и че женският принцип също е сила? Целият свят се движи по причина на силата, която се излъчва, когато тези два принципа са заедно. Затова ако хората бяха продължили да ходят голи, цивилизацията би се разрушила.
Господ е възпроизвел цялата Вселена в мъжа и жената. Затова, когато истински духовният човек срещне същество, което по-добре от другите отразява великолепието на Вселената, той го съзерцава с удивление и така се свързва с Бога, и преоткрива Божествената красота. Истината е, че човек наистина може да остане „свят и непорочен“ при вида на гола жена или мъж. Дали обаче са такива грижите на хората, които посещават нудистките плажове? Много се съмнявам… За съжаление повечето мъже и жени вместо да приемат, че всеки човек отразява Небето, те се нахвърлят върху него и го развалят. (Като стадо коне галопиращо през поле пълно с цветя, които стъпква.) В този смисъл „нудизмът“ в нашия свят би придобил целия си смисъл, едва когато у хората се появи божествен идеал, който да ги подтикне да работят върху себе си. А дотогава дрехите ще позволяват най-малкото да се прикриват някои наши физически несъвършенства... По принцип не би имало нищо лошо в това хората все повече и повече да живеят в голота, но преди това ще трябва да направят в себе си много промени, а именно: да овладеят инстинктите, страстите и желанията си. Само тогава те ще станат толкова чисти и толкова светли, че от тях ще се излъчва нещо божествено, някакъв аромат подобен на онзи от далечните времена на Едемската градина. Да, по принцип (но не и по същество) в голотата няма нищо лошо. Когато сме сами вкъщи е прието да сме голи, но пред другите хора не е така. Насаме всеки може да бъде гол толкова дълго колкото пожелае, но пред другите това не е добре. Понеже хората не сме много умели в себеконтрола, нито достатъчно чисти или пък разумни и интелигентни, ще трябва да спазваме известни правила, които да ни защитават. А всъщност няма нищо погрешно в голотата.
Попитайте какво мисли за това някоя средно-статистическа красива жена днес. Тя толкова се възхищава от себе си, че прекарва часове, съзерцавайки се пред огледалото. (Само, когато жената не се чувства красива и не иска да бъде видяна, тя се превръща в морална, скромна, свенлива, морална и целомъдрена. Но ако е красива, тя рядко мисли за морал. Всичко, което иска е - да се показва, всички мъже да се взират в нея и да й се възхищават. Жената е създадена по този начин, истината се опитва да се покаже гола. Ако жената е чиста като Истината, не би имало нищо лошо в това да се показва гола. Но тъй като жената извън Едем не е едно цяло с Истината, по-добре е да бъде облечена пред другите. Да, жените имат естествената тенденция да се разсъбличат и това въобще не ги притеснява. Векове наред жената е била учена, че голотата е противоположна на скромността и чистотата, но тя никога не е била способна да възприеме тази идея. Разбира се, тя се подчинява, но в дъното на сърцето си не може да допусне това, защото тя не съответства на нейната най-дълбока природа, която си остава честна и целомъдрена при цялата й голота. Да, на подсъзнателно ниво нуждата и желанието да се показват голи съществува в почти всички жени. Но те обичат да се разсъбличат не поради това, че са покварени и развратни, а защото се подчиняват на природата си и не виждат нищо лошо в това. (Идеята, че това е нещо лошо е била натрапена по-късно.) При мъжете не е така, те имат тенденцията по-скоро да се срамуват да бъдат голи пред други хора. Но те обичат да гледат жените голи, и тъй като жените знаят това, на тях им харесва да се показват… (Оказва се, че всъщност мъжете, а не жените са тези, които по-често се влюбват „от пръв поглед“, което е може би в резултат на еволюционната адаптация. Това е така, защото като цяло мъжете по-силно се влияят от външния вид на жената, когато си избират партньорка, отколкото жените, които са склонни да разчитат на по-широк спектър сигнали, като личностно излъчване, интелект, дори телесен аромат и т.н.)
В тази връзка, когато жените виждат колко слаби са мъжете, как тяхната голота им въздейства, те осъзнават, че биха могли да се възползват от това и да използват чара си, за да властват над тях, да ги експлоатират, да ги манипулират или да им отмъстят. Затова не толкова естествената нужда на жената да се показва гола е осъдителна, а начинът, по който тя използва голотата си. Сега това е станало толкова обичайно, че е почти невъзможно някъде на планетата да се намери жена, която да не е осъзнала обаянието на физическото си тяло, и да не се опитва да го използва, за да води мъжа за носа. Жената обаче трябва да преоткрие своята истинска невинност. Това че жените са красиви, че са очарователни, никой не го отрича, но вместо да използват силите дадени им от Бога, за да изкушават мъжа и да го карат да лази в тинята, трябва да използват обаянието си, за да го повдигат и вдъхновяват. Силата на жената е необятна, както за добро, така и за зло. Зависи от това как тя използва чара си, каква е целта й, какъв е идеалът й. Тъй като голотата привлича еднакво както Доброто, така и Злото, ако човек няма необходимия самоконтрол и самообладание, така че да се предпази от всичко лошо и негативно и да се разкрие само за това, което е изпълнено със светлина, би било опасно да остава гол. Да бъдеш гол, значи да разсъблечеш всички свои грешни идеи, всички свои желания. Защо използваме израза „голата истина“, а не голата надежда, вяра или любов? Защото само Истината е гола! За да постигне истинска голота, човек трябва да се освободи от всичко тъмно, грубо и вулгарно, което е пречка към Божествения свят. Когато някой е постигнал този вид голота, той може да се издигне до най-големите висоти и да получава съвети от Небесата – мъдрост, любов и помощ. Пред лицето на Небесата човек трябва да бъде гол, напълно гол, което означава свободен от егоистични желания, мотиви и погрешни идеи. Така разсъблечени можем да се издигаме, и колкото повече се „разсъбличаме“, толкова по-нависоко можем да стигнем. След което се връщаме обратно долу, обличаме отново дрехите си, нашите способи и проекти (които са нужни на земята, но не и на Небето)… Защото Небето допуска само „голите“. Защо да крием нещо, ако то е красиво и чисто? Сега обаче голотата не издига хората към Небето, а по-скоро обратното.
Още в Древна Гърция са открили, че ако хората знаят как да сублимират (трансформират) сексуалната енергия, тя може да стане източник на вдъхновение. Защо древните гърци са дали на света едни от най-великите архитекти, скулптори, философи, нямащи равни на себе си? Именно, защото са умеели да сублимират половата енергия. Там възниква обичаят на фестивалите, през който най-красивите, най-младите и чисти момичета танцували по улиците, покрити само с прозрачни воали, а мъжете, които ги гледали, били изпълвани с удивление от тяхната красота и грация, от изящните им жестове и движения, и това удивление, възхищение и енергия, които се натрупвали в тях, по-късно били изразявани в необикновени творения. В тази идея се корени произхода и традицията на Девиците-Весталки в храмовете на богинята Веста, в чиито храмове свещеният огън се пазел от т.нар. весталки, които въплащавали девствеността и анонимността на богинята. В известен смисъл те били земните представителки на Веста – нейни живи образи, превъзхождащи скулптурите и картините. Мъжете ги съзерцавали и се вдъхновявали, без да ги докосват. Смятало се, че весталка допуснала мъж до себе си, осквернява богинята и за наказание я погребвали жива. За да скрият тези мистерии от тълпите, които не биха ги разбрали, била измислена „постановката“, че весталките поддържат храмовият огън. Имало ли е обаче някакъв смисъл те да бъдат държани за такава елементарна причина? Хората вярвали, че огънят, който девиците поддържали бил Свещеният огън, без който т.нар. „посветени“ не биха постигнали нищо. Те използвали силата дадена на жените, особено когато те са млади и чисти, за да запалят огъня отвътре и с този огън приготвяли фина субстанция, която изпращали „нагоре“, а в резултат очаквали дъжд от благословения над своите народи.
По този начин те не правили това просто за свое собствено удоволствие, а за да вършат определена работа. Вероятно са получавали удоволствие, тъй като е невъзможно да се раздели работата от удоволствието, но не това е била тяхната истинска цел. Когато човек търси само удоволствието, неговите сили биват поглъщани от земята, докато ако работи, ако чувства радост и щастие, чувство за разкриване, тези енергии се насочват към Небесата и носят в замяна много по-силна радост, отколкото ако човек работи само за себе си, за свое собствено удоволствие. Това не е сетивното разрушително и изтощително удоволствие, а въздигаща радост. Ако в този момент обаче мислите, че съветвам да се върнем към традициите на древна Гърция, се заблуждавате. Не! Хората днес сме толкова изостанали, че резултатите няма да са (меко казано) добри. За да придобие резултати по този начин, човек трябва да е високо духовно еволюирал, иначе ще бъде разкъсан на части. Да, идеята за сублимация на половата енергия идва от много древни времена. Древните хора вярвали, че такава Любов ще ги заведе право в Небесата. За съжаление, тъй като древните хора не познавали силата на тази най-мощна енергия, те не знаели, че трябва постоянно да се контролират и впоследствие повечето от практикуващите този метод не успели да задържат нужното равнище на чистота. Те отишли твърде далеч и изпаднали в сексуална поквара. Това се случило и с древните гърци, които в крайна сметка също не успяват да канализират сексуалната си енергия правилно. Това довежда до разврат нямащ равен на себе си. (До степен, при която сексуалните отношения между мъже, се считали за по-висши и целомъдрени от тези между мъж и жена.)
И така, в какво се крие проблемът с голотата? Защо цивилизацията е построена на това, че не трябва да бъдем голи? Главният проблем с голотата за нас е, че когато днес всичко е смесено, голотата пречи за общението между хората. Тази голота не помага, а пречи (скрива), защото човекът е устроен така. След вкусването от плода на Дървото за Познаване на Доброто и Злото, ако човек е твърде гол, тази голота блокира общението и става така, че това което се разкрива, става причина за скриване. Скрива се духовното обоняние на човека и за хората става невъзможно да контактуват нормално помежду си, те стават прекалено фиксирани върху голотата и сексуалното. Става така, че човекът започва да се срамува от своето робство наложено от пола. И онова, което е източник на живота и е най-голямото напрежение в него, започва да се счита за срамно, и се налага да се крие. Когато телата се съблекат и останат голи, те се превръщат в обекти. Човек остава субективност, докато не свали дрехите си. Свалянето на дрехите е свалянето на субективността. И се оказва, че апелът към тотализацията на сексуалното общуване няма нищо общо с апела към събличането на телата. Голите тела превръщат всички човеци в обекти и изчезва душата, която е субективността. И тогава те никога няма да могат да се издигнат до съзнанието.
Затова две са условията, които преобладават в сексуалното общуване – възпитаване на чувството на срам, когато се отдаваме на наслаждение, както и това да не бързаме да събличаме дрехите си (пред всеки), защото така се лишаваме от субективността си. От това разбираме какъв е смисълът в действията на Змията. Тя разкрила това, което бидейки разкрито е пречело за разбирането и общението. Защото, когато разголваме тялото си, ние скриваме съзнанието си. Тоест тази голота е половинчата, тя не помага на човек да открие света. Именно „змията“ била най-големият специалист по това частично разголване, което блокирало всичко останало. И се оказва, че тази твърде силна страст – сексуалната (която e най-мощната енергия в природата на човeка), направила така, че на Ева толкова й се приискало да вкуси от този плод, че в нея блокирал разсъдъка и съображенията, че това не трябва да се прави. Ако бе почакала (именно, защото не е разбирала смисъла на забраната), щеше да осъзнае, че това което не трябва, действително не трябва! Тоест, в известна степен голотата пречи за разбирането на ситуацията и затова именно тук е използвана една и съща дума, когато се казва че Адам е „гол”, а змията е „хитра”. „Голи” или „разголени” означава, че в хората вече няма противодействие на тази тяхна полова разделеност, те трябва „да се облекат”, да възстанат срещу нея.
Чистотата е повече от това да се съблечеш гол, без да изпитваш срам. Повечето хора мислят, че чистотата се ограничава до сексуалната сфера. Не, чистотата включва всички планове, всички области на нашето същество. Когато човек мисли чисто, той разбира. Когато неговата воля е чиста, той става силен. Когато физическото му тяло е чисто, той е здрав, а когато сърцето и душата му са чисти, той става проницателен. Христос казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“. Това доказва, че чистотата не е само в рамките на сексуалността. Ако цялата Природа е едно неописуемо богатство: камъни, цветя, дървета, пеперуди, птици, риби, и ако чрез тях можем да разберем плановете на Създателя, защо тогава въпросът за мъжа и жената се оказва толкова сложен? Само вижте съветите давани от поколения и поколения: да заобикаляме жените, да избягаме дори да ги поглеждаме, и като връх на всичко никога да не ги гледаме голи, дори и ако само искаме да им се възхитим. Разбира се, тези правила съществуват поради слабостта на мъжете и в това е целият въпрос: степента на човешката еволюция. За високо еволюиралия човек, дали жената е облечена или не, няма значение, той винаги ще бъде спокоен и навсякъде ще вижда Бога. Днес хората не правят нищо друго, освен да повтарят „мистериите“ от древността, само че без да го осъзнават. Защо съществува обичаят булката да бъде забулена във воал, който тя трябва да разбули в първата си брачна нощ и да се отдаде в прегръдките на възлюбения си? Малко хора знаят истинската причина за този обичай. Всички се позовават на по-ниската, най-вулгарна и материална страна, а всъщност тук е скрита една от най-великите мистерии. Да, хората са неподготвени и затова по-късно има толкова много анормалности. Младоженците отиват на техния меден месец и в тяхното разбиране това е период, в който могат да се отдадат на интимни удоволствия до втръсване. Тъй като са слепи, те обикновено не виждат нито красотата на другия, нито неговия дух или душа, нито величието, което те притежават в тях. Те виждат само кожа, крака, физика, това е всичко. Духовно зрелият човек обаче е зает с подготовката за сватбеното тържество на невинността, за срещата с неговата годеница, за екстазите отвъд всякакво разбиране. Когато тези истини са разбрани, всичко останало избледнява. Всички грешни идеи, които пълнят главите на религиозните хора, ще бъдат пометени от мощната светлина на знанието.
Хората дълго време са били хранени с грешни идеи, които завинаги са ги блокирали, макар да мислят, че например бракът ще ги спаси! Много жени страдат от това и докато не се научат как да мислят и гледат, как да вършат всичко за Божия слава, те ще бъдат отмъстителни и сърдити, ревниви и истерични, вечно заети с чуждите работи, вечно критикуващи. Да, жените и мъжете трябва да бъдат спасени, но не посредством назадничаво мислене. (Старите идеи са добри само с това, че създават работа на лекарите и психиатрите. Те нищо не подобряват, а всъщност никак не е трудно, ако първо бъде променен начина на разбиране и виждане на нещата, останалото само се нарежда.) Трябва да знаем как да гледаме и оценяме красотата без тя да бъде опорочавана, разрушавана и да благодарим за нея, защото тя не е създадена, за да бъде консумирана, а за да бъде съзерцавана. Гледайки картините и статуите на великите художници в музеите се оказва, че всъщност цялото изобразително изкуство се състои в начина, по който човек гледа. Защо всички тези произведения са там? За да бъдат гледани! Но ние обикновено не знаем как да гледаме и как да възприемаме нещата. Когато съзерцаваме красотата, ние се изстрелваме в Космоса и всичко останало идва само – чистотата, добротата, търпението, разбирането. Катерим се все по-високо и по-високо и ние самите ставаме извор, бликащ извор. (Да бъдеш чист, не значи да си направен от камък!) Онези, които търсят съвършената красота, избират само това, което е най-чисто, защото само истинската красота ще ни спаси, като ни научи да избираме само онова, което е най-светло. Ако такива напреднали духовно хора случайно погледнат снимка на гола жена, ще забележат, че дори тялото й да е перфектно, и въпреки че я съзерцават, те не чувстват никакво плътско желание. (Художниците са запознати с това чувство. Те знаят, че дори едно леко неперфектно тяло е много по-вероятно да възбуди желание. Защото по-скоро несъвършената красота буди желание.)
В красотата има нещо Божествено, неуловимо. Всички хора на любовта са красиви. Затова, когато ни обикнат, и когато обичаме, ние ставаме красиви. Когато се възхищаваме от красотата и съдържанието на една мисъл, ние сме щастливи. Щом изгубим красотата, изгубваме съдържанието и смисъла на живота и се чувстваме нещастни. Съдържанието е онова, което носи в себе си вътрешния смисъл, то е животът. Ако един живот няма красота, съдържание и смисъл, това не е живот. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да бъдат красиви, съдържателни, смислени. Какво представлява всъщност красотата? Тя дава живот, осмисля нещата и никога не се губи. Красотата, която се явява и губи, не е истинска. Тя е рефлексия, сянка на нещо. Красотата е качество на човешката душа. Когато душата се проявява, човек става красив. Красив човек е онзи, в лицето на когото можем да четем. Това лице изразява всичко онова, което се крие в душата. За да бъде човек красив, трябва да дойдат три неща: първо трябва да дойде любовта, после знанието и накрая свободата. За да бъде човек красив, в него трябва да дойде животът – животът, който е излязъл от любовта. Знанието трябва да е излязло от мъдростта, а свободата трябва да е излязла от истината. Всеки човек, който има ясна представа за живота, който обича живота, обича знанието, обича и свободата, той е красив. Красотата зависи от мисълта. Трябва да участват ред способности и чувства, за да стане човек красив. Чистотата и красотата са един израз, една норма. Чистота е вътрешната страна, а красотата е външната страна на физическия свят.
Красотата е духовната страна. Пример за красотата и чистотата е разумността на човека, това, което е в божествения свят. Разумността ражда едновременно външната форма и вътрешната чистота. Човек не може да бъде красив, ако не е чист. Красотата не е само външно качество, а и вътрешно. Иска ли човек да бъде красив, с приятна външност, с ясен поглед, той трябва да знае каква храна да дава на духа си. Храни ли го със съответната за него храна, човек придобива физическа и духовна красота. Красотата има отношение към разумността и хармонията. Само разумният човек е красив. Не можем да бъдем красиви, ако нямаме съдържание, а не можем да имаме съдържание, ако нямаме хубаво разположение на духа, ако с ума си не вникваме в смисъла на нещата, ако не ги оценяваме. Каква е била целта или намерението на Бога, когато е създавал жената и я е направил красива? Още не се знае наплъно смисъла на красотата, но чрез нея Бог видимо е създал условия човекът да може от едно грубо състояние да премине в едно благородно, възвишено състояние. Красотата е един подтик, който Бог е вложил, с цел да помогне на човека да излезе от своето грубо състояние. Всички неща, които не са красиви съдържат тъмнина, а всички красиви неща съдържат светлина, знание и мъдрост в себе си. Красотата е сбор от всички велики добродетели, които съществуват в Битието. Това е общо и за външната, и за сърдечната, и за умствената красота.
Книгата „Откровение на Йоан“ говори за брачната церемония (Сватбата) на Агнето, събитие родено от същите Божествени тайни, но от по-високо равнище на познание. То няма нищо общо с церемониите практикувани сега, в които хората не намират нито радост, нито мир, нито освобождение, знание или просвещаване, в каквато и да било форма. Напротив, случва се точно обратното и те губят своя мир. Ако хората продължават да виждат нещата по този погрешен начин, не трябва да се надяват, че намерят това, което търсят. По време на това събитие човечеството ще бъде способно да диша по-чист въздух и да вкуси радостта от съюза с невинността. Всички сме предопределени да живеем в тази радост. Някой ще каже: „Дори възрастните?“. Разбира се, те са дори по-подготвени да живеят като младоженци, тъй като тяхната любов е от друг вид, техните мисли и идеали са по-издигнати. Те са по-подготвени да вкусят радостта на Божествената любов. Казват, че голотата е непорочна. Напротив, красотата е непорочна, независимо дали е с дрехи или съблечена. Но относно голотата, трябва да признаем, че хората се събличат предимно по причини чужди на целомъдрието. Да, не трябва да се нахвърляме на красотата, за да я изядем, но ще бъде престъпление да не я намерим и да не я видим. Ако хората използват красотата, за да се докарат до ръба на пропастта, то вината за това не е в красотата. Те са недостатъчно подготвени и събуждат в себе си огън, който се разпалва от техните натрупани нечистотии. Който не е достатъчно подготвен, пали в себе си тлеещ и пълен с дим огън, който пуши и дими поради своята нечистота. Любовта в този свят не присъства, за да накара хората да паднат, а за да ги доведе близо до Бога, да осветли целия им път до Небесата. Затова от една страна не трябва да подхождаме с настървение към красотата, но от друга ще бъде жалко, ако не я търсим, за да й се любуваме. Красотата не трябва да води хората към падение, а да ги приближава към Божественото, към Небесата. Ако трябва да бъда честен ще кажа, че ако Господ не беше красив, а само мъдър, всезнаещ и всемогъщ, аз бих Му се подчинявал, но не бих Го обичал. Обичам го, именно защото е красив и искам да бъда като Него…