Мъжка сексуална същност
Това, което животът всекидневно ни доказва е, че единият партньор в интимността, (този с по-мъжествена сексуална същност) е движен най-вече от посоката или мисията си в живота. Другият партньор (с по-женствена сексуална същност) е движен най-вече от емоциите си в интимните взаимоотношения. Тоест двамата партньори се влияят и от двата фактора – посоката и интимните взаимоотношения. Само че мъжката сексуална същност дава приоритет на „житейската посока“, докато женската сексуална същност дава приоритет на „интимните взаимоотношения“. Това, което тук наричаме посока, и което може да се срещне още като личната истина на мъжа (мисията или целта му), е най-важното нещо в живота на човека с мъжка сексуална същност. Исторически погледнато, мъжкото начало много често е било готово да жертва живота си в името на истината, целта или мисията. Това е така, защото сърцето на мъжката сексуална същност е насочеността (или посоката), в която се движим. В този смисъл, мъжката енергия, макар и по-скована от женската, се разсейва по-трудно и може да бъде истински дар. Тя позволява на мъжа или жената да постоянстват в преодоляването на препятствия и разсейващи фактори, които биха отклонили по-малко мъжествен човек от пътя му. В тази връзка екстремната мъжественост прави каквото е необходимо, за да постигне целта без да излиза от пътя, независимо дали целта е да гледа футболен мач, да напише роман, да изкара един милион евро, или да постигне просветление. Тази способност да се постигат цели без разсейване, трябва да се уважава както от мъжете, така и от жените, като ценен аспект на мъжкия начин. Същевременно мъжете и жените трябва да осъзнаят, че този мъжки дар (да се упорства докато се постигне целта) трябва да бъде балансиран от женските дарове на потока и телесната чувственост. Мъжката сексуална същност търси проблеми и така тя намира предназначението си. Вижда проблем и иска да го реши. За съжаление често вижда проблем, който иска да реши, дори там, където такъв няма... Когато мъжкото сърце истински разбира женското, то оставя настрана нуждата си да задава въпроси и да решава проблеми, и вместо това прегръща партньорката си с грижовната сила на своята любов.
Да, за мъжете и жените е важно да осъзнаят, че често мъжката сексуална същност изразява истинската си любов, като се опитва да решава проблеми, точно както женската сексуална същност често се опитва да реши истински проблем, като предложи емоционална подкрепа. В частност, мъжете трябва да научат, че опитът да решат „проблема“ на жената, невинаги се усеща като любов от жена с женска сексуална същност. А жените от своя страна трябва да научат, че опитът да предложат емоционална подкрепа, невинаги решава проблемите, с които мъжката сексуална същност се опитва да се справи. Ние трябва да уважаваме тези дарове такива каквито са, ако искаме да приемем мъжката и женската сексуална същност такива каквито са. За мъжа със силна мъжка сексуална същност животът не е просто даденост. Той е проблем, който трябва да бъде решен, или изкуство, което трябва да се овладее. Понякога той е борба. Затова, когато такъв човек се почувства прегорял, изморен и изтощен, първото му желание е да получи освобождение. Той иска да се махне от това „място“, което изисква толкова много усилия. Иска да се освободи от товара на живота и взаимоотношенията (чрез бира, телевизия, философия или духовни занимания). Точно както женското начало в лошо настроение е склонно да се чувства необичано от мъжкото, мъжкото начало винаги ще бъде склонно да се чувства обременено и ограничено от женското. Докато женското начало търси повече сливане с мъжкото в опит да облекчи усещането, че (тя) не е обичана. А мъжкото начало търси освобождение от ограничеността, за да облекчи усещането за изтощеност и обремененост. (Всички взаимоотношения между по-мъжествен мъж и по-женствена жена включват този проблем: женското начало търси начин да запълни вътрешната си празнота, а мъжкото – да се освободи от ограниченията.)
Мъжкото начало обича живота на ръба. Дори като форма на отпускане, дори като форма на развлечение мъжкото начало често предпочита предизвикателството на свободния полет. Да кара колата малко по-бързо, отколкото е необходимо. Да гледа боксови мачове, футболни срещи или екшъни. Да се състезава на тенис корта или на масата за покер. Причината обаче не е, че мъжествеността винаги иска да се доказва, или просто, защото мъжете харесват „насилието“. Това е така, защото мъжкото начало оживява на ръба, т.е. когато е предизвикано. Ако аз се намирам в мъжката си енергия, не гледам боксови мачове, понеже харесвам да гледам мъже да се нараняват. Гледам боксови мачове, защото двама мъже се състезават със себе си и един с друг, изцяло на ръба, където при най-леката загуба на равновесие, реакцията е мигновена. Мъжете не харесват филми за полицаи, защото харесват да гледат как застрелват хора. Харесват такива филми, защото обикновено това са истории за мъже, които поемат предизвикателства, изискващи най-доброто от тях и изпитват способностите си. Тоест или посрещат предизвикателството като надминават себе си и прекрачват личните си граници, или умират. Хората с изключително силна мъжка сексуална същност не се състезават един с друг, за да разберат кой е по-добър. Те се състезават, защото харесват самото състезание. Харесва им да се тестват, харесва им да бъдат на ръба, защото мъжкото начало процъфтява на ръба. То усеща чистотата си на ръба, то открива истинската си сила и истинските си граници на ръба. (Именно това е причината в много култури по света, през цялата човешка история, да съществуват ритуали за посвещаване на момчетата, които стават мъже. Това посвещаване почти винаги включва изпитание за момчето. Младежът може да отиде сам в джунглата, да преследва и убие тигър, или изобщо да не се върне. Може да включва дълги периоди на гладуване или странстване, телесно осакатяване, или страх. В почти всички случаи в сърцето на ритуала за посвещаване стои конфронтацията на момчето с личните му ограничения, с възможната смърт, с неизбежния страх. Тук младежът открива ядрото на своята мъжка сексуална същност, онази част от него, която наистина оживява на ръба: изворът на непоклатимата му увереност в способността му да се изправя, без да рухва срещу истинските проблеми в живота, както и пред собствените си ограничения.)
Длъжни сме да обичаме, да бъдем свободни и щастливи – но не поради някакъв морален диктат, а защото самото съществуване по своята същност е обичане - свободно и щастливо. Такава е природата му, както открива всеки, когато си позволи да се отпусне в истинската си същност. Тъй като същността ни е като Божественото съществуване, тъй като ние самите сме Божествено същество, сами по себе си ние сме любящи, свободни и щастливи. Обаче хората сме склонни да се отклоняваме от истинската си природа и затова страдаме от временната загуба на тази присъща наша склонност. Мъжествеността на мъжа изразява себе си в сферата на постъпките и действията, а женствеността живее в сферата на желанията. (Жената казва „аз искам“, а мъжът „аз мога“.) В тази връзка сексуалният избор на мъжа е сбор от неговите фундаментални убеждения. И от това какво един мъж намира за привлекателно в сексуален план, може да се разбере цялата му житейска философия. Мъжът винаги ще бъде привличан от жената, която отразява дълбоката му визия за него самия. Мъжът, който е уверен в собствената си стойност, би искал най-възвишения тип жена достъпна за него. Жена, на която да се възхищава, защото той може да получи усещане за постижение само от завоюването на такава жена, а не от празноглава „уличница“. (Затова мъжът, който презира себе си, се мъчи да се сдобие със самоуважение чрез сексуални авантюри – което разбира се, не може да стане, защото сексът не е причина, а следствие и израз на усещането на мъжа за собствената му стойност.)
Как се развива мъжкото начало?
Основният мъжки стил на търсене е този на воина, на героя, или на визионера. Както вече споменах, мъжката сила е насочена в една точка, тя е директна и водена от визията за свобода. По тази причина мъжката енергия преодолява много препятствия, които се оказват на пътя й. Нищо не може да отклони мъжкото начало от неговата цел – свободата. Обаче не всички мъже използват мъжката си енергия, за да търсят свободата по един и същ начин. Оказва се, че начина, по който мъжът търси свобода зависи от конкретните му нужди, които обикновено се променят през живота му в трите основни етапа - отношения на зависимост, връзка „50:50“ и интимно единение. На първия етап мъжът създава отношения на зависимост с партньорката си - неговите нужди са свързани с придобиването на нещо (храна, пари, секс, власт или слава). Нуждите на втория етап са свързани със самоусъвършенстването, автентичността, свързването с вътрешната мъдрост и създаването на „райска градина“ на земята. А нуждите на третия етап са свързани с освобождаване от самоопределянето, отказ от безкрайното търсене на цялост, усещане отвъд напрежението на настоящия момент и предаване на границите пред откритостта, докато всеки момент се издига и се разтваря в любовта.
Мъжът в първия етап е придобиващият мъж. Той вижда свободата като нещо, което трябва да получи. Мъжът във втория етап изглежда различно от този в първия. Той не иска да покорява враговете си. Иска да покори собствените си ограничения. Той не иска да печели повече от нещо. Иска да подобри себе си. Той не иска повече, иска по-добро. Търси свобода като трансформира себе си и света си, а не като надделява и придобива неща и хора. Героят в първия етап стои победоносно върху натрупаното си богатство, убити врагове и респектирани подчинени. Героят във втория етап стои победоносно върху натрупания самоконтрол, вътрешното майсторство и безпогрешни действия. Той е спечелил – станал е абсолютен господар на себе си, автентичен и цялостен, напълно отговорен за собственото си щастие. Оказва се обаче, че мъжът във втория етап е силно самозаблуден. (Мъжът в първия етап поне е честен за желанията си – обикновено иска много пари и големи гърди…) Мъжът във втория етап често крие собствената си празнота и собствените си нужди дори от самия себе си. Така той все още се чувства незавършен. Да, нещата са малко по-лесни от преди, но той все още не е свободен. Все още е заключен в собствените си страхове. Създал си е удобно местенце в света и макар, че го е срам да си признае, не иска да рискува да изгуби прекалено много. Но няма избор - развиващата се мъжка енергия го кара да погледне внимателно живота си и да се изправи срещу последствията от истината.
Изведнъж мъжът във втория етап проглежда и вижда живота, с който се е примирил. Усеща собствената си глупост, собствения си страх, собствената си посредственост и започва да гори отвътре. Скъпоценната му личност, върху която толкова е работил, за да я усъвършенства, сега му се струва задушаваща. Животът, който някога му се е струвал толкова лесен, сега му изглежда като досаден товар. С една дума, ситуацията е безнадеждна. Той е напълно неудовлетворен. Разривът на надеждата и признаването на безполезността му го тласкат към ръба и той няма реален избор, отпуска се в бездната, оставя се на кризата. Самодостатъчността и самооценката му се сриват до нула. Тъй като е усетил безполезността на това да оставя (както други хора, така и безкрайните си мисли да диктуват живота му) сега е отворен да заживее с друга сила, силата на живота, която винаги го е оживявала. Както и да я нарича, това е силата на самото съществуване, директният и непосредствен поток и усещане за бъдеще. От своя страна мъжът в третия етап се отпуска в пълнотата на сила, която създава, поддържа и разтваря всичко преживяно от него – Бог. Той е оживен от тази сила, затова действията му са спонтанна истина. Домът му е пълнотата на любовта и единството. Когато мъжът в третия етап забрави дома си и временно се лута в търсене, той винаги се пробужда в един и същ момент: този жив миг, сега спонтанно изникващ, съзнателен и бляскав като предметите в него. Той осъзнава, че този жив миг винаги се разгръща около себе си. Този миг нито е зависим, нито е независим от него, но възниква – спонтанно и съзнателно, и включва и него. Неговото търсене винаги се разтваря в интуицията му за неотделяне, за единство, за любов. Той е свободната съзнателност, в която този миг се появява. Напълно зрелият мъж в третия етап признава, че неговата природа е самата свобода, винаги превъзхождаща, присъстваща и включваща това, над което се издига.
Да, за мъжкото начало приоритет в живота има мисията, търсенето на желанието, или желанието за нарастваща свобода. Докато за женското начало приоритет в живота е усещането или желанието за повече любов. Чрез „интимната“ дискусия мъжкото начало винаги се опитва да постигне целта на свободата. То обича да решава проблеми и затова интерпретира всеки негативен емоционален израз на женското начало като проблем за решаване (или като нещо, което трябва да се „поправи“), за да се отпусне и да се наслаждава на взаимоотношенията. От друга страна, женското начало иска да усеща контакта с потока на любовта. Чрез интимната дискусия то не се стреми да поправи нещо или да се придвижи към някаква бъдеща цел, а се надява да установи интимен контакт и истинско усещане за своя партньор. Истината е, че в наши дни много мъже са изгубили контакт със сексуалната си същност. Можем да изглеждаме компетентни, но сърцата ни са слаби. Изгубили сме връзката с хумора и увереността си, в любовта и в живота. Станали сме неангажирани и ненасочени или сме възприели фалшива мисия, за да изкарваме пари и да се разсейваме от скритите си страхове. Само че ключов аспект на мъжката сексуална същност е усещането за истинска посока или мисия в живота. Затова мъж, който е изгубил връзката си с мъжката си сексуална същност, става ненасочен и колеблив, и търси мисия във външни източници. (Животът му започва да се върти около футболен отбор, бизнес начинание или политическа кауза. Може да стане обсебен от себе си, от личните си проекти и дори от колата си. Но вътре в себе си той е изгубен.) В етапа на взаимна зависимост мъжът или жената с мъжка сексуална същност се издигат над живота, като избягват емоциите и се опитват да стоят над партньора си и над потока на живота. Не искат да участват. Биха предпочели да гледат телевизия и да четат вестници, вместо да говорят с партньора си. Мъжът в този етап изразява трансцедентната си перспектива като си повтаря: „Животът е гаден, а после умираш.“ За разлика от мъжа в първия етап, при връзка „50:50“ мъжът се издига над живота, като боготвори ума. Той обича да мисли за нещата, сякаш съществува някакъв отговор на живота, който може да бъде формулиран чрез мисъл. Той обича да задава въпроси за живота и да разглежда различни концепции, перспективи, философии и гледища за живота. Мъжът в този етап често се опитва да си създаде различна реалност от съвършенство, райска градина на земята. Може да се включи в политиката или да създаде общност, в която мислещи като него хора могат да живеят заедно, или да ремонтира дома си и да се оттегли в създадения от него рай на комфорта. (Мъжът във втория етап, или се бори да измисли всичко, или си мисли, че вече го е направил...)
Мъжът в етапа на интимното единение се издига над живота, осъзнавайки истинската си природа, както и истинската природа на самия живот. Макар че може да работи за подобряването на живота, негова постоянна практика е да разпознава присъщото на живота несъвършенство – не в детайлите, а в „съвършеното“ свидетелство за самия живот: съзнателността. Мъжът в третия етап се чувства свободен. Той е посветен повече на откриването на щастието си, отколкото на преживяванията си извън пределите на живота, но все пак включващо живота. Той признава, че животът е това, което е – по равно болка и удоволствие, ако имаме „късмет“. Но дори в този случай, всичко, което се ражда, в крайна сметка умира рано или късно. Това, което можем да създадем, може да бъде унищожено. Това е реалността на живота. На този етап мъжът осъзнава, че е абсолютно безпредметно да се опитва да избяга от живота и отношенията, или да се опитва да ги подобри. Но можем да се отпуснем в истинската си природа, която е щастието, независимо дали светът или отношенията ни са приятни. Истинската ни природа вече е свободна, вече е трансцедентна, вече е щастлива, вече е обичаща. Мъжът в първия етап страда от осъзнаването, че животът не струва нищо и се опитва временно да избяга от болката чрез телевизия, алкохол, цигари, секс и работа. Мъжът във втория етап страда от това осъзнаване и работи за подобряването на този живот чрез увеличаване на познанието си или изграждането на творческа и удобна житейска ситуация. Животът може да не струва нищо, но той ще се опита да намери някои отговори, или поне да се наслади на прелестите на живота, докато го има. Мъжът в третия етап обаче страда от това осъзнаване и вече не търси щастие, като се опитва да придобие опит или познание. Чрез страданието той постепенно е осъзнал безплодността на такова търсене. Чрез милостта той е прозрял истинската си природа, която е природата и на самия свят, широката осъзнатост и енергия, които се простират отвъд спецификите на живота. Той постоянно си спомня за онова, което вече се издига над възходите и паденията на живота. Осъзнава, че този, който е, вече е той. Вече е свободен. Мъжът в третия етап знае, че да вярваш в Бога не означава да вярваш, че всичко ще се „оправи“ (както Църквата неправилно ни учи!), а означава да знаеш, че всичко има смисъл и цел...
В този смисъл, мъжкото начало в първия етап е пристрастено към безотговорната „свобода“ от смъртта, независимо дали я получава от бутилката, от иглата, от телевизията или от оргазма. Мъжкото начало във втория етап пък често е изкушено от женската енергия в себе си, затова не признава желанието си за външно, подобно на смъртта състояние. Често се задоволява с виртуално „обезплътяване“ в света на тежките теории вместо телесната чувственост, в реалността на мисленето вместо в реалността на чувстването. В този етап мъжкото начало често предпочита добрия разговор пред футбола, както и „споделения“ пред „необуздания“ сексуален акт. Докато мъжкото начало в третия етап е отдадено на практиката на „смъртта“ в живота. Това означава, че независимо дали е ангажиран в живота или не, мъжът остава осъзнат за онова, което е извън живота. Независимо дали има сексуални контакти или не, той остава изцяло в блаженството, което надхвърля телесните усещания. Както женското начало учи истината за любовта етап след етап, мъжкото начало учи истината за смъртта. Етап след етап мъжът се домогва до ръба си и се учи да се издига над страха си от загубата и смъртта. Границата на мъжа в първия етап се преживява чрез сблъсък с външен опонент, т.е. с „друг“ – други футболисти, други „майстори“ в тениса, други държави и т.н. Целта винаги е една - да бъде победител, а не губещ. При мъжа във втория етап границата се преживява чрез сблъсък със себе си: борбата със собствените вътрешни „демони“, изправянето срещу собствената тъмна страна и откриването на истинските вътрешни източници. Целта е да се превърне в господар на собствения си живот. А границата на мъжа в третия етап се преживява чрез сблъсък със саможертвата: целта не е нито да оцелееш, нито да победиш, нито да станеш господар на собствения си живот, а да откриеш онова, което не може да умре. Тогава не се стремим към победа над външен противник или вътрешен демон. Борим се със собствената си илюзия, че можем да победим…
Мъжът във втория етап поема ангажименти внимателно, така че бракът да не се превърне в загуба на свобода. Докато мъжът в първия етап е оковаван във вериги в името на сексуалното общуване, любовта и семейството, мъжът във втория етап се опитва да си подготви „изход“ за всеки случай. (Този „изход“ може да приеме формата на предбрачен договор или на устна договорка, според която „макар да живеем заедно и да се обичаме, аз си имам мой живот и ти си имаш твой.“) При израстването на мъжкото начало от втория към третия етап се случва голяма промяна. Същността на тази промяна се състои в това да спрем да искаме да получим свобода и да се научим да бъдем свободни миг след миг и така да се превърнем в дар на свободата в живота на друг човек. Мъжът във втория етап прави всичко по силите си, за да запази свободата си, а мъжът в третия етап е естествено проявление на свободата във всички ситуации и затова е дар на свободата – за другите хора и за света. В третия етап мъжкото начало знае, че да бъде свободно означава, да остава отворено в любовта - и в радости, и в скърби. Затова то обича със свободно сърце, дори когато е разпъвано на кръста на ограниченията в живота. Сърцето му остава отворено за безкрайността, макар животът му да е изпълнен с необходими ограничения. Именно тази практика на безстрашна свобода или любов, когато си готов да бъдеш разпънат в името на другия, е мисията на мъжа в третия етап. (Точно това ни демонстрира Христос чрез Своя живот.)
Женска сексуална същност
Оказва се, че женствеността е единственият истински лукс, който жената притежава. Да, единствено жената. Секретът на такива жени се крие в техния вътрешен свят, с който те напълват себе си, това което са готови да дадат на този свят, как те се чувстват. Женствеността е съвкупност от чертите на характера, от техните психо-емоционални качества проявяващи се в явното съответствие в поведението на женския пол в рамките на общоприетите норми. Главните показатели са: нежност, състрадание, вярност, симпатия, чувственост, стремеж към съзидание, опит да се избягват конфликтите, отсъствието на грубост. Това е така, защото женската сексуална същност е движена най-вече от потока на любовта в нейните взаимоотношения, докато мъжката сексуална същност се занимава най-вече с посоката в живота – неговата цел или мисия. Например, жена с по-женска сексуална същност трябва да разбере, че нейният мъж, ако е с по-мъжка сексуална същност, вероятно не я игнорира, а просто е изцяло фокусиран и погълнат в някакъв специфичен режим, в който умът му в момента се намира. В своята реалност той дори не я чува, че да вземе решение да я игнорира… Той дори не регистрира гласа й в своето съзнание, докато е в друг режим сякаш е заспал и сънува (нещо, което и до днес много дразни моята съпруга). Мъжът, особено съвременният мъж, е ленив, импулсивен, не умеещ дълго време да търпи, скача от място на място и в същото време не обича промените. Той обича да се фокусира върху едно нещо. Вниманието на мъжа е изцяло погълнато от определен модус, определена реалност, извън която не съществува нищо. Ако любимата му говори достатъчно силно, за да проникне в състоянието му на унес, той може и да я чуе, но за да я чуе истински и да й отговори, трябва да излезе от него. Той е добър в бързите атаки, а жената обратно - тя умее да преодолява дълговременни трудности. За женската сексуална същност модусите не са така сковани. Тя е т.нар. „мултитаскинг“ – лесно управлява в главата си хиляди планове с най-различно направление. Бързо превключва, по-добре понася тази толкова изнервяща динамика на съвременния живот. По тази причина човек с женска сексуална същност може доста лесно да лавира, например между гледане на телевизия, разговор с приятелка и работа по проект – и всичко това едновременно. Потокът на женското внимание е гъвкав и ти казва: „Разбира се, че съм заета, но нямам нищо против да ме прекъсват. Тя може да преминава от една към друга задача с лекота, но също така доста лесно се разсейва, бива поглъщана от телефонен разговор или посещение от приятелка, вместо да приключи с писането по проекта, който трябва да бъде завършен. (Това всъщност е една от най-големите сили на женското начало. И една от най-големите му слабости…) По-чувствителна е към социалните връзки и умее да ги установява по-лесно, макар че, което е интересно, самата тя не е привлечена от тях.
Женската сила е нещо повече от женственост. Женското начало е силата на самия живот, която може да бъде преживявана по много начини. Телата ни, сетивата ни и живата земя са проявления на женската сила. Тя (женската сила) е силата на живота. Всичко привлекателно в живота, всичко плашещо в живота е аспект на нейната танцуваща форма. Вулканите, дъгите, зърната на гърдите, цветята, ураганите и кръвта ни омагьосват и ни отблъскват. Всъщност женската сила не се проявява само като жена, т.е. като женски пол, но и като целия жив свят. Сексуалността сама по себе си е най-чистият израз на женското начало – пълноценен, свързващ танц на любовта, чувствеността, усещането и създаването. Няма значение дали сме мъж или жена, сексуалността е проявление на женската сила на въплатената любов. Как се отнасяме към сексуалността (степента, в която се чувстваме свободни или ограничени) отразява нашето отношение към женската сила като цяло. Енергията, която движи живота е силата на женското начало. Женското начало е неудържимо, то е източникът на целия живот. Сиянието е ядрото на женското начало. Независимо дали се появява под формата на цвете, дъга, мъж или жена, то притежава мистичното качество на грацията, блясъка и красотата, което може най-добре да бъде описано като „сияние“. По-точно, вътрешното сияние на самата любов е истинското ядро на женското начало. То може да се подчертае и акцентира чрез красиви дрехи, бижута и грим. Можем да го подкрепим, като поддържаме доброто си здраве и прическата си. И все пак има само един начин истински да проявим присъщото на женското начало сияние: любовта. Когато сърцето ни излъчва любов, ние сияем. Всеки е виждал как се променят хората, когато се влюбят. Сякаш светят, влизат в стаята и тя става по-светла. Защото самата любов е светлина, която блести не само през очите и усмивката на човека, а и се носи около него. Мъжкото начало търси цялост в женското. Затова колкото по-силно блести женското начало, толкова повече такъв човек ще задоволи мъжкото желание на партньора си за цялост, дори без да прави нищо друго. Истински сияйният човек няма нужда да прави нищо особено, за да привлече партньор, освен да сияе! А това сияние е много истинско осезаемо и ценно.
Както една звезда, или Луната, някое цвете или залеза, така и женското начало ни привлича и ни очарова, отваря сърцата ни за красотата и любовта. Тук аз нямам предвид само физическата привлекателност. Говоря за вътрешната красота, изцеляващото сияние, което блести толкова ярко от щастливото сърце. Тази красота е вродена за женското начало, независимо от конкретната външност, чрез която се проявява. Лале или роза, оранжев залез или червено небе, сексапилна седемнадесетгодишна или мъдра и елегантна шестдесетгодишна, очарованието на женското начало може да блести еднакво силно. Не всеки е физически красив, не всеки изглежда като моделите, които позират за известни списания. А дори онези, които са очарователни в младите си години, може да станат сбръчкани, отпуснати и сиви с годините. (Процесът на остаряване е съвсем естествен и няма нищо общо с истинската женска привлекателност. Половината от красотата ни идва от начина, по който говорим и се отнасяме към хората.) Женствеността е красива, женствеността е сияйна. Физическата привлекателност може да изрази един аспект на това сияние, но тя не продължава дълго, и дори когато го направи, е само на нивото на кожата. Обаче женската сила в хората винаги е привлекателна, любяща и сияйна, ако разбира се, е уважавана и й е позволено да се изразява в своята уникална пълнота. Като цяло колкото по-женска е сексуалната същност на човека, толкова повече жената (или мъжът) искат да бъдат забелязвани като привлекателни. Това е естествен признак за по-женска сексуална същност.
Как се развива женското начало?
Основен женски принцип е отварянето в любовта. Женското начало се грижи, дава живот и танцува в чувствена радост, макар че понякога женската енергия може да е необуздана, свирепа или хаотична. Женствеността може да блести със сияние или пък да изглежда тъмна и мистериозна. Женското начало е силата на живота като цяло: изцеляващата сила на Природата, раждащата сила на земята, както и силата на разрушението, която поглъща обратно онова, което е родила. Неизвестното в повечето случаи е концептуализирано или символично представено в женски образ, главно защото женските гениталии (скрити, недостъпни, девствени, плодоносни) са източник на творението, и служат за „врата“ или „портал“ към (божествената) област на неизвестното. И затова лесно биват свързвани с „място“. Може да се каже, че новото и женското начало се отнасят към една и съща категория понятия. Те представляват нещо като прозорец към отвъдния свят. Жената не е просто модел на Мирозданието, макар да се подчинява на естествени потребности. Тя е божествената природа – във въображението и в реалността. Тя буквално въплъщава утробата на биологичното съществувание и като такава се явява подходяща фигура за метафорично моделиране на първоосновата. Женското тяло е границата между жизнения опит и единството, от което възникват всички форми на съществуване. Майките раждат бебета. Тази мисъл, потвърдена от преки наблюдения обяснява условната поява на човека. Произходът сам по себе си има същата неизразима природа – свойство на всичко, което е характерно за (изследваната) майка и други разпознаваеми източници на живот, които не могат да бъдат описани или разбрани толкова лесно (като например пещерите, където рудите „растат и узряват“, или земята, от която избуяват посевите). Матрицата на всички неща е нещо „женствено“, плодовито и обновяващо се по своята природа (майчинска и девствена). Това е нещо, което определя плодородието и следователно самата женственост. Предметите и явленията не се появяват от нищото, всички те някъде се раждат. Затова отношението на човека към Природата, вечната майка, в широк смисъл е безконечно подражание на отношението на детето към майката (казано по-точно детето и майката подражават на живота и света).
Неизвестното, с което се сблъскваме представлява парадоксалното женско начало, великата ужасяваща майка на всички неща, безкрайно обещаваща и постоянно заплашваща. Женствеността споделя емоционална валентност с новото и заплахата (което оправдава сравнението на жената с метафорично несмляно зърно) поради единството на процеса на създаване на едно нещо и унищожаването и трансформацията на друго. Съставът на кръвта на майката трябва да се промени, за да се развие плодът. Самият акт на раждане повтаря естествената тема за сътворението, трансформацията и разрушението – това е травмиращ, болезнен, опасен и плашещ процес. Храненето изначално е свързано със смъртта и ужаса (кръвта става мляко и превръща майката в храна за бебето). Освен това природата е женствена поради изоморфната връзка между зависимостта на детето от майчината милост и своеволие и подчинението на възрастния на биологичната реалност. Великата майка абортира собствените си деца и самата тя е мъртвият плод, тя поражда и е въплащението на мор и чума. Тя е пра-родителка на дявола, „чуждия син на хаоса“. Тя е и змията, и Ева и изкусителката. Тя е „фаталната жена“, която използва еротичното удоволствие като стръв, за да поддържа света жив и той да се размножава. Тя е мистерията на живота, която никога не може да бъде овладяна, и с всяко отстъпление нейната страховита сила нараства. В тази връзка положителният аспект на всичко съществуващо рязко контрастира на „ужасяващата“ майка. Благотворното неизвестно е източникът на вечното изобилие и благоденствие. Именно позитивната женственост е основа за самата надежда – упованието и вярата в природната доброта на всичко съществуващо, необходими за съзнателното поддържане на живота и културата. Именно по тази причина в християнството метафоричното и митично представяне на благодатната майка не отстъпва по широта и дълбочина на образа на вечно плодовитата Дева, майката на Спасителя - олицетворение на благотворния аспект и източник на помощ, облекчаване от мъчителните страдания и житейските трудности.
Женската сила не е насочена и ориентирана към цели, затова женската героиня не е воин, който преодолява препятствия. Тя по-скоро е „богинята“, която отваря врати с любов. Мъжът воин премахва пречки към свободата и истината. Жената богиня блести със сиянието на любовта и отваря проходи към сърцето. Мъжкото начало се бори основно със себе си, преодолява страховете си и се учи да владее непознатия терен. Когато казваме, че мъжът е воин и герой, се оказва, че мъжът намира своето призвание, едва когато се бори истински срещу Бога. Единственият достоен противник на мъжа е Бог, но не за да Го победи, а за да се изравни с Неговата мощ. Мъжът воюва с Бога, не за да Го унищожи, а за да се изравни с Неговото могъщество. Истинската любов кара жената да се стреми към мъжа, за да стане духовна. И истинската любов на мъжа го кара да издига жената до себе си. Мъжът трябва да се „бори“ с Бога, а жената трябва да се бори със себе си. Когато жената започне да се бори с мъжа, тя унищожава любовта. (Накратко казано, мъжът трябва да търси Бога и да върви след Него, а жената трябва да върви след онзи мъж, който търси Бога!) Женствеността се движи основно от нуждата за любов. Тя копнее за начин за освобождение на любовта в сърцето й. Целият й живот се свежда до отварянето и любовта – да дава и да получава любов. Най-голямото й страдание и най-голямата й радост са в любовните взаимоотношения, обикновено с интимния партньор, но също и с децата, с приятелите, или с Бога. (Неслучайно броят на жените в църквите обикновено е значително по-голям от този на мъжете.) Мъжкото начало е предимно само, докато мъжът не се разтвори в свободната съзнателност. Женското начало е най-вече в играта на отношения, докато жената не се разтвори в свободната любов. Мъжкото начало борави с меча на истината, а жената-богиня танцува в градината на любовта. Както мъжът в първия етап винаги търси по-голям меч, жената в първия етап винаги се надява на повече любов – за даване и за получаване.
Затова когато интимните отношения не се получават, тя си мисли, че вината е нейна. Може би не дава достатъчно любов. Може би очаква прекалено много. Може би трябва да даде още един шанс. (Любовта е нейната движеща сила и жената в първия етап ще направи всичко за нея. Ще се откаже от собствените си нужди, от собствената си сила, от собствената си власт. Тя ще ги даде на децата си, на съпруга си, или на учителя си, в желанието си относно онова, което смята за любов.) Ако любовта се завърти в живота й, тя се отваря за нея и вниманието и енергията й изтичат към обекта на нейната любов. Трудно й е да приеме собствените си нужди, собствената си сила, собствената си идентичност, защото с готовност отваря границите си с надеждата за любов. Отказвайки се от собствения си център, жената в първия етап се стреми да се изпълни с имитация на истинска любов. (Често, за да запълни празното си сърце, тя се тъпче със сладолед и сладкиши. Понякога гледа сапунени опери или чете любовни романи.) Истинската любов винаги изглежда недостижима за нея: „Може би не заслужавам любов“. Задоволява се с всичко, което предлага възможност за любов: „може би в тази връзка има шанс. Дори да ме обижда, мисля, че той има шанс да се промени. Искам просто да каже, че ме обича“. В крайна сметка болката става прекалено голяма. Тя вече не прави нищо в замяна на възможността за любов. Тя няма да се откаже от собствената си идентичност и от личните си нужди. Дори да иска интимна връзка, тя ще остане здраво стъпила на земята. Това е жената във втория етап. Жената, която временно се фокусира върху любовта към себе си.
В нашата доминирана от мъжкото начало култура, вниманието посветено на привлекателността често се смята за егоцентризъм или дребнавост. Но тази чувствителност към привлекателността всъщност е естествено признаване на силата, дълбочината и красотата на едно от качествата на женската сила. Женската сила е активна както у жените, така и у мъжете. Популярността на фризьорските салони за мъже и използването на Спа услуги, както и на маникюр и естетична хирургия за мъже, се увеличиха драстично пред последните двадесет години. Вече се смята за нормално мъжете да се грижат за привлекателността си, както това е нормално за жените. Разбира се, едно нещо е мъжът да се превърне от мачо мърляч в чист и привлекателен джентълмен, а съвсем друго е да цени собствената си привлекателност повече от тази на избраната от него жена… Оказва се обаче, че прекалената тенденция мъжете да възстановяват връзката си с женската енергия в себе си, като че ли започва да се отразява на техните интимни взаимоотношения. В тази връзка у днешните мъже се забелязва една склонност: в стремежа си към здравословен баланс и съвършено равенство (което се основава на идеята за „еднаквостта“ между мъжете и жените), те започват да ценят собствените си женски дарове на привличане и очарование повече, отколкото тези на своята партньорка. Днес човек може да срещне мъже, които отказват да бъдат мъже, както и жени, които не искат да бъдат жени. Това обаче не се отнася само до най-очевидните форми на извращение, каквато е хомосексуализма, но също и до все по-често срещащите се „женствени“ мъже и жени „мъжкарани“. Започваме да виждаме момченца, които си играят с кукли, а момиченца с камиончета. Също и момичета, които обичат да играят предимно с момчета, а и обратното. Аз разбира се, не апелирам за връщане към онези обществени условия, при които мъжете са господари на всичко, а жените са техни робини, държанки, празноглави клюкарки или просто движим имот. Не, просто всички духове и следователно полове са равни. Предназначението на живота е да бъде живян и първоначалната неохота или отказ от разделянето на половете, резултира в хората, които се опитват да бъдат „предмети“, а не живи същества. В този смисъл всеобщото човешко отклонение може да се наблюдава в изопачаването на учението на Онзи, Който дойде на Земята и бе разпнат, за да могат хората „да имат живот, и да го имат в изобилие“ и то при разпространението на „робския морал“ по онова време. Истината е, че покорността и смирението са „благородно задължение“ на Духа и представляват почитане на Бога, а не на човека. Затова няма нищо свещено (нито християнско) в отричането от живота, но за съжаление именно това отношение е започнало да се свързва с християнството, и по тази причина има много истина в насмешката на Ницше, че „последният християнин умря на кръста“. Героят от Гетсиманската градина и от Голгота не е бил „послушният Исус, хрисим и благ“ и има голяма ирония във факта, че най-ревностните последователи на Христос са успели да постигнат пълен успех в това, което юдейските свещеници и римляните не успяват да постигнат – ефикасното заглушаване на истинското християнско послание...