Преди да започна моите размишления, искам да кажа, че когато говорим за мъжа и за жената свързани с тяхната сексуална същност, трябва на първо място да ги разглеждаме като принципи, а не като външни форми. Мнозина например твърдят, че човек не трябва да се жени. Въпросът обаче не е в женитбата, защото ако човек не трябва да се жени, тогава той не трябва и да се ражда. Не, истината е, че човекът трябва да се роди, за да опита страданието. В някакъв смисъл раждането се явява ограничаване на човешката душа, а всъщност когато умре, вярващият човек ще опита радостта. Еврейската мистична традиция счита, че всяка душа е „ангел“, който напуска небето и слиза на земята да се въплати, за да заживее ограничен човешки живот. В това ограничаване човек минава през страдания, а след като мине през страданията, ще мине и през любовта. Само тогава душата ще се върне на небето да опита пълната радост. Истината е, че не можем да опитаме любовта, докато не сме опитали страданието! Счита се, че жената е образ на ангелите. (Неслучайно жените са без бради. Както знаем ангелите също нямат бради и мустаци. Ангелът няма нито един косъм по лицето си. От друга страна липсата на окосмяване по лицето е в противовес със задължителното наличие на коса при жените за разлика от мъжете, което е загатнато в думите на апостол Павел: „Всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава. Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива… Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите… Но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?“) Именно по тази причина и жените се считат за символ на ангелите. А мъжът? Мъжът е символ на боговете. Забелязали ли сте, че в западния свят всички богове имат бради? Като казвам това, аз говоря фигуративно, а и не само. (В източните народи всичките богове са без бради, докато в западния свят виждаме обратното понятие влязло в неговите идеи, където ако едно божество няма брада, то вече не е божество.)
Макар и парадоксално (въпреки наложилата се идея за „виновницата“ Ева) се оказва, че грехът се развива с преобладаващото влияние на мъжкия принцип. (Вече имах възможност да кажа, че не съм много съгласен с идеите на апостол Павел относно второстепенната роля на жената, защото тези идеи са наследени главно от Стария Завет. Апостолът определя себе си като „обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей“ и е съвсем логично да заеме такава патриархална наложена с векове позиция. Между другото, някои идеи идват от гръко-римския свят, от гръцката философия, според която жената винаги е подстрекателка, причина за смущение и т.н. Освен това неговите думи „И Адам не се излъга, но жената се излъга, та падна в престъпление“ също не звучат особено логично, тъй като виждаме, че Змията подведе Ева, а пък Ева подведе Адам, в което няма особена разлика, защото крайният резултат и за двамата е един и същ…) Та какво имам предвид като казвам, че впоследствие грехът се развива с преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това личи от факта, че след като Адам и Ева напуснаха Рая, виждаме, че им се родиха две мъжки деца. Те нямаха синове и дъщери, а родиха две момчета, с което в човечеството преимущество получи мъжкия принцип. Според еврейската мистична традиция по този начин нещата се изопачили, спънало се човешкото. Това се дължи на тази грандиозна идея в съзнанието на първия човек: когато първите хора нямаха доверие на онова, което Бог им даде, а искаха веднага да станат като Него. (Неслучайно ако разгледаме внимателно човешката история, ще видим, че всички страдания, всички нещастия, на които е изложен човек, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип – конфликти, войни, стремеж за превъзходство и т.н.)
Мъжът и жената представляват два принципа, две велики действащи разумни сили: едната сила е активна, а другата – пасивна. Едната е действаща, а друга приемаща. Да, мъжката и женската сила са в основата на нашия свят. Това са два процеса в Природата, които се сменят. Те са педалите, които карат колелото да върви. Едната не може без другата, те са вътре в нас и между нас. Затова е важно да ги познаваме. (Между другото, ако сте забелязали, дори Бог не всякога дава, понякога взема. Тоест в едно отношение дава, а в друго – взема!) В този смисъл жената в мъжа трябва да се подчинява на мъжа, но и мъжът в жената трябва да се подчинява на жената. Това е Божествения принцип. Лявата страна на човека е женска, а дясната – мъжка. Лявата е по-малка от дясната, т.е. от мъжката. Тези два принципа се виждат и в ръцете, и в лицето, и в очите на човека. Съзнателното е мъжката страна, подсъзнателното е женската страна. (Във философията има различни термини. Казват например, че някой човек има обективен ум, а друг – субективен.) Да, лявата половина на човека е женска, а дясната – мъжка. Лявата половина на мозъка е женска, а дясната – мъжка. (От медицината знаем, че нашият мозък освен, че има своеобразна мъжка и женска половина, тези две сили са проявени и в дяловете на анатомичната ни нервна система. Това са т.нар. симпатико и парасимпатико. Първият е наричан режим на правенето, където всичко в тялото се мобилизира - висока кръвна захар, адреналин, кортизол, кръвно налягане и т.н., за постигането на някаква цел. При него имунната система и храносмилането са с намалени функции, като всички ресурси са насочени към оцеляването.
Парасимпатико е известен като режим на „бъденето“ или на почивката, на храносмилането, на „поправката“. В този режим тялото се отпуска и се включва естествената му програма за хомеостаза и лекуване. В това състояние всички телесни системи се подравняват една с друга и работят в хармония. Имунната система включва на „турбо“ скорост, а тъканите се обновяват. Според съвременните психолози и лекари, именно балансираната работа на двата дяла е в основата на доброто психическо и физическо здраве.) Енергията от дясната половина на мозъка минава в лявата, затова съвременният човек мисли само с лявата половина на своя мозък. (Това е причината и за асиметрията на лицето.) Хоризонталните линии преобладават у мъжа, а в жената има повече кръгли линии. В мъжете преобладават активните, а у жената - пасивните. В жените преобладават „кривите“ линии. По тази причина в жената (в тези „криви“ линии) има повече „магнетизъм“, докато в мъжа има повече „електричество“. И тъй като магнетизмът е необходим за електричеството, където то да развие своята дейност, затова има и съответствие между мъжа и жената – обмяна на силите на електричеството със силите на магнетизма. Електричеството носи със себе си Божиите семена, които може да се посеят в полето на магнетизма. По този начин мъжът и жената служат, за да се разработят онези дарби, с които човекът е надарен. (Чувствата, мислите и постъпките са семена, които трябва да се обработят.)
Обаче под „мъж“ и „жена“ като положителна и отрицателна енергия, в Природата се разбира друго. Женственото в Природата е онова, което ражда, съгражда, което събира нещата около себе си. Докато пространството го владее мъжът. Затова трябва под думата „мъж“ да разбираме човек, който носи светлина, а под думата „жена“ - човек, който носи топлина. Това е правилно, понеже топлината е необходима за растежа, а светлината е необходима за простора. Без светлина простор не може да има, светлината носи простор за хората. А топлината носи реализирането на тази свобода, да почувстваш свободата в себе си. Защото ако не носим топлина, ние не можем да се движим. Ако нямаме светлина, ще бъдем в мрак. Светлината ще ни освободи от мрака, а топлината ще ни освободи от онова инертно състояние на материята, от „замръзването“ и застоя. Ще бъдем свободни да се движим, където пожелаем. Да, когато говорим за мъжа, в нашия ум трябва да изпъкне светлината, а когато говорим за жената, трябва да изпъкне топлината. Това, което кара нещата в Природата да работят е топлината. Без топлина не става нищо. Нашият организъм се развива под влиянието на топлината, т.е. процесът, който ни възрастява е женския елемент. Когато изгубим този процес, животът ни преждевременно се съкращава. Благодатта, благородството спадат към женския елемент. Затова не можем да даваме, да бъдем щедри, ако нямаме характер на жена. Не можем да имаме меко сърце, ако не носим естеството на жена. Както и не можем да имаме отличен ум, ако не носим естеството на мъж.
На физическото поле жената е минус, мъжът - плюс. Обаче животът се проявява там, където е отрицателният полюс. Всичките прояви, всичките течения стават в отрицателния полюс. Всичката култура е в жените, жените носят културата. (В някакъв смисъл можем да кажем, че мъжът живее в Алфа, жената живее в Омега.) Докато мъжкият полюс е насочен към небето, женският полюс е „заземен“ и следва силата на живота. Затова женствеността е сияен океан от внезапни бури и подмладяващо изцеление, градина от красива любов и необуздана енергия. Женското сияние и красота привличат мъжката енергия в градината на живота, и сърцето й смекчава безкрайното мъжко търсене. Женската сила прегръща сухата мъжка целенасоченост и я комбинира с емоция, с чувствителност и с присъщата мъдрост на тялото си. Без женската сила, мъжката е просто насоченост. Да, ориентирана към целите, но без чувство. Затова ако понякога Бог ни „притиска“ и ни поставя пред затруднения, то е, за да пробуди в нас желанието и волята да преодоляваме, да се освобождаваме. (Също като с барута: ако го затворим, компресираме и запалим, всичко избухва. Но ако го разпръснем наоколо и после го запалим, той ще направи само „фишш“ и толкова.) Ако човек живее прекалено лесен живот, неговото съществуване ще бъде не по-различно от едно „фишш“. Но ако бъде прекаран през трудности и страдания, Духът му ще се възрадва, защото ще трябва да положи усилия, за да се освободи. Затова понякога макар да сме скръбни, нещастни, страдащи, духът ни се радва.
Същото се случва и в отношенията между мъжете и жените. Защо по време на любовен акт мъжът иска да бъде силно обхванат, дори притиснат и пристегнат от жената? Защото така нещо в него се радва. Ако жената му даде неограничено пространство, той няма да чувства нищо. (Трябва да знаем, че зад физическите проявления винаги стои нещо скрито, а именно: техният дълбок философски и божествен смисъл. Жената е винаги тази, която трябва да обхваща мъжа, тя е около него като ограда, докато той се губи някъде в пространството, като дух изгубен в материята. Материята винаги трябва да обгръща духа. Цялата философия на творението, т.е. връзката между Духа и Материята може да бъде намерена в тези органи, които всеки от нас притежава и непрекъснато ползва, без да ги разбира… Но смисълът трябва да бъде потърсен и разбран!) Друг ракурс, от който можем да погледнем мъжката и женската сила е - на самата сексуалност. За мъжа сексуалното единение се случва извън тялото му, докато за жената то се случва вътре в нея. По време на сексуалния акт плътта на мъжа обикновено става твърда, насочена, и търси освобождаване, докато женската се отваря и става все по-податлива на проникване, цялото й тяло и емоционалност се отварят за любовта и така тя иска да даде и да получи дълбока любов от мъжа. Мъжката сила е насочена, и то само към една точка, каквато е и поляризираната сексуална плът на мъжа. В по-широк смисъл това е силата на дисциплината (насочена към една точка) и напътствието (насочеността), което винаги се движи в трансцедентална посока (нагоре). Неслучайно ерекцията на мъжа винаги е насочена нагоре, а не надолу. Това е така, защото сексуалният акт не трябва да бъде насочен надолу към развратната земя, а към девственото небе.
Общото заключение, което можем да направим е, че мъжкият полюс у всеки от нас сочи нагоре, далеч от тялото и живота. Мъжката сила е силата на съзнателна насоченост и намерение, което понякога засяда в главата. За разлика от мъжката, женската енергия е у дома си в живота и в тялото, в чувствеността, в природните елементи. Женската сила е сила на сияние и отваряне, което понякога засяда в емоциите. В този смисъл измервателният уред в сърцето на мъжа е настроен на друга честота. Той пита: „Мисията ми, търсенето ми, добре ли върви?“ Ако мъж с мъжка сексуална същност блокира за няколко дни в опит да реши проблем в работата, целият му живот може да бъде повлиян от това. Без значение колко любяща е партньорката му, той ще бъде самовглъбен и неспособен да откликне напълно на жена си, докато мисията му не се възстанови. Той може в продължение на месеци да бъде неспособен на сексуален контакт, ако усеща, че творческите му или финансови стремежи се провалят. Обаче щом усети, че отново се изправя на крака, изведнъж интимността се връща към живот. Тоест, целият му живот е оцветен от начина, по който се развива мисията му.
В същия момент целият живот на жената с женска сексуална същност е оцветен от начина, по който тя усеща интимните си взаимоотношения. Без да разбираме тази фундаментална разлика между мъжката и женската сексуална същност, лесно ще изпаднем в неразбиране потребностите на партньорите ни. Например, когато мъж с мъжка сексуална същност е тежко депресиран, това най-вероятно няма нищо общо с партньорката му. Тя не може да направи почти нищо пряко свързано с настроението му, освен да го подкрепя по неговия път, като вдъхва сила на мисията му чрез любовта си. Разбира се, жената с женска сексуална същност ще усети, че нещо не е наред с връзката й, когато партньорът й е депресиран ден след ден. В крайна сметка интимността, в която липсва любов, би била най-вероятната причина тя да изпадне в депресия. Но мъжкото щастие е много по-зависимо от гладкото или трудно преследване на мисията, отколкото от гладкия или труден ход на взаимоотношенията. Подобно недоразумение се получава и когато мъжът с мъжка сексуална същност забележи, че вече няколко дни партньорката му е тъжна. Много е вероятно с безпристрастен тон да попита: „Какво става?“ Тъй като неговият сърдечен барометър не е толкова чувствителен за състоянието на отношенията (като женския), той обикновено е искрено объркан за източника на нейното нещастие.
И тъй като единственото нещо, което може да депресира „него“ до такава степен, е някакъв вид провал в професионалния или творческия му живот, той ще се опита да „оправи“ нещата и ще й зададе всякакви конкретни и безлични въпроси, с доброто намерение да се опита да изкопчи причината за нейното нещастие и да измисли „лек“ (обикновено мъжът препоръчва някакво конкретно действие). Ако той обаче истински разбира барометъра на женското сърце, ще остави настрана въпросите и решаването на проблема и ще прегърне любимата си с грижовната сила на любовта. Ще бъде изцяло с нея, тъй като женското сърце реагира най-силно на потока на любовта. Тогава ако изобщо има за какво, двамата ще поговорят вече с пълни сърца. Докато основната грижа на мъжкото начало е посоката, основната грижа на женското начало е връзката. В леглото затоплено от страстна любов, женското начало е уязвимо и с желание се отваря за мъжкото. Тогава мъжкото начало навлиза още по-дълбоко. Но пак в леглото, наранено от нетърпеливи и резки думи, женското начало се затваря, без желание да се отвори за мъжкото. Тогава мъжкото начало се обръща и си тръгва. Докато мъжкото начало или навлиза по-дълбоко, или се оттегля, женското начало или се отваря, или се затваря. Такъв е цикълът на оскърбеното женско начало – отваря се, когато е обичано, и се затваря, когато е наранено, но рядко променя посоката и си тръгва от връзката. Интересно, че преминавайки през циклите на добрите и лоши времена, на отварянето и затварянето, женското начало е склонно да остава във връзката (за съжаление понякога прекалено дълго за собственото му добруване). Докато мъжкото начало е склонно твърде бързо да си тръгва от спорните взаимоотношения, женското е склонно да остава твърде дълго в тях. Както анатомично, така и емоционално, най-присъщият на женското начало жест в интимността е този на отварянето и затварянето. Докато мъжкото начало се интересува от това или да навлезе по-дълбоко, или да се оттегли и да си тръгне.
Докато женската подкрепа за мъжката насоченост се приема като голям дар, женското недоверие към мъжката насоченост може да бъде опустошителен източник на деполяризация и напрежение. Ако не ми вярвате, опитайте да кажете на мъж с мъжка сексуална същност как да шофира, или че трябва да спре и да попита за посоката, защото се е изгубил… Малко са нещата, които са по-деполяризиращи за един мъж от това, партньорката му да критикува или да не се доверява на неговата насоченост. Ядрото на мъжката сексуална същност е насочеността, точно както ядрото на женската сексуална същност е сиянието. Да кажете на мъж с мъжка сексуална същност, че се е изгубил, т.е. да поставите под съмнение насочеността му (независимо дали в посока финанси, креативност или духовност, или дори само способността му да намери пътя), има същия деполяризиращ ефект, като това да кажете на жена с женска сексуална същност, че е сива, сбръчкана или няма излъчване. (Това причинява почти физически срив, отблъскване или свиване. Така че никога не казвайте на мъж с мъжка сексуална същност, че греши и никога не казвайте на жена с женска сексуална същност, че е грозна, ако искате да се наслаждавате, а не да убиете сексуалната полярност.) Тъй като ядрото на мъжката сексуална същност е насочеността, всичко което правим и което демонстрира доверие и подкрепа за мъжката насоченост на партньора ни, ще го „запали“, а всичко, което демонстрира критичност и недоверие в мъжката насоченост на партньора ни, ще го „изгаси“ – моментално и доста крайно. Същото важи и за женското сияние и привлекателност на партньорката ни.
Женското начало живее в света на усещанията, в света на тялото, в света на незабележимата връзка с потока на елементите и природните сили. Всеки човек (мъж или жена), който е свързан по този начин със света около себе си, е развил в голяма степен женското си начало. Това е така, защото по своята същност женското начало обитава тялото. Независимо дали става дума за мъж или жена, напълно осъщественото женско начало е любяща чувственост, свързаност и телесен поток в реалността на усещанията и живота. За жената с женска сексуална същност взаимоотношенията са приоритет. Ако нейната връзка върви добре, тя е щастлива вътре в себе си и може да се справи с възможните трудности (да кажем - в работата). Когато е щастлива във взаимоотношенията си, когато усеща потока на любовта, това си личи: женското начало сияе. Но когато е нещастна, това също е видимо. За жената с женска сексуална същност интимните й отношения са „централни“ за емоционалното й съществуване. Цялата й емоционална подредба е повлияна от това дали връзката й е изпълнена с радост, или с болка. Сякаш женското начало има чувствителен „барометър на отношенията“ в сърцето си, който винаги отчита дали любовта протича в интимната връзка на жената. Когато любовта протича, целият й живот свети. Когато любовта не протича, сякаш се спуска върху деня на жената, върху работата й, върху общуването й с приятелите и върху самата нея, когато е сама. Барометърът в сърцето й винаги показва как се чувства тя във връзката. Женското начало (в мъжа или жената) се справя с текущите събития като прелива от едно в друго нещо. Вместо да следва предварително зададена последователност от стъпки, която не позволява разсейване, то откликва на събития и хора, които са пред него.
Мъжкото начало действа, за да постигне цел, а женското начало реагира на непосредствените нужди – свои или чужди. Очевидно, за да бъдем едновременно ефективни и здрави, всеки от нас трябва да се научи да въплащава - и мъжкото, и женското начало в отговор на нуждите на ситуацията. Когато разберем и двата пътя, ние нито омаловажаваме, нито надценяваме единия или другия. Един от мъжките дарове е способността да се поддържа погледа върху цялата картина, цялостната перспектива, дългосрочната цел, без да се прави отклонение заради хора или „дребни работи“. Един от женските дарове е способността жената да остава свързана с непосредствената реалност, с постоянно променящите се нужди на хората и на живота, вместо да се губи в голямата картина и да забрави например, че тялото й се нуждае от ежедневна грижа, или че хората не са просто машини, които може да се включват, да се използват, а след това да се изключват. Женската сила на живота често е твърде непредсказуема за мъжкия ум. Тя е като нежен бриз, който се превръща в ураган, след което изведнъж се успокоява отново в топлата и тиха прегръдка на мек летен следобед. Женската сила на живота често е прекалено мъдра за мъжката нужда да знае. Чистото женско начало е силата, която движи живота, не абстрактната логика, която стои извън него и анализира или коментира това, което вижда. Мъжкото начало е като лодка в океана, която търси най-краткия път от точка А до точка Б. Докато женският океан не се движи по единствения най-кратък път от точка до точка. Той се движи в много посоки едновременно – понякога спокойно, а понякога с такава огромна сила, че може лесно да потопи всяка лодка… Свободната женска сила е жива, грижовна, изцеляваща, обновяваща и изпълнена с живот, като свободно движещия се океан. И също като океана, тя понякога е дива, неразгадаема, тъмна, неукротима и дори разрушителна в своята мощ.
Ние мъжете трудно разбираме, че жената не е задача, която трябва да се реши или проблем, който трябва да бъде отстранен. Жената е стихия, вълна, пълноводна река, като ураган в който няма логика. Невъзможно е да контролираме нейния темп, да я разделим на части или да я направим предсказуема. Нея можем единствено да я издържим, да й дадем пространство за промени, за противоречия и емоционални течения. Днес е уверена в едно, след пет минути в друго, сега обича до изтръпване, после се обижда, ядосва се и отново обича. Може да обещае нещо, а после да се почувства по друг начин. Това не е слабост, това е нейната природа, течаща и жива. В тази връзка, истински мъж е онзи, който е способен да не се счупи от тази изченчивост. Той не трябва да се опитва да я изправи, да я учи и да я вкарва в логически конструкции. Той трябва да издържа емоциите й така спокойно, както брегът удържа потока. Трябва да я направлява единствено, когато тя самата помоли за това. От друга страна, когато жената се старае да контролира всичко, да бъде предсказуема и да действа по строга схема, в нея гасне енергията. Тя може да бъде „яка“ и успешна, но изчезва живата топлота. Женската същност е да чувства, а мъжката е да достига. И когато всеки е себе си, между тях се появява онази енергия, от която се ражда истинския живот. Казват, че „ако един мъж не е прав и мълчи, той е мъдър. А ако е прав и мълчи, значи е женен“. (Това беше шега, но както се казва: „Добре, че са шегите, за да си кажем истината…“) Защото как можем да търсим и очакваме някаква логика, когато разговаряме с жена? Това е неразумно от наша страна и означава, че въобще не разбираме с кого си имаме работа. Жената е стихия, неуправляема (на първо място от нея самата) стихия.
Нашите предци са ни учили, че най-главната задача на мъжа е защитата на децата, жените, старите хора и мъдреците. Да, жената винаги трябва да се намира под защитата на мъжкия разум. В тази връзка, ние мъжете дължим пред себе си признанието, че умовете ни са по-малки от женската сила на живота, която ги е родила, женската сила, която ги поддържа, и която ще доведе до техния край, когато спре да тече през нас. Трябва да осъзнаем, че сме напълно зависими от женската сила на жизнеността. Тя ни кара да дишаме, кара сърцата ни да бият, движи телата ни и дава енергия на всяко живо създание на тази земя, включително на цялата Природа, на променливите ветрове, на течащите води, на дребните буболечки, на семената и на китовете. Личното ни здраве, както и интимните ни отношения, зависят от способността ни да се отпускаме в жизнената сила на женското начало. В тези моменти можем да се научим да се отпускаме, да дишаме дълбоко и да усещаме потока: на емоциите, на сексуалната енергия, на интуитивната мъдрост. Когато сме отпуснати и отворени за този поток на жизнена сила, той тече свободно не само през телата ни, но и вътре в интимните ни отношения. Любовта не е логична, както добре знае всеки, който някога е обичал. Разбира се, понякога логиката е много полезна, но логическият ум е неспособен напълно да разбере женската мистерия на живота във всичките й форми. Но когато се предадем на потока на живота, отпуснем се и се отворим за движението му и за фината интуиция, се ражда един различен вид телесна интелигентност. Тази интелигентност, тази мъдрост на любовта, този гений, който е присъщ на сияйно живото, отворено и чувствително тяло, е интелигентността, необходима за спонтанните и умели движения в интимните взаимоотношения. Тя е един от истинските дарове на женската сила.
Женското начало е геният на любовта, на отдаването, на дълбокото сексуално и емоционално единение. В сексуален аспект основното желание на повечето жени с женска сексуална същност е да бъдат завладени от любовта, но истината е, че малко мъже могат да отговорят на силата им, на сексуалния им капацитет и на емоционалната им мощ. (Мъжете общуват сексуално за удоволствие, а жените правят това от любов. Това схващане циркулира от десетилетия, та дори от столетия.) Жена, чийто мъж може да й отговори адекватно, е щастлива жена. Не става дума просто за това, че жената иска да бъде изцяло обичана, проникната от любовта и покорена в любовта. Става дума да бъде обичана така, че целият й вроден капацитет „да бъде“ любов, да може да се прояви напълно. Жената с женска сексуална същност може да бъде надарена с много неща, включително професионални постижения, създаване на семейство, творчески успехи от всякакъв вид. Но отдаването на тези дарове ще оставя лека празнота, едва доловима нужда в нейното сърце. Единственият дар, който не оставя никаква нужда, е дарът на абсолютната и неограничена любов, изразена от сърцето и чрез тялото. В момента на тоталното отдаване на любов, на предаването на жената в даряването на любов, на покоряването от любовта и умирането в силата на любовта, женският гений е получил пълно телесно проявление. Мъжкото начало може да говори каквото си иска на женското, но женското начало иска да танцува. Иска да капитулира изцяло в танца на любовта, на телесното, емоционалното и понякога на сексуалното общуване, с партньор, който се предава по същия начин. А когато жената знае, че обича изцяло, когато тялото й е изпълнено с любов, когато е движена и вдишва любов, тогава търсенето е завършило.
Това, което повечето хора не разбираме е, че докато мъжкото начало живее в света на концепциите и перспективите, женското начало живее в света на телесната комуникация и енергийните усещания. Какво точно казва той, е от много по-малко значение за нея, в сравнение с това, което телесният и емоционалният му тон комуникират. Точно в това поле, полето на тялото и усещането, женското начало кани мъжкото – далеч от тежкия свят на точните думи и добрите примери, в сетивния свят на осезаемо предаденото настроение и докосване. (Мъжкото начало предпочита да говори за действия и анализи, а женското предпочита да говори за чувства.) За мъжа действията са доказателството за чувствата. Затова той често смята, че за партньорката му е очевидно, че я обича, заради нещата, които „прави“ за нея. За жената обаче действията са вторични спрямо потока на чувствата: независимо какво мъжът „прави“, жената може да „чувства“ любовта му. Миг след миг тя е чувствителна за емоционалния поток, който протича между тях. От гледна точка на това, което тя чувства точно в този момент (а и какво е направил за нея мъжът в миналото) е напълно без значение за женската й същност. За разлика от нея, за мъжа емоционалният поток е вторичен спрямо физическия израз на любовта, т.е. любовта в действие. Това означава, че жената може безгранично да обича мъжа си, но ако не прави нищо за него (който възприема и изразява любовта физически), той може да не я усеща.
Един от проблемите на интимността днес е, че много от нас бъркат социалното полово неравенство с неутрализирането на вродените ни мъжка и женска сексуална същност. Когато сме готови да преминем отвъд честната, но безлична граница на „споделената отговорност“ в брака, ние се учим отново да се свързваме с великите дарове на уникалната ни сексуална същност. Учим се да й се доверяваме, как да даваме и как да получаваме от нашия партньор. Можем да спрем да се отнасяме един към друг като към всички хора и да започнем да вкусваме освежаващата изтънченост на не потиснатата сексуална същност. Но за да разберем пълното проявление на сексуалната си същност, трябва първо да разбираме базовия си импулс. Трябва да разберем, че базовият ни импулс в живота е, да се отпуснем в реката на живота, т.е. в ръцете на Бога. Мъжкото начало у всеки от нас иска повече свобода с надеждата да получи щастие. А женското начало у всеки от нас иска повече любов с надеждата да получи повече щастие. По тази причина, когато са още в началото на връзката си, мъжете и жените често спорят и се карат по въпроси за контрол и власт, особено на арената на парите и сексуалното общуване. Това е така, защото в началото, в периода на зависимост имаме нужда да придобием повече пари, сексуални преживявания или привързаност, защото вярваме, че тези неща ще ни направят щастливи. (При този тип взаимоотношения жените зависят от мъжете за пари, а мъжете зависят от жените по отношение на сексуалното общуване.)
На следващия етап от семейния живот (този на споделената отговорност) се набляга на комуникацията и справедливостта, но при него често липсва сексуалната страст и дълбокото емоционално удовлетворение. Защо? Защото в усилието да постигнем строго разделение на отговорностите, мъжете и жените често отказваме да изразим в пълнота истинската си сексуална същност. (На този етап всичко е, така да се каже плод на „сметки“.) Страхуваме се от желанието страстно да покорим партньора си в любовта и от желанието да бъдем страстно покорени и обладани от любовта. Страхуваме се, че ако свалим защитите, ще изгубим границите си, независимостта си и равенството, което сме постигнали с толкова труд. Но базовият инстинкт в живота продължава да ни движи. Ако сме честни със себе си, в крайна сметка ще признаем, че в най-дълбоките кътчета на сърцето си все още не сме удовлетворени. Независимо колко пари имаме, те не са достатъчни, за да се освободим от нуждата да се стремим към повече. Независимо колко по-добри са взаимоотношенията ни в сравнение с тези на приятелите ни, все още се чувстваме незавършени и копнеем за по-дълбоко споделяне – сексуално, емоционално и духовно. И така този базов импулс - да израстваме в щастието, както и фундаменталното неудовлетворение от това, което имаме, тласка мъжете и жените към най-пълното проявление на сексуалната им същност.
Мъжкото начало не се задоволява с относителна финансова свобода – то иска нещо повече, но не е много сигурно какво. Женското начало не се задоволява с относителното емоционално удовлетворение – то копнее за по-дълбоко, но не е много сигурно как да го получи. Именно в този момент, и мъжкото, и женското начало са готови да израснат от връзка основана на равенство, в истинско интимно единение. Можем да достигнем до този етап, като жертваме всичките си желания пред базовия импулс на живота – желанието да се отпуснем в щастието, в любовта, в свободата. Когато сме готови да жертваме измамното си чувство за сигурност, когато сме готови да се откажем от второстепенните си мотиви в полза на базовия импулс, който винаги ни е движил напред, тогава енергията и вниманието ни се приравняват с най-дълбокото желание на сърцата ни. (Оказва се, че трябва да имаме нещо общо, за да се разбираме и нещо различно, за да се обичаме…) Човек трябва да си позволи да живее напълно и спонтанно като човешко същество, а не да бъде преизпълнен с въпроси от рода: „Аз типичният мъж ли съм?“ или „Аз типичната жена ли съм?“ Подхождам ли на ролята, която ми е предписана от обществото? Имам ли успех в своята сексуална роля? Само ако човек забрави този род въпроси, само тогава дълбоката полярност, която съществува между половете и вътре във всяко човешко същество, ще се развие в една продуктивна сила.
Човек не трябва да се страхува от плътта, нито трябва да я обича. Ако се страхуваме от нея, тя ще ни е господар. Ако я обичаме, ще ни погълне и удуши. Мистичното християнство счита, че ако жената не беше отделена от мъжа, тя нямаше да умре с мъжа. Че раздялата им е началото на смъртта. В тази връзка Христос дойде да поправи и това разделение, което съществуваше от началото, като съедини отново двете части. Да даде живот на тези, които умряха в резултат от разделението, като ги съедини. Сега съпругата се съединява със съпруга в брачната стая и тези, които са се съединили, повече няма да бъдат разделени. Никой не може да узнае кога съпругът и съпругата са интимни един с друг освен самите те, затова и женитбата е „голяма тайна“ за тези, които са решили да свържат живота си. И ако дори оскверненият брак е скрит, колко по-дълбока тайна ще е неоскверненият брак! Той не е плътски, а чист. Той не е от страстта, а от волята. Той не е от мрака на нощта, а от деня на светлината. (Според еврейската мистична традиция ако една женитба бъде „съблечена“ гола, тя се превръща в „порнография“. Не само ако невястата получи семето на друг мъж, дори ако напусне стаята и бъде видяна гола, се счита, че тя извършва прелюбодеяние.) Да, на никого не е позволено да влиза в брачната стая. На другите е дадено само да чуват гласа на Невястата и да се наслаждават на парфюма й („както кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им“). Затова и никой няма да може да види Жениха и Невястата, освен ако не стане такъв!
Трябва да знаем, че умствената и сексуалната енергия всъщност са две поляризации на една и съща сила. И се оказва, че Доброто и Злото също са две поляризации на една и съща сила. Ще кажете: Но как така умствената и сексуалната енергия ще са една и съща сила? Нима това е една и съща сила, която от една страна подтиква грубият човек да се нахвърли върху някоя жена, за да злоупотреби с нея, а от друга страна пак тя вдъхновява най-възвишените произведения на мисълта? Да. И ако твърдим, че това състояние на нещата ни притеснява, трябва да знаем, че Господ не е организирал света така, че да ни се нрави, а така, че да ни накара да „работим“. Когато хората си паснат по отношение на смисъл и цел, когато и двамата вярват истински в Бога, винаги връзката им е по-щастлива и споделена. Затова християнската любов се изразява не само в това да се взираме един в друг, а и да гледаме в една и съща посока – към нашия Господ Исус Христос, Който единствен „свързва всичко в съвършенство“. Нему да бъде слава от сега и до века!