Хората често сме склонни да считаме материалните неща за основа на живота, а чувствата и усещанията, които получаваме от тях като нещо допълнително, вторично. Но всъщност всичко е точно обратното: най-главно и същностно се явяват нашите усещания, а материалните предмети са само инструменти за тяхното възникване. (Както ако човек се намира под дъжда, проблем се явява не отсъствието на чадър, а неприятното усещано от това, че е мокър.) Човек си купува красива дреха, не просто, за да има какво да облече, а поради желание - или да изглежда красив в сексуално отношение, или за да подчертае своя статус. Преди всичко ние купуваме не самите вещи, а онези усещания, които получаваме използвайки ги. (Този принцип е много добре познат на специалистите по маркетинг и затова много реклами, да кажем на автомобили например, започват с демонстрация на чувството на увереност, свобода, успешност: целият клип се изгражда така, че да влияе на чувствата и едва накрая ни се предлага да купим конкретния автомобил. Естествено, създателите на тази реклама използват това, за да продадат своята стока, тъй като добре знаят, че рекламата не би била успешна, ако не съответства на същността на човека.) Човекът е много по-сложна структура, отколкото си представяме: той има желания, които трябва да се напълнят. Затова светът ти казва: ето ти възможност да се насладиш – наслаждавай се. Ето ти за тази цел приспособление – кола, партньор, не е важно какво. Всичко зависи от нивото на развитие на човека. Тоест именно тези нематериални структури, които дори не могат да бъдат адекватно предадени със средствата на нашия език, се явяват главни, и тяхното съотношение много силно влияе върху нашия живот. Те се явяват „корените” на тези чувства, които искаме да намерим и почувстваме. Затова всички ние търсим онези материални вещи, които ще ни дадат тези усещания. Осъзнаването на всичко това ще ни помогне по-добре да разберем себе си и по-лесно да се ориентираме в живота.
Всички ще се съгласим, че в самите сексуални отношения между мъжа и жената няма нищо „лошо“. Ако това не беше така, защо при всички биологични видове в цялата Природа не се наблюдава нищо друго (и то от самото сътворение на света)? Ако самият сексуален акт беше осъдителен, как така Природата още го толерира, как така Небето вече не е изтребило всички, които имат сексуални отношения? Истината е, че половият акт сам по себе си не е нито лош, нито добър. Това, което го прави перверзен или свещен е единствено намерението, което хората влагат в него! В този смисъл, най-важното в любовния акт не са нито движенията, нито телесните органи, а качеството на енергиите, еманациите, квинтесенциите, които се освобождават, както и естеството на всички душевни сили, които се излъчват от мъжа и жената по време на този интимен процес. Ако някога сме слушали симфония или друго хубаво музикално произведение, знаем, че всеки музикант играе важна роля за цялостното артистично представяне. Ако, който и да е от музикантите свири в дисонанс с останалите, музиката се съсипва. Пълноценната сексуална връзка много наподобява добре дирижирана симфония, отчитайки обединените усилия на множество хормони и химикали, които се освобождават при различните етапи на любовните взаимоотношения.
Животът ни разкрива, че жената и мъжът (а и светът) имат няколко лица или функции. Оказва се, че жената и мъжът имат по три лица, и ако дори само едно от тях е изкривено, техният свят започва да се руши. Женските лица са – Личност, Жена, Майка! Мъжките лица са – Личност, Мъж, Баща! Мъжът на първо място е личност, после става мъж, а след това – баща. Всички хора се раждаме личности и когато искаме да узнаем що за личност стои пред нас, ние си задаваме въпроса: „Кой си ти, какво е твоето предназначение?“ Личността на мъжа създава света за жената, мъжът дава семе на жената, от което израства дърво (дете). Бащата защитава и храни семейството, а и учи детето. А личността на жената вдъхва живот на всичко, което мъжът създава. Жената дава енергия на мъжа, а майката пази мирът в семейството и учи децата. Създадена като „отпечатък“, „отражение“, „обратна страна“ (думата „целем” използвана в оригинала означава и ребро, но и „отпечатък, отражение, сянка”, което всъщност е правилното й значение в случая) на Адам, Ева и нейният мъж някак влизат един в друг, допълват се един друг като една единна съвършена духовна конструкция, съединяват се и действат в унисон: Ева получава, а Адам дава. И поддържайки се един друг, те съществуват в състояние, което може да се нарече „райско блаженство”. Истината е, че мъжете се нуждаят да получат от жените едно единствено „Ах“. На мъжа е отредено да направи жената щастлива и именно нейната половинка е способна на това. След като получи от жената това „Ах“, мъжът го взима и създава нещо, което е само за нея (заради нея) и й го дава. Тя го приема и отново „ахва“. Какво е това „Ах“? Това е източникът на живота. Това е енергията, която струва повече от всички скъпоценности на света! Това е силата, която прави мъжа Творец. Без нея мъжът е никой и нищо. С помощта на женското „Ах“ мъжът може да промени света, да създаде нов свят, но ако той се измъчва поради недостиг на това „Ах“ (или вместо него получава от жената само „Ох“), започва да руши.
Ако това са две половинки, обичайки своя мъж жената може безкрайно да му дава това безценно „Ах“ и благодарение на нейната енергия мъжът може безкрайно да създава, всичко каквото му е угодно. Но кой трябва да направи първата крачка? Дали мъжът създава, за да може жената да „ахне“, или първо жената трябва да „ахне“, за да може мъжът да създава? Истината е, че първа „ахва“ жената! (Никой не кара автомобил с празен резервоар…) В началото тя го напълва, а после моли за онова, което желае! Ако жената застане на пътя на „създателя“, мъжът автоматично се прехвърля на пътя на „наслаждаващия се“ и престава да създава. (Такъв е всемирният закон, при който двама човека не могат да седят на един и същи стол. На вторият ще му се наложи да седне до него. Два автомобила не могат да стоят на едно и също място, затова се паркират един до друг. Две сгради не могат да бъдат на една и съща площ, втората се строи до първата. Две души не могат да бъдат в едно тяло, втората ще бъде в тялото на този, който е до първата.) Мъжът по замисъла на Бога е творец, той създава. В едно семейство не може (и не трябва) да има двама „създатели“. Единият човек създава, а вторият се наслаждава на създаденото и връща като благодарност енергията на любовта. Ако жената създава, мъжът ще се наслаждава. А ако жената страда, мъжът започва да руши.
Сексуалната любов е изключителна по характера си само в случай, че аз мога да напълня интензивно (т.е. да се сближа със) само едно лице. Тя изключва обичта към другите единствено като интимна близост, като пълно обвързване във всяко отношение с партньора. Еротичната любов има едно предварително условие – аз обичам с цялата си същност и другия, като той или тя ми отвръща също с цялата си същност. В този смисъл сексуалният акт дарява радост, само когато физическата близост е съпроводена от духовна, т.е. от истинска любов. В приятелството липсва полярността, която притегля две противоположни стихии. Дружбата не е така силно свързана със самите корени на личността, с цялостния „Божий образ и подобие“ в човека. Дружбата изпълва живота на личността с положително съдържание, но не засяга първоосновите на личността. Полът е разлят по целия човек, а дружбата е само една негова част, тя е само душевна функция. В някакъв смисъл приятелството не е цялостна, а раздробена любов. Тя не вмества в себе си последната тайна на двамата, а може само да се приближи до нея. В приятелството двамата никога не се съединяват в „една плът“ (не само в смисъла на сексуалния акт, но и в по-дълбок смисъл), при него има само леко „докосване“. Ето защо приятелството е много висока степен в йерархията на обединяващите чувства, но не е най-високата и последна степен. Единствено в небесната „еротика“ липсва скуката на всичко тукашно, смъртната скука от приспособяването към необходимостта.
Защо на мъжа му е достатъчно да погледне жената и вече му става добре, а жената трябва - и да чува, и още какво ли не? Това, че гледа мъж на улицата (ако въобще го забележи, но като правило не го забелязва), жената не изпитва никаква наслада. Тя изпитва наслаждение от това, че даден мъж й принадлежи, или може да й принадлежи. Това й се иска още от самото начало (както да кажем някаква вещ). Тя не гледа на мъжа оценяйки го от гледна точка на някакви стандарти за мъжка красота. Тя не чувства в това източник на наслаждение. А мъжът вижда в жената всичко, което се отнася към нейната животинска част. (В това отношение можем да кажем, че ние мъжете сме повече „животни“, отколкото жената. Може би, защото ние сме създадени от пръстта, а тя от нас, т.е. от вече „живо“ създание.) Но нека си признаем, че на нас дори ни харесва тази наша „животност“… Тук обаче говорим не за това, което ни харесва, а за йерархията на напълването. И в тази връзка е напълно естествено, в мъжа тя да е по-примитивна, отколкото в жената. И странното е, че съвременният мъж (и въобще мъжът от нашия свят) се задоволява предимно от това напълване. Ако се развиваше по-нататък, той би видял, че от съюза с жената може да постигне огромно духовно напълване. И тогава разбира се, би гледал на нея и би я оценял така, както жената желае и очаква. (Затова често чуваме жени да казват: „Ама ти защо не ме оценяш като човек, т.е. вътрешно“, а само „външно“!?)
Ето тук става конфликтът, защото мъжът в нашия свят не гледа на жената като на духовен партньор, а жената желае именно това - да види в мъжа духовен партньор. Затова и тя го оценя не толкова по външността, а по надеждността в посока на това свое вътрешно напълване. (Мъжът обикновено оценя жената така, както уважава своя приятел или колега…) Интересно, че днес има милиони мъже по света, които губят в спортните зали по няколко часа на ден, за да приведат своята външност в порядък. И кой знае защо са се самоубедили, че на жените това им харесва. Разбира се, че това не е вярно. На мъжете така им се струва, защото те въобще не разбират жените. Истината е, че по този начин те искат да допълнят, да компенсират своите вътрешни недостатъци, някакви свои проблеми и дефицити. Това е така, защото всичко, което правим, произлиза от нашето вътрешно желание да постигнем някакво напълване, по-съвършено състояние. Ако аз го чувствам не в това да бъда по-силен, а в това да бъда по-мъдър, аз търся мъдрост. Ако считам, че по-съвършеното състояние е това, да бъда в нещо особен, специален, с това и се занимавам. Само с това! Докато, когато говорим за жена, която получава (или не получава) наслаждение, се оказва, че то зависи от това какво тя желае да приеме под определението „да получа наслаждение“. При жените всичко става съвсем не така, както при мъжете – на по-дълбоко ниво, на вътрешно ниво. И се оказва, че практически жените не избират мъжете по външни данни, още по-малко по тяхната физическа сила, т.е. оценят външността на мъжа много повърхностно. Да, такава оценка отсъства в жените. Тях основно не ги привлича физическата красота, физическите данни, физическата сила на партньора.
Ако е така, то е само в такава степен, в която мъжът може да обезпечи нея и бъдещите й деца, а това също не зависи по принцип от силата, в прекия смисъл на думата. (Тук говоря за нейната сериозна оценка, а не за тази, когато иска да се покаже с някой мъж пред другите, за да я видят. Тогава съществува съвсем друг мотив: как ще изглежда в чуждите очи, доколко ще й завидят приятелките й, доколко ще се почувстват зле, когато видят, че има такъв хубав партньор и т.н. Това са съвсем различни неща, това не е неин личен избор. В този случай тя взема за основа оценката на обществото. Тук аз говоря за повече или по-малки естествени подбуди – наши и на жените.) Жените изискват душевно нравствено общуване с партньора, да усещат партньора като свой, като личен, като част от себе си. Това не е просто сексуално, животинско удовлетворение, а изисква едно допълнително огромно, да кажем - човешко напълване. Затова е невъзможно да говорим само за една от тези съставни части във връзка със сексуалното напълване. Много често представата за сексуалното общуване е погрешна, като то се счита за чисто животинско наслаждение. Както вече споменах, жената по принцип не вижда в мъжа красота, тя не разбира какво е това красиво или некрасиво (приложено към мъжа!). Тя го оценя по нейна вътрешна скала: доколко той може да бъде важен, значителен, „велик“ в нейните очи.
Тоест жената оценя мъжа и удовлетворението, което получава от него, не по същата скала, по която мъжът я оценя. Затова този въпрос трябва да бъде разглеждан в съвкупност с много други човешки желания – нравствени, чисто женски, нейните изисквания към сексуалния партньор, към мъжа. Това не е изискване за получаване на наслаждение в дадения момент и край (нещо, което е характерно за мъжа). Някой ще каже: Ама как така? Сега по света е много разпространено жените да ходят на места, където да гледат красиви мъже, демонстриращи им не толкова своята сила, а своята сексуална принадлежност и излъчване. (Между другото жените сериозно се впечатляват от това и плащат луди пари.) Да, това е така, но то само показва, че всички кризи, които преживяваме като човечество, всички болезнени състояния, които днес се проявяват в обществото са естествени, но… в техния извратен и болезнен вид. Трябва да преживеем всичко това, да разберем и осъзнаем, че това не са естествени, правилни връзки, а обратно – проява на болест, диагноза, която трябва заедно да поставим. А диагнозата е много проста – развалени души, не поправени души, разбити души. Само в Христа можем да ги поправим и да достигнем до онова прекрасно хармонично състояние, съвършенство, вечност, хармония между себе си, вътре в себе си и навън с Бога. Но дотогава трябва ясно да осъзнаем какво става с нас.
Да, сексуалното преживяване е нещо добро. И любовта, и всичко, за което говорим. Но приближаването до Бога, позволяването на Божествените сили да действат в нас са ни нужни, за да можем да преживеем и постигнем комфортен духовен живот още тук на тази земя. Сексуалното желание е най-дълбокото, най-силното желание в човека. Затова неговото напълване е най-силно, но и най-кратковременно. Именно затова около него се върти нашия живот. Доколкото интензивно се проявява тази сексуална „болест“ в човечеството, дотолкова бързо човек ще осъзнава необходимостта да разнообразява живота си. Защото след всички хитрини, които човечеството се опитва да създаде, поставяйки си изкуствени цели, измисляйки всевъзможни способи за сексуални наслаждения – то ще се разочарова и в него ще изчезне най-основният източник за самонапълване. Представете си, ако изведнъж сексуалният акт изчезне от днешния живот на мъжете (на жените в по-малка степен), какво ще се случи тогава? Заради какво ще живеят тогава? Това разочарование, тази пустота ще се проявява все повече и повече. И тогава няма да има просто за какво да живеем. Депресията ще обхване човека в капана, който Бог е приготвил за нас. Затова трябва да се замислим над нивото на собственото си съществуване, длъжни сме да се насочим към висшия свят, длъжни сме да се обърнем към своя Създател.
В тази връзка, може ли да се случи така, че в нас да изчезне желанието за интимна близост? Разбира се! Както във всяка продължителна връзка, така и в половата има изобилен материал за конфликти. Тук обаче ни интересуват не общочовешките трудности във всяка връзка, а особените, специфичните за сексуалната сфера. Основната трудност във всяко трайно сексуално отношение е конфликтът произтичащ от притъпяването (временно или окончателно) на плътското желание, от една страна, а от друга – растящата с времето нежна привързаност към партньора. Рано или късно във всяка сексуална връзка настъпват (по-често или по-рядко) периоди на снижено плътско привличане, т.е. емоционално безразличие. Това е емпирично установен факт, срещу който не могат да се извадят никакви морални аргументи. Чувственият интерес не се поддава на команди. Колкото по-добре са синхронизирани плътски и нежно сексуалните партньори, толкова по-рядко ще има разлом в сексуалната им връзка и в изключителни случаи – окончателен. Но всяка сексуална връзка е изложена на притъпяване на чувствеността. Всеки човек е изложен постоянно на нови сексуални стимули, освен тези от партньора, особено при днешната „глобализация“ на труда. Разбира се, в апогея на връзката тези дразнители не въздействат. Впоследствие обаче те не трябва да се изключват и никакви църковни предписания за облекло, нито каквито и да било аскетични или етични мерки няма да постигнат нищо друго, освен само да увеличат привличането.
Оказва се, че чрез потискане, сексуалното желание всъщност бива повече разпалвано. И когато тези желания към други „обекти“ се натрупат, те оказват влияние върху сексуалното отношение към партньора, като преди всичко ускоряват притъпяването на желанието. Оттам сношенията постепенно се превръщат в навик или в задължение. Отпадането на задоволеността от партньора и желанието за нови „завоевания“ взаимно се усилват. Срещу това не помагат нито добри намерения, нито някакви любовни техники. И тогава започва стадия на раздразнителност спрямо партньора, която в зависимост от темперамента и възпитанието намира израз, или бива потисната. Да, след всички пикове идва спад. Вижте какво става днес. Нарушават се всички връзки – мъжки, женски, семейни, деца и т.н. Всичко това води до загуба на възможността за напълване чрез сексуално преживяване. Тази ситуация е ужасна и никаква виагра няма да помогне… Трудно е да си го представим, но днешното избухване наистина може да доведе до такова състояние. С всяко явление се случва така: отначало възниква неговият последен, предсмъртен подем, или някакво оживление, а след това – угасване. Ние се намираме в началото на този процес, който е започнал преди 30-35 години, а всъщност от десетина години се проявява все по-отчетливо. (Преди 35 години никой не говореше, затова че по принцип човечеството се намира в състояние на криза. А днес медиите говорят само за това.) За съжаление в духовната област нещата много се различават от това, което днес е прието в обществото. Какво означава понятието „удовлетворение“, „наслаждение“? То зависи от възпитанието, от обществените и морални принципи, то не зависи просто от Природата (както въобще и всичко в човека).
Съществуват и други полови различия, които могат да имат отношение към разликите в характера на мъжете и жените. Гениталните органи на жената са по-разграничени, отколкото тези на мъжа, защото тя има два източника на възбуда. Главният източник на възбуда се случва вътре в тялото й, а на мъжката възбуда – извън тялото. (Затова при мъжа се случва нещо, което е лесно видимо, когато е сексуално възбуден, а при жената това не е така.) Освен това половото сношение за жената предполага възможност за забременяване, с произтичащата от това дълбока промяна в нейните физически процеси, докато никаква дълбока промяна в организма на мъжа не е свързана с неговата сексуална дейност. Трябва да осъзнаем, че човекът е система, няма как да избягаме от това. Затова не можем така примитивно да говорим за нещата (като в телевизионните сериали). Ако искаме да бъдем зрели християни, животът ни заставя да разберем себе си, за да достигнем до истинско комфортно състояние и хармония с Бога. Всъщност, ако изучим устройството на женския полов орган, ще видим, че всичко в жената е така устроено, че да задържи мъжа и да го направи свой затворник. Мъжът си мисли, че той е победителят, а бедната жена – жертва. Ни най-малко. Тя е тази, която го задържа, която го ограничава и прави неин роб, така че всъщност той е жертвата, а не тя. Той просто не го знае…
Само външно жената се подчинява и предава. Всъщност тя иска да го задържи, така че цял живот той да „работи“ за нея и да й служи. И още нещо: той е обеднял, той е оставил нещо след себе си, смалил се е, докато тя е обогатена, тя е получила зърно живот и работата сега започва в нея. Да, привидност и реалност… мъжът е горд, а жената не толкова. Но се оказва, че дълбоко в себе си, тя е по-гордата, той просто е наивен, това е всичко. Така е със всичко в Природата. Ако се опитате да хванете птица или насекомо, пеперуда, трябва да я обгърнете, да я увиете в нещо. Трябва да я сграбчите и задържите. Човек живее всред Природата и е доминиран от нея, Природата е около нас като къща и когато влезем в къщата, вратите могат да се затворят и да се окажем затворени, т.е. да се превърнем в жертва. Който е господар на положението, винаги държи другия в шах. Това става и между мъжа и жената. Да, жената е по-силна от двамата, тя е доминиращата, защото за миг, за няколко минути, мъжът попада изцяло във властта й. Жената се нуждае от присъствието на мъжа, и за да го привлече тя играе ролята на жертва, беззащитна, слаба, нежна, деликатна и плашлива, защото инстинктивно знае, че мъжът обича да се чувства силен, герой, победител, завоевател. Тя прави всички тези „номера“, за да го спечели, за да получи от него това, което иска. (Всъщност и двамата са един „дол дренки“, всеки си прави неговата сметка, само начинът им на действие е различен…)
Психологията твърди, че всеки девет секунди мъжете мислят за секс, но се оказва, че всъщност сексът е в основата на всички наши мисли. Защо? Защото той изхожда от духовния корен на нашето единение с Бога, където ние представляваме женската част, а Той – мъжката. (Неслучайно отношенията между Христос и Неговата Църква са ни представени като връзка между Младоженец и Невяста и на тази крайна цел се основават всички явления в Природата. По тази причина не може да има такова състояние, когато ние да не мислим за Него. В този смисъл нашият стремеж към противоположния пол, към наслаждение, изхожда именно от крайното и окончателно наше състояние на съединение с Бога.) Някой озадачен от това мое твърдение може да попита: Но как така? Нима в духовния свят ще мислим всяка секунда за секс? Отговорът е – да, но там това ще е „доста“ по-различно, отколкото в нашия свят. Защото духовният контакт е вечен, той дава на човек усещането за съвършенство и постоянно развиващото се напълване. Това не е както в нашия свят, когато в моментите на интимна близост получаваме някакво мигновено наслаждение, след което съществува голяма пауза, възстановяване на желанията, необходимост от търсене отново на партньор и т.н. После отново изпитваме наслаждение в течение на няколко секунди, то отново преминава, и всичко пак започва отначало.
По отношение на този, който я напълва (т.е. Бог), човешката Душа усеща себе си като напълваща се част, т.е. женска и затова именно е наречена Невяста. Тук разбира се, не става дума за това, че в духовния свят един мъж ще стане жена, тук говорим за свойства! Не говорим за тела, а имаме предвид двете категории съществуващи в Творението – желанието за напълване и самото напълване. Желанието за напълване представлява женската част, а напълването, т.е. Бог представлява мъжката част. Защо естествен инстинкт на жената е да подаде езика си в устата на мъжа, когато двамата се целуват? Защото онова, което става Долу (на физически план) е обратно на това, което става Горе (в духовен план). Добре известен факт е, че всички хора, които са преживели например, токов удар или са били спасени от удавяне в последния момент, свидетелстват едно и също нещо: всички те виждат целия си живот като на лента, но… превъртян отзад напред. Именно това е знак, че те навлизат в онзи „другия“ свят, където всичко е наопаки. Във физически план мъжът е даващ, а жената получаваща, а в духовен план е обратното - мъжът получава, а жената дава. В този смисъл, това Горе (главата, устата и устните) е подобно на онова Долу (на половите органи). Защото каквото е Долу, такова е и Горе, само че обърнато! Когато говорихме за духовното значение на обрязването, което Бог беше заповядал на Авраам, споменах, че всъщност езикът и детеродния орган представляват две проявления на „един завет”.
Това е свързано с идеята, че виталността произлизаща от тези два центъра на човека, се слива с виталността на неговия партньор с цел съвместно зараждане на нов живот. По този начин духовният аспект на силата на размножаване е концентриран в горната точка (устата и езика), а нейният физически аспект в долната точка (половите органи). По такъв начин езикът и детеродния орган се явяват две проявления на „един завет” (съюзът между Бог и човека), свързани един с друг в самата своя същност. От това можем да заключим, че съвършенството на едното зависи от другото. Тоест чистата реч (когато от устата излизат само добри и чисти думи) и сексуалните отношения (когато интимният живот отразява истинната любов между съпрузите) са взаимосвързани и влияят един на друг. Именно в това се крие причината, на езика на Петокнижието „слово” и „обрязване” да се изразяват чрез една и съща дума – „мила”, което в Новия Завет е изразено като „обрязване на сърцето“. В духовен план мъжът получава, защото там той е най-слаб. В емоционалната сфера жената е много по-силна от мъжа. Тя дава отгоре, а получава отдолу. А мъжа дава долу и получава горе. В нашия свят тези две свойства постоянно се менят. Ако в даден момент се намираме на определено ниво (по отношение на по-ниското ниво), ние се явяваме мъжка част, а по отношение на по-високото ниво се явяваме женска част. Именно поради тези постоянно променящи се съотношения между душите в духовния свят, възникват и всевъзможните несъответствия, проблеми, противоестествени влечения и нетрадиционни сексуални практики в нашия свят!
Аз добре разбирам, че е проблем да гледаме през нашия свят на Висшия свят, или от Висшия свят към нашия свят. За новите във вярата християни е абсолютно нереално да уловят такъв поглед, такава перспектива. Но трябва макар и малко да се ориентираме в това, макар че е много трудно да се абстрахираме от тялото, т.е. постоянно да мислим в категориите на силите, свойствата, и да се откажем от плътта. Но представете си ситуация, при която отиваме на лекар, който започва да ни изследва, прави някакви анализи и след това започне да ни разказва за всички химични реакции, които се случват в нас. За това какво в мен работи добре и какво зле. За какво говорим тук? За тялото. Говорим за някакъв инструмент, за система, която излиза от състояние на равновесие под въздействието на определени сили, на ниво възприятия, памет и т.н. Човешкото тяло (подобно на Земята) е подчинено на двоен закон: то привлича и излъчва. То е намагнетизирано от двуполов магнетизъм и действа върху двете сили на душата (умствената и сетивната) обратно пропорционално на редуващите се надмощия на двата пола в неговия физически организъм. Последователният избор на противоположни сили – топло или студено, нежност след строгост, любов след гняв и т.н., всъщност е тайната на вечното движение и на продължителността на живота. Да действаме винаги по един и същи начин, означава да натоварваме само едното блюдо на везната и резултатът от това скоро ще бъде абсолютното нарушаване на равновесието. (Затова и в сексуален план продължителните ласки пораждат бързо пресищане, отвращение и антипатия. Както и постоянната студенина и строгост с течение на времето отдалечава и обезкуражава любовта.)
Външно мъжът се проявява като агресор, а жената е негова жертва, тъй като той е активен и волеви. В него нищо не е скрито, всичко е на показ и той не е в състояние да скрие чувствата си, докато жената е така конструирана, че е в състояние да скрие всичко, и никой да не е в състояние да каже какво наистина се случва в нея. Ето защо жената управлява мъжа с хитрост. Те двамата са в състояние да мамят, симулират и крият с лекота, и за тях в това няма нищо нечестно. Тя очаква мъжа, и когато той дойде се преструва на изненадана, или че не иска да го види. Жената никога не показва какво чувства и мисли, защото тя просто се държи по начина, по който е устроена – всичко е обърнато навътре. Напротив, това което жената има отвътре, у мъжът е отвън и когато жената е прикрита и хитра, тя просто следва природата си. А когато мъжа следва природата си, той е прям, без преструвки и често дори груб и нетактичен.(Тези малки детайли са анатомични, физиологични и психологични, даже дипломатични и са от първостепенно значение при разбирането на характера на мъжа и жената.) Обикновената любов е война, битка, където всеки се опитва да придобие надмощие над другия. Външно има само усмивки, целувки и приятелство, но всъщност съществува безпощадна война между двата пола. Разбира се, добре прикрита война, защото за да надвиеш противника, е нужна дипломация. И чак години след това проличава, кой от двамата е бил „по-вещ“... Някой ще каже, че това звучи ужасно! Да, но това е самата истина, освен в случаите, когато мъжът и жената имат своя философия, свой идеал и искат заедно да работят за Царството Божие. Тогава от открити (или преоблечени) врагове те се превръщат в сътрудници и съзнателно използват различните качества, които Бог им е дал.