Въведение
Забележете, че когато някой започне да говори, той е излъчващ, следователно положително поляризиран, а тези, които го слушат (жени или мъже) се явяват възприемащи, т.е. отрицателно поляризирани. Изречените думи проникват в тях и ги „оплодотворяват“ божествено или „дяволски“ (според това дали са добри или лоши). Истината е, че Природата работи с едни и същи закони на всички равнища, но ние хората обръщаме внимание само на материалните, на най-конкретните неща. А всичко фино и невидимо, от което произтичат конкретните реалности, не можем да го видим, разберем и осъзнаем. Именно това трябва да се разясни, трябва да се разшири хоризонта ни, за да можем да съзрем цялото великолепие, което Бог е приготвил за децата Си, за деня, когато съзнанието им ще се пробуди. В тази връзка, всичко в тялото на мъжа е излъчващо: очите, мозъкът, устата, ръцете и най-вече органът, специално приготвен за даване. А жената, тя приема също с цялото си тяло: чрез очите, устата, най-вече чрез ръцете си, но особено през мястото, специално пригодено да получава. И нищо не би могло да възпре този духовен взаимен обмен. Замисляли ли сте се също, защо всички ние толкова се стараем да изглеждаме добре, когато излизаме навън? Дали просто заради разходката по магазините или пък случайните минувачи? Съмсем не. Желанието ни да се разхождаме по улиците и парковете е именно, защото така осъществяваме жизнено необходимия обмен с хората (и с Бога). За съжаление, и мъжете, и жените сме се спрели предимно на първото стъпало от стълбата и извършваме обмен само на физически план. Но на това ниво обменът по своята същност е най-грубият и не може да бъде наречен божествен.
Виждаме, че когато мъжете и жените са заедно, в тях се натрупва напрежение, което е нормално. Да, Бог е планирал нещата по този начин, но въпросът е: как да не допуснем едно леко „напрежение“ да ни накара да прахосаме и пропилеем силите си. Точно тук се намесва мъдростта или пък… глупостта! Целта на Бога обаче не е, да ни накара да се освободим от това напрежение (набързо и как да е), а по-скоро да ни подтикне да помислим върху причината и начина, за да стигнем до неговата същина. И като го използваме за възвишени цели, да го разлеем из цялото си тяло, така че всичките ни клетки да бъдат напоени, просмукани от тази сила и оплодени. Не трябва да се концентрираме върху някакви чувствени пориви, само защото те са се появили. Напротив, трябва да ги загърбим или да ги пренасочим нагоре към разума си. Бог не напразно е създал това състояние на напрегнатост и то не трябва да бъде пропилявано. Искаме спокойствие, но с него изчезват желанията, изчезва подтикът, дори оскотяваме, защото в нас вече няма никакво напрежение. Но за да бъдат разрешени тези неимоверно важни въпроси, човек трябва да бъде възприеман като нещо повече от физическо тяло, чийто пориви се налага да бъдат задоволени. Явно е необходимо да изпитваме усещане за разтоварване и животинска радост, щом като Бог Го е планирал. Но не до степента да пожертваме всичко останало, заради едно чисто биологично усещане. Напрежението е нужно, защото то издига силата до горе. За съжаление повечето „религиозни“ хора не го осъзнават и правят всичко възможно да се освободят от него, защото то ги безпокои. А просветените и зрели духовно хора обратно: всячески се стремят да го запазят възможно по-дълго! Защо? Защото тях ги интересува именно това напрежение, а не разтоварването от него. (Всъщност разтоварването може да бъде изключително вредно, ако не впрегнем тази енергия в работа, така че тя да задвижи в нас определени механизми. Така ще допуснем тя да бъде разпиляна във всички посоки, което може да причини катастрофални последици.)
Мъжкият и женският път
Жената гледа от долу нагоре и вижда твореца, мащаба, големия план. Затова и тя е надарена с интуиция. Интуицията е над ума, тя е (как да се изразя) една по-висока степен на „вибрации“. Тя е енергия от по-висша степен и затова прониква и в ума, и в душата. Интуицията е неуловима същност, тя е тайната на Духа и чрез тази тайна Духът разкрива на избраните смисъла на нещата. Интуицията подготвя пътя, по който се ражда Духът в човека и по тази причина онова, което най-много трябва да се слуша е именно - интуицията. (Умът е път навън, а интуицията е път навътре. Тя е този вътрешен път към Духа.) Мъжът от своя страна гледа от горе надолу и вижда творението, детайла, конкретния път. Забелязали ли сте как в наши дни всички модели на поведение и форми на изява, които обществената структура налага, се опитват да ни отдалечат и откъснат от женското? Защо? Ами, за да се ползват те, а не ние от нашия женски ресурс. Това е валидно от най-фундаменталните неща до най-малките (като отношенията в семейната клетка). Затова не можем да се сърдим, че малкото момиче не се превръща в жена, след като от най-ранна детска възраст чува постоянно фразата: „Браво, мъжко момиче“! (Да сте чули някой да употребява в знак на похвала израза: „Браво женско момче“?!) И защо всички мъже, които бленуват за някогашната истинска жена, не подготвят дъщерите си за това, а ги насочват към високо образование и кариера? (Истината е, че днес няма нищо по-естествено жените да се занимават с мъжки дейности, а мъжете с женски, което само доказва, че в обичайните си дейности ние сме и двете.)
Та какво означава „по мъжки“ и защо не чуваме израза „по женски“? Причината е, че изразите „по мъжки“ и „по женски“ са се появили с цел справедливо разпределение на отговорностите между мъжете и жените. В този смисъл се оказва, че всъщност жената не може да се нуждае от сексуално преживяване, защото тя го притежава. (Не можем да се нуждаем от нещо, което притежаваме!) Тя е носител на сексуалността и желае (а не се нуждае от!) сексуална близост, само когато тя е отклик на мъжкото намерение да води нейната енергия към разширение, растеж и благоденствие. Затова жената не се възбужда от материалното действие (сексуалния акт), тя се възбужда от личността – мъж. От полово сношение се нуждае мъжът, защото той трябва да „получи“, за да „даде“. Защото той търси съдържанието, което ще оживи формата. (Да кажем, че жената толкова много се нуждае от материалното действие „сексуален акт“, е все едно да кажем, че земята се нуждае от това, да си засадим в нея чушките и доматите. Да, земята не се нуждае от нашите зеленчуци, но след като вече сме ги засадили, тя е налична, достъпна и пълна с нужните елементи за тяхното израстване.) Отговорност на жената е да поддържа наличността, ресурса, а мъжът като създател на формата, конструира пространството, през което ще тече женската любов. Мъжът се интересува от външния свят, от формата, с която да изрази жената. Жената се интересува от вътрешната си реалност, от съдържанието, което изпълва формата. Затова мъжът се възбужда от формата и от действието, а жената се възбужда от отношението на мъжа към вътрешната й среда. (По тази причина ако сме мъж с прекрасно мускулесто тяло и нашата жена се възбужда от него, трябва да знаем, че всъщност мъжът в нея се възбужда от жената в нас! Не че има нещо нередно в смяната на ролите, но е добре да сме наясно. Жена, която е в състояние „жена“ се възбужда единствено от мъжкото желание да увлече средата, и да я задвижи в потока от блага. Точно това твърдо намерение характеризира мъжа като мъжествен, а не Аполоновата му външност…)
Женската сексуалност е тънък „космос“, където биологията е преплетена с психиката, емоциите и чувството за безопасност. Ако при мъжа механизмът на влечение е устроен много по-линейно и примитивно (там всичко се решава от базовата физиология, нивото на тестостерон и разбираемия финал), то при жените високата потребност от близост често става огледало на нейното ментално състояние. Това е така, защото женското либидо не е свързано единствено с физическото проникване или със самия полов акт като такъв. То представлява огромна разгърната каскада в сексуалното поведение, което включва всичко: неосъзнатата провокация, собствената демонстрация на света, ярко привлеченото внимание, флирта, кокетството, смяната на образите и постоянното чувство на своята притегателна сила. Истински високото либидо винаги е история за ресурс, излишък на енергия и вродена силна полова конституция. В този случай и самият сексуален акт, и цялата каскада от поведения се раждат от чистото удоволствие и наслаждение на женската сила на жената. Жената изявява себе си така, просто защото се наслаждава в собственото си тяло, чувства тотално напълване и споделя тази радост със света. На всичко отгоре, ако в живота й интимността липсва, тя не се „чупи“. Да, тежко й е, но мощната й енергия лесно се сублимира - в творчество, в бизнес или спорт, без да предизвиква вътрешна паника. (Но само временно!) За да се различи истинският глад от опита да се заличат душевните рани в сексуалното поведение, е необходимо интимността да се върне на нейното законно място – да бъде източник на чиста радост, игра и удоволствие, а не „лепенка“ за вътрешна пустота.
Онова, което жената трябва да признае днес е, че зад женската тревожност често стои конкретен екзистенциален страх, който на терапевтичен (а и на житейски) език звучи жестоко, но истинно: страх от загубата на своята „ликвидност на половия пазар“. Това е паническия ужас пред възрастта, промените в тялото или загубата на онова възхищение от погледите на мъжете, които години наред са служили за главно потвърждение на безопасността и собствената й ценност. Когато този страх се активира, жената започва несъзнателно да развива една сексуална каскада в поведението, просто за да докаже на себе си: „Още съм в играта, все още ставам, все още съм нужна.“ И правилното преработване започва с въпроса: „Коя съм аз, ако махна от живота си сексуалните връзки и съблазняването? В какво е моята опора?“ Да, душата трябва да се научи да получава потвърждение за своята значимост от други, не свързани с тялото и сексуалното преживяване източници: духовното напълване, професионалните успехи, дълбоките приятелски връзки, личните смисли и интелектуалните постижения. Затова е критично важно да се преразгледа самото понятие за самооценка в плоскостта на индивидуалната зрялост. Истинският полов магнетизъм на жената не изчезва с възрастта, той само променя своята структура: от чисто биологическа, хормонална примамка, той преминава в плоскостта на психологическата зрялост, отпускането, увереността и умението да получаваш удоволствие от живота. Когато жената престане да стои вкопчена в изплъзващата й се младост (като за единствен пропуск в света на любовта), тя придобива онази най-дълбока сексуална автономия, която е невъзможно да бъде обезценена. Сексуалното преживяване престава да бъде валута, с която тя се разплаща за вътрешното си спокойствие и най-накрая става тази, която трябва да бъде – чисто удоволствие заради удоволствието.
Важно е да се разбере също, че сексуалното преживяване не е здраве (както липсата на такова не е болест). Една жена може да няма интимна близост с години и да се чувства прекрасно, а може да има сексуални преживявания всеки ден (така както всеки ден си мие зъбите) и от това да не произлезе нищо, и тя никога да не стане жена. Но тогава възниква въпросът: След като жената не се нуждае от сексуално общуване, дали се нуждае от друго? Да! Жената се нуждае от мъжа. Тя жадува за мъжа, за Бога. Мъжът я превъзхожда и затова се явява стремеж за нея. И когато този мъж е изградил в себе си стабилна мъжка структура и е съсредоточен в мъжката си изява и разгръщане, тогава сексуалността на жената се отваря естествено и потича към него. Жената притежава сексуалността, но не притежава мъжа и затова жадува за мъжа. И поради това жадуване тя става сексуално отворена за него, или „готова“, което в нейното тяло манифестира като желание за сексуална близост. То е желанието към точно този мъж, който я е впечатлил с мъжкото в себе си. Но водещ е стремежът към мъжа, а сексуалната готовност е само резултата. (Днес медиите и порно индустрията се опитват да прокарат програма в главите на жените, че те се нуждаят от сексуални преживявания. Ако това обаче беше вярно, то жената щеше да може да бъде с всеки мъж, способен да изпълни технически операцията. Точно както е във филмите за възрастни…)
Истината е, че жената не гледа надолу към половите си органи, нито към тези на мъжа и няма как прекалено да жадува за сексуална близост. Мъжът гледа надолу, той е жаден за материалните изражения, те са стремежа му. На мъжете много ни се иска жената да е жадна за сексуални преживявания, защото ние сме жадни за това. Освен това, на нас не ни се занимава с истинска жена, защото това изисква постоянно да се развиваме и променяме. А изисква да се променяме, защото женският поток е постоянно променящ се и плаши с непредвидимостта си. Затова истинската жена е изплъзваща се, тя се доверява на мъж, който е майстор на танца, а не на статуквото. (Всъщност истината е, че мъжете искаме мъж, но в женско тяло. В тази връзка, някои мъже са по-честни и направо се събират с мъж…) Всичко казано дотук обаче е валидно само в случай, че говорим за жена, която изразява жената в себе си. Но сега много жени изразяват мъжкото в себе си и аз не мисля, че в това има нещо нередно. Това е просто етап от развитието. Защото жените винаги се приспособяват към тенденциите на времето. Сега от тях се очаква да бъдат мъже и те го правят, но тук се опитвам да обясня кое всъщност е женското. И тъй като жената винаги следва мъжа (дори на пръв поглед да изглежда, че той я следва), това е Божествено зададена посока на движение, която не зависи от това дали го виждаме, разбираме и осъзнаваме). Та поредното творческо засаждане на мъжете вече е факт – жените намаляват все повече. Имам предвид женската енергия в света във всичките й форми - в жените и мъжете, в земята, в децата. (Между другото и травеститът правещ се на жена, и предизвикателната показваща формите си девойка, тръгнала на лов за богати мъже, всъщност реализират в света - не женския, а мъжкия принцип, макар че го правят с външните атрибути на женствеността. В подобни случаи жените много добре знаят, че такъв род активност не е свойствена на женското начало.)
Да, жената винаги следва мъжа, защото импулсът на мъжа е импулса на живота, а тя иска да се движи в потока и да върви към Бога. В тази връзка, задавали ли сте си някога въпроса: Защо църквите са пълни предимно с жени, а не толкова с мъже? Защото там някакъв незнаен „авторитет“ е успял да ги убеди, че ще им „осигури“ Бога… Защото връзката на жената с Бога е мъжът, не Църквата, свещеникът, женската практика, молитвата и т.н., макар че и всички тези институции са в мъжка „вибрация“.) Но кой на практика е мъжът, който е постоянно на тяхно разположение? Техният собствен. Така че жената жадува за мъжа, и ако той й се посвети (а истинският мъж е посветен), ако целият й даде себе си, тогава тя става сексуално отворена за него и потокът тръгва. Тя има сексуална готовност, което обаче е различно от потребност. И се оказва, че ако жената жадува само сексуална близост, то мъжът в нея е, който жадува това. Тази жена се е превърнала в „мъж“, в ловец на женски ресурс, и ще ловува женското в мъжа, ще го запленява с форма и ще очаква той да й стане съдържание. (Всъщност в този случай тя иска да впримчи мъжа да служи на нейното предназначение, но това е обърнат поток на енергията. Правилният ред е жената да служи на мъжкото предназначение. Именно тази мистична тайна се съдържа в думите на апостол Павел свързана с „подчинението“ на жената. А не че жената трябва да мълчи като „риба“ в Църквата, да не проповядва, да не се обажда и тем подобни недомислици, с една дума, да е безгласна буква стояща просто за красота. И както се казва, добре, че жените са красиви, че иначе не знам какво щяха да правят…) Това разбира се, не е никак лесна задача, дори може би е задача за цял живот, но за мъжа е жизнено важно да не спира да опитва и да не се разколебава в опитите си да увлече жената след неговото предназначение. А ако жената е жадна само за сексуални преживявания, това означава, че тя не е позиционирана във вътрешния си източник и не го познава. И в такъв случай тя не би могла да го предостави на мъжа.
Мъжът жадува за сексуална близост, защото той е форма. И първата му задача е - да търси и да получи, за да оживи тази форма. А жената има сексуална готовност, защото има такова отношение към мъжа, с цел да запълни формата. По тази причина не можем да достигнем до женското в нас чрез разни практики и действия, защото това е мъжкият път. Правейки действия с цел да търсим женското в нас, чрез външното си внимание ние вече гледаме надолу към съдържанието (към женското), а жените следва да гледат нагоре към мъжа. Това променя позицията им, а променяйки позицията, променя и отношението им. И тогава те ще станат жени, не защото мъжът е рус, синеок, атлетичен, умен, богат, има „Бентли“, или по някакви си техни причини, а защото отношението им към него ще идва от различен тип гледане. Позиционирането отдолу с поглед нагоре автоматично позиционира жените в женското и те стават потока, енергията, а не това, че са свързани. Мъжът е свързан, той е каналът, правещ връзката. В една правилно позиционирана връзка изглежда, че жената жадува за сексуална близост с мъжа. Но това е, защото бидейки му отдадена със сърцето си, тя е в състоянието на течащ поток, а това прави сексуалната й готовност постоянна. В този смисъл много е красиво жената да жадува сексуални преживявания с мъжа си и точно така трябва да бъде. Но не трябва да се заблуждаваме, тя жадува неговата сексуална близост само, защото преди това се е впечатлила от личността му и сексуалната й готовност е изражението на стремежа й към личността му. За да се получи това правилно позициониране, мъжът следва да развие осъзнатост (защото жените се раждат, а мъжете се изграждат!) и да се интересува не толкова от сексуалното преживяване, колкото от жената и нейните нужди. Когато мъжът се интересува от жената, тогава жената се интересува от сексуалното общуване!
Да, естественият стремеж на мъжа е интимната близост. Но той затова е мъж и това е ролята му в този свят – да развива воля, дисциплина и отговорност, и да осъзнае какво е предназначението му в света, след което да го следва. Тези общества, в които жените са постоянно отворени за сексуална близост, са обществата, в които мъжете са отговорни към жената и внимават за нея и нуждите й. В такива общества жените се възпитават в доверие към мъжете и се чувстват защитени и обгрижени от тях, докато мъжете се възпитават в отговорност и уважение към женското. Там жените са постоянно готови за интимна близост с мъжете, но мъжете са се потрудили да развият мъжкото в себе си и го отстояват. В тези общества мъжът гледа към жената и се превръща в потока, който ще тече нагоре към Бога (но и към него, защото той също е на пътя по посока нагоре). Мъжът жадува сексуалното преживяване, но той трябва да се самообучи да изпълнява преди всичко мъжкото си предназначение и тогава сексуалното общуване само ще дойде при него. И става така, че ако в едно общество масовата част от мъжете искат само интимна близост (без ангажименти), то единственият начин това да се случи е - да бъде втълпено на жените, че и те се нуждаят от същото. Както вече споменах, жените следват мъжете и мъжете винаги могат да получат от женското това, което искат, защото женското е налично, достъпно. Зрялата и осъзната жена обаче не може да бъде подведена лесно, защото тя има изграден вътрешен „мъж“. Днес обаче сякаш цялото човечество се е разболяло от автоимунно заболяване. Опитите за все по-ранна сексуализация на децата са потвърждение на този факт. Затова резонно възниква въпросът: защо се прави това и дали е от полза за самите мъже. Не, разбира се. В такива чисто сексуални връзки, женски поток не тече. Следователно те са кухи и безплодни, като само харчат енергия и не водят до развитие и растеж. Това всъщност са „хомосексуални“ връзки, макар по външни белези да са хетеросексуални. Тъй като външната реалност винаги отразява вътрешното състояние, днес светът ясно показва какво е вътрешното състояние на отношенията между мъжете и жените, с огромния брой хомосексуалисти от мъжки пол. Да, външната реалност е само материалното свидетелство за състоянието на вътрешния, енергийния, духовния план.
Другият „театър", който се играе е, че жените се научават на хитрост и се отдават сексуално на мъжете (даже всячески се опитват да ги запленят с форми), за да може неусетно да ги обвържат и ангажират за семеен живот. Жените са заинтересовани да създадат семейство и да имат деца, а мъжете се „навиват“ някак неохотно. В тези връзки обаче енергията тече в обратна посока. Жената става мъжа във връзката, защото да търсиш да създадеш потомство и да увлечеш женското да служи на мъжкото ти предназначение, е работа на мъжа. Днес обаче това се върши от жената. Тя запленява мъжа с форми и увлича неговата женска среда да служи на нейното мъжко предназначение. Това обяснява защо преобладаващата част от браковете са нещастни. В тях мъжете усещат, че не са в мъжка роля, а жените, че не са в женска. Това ги прави дълбоко неудовлетворени, но това е моделът, който познават и него прилагат като житейска стратегия. Истината е, че милиони семейства днес живеят във формални отношения, в една лъжа, затвърждавайки сгрешен модел и мултиплицирайки го в поколенията. Но тези формални отношения могат да продължат за дълъг период, само ако двойката има отдушници. Защото съпрузите в такава връзка са обхванати от постоянна невроза и имат несекваща нужда да направят нещо по въпроса. (Отдушниците обикновено са любовници, футболни мачове, всякакви хобита, занимания и места, където те могат да бъдат себе си, а не да играят неприсъща на биологията им роля.) Но тъй като женското е поток и е честно, то винаги търси канала, който ще покаже истината за него. И тъй като чрез отдушниците не става видима истината за вътрешното състояние на нещата, то тази истина става видима чрез болестите. Да сте чували за друго историческо време, в което жените толкова масово да боледуват от болести на репродуктивната им система…?
Тук (понеже постоянно се рекламира и се дава за храна на масите) се налага да засегна един по-интимен момент от сексуалните взаимоотношения между мъжа и жената, а именно: Вярно ли е твърдението и какво означава всъщност, че мъжът трябва да подготвя жената за сексуална близост чрез любовна игра? (Тук разбира се, фантазията на гладните ще се развихри… Между другото, който няма храна, винаги фантазира за храна, което обяснява и големия успех на порно индустрията.) Истината е, че жената е постоянно готова за сексуална близост (готова, не жадна!) и в мига, в който чуе гласа на любимия мъж или го види, или дори само извика образа му в съзнанието си, тя вече е възбудена. Разбира се, ако искаме да си „играем“, за да разнообразяваме изживяванията си, в това няма нищо лошо. Но това не следва да се изтъква като необходимо условие, защото е куха форма, лъжлива храна и обърква посоката ни в търсене на истината. Всички теорийки, които валят отвсякъде, даже и от специалистите, не са директни лъжи, но понеже са полуистини, са всъщност заблуди и ни карат да търсим истината там, където я няма. Тези заблуди объркват и мъжете по отношение на истината за жената, за това какво е жената. Лягат в леглото и той трябва половин час да прави любовна игра (като преди това естествено се е погрижил за виното, ваната, свещите и масажа). Да се чуди човек за жиголо ли става дума или за мъж… Да, след всички тези усилия наистина може да изкара няколко капки енергия от жената, да изкопае малко водичка от кладенеца. След няколко дни обаче отново си лягат и той пак трябва да копае този кладенец за няколко капки. И докога ще го копае този кладенец?! (Истината е, че ако мъжът не е „засадил“ в жената собствената си личност, нещата няма да станат с любовна игра. А ако го е сторил, любовна игра не е нужна. Което не означава да не се прави, а да не се изтъква като необходимо условие за достъпността на жената, като по този начин се отклонява вниманието от същественото за една връзка.)
За да не бъда неправилно разбран, ще кажа още нещо: Когато любовната игра е форма на вече създадени отношения, изпълнени със съдържание, тя е най-красивото украшение на сексуалността. В тази връзка (си мислят мнозина), позволен ли е някой по-нетрадиционен вид секс? Това, което трябва да знаем по този въпрос е, че жената е тази, която определя правилата в спалнята! И двамата съпрузи трябва да се чувстват удобно с всичко, което се случва там. Успехът на интимния контакт между двама души винаги се подчинява на аксиомата: „ИСКАМ това, което ТИ искаш“. И ако е налице съдържанието, формата през която то се проявява (какви ще са любовните игри и закачки) е без значение, защото ще има съблюдаване и внимание в потока, а руслото (каквото и да е то) ще е съответно и на място. Но когато няма отношения и мъжът няма вътрешно състояние на благоговение, благодарност и уважение към жената, но се опитва чрез външни действия, имитиращи вътрешно състояние, да я обработи за нейното отваряне, ето в този случай всички тези действия са напълно безмислени, енергоемки и без резултат. Потокът не тече, а е само имитация. Защото се оказва, че жената може да предостави тялото си, без да предостави жената в себе си. Тя може да се наслаждава на сексуалния акт и пак да не предоставя жената в себе си. Защото, когато жената гледа надолу към детайла, тя всъщност функционира като мъж. И тогава мъжът в мъжа общува с мъжа в жената, и се оказва, че сексуалното общуване между тях е общуване между мъже (просто единият е в женско тяло).
Но защо мъжете постоянно търсят сексуална близост? Отговорът е – защото в действителност те не се засаждат в жената. През стотиците години потисничество, жените са се научили да се предпазват от мъжа, да предпазват вътрешното си женско пространство. Те са се нагодили към обстоятелствата и вършат сексуалното действие, но формално и без да отдават цялото си същество на мъжа. Това с времето се е превърнало в тяхното първо „аз“ и в момента много жени (дори и да искат) не могат да предоставят себе си на мъжа, защото те самите не знаят как. И се получава така, че за да отрежат пътя на мъжа към сакралното женско, те отрязват и собствения си достъп. Както вече стана ясно, ние хората сме обединени на мъжко и женско вътре в себе си (т.е. потенциално носим и двете) и затова сме свободни в мъжкото и можем да изразим себе си по мъжки, т.е. да се заявим. Но тялото, децата, земята, те се изразяват само чрез състояния. Като „мъже“ ние следва да сме достатъчно напреднали и да виждаме тези състояния, защото състоянията са техния език, тяхното слово. Да сме майстори на танца означава, че във всяка ситуация сме наясно дали сме в женска или мъжка позиция, и ако сме в женска такава, следва да предоставим енергията на потока. Ако сме в мъжка следва да осигурим русло и водачество. Средата е дружелюбна и отзивчива. Ако излъчим намерение (а намерението е мъжки акт), тя започва да събира ресурс за реализацията му. Но средата не прави избор и не взема решения. Тя само се отзовава и показва състояние. Състояние, което е следствието, резултата от мъжкото действие. Така че отговорността е изцяло в ръцете на мъжете и на мъжкото във всички нас. И ако можем да приложим това в ежедневния си живот, наистина ще разберем значението на тази широко употребявана дума – отговорност. Ще осъзнаем с кристална яснота, че отговорността започва от собствената ни вътрешна жена (тялото) и продължава с отговорността към всичко женско.
Да, много неща са се случили в сексуалната област, които стават причина за проблеми, които съвременните жени и мъже изпитват в интимното си изразяване. В същността си сексуалността носи голям потенциал от светлина, но точно поради това съществува и възможност за големи злоупотреби. Тук говоря за борбата за власт между мъжете и жените. В същността си женската енергия е водеща и вдъхновяваща, докато мъжката е обслужваща и запазваща. Женската енергия е вдъхновението, което стои зад всяко творение, докато мъжкият аспект се грижи за проявлението във форма и действие. И двете енергии работят чрез всеки човек и индивид, независимо дали е мъж или жена. И не полът (мъж или жена) има толкова голямо значение, а по-скоро балансът и връзката между двата вида енергии в нас. Мъжът обича себе си, жената също обича него. Хранителният поток, течащ по тръбите и даващ ни живот идва от женското. Когато е налице този хранителен поток, ние имаме енергия. Когато имаме енергия, растем, действаме, създаваме, осъзнаваме. И именно това е любовта. В даден момент нашата личност (която е съчетание на мъжкото и женското в нас) става зряла, завършена, цялостна. И тогава можем да минем в зоната отвъд личността и да осъзнаем любовта. Защото любовта, творчеството и свободата са надличностни.
Всъщност сексуалното преживяване е най-малкото, което една жена може да даде на мъжа. Най-скъпото е Нежността. Нежността е нещо, което жената не дава всеки ден, и дори не на всички, с които спи… Нежността не може да бъде купена, открадната, взета нито с измама, нито насила, не можеш да я объркаш с нищо. Нежността е малка бучка в слънчевия сплит, която понякога не ти дава да дишаш. Нежността е снимка, която гледаш, усмихвайки се тихо. Нежността е усещането на върха на пръстите, дори да си далеч. Нежността е, когато хващаш лицето й в дланите си, целуваш я или просто я прегръщаш, притискаш я все по-близо и се опитваш да я усетиш с ръцете си, на които им липсва. Нежността е замислената усмивка в очите, когато мислиш за нея. Нежността е осъзнаването, че има място, където винаги те чакат с обич и топлина, и с малко тъга, защото всеки е тъжен, когато любимите хора ги няма. А те винаги са чакани, чакани на минутата, чакани на секундата, цяло лято чакани, цял живот чакани. Сексуалното неравновесие между мъжа и жената е очевидно. Една жена може да приема своя мъж сексуално толкова пъти, колкото тя пожелае и поради тази причина се твърди, че нейната същност е почти неизчерпаема. За разлика от жената, способността на мъжа да се люби е ограничена до количеството енергия, която има, за да поддържа своята ерекция. Тоест неговата същност по-лесно се уморява. Да, жената в сексуално отношение е по-силна от мъжа, защото биологично трябва да бъде така. Нейните органи за възпроизводство трябва да издържат напрежението от физическото износване на децата и тяхното откърмяне. В същия момент ефектите върху мъжа от това първоначално биологично неравенство са значителни, задвижвайки верижна реакция, която може да прониже мислите и чувствата на мъжа на всички нива - от брака и социалните роли, които избираме да изпълняваме, до духовните модели, които избираме за нашето вътрешно развитие. Истината е, че вътре в себе си мъжът е ужасен от неограничените сексуални способности на жената в такава степен, в каквато е и очарован от тях. Крайният резултат е чувството за сексуална несигурност, което го кара да търси компенсация чрез някакъв друг тип сила. (Оказва се, че сексуалната несигурност може би е основната причина мъжът да се стреми към физическо, политическо, финансово, интелектуално, а и религиозно превъзходство над жената.)
Женският път е по-лесен, но по-недостъпен, защото в момента всички функционираме през рационалното, умственото, мъжкото. Мъжкият път е нашият път сега. По мъжкия път трябва да възбуждаме средата за отклик, но щом тя се задвижи, да сме готови да осигурим форма, която позволява на потока автентично да изрази себе си. Жената иска да бъде видяна, т.е. вътрешното невидимо следва да се трансформира във външно видимо. Тогава потокът ни дава енергията си и ни се доверява. Мъжът се екзалтира от формата, но той трябва да се самообучи да провижда енергията зад формите и да следи за нея. Препъни камъкът по мъжкия път е вниманието. Защото във всяка житейска ситуация ние внасяме и личните си цели и намерения, които са форма. Ние сме създадени да реализираме постоянно връзката между мъжкото и женското. Целият свят е организиран по начина, по който е организиран, благодарение на мъжкия творчески принцип, който обединява - и творенето, и рушенето. Жената трябва да припознае в мъжкото предназначение собственото си предназначение. Това е правилният ред и само тогава енергията тече правилно. (За съжаление доста жени днес се интересуват много повече дали мъжът е мъж, а не дали те са жени…) Колкото по-слаби мъже, толкова по-слабо общество, от което нямаме полза всички. Жената много успешно може да бъде мъж сама на себе си, но за нея е много сложно да бъде мъж на мъжа си, затова не трябва да толерираме (по майчински) мъжката инфантилност. За мъжете е важно да знаят, че колата е създадена за пътя, а не за гаража. Да, жената до нас иска да бъде видяна. И ако тя ни дава цялата себе си, то ние трябва да осигурим посоката, да имаме визия за пътя и да го вървим. Бог винаги дава на жената. Дали това ще е жената в жената, или жената в мъжа, но Той дава на жената. Като мега-форма, Бог не може да взаимодейства с нашата мъжка форма, но може да осигури канал за нашето съдържание, защото, за да има енергия е нужно да се срещнат русло с поток. Ако мъжът иска Бога, той трябва да се позиционира в „женско“ състояние. (Именно затова и всички ние като Църквата Христова сме в ж.р. - Невяста.) В този смисъл, колкото повече издигаме женското, толкова по-съвършени ще ставаме във формата – в мъжкото. А колкото по-добри мъже сме, толкова повече женски поток ще тече към нас. И тъй като двете са функционални само в единство, в крайна сметка се оказва, че всички сме едно и също.
Заключение
Истината е, че сексуалното преживяване не се отнася до големината на леглото и тези най-прословути пет, седем или единадесет минути (тук вече на който, както му провърви). Сексуалното общуване е, когато се срещаме с погледи, когато се смеем безмълвно на едни и същи шеги, понятни само на нас. Сексуално преживяване е, когато аз се обръщам чувствайки, че ти ме гледаш, или когато случайно сблъскаме погледи един с друг така силно, че е невъзможно да ги отместим. Сексуална близост е, когато докосването с ръка (лекичкото, случайното) оставя на кожата ни следа, която гори върху тялото ни през целия ден, както следата от падаща звезда гори на нощното небе. Интимна близост е, когато в захлас обсъждаме прочетена книга или филм, когато спорим за героите, сюжета или финала. Спорим, караме се, сдобряваме се и в края на краищата двамата се вмъкваме под едно одеяло и гледаме стара, смешна черно-бяла комедия. Сексуално общуване е, когато на залез слънце мирише на дъжд, а ние стоим и гледаме отиващия си ден. Твоите устни тъкмо дръзнали да кажат нещо, а тя вече произнася: „Толкова красиво, че дори е тъжно“ и в твоя стомах разцъфва пъпка от роза, на която няма шипове. Сексуално преживяване е, когато в трудна ситуация той те замени на волана и каже: Спокойно, аз ще реша всичко, почивай си. И ти му даваш волана, сядаш на съседната седалка, накланяш глава към стъклото и без да мислиш за нищо, гледаш как дърветата ронят своите последни листа. Сексуална близост е това да танцуваш в неговите обятия и да вървиш със затворени очи, държейки го за ръка. Сексуалност е да пъхнеш студения си нос в неговия топъл гръб и да затвориш очи от удоволствие. Сексуално преживяване е да се целуваме пред хората, дори ако в косите ни блестят все повече и повече бели косми. Сексуално общуване е, когато той леко, без да се замисля, те прегръща през рамо, защото е задухал силен вятър. Сексуалност е, когато се застъпваме и си помагаме един друг до края, до финалния гонг, дори ако няма никакъв шанс за победа. Сексуалното преживяване е Космосът, Млечният път, Световният океан и Бермудския триъгълник за двама души, които се обичат истински. Сексуална близост е - две сърца в Христа и едва след това – две тела…