Мъжкият и женският принцип в психологията на човека
Швейцарският психолог Карл Густав Юнг въвежда в психологията понятията „Анимус“ (лат. „animus“ – дух, разум, мислене) и „Анима“ (лат. „аnima“ – душа, живот). Според Юнг съществува колективно съзнание, не само като общност, но че всеки човек получава своя наследствена информация, която излиза извън физическото и притежава цяла несъзнателна колекция от пра-образи и символи. Според Юнг те са се формирали в течение на историята и са от значение за психическото здраве на човека. Делят се на мъжки елементи (animus) – по-рационални, строги, логически, и на женски (anima) – емоционални, ирационални, топли и изпълнени с отклик. Тези най-важни архетипи на Юнг имат своите корени в представата за душа и сродна душа. Накратко, Анима в психологията на Юнг е персонификация на женската природа в несъзнаваното на мъжа, а Анимус - на мъжката природа в несъзнаваното на жената. (Според някои последователи на Юнг, Анимус е мъжкото у жените, докато Анима е женското при мъжете. Всъщност и двете присъстват у всеки индивид, само че противоположният на личността пол е дълбоко скрит в несъзнаваното.) Тази психическа двойственост отговаря на биологичния факт, че по-големият брой на мъжките, респективно на женските гени имат решаващо значение при определянето на пола. По този начин Анима се явява персонификация на различните женски психологични стремежи в психиката на мъжа, каквито са например чувствата и интуитивните склонности, чувствителността спрямо ирационалното, отношението към Природата и т.н. Според Юнг, Анима се появява в сънищата, виденията и фантазиите, като придобива всички свойства, които притежава едно женско същество. Един вид тя не е продукт на съзнанието, а спонтанна проява на несъзнаваното.
Най-честата проява на Анима при мъжа е представена от майката. От първия решаващ контакт, който синът осъществява с майката по време на детството, зависи до голяма степен какъв характер (позитивен или негативен) ще приеме неговата Анима. Например неговата Анима може да придобие отмъстителни, депресивни, самодеструктивни и др. черти. Позитивната страна на мъжката Анима става един друг вид водач или посредник между съзнателния и несъзнателния живот. Тя е вдъхновителка и муза за поетите и художниците и помага за интегрирането на личността чрез сближаването, опознаването и съединяването на мъжкото и женското начало в мъжа. Както Анима при мъжа е подчертан архетип, така и при жената трябва да съществува съдържание със същото значение, защото както мъжът е допълван от жената, така и жената е допълвана от мъжа. Както Анима при мъжа отговаря на майчиния Ерос, така и Анимус при жената съответства на бащиния Логос. Логосът на мъжкото същество (Анимус) се определя най-добре с помощта на четирите израза, които Гьоте употребява във „Фауст“ като коментира началото на Евангелието на Йоан: сила, слово, дело, смисъл. Истината е, че архетипите Анима и Анимус оказват колосално влияние върху нашето поведение, върху реакциите ни спрямо света и отношението към околните и себе си. Оказва се, че в най-очевидната и важна област, а именно интимните взаимоотношения между половете, архитипите (Ева у мъжа и Адам при жената) търсят своята противоположност в партньор, който е нещо като огледало на техния вътрешен образ. Както при мъжа преобладава един от споменатите принципи и ние говорим за физически силен мъж, или за мъж със силна воля, така и при жената преобладава една от посочените фигури на Анимус. В течение на живота тази фигура може, а и трябва да се променя, като тя се проявява в съответно „мъжко“ поведение на жената (типът енергична, активна и силна жена) или в пренасянето на определен тип Анимус върху мъжа, най-често в несъзнателния избор на партньор.
Именно тази закономерност виждаме при сътворяването на Адам, на когото е било необходимо да се създаде и женско съответствие. В историята изложена в книгата Битие, сътворяването на Ева от Адам всъщност се отнася до проявлението на неговата женска страна като индивидуалност. Тоест създадени от Бога (мъжът и жената) като едно в духа, а после и в плът, техният ум, като че ли е осъзнавал своята дуалност в материалния свят. Така възниква необходимостта положителната и отрицателната сила от една страна да бъдат отделни, но в същото време да си съдействат. Според Юнг, когато е налице в достатъчна степен съответствие между вътрешната Ева при мъжа и вътрешния Адам у жената, произтича феноменът проекция и контрапроекция, наблюдаван при любовни истории, който феномен извисява връзката от всекидневието в друг свят. Според еврейската мистична традиция това е точно така, защото любовта премества физическата страна от интимните взаимоотношения в магическия свят на формирането и архитипите (на евр. Йецира), където и най-дребният жест придобива ярко символно значение. (Именно с това психологическо ниво на комуникации се обяснява често възникващата връзка между влюбени, които усещат какво се случва на другия, макар че ги разделя цял океан.)
За Юнг не остава скрита и двойствеността, че Анима и Анимус са в състояние да разменят зарядите си: мъжката може да става пасивна, а женската – активна. Така например един свръхчувствителен Анимус е способен да накара жена несъзнателно да заеме агресивна позиция в живота (особено спрямо мъжете), убедена, че се опитват да я доминират. От друга страна, неин напорист Анимус би могъл да въздейства в друга посока при търсене на мъж с по-примитивни качества, който да изразява и съответства на нейния недоразвит Адам. (Илюстрация на това е например целомъдрената млада датчанка, която един път годишно пътува до Испания, за да прекара две седмици на неподправена чувственост с местен рибар в някой нудистки лагер, преди да се завърне към трезвата си работа в банката. Така нейният викингски нагон бива удовлетворен. И обратно, имаме млад мъж, който се влюбва, но бива отхвърлен от момичето на мечтите си, изпаднало в уплах от неговата всепоглъщаща страст. Младежът копнее по нея дълги години, докато отново се срещат в родния град. Тя е вече лишена от своята младост и външна красота, закръглена, цинична и уморена от всекидневието. Мъжът изпада в недоумение: какво е намирал в нея някога? Тази жена не се вписва в неговия образ на принцеса. Пълният ужас настъпва, когато се сеща, че е пропуснал две-три възможности за брак, понеже неговата Анима проекция не е позволила да осъзнае какво е реалната жена. (Съвременната реклама експлоатира тази проекция в максимална степен с хиляди изображения на красавици и мъжкари, символизиращи формите и енергията им.)
Важно е да се отбележи, че следовниците на Юнг очертават четири равнища на Анимус и Анима: Първото е „мъжкарят“ (героят) или неподправената жена, които притежават силен сексапил. На второ място идва романтичният поет или чувствителната девойка, които събуждат по-скоро психологически, отколкото физически отговор. Трети са мъжът с покоряващ разум и задълбочената жена, които символизират духовно превъзходство и проникновение. Най-високо застават просветлените Анимус и Анима, които не са просто образи, но на практика прилагат онова, което чувстват, мислят и вярват. Тези равнища плюс множество други аспекти на определяната от Анима и Анимус двойственост, образуват много сложна система, която функционира между мъжете и жените, докато действат самостоятелно и помежду си в търсене на равновесие. Това става, когато според еврейската мистична традиция Адам и Ева при всеки партньор се изправят лице в лице като страни от взаимен и вътрешен съюз.
Специфики на двата принципа
Еврейската мистична традиция твърди, че и двата пола са отражения на висшите принципи, които са създали Вселената, Вечния Мъжки и Вечния Женски Принципи, и че мъжът и жената притежават същите съзидателни сили. Както обединението на Духа и Материята, така и обединението на мъжа и жената може да твори светове. Но за да бъде съюзът им силен, те трябва да приемат нова форма на любов, ново разбиране за любовта. Двата принципа (мъжкият и женският) са ключа, с който могат да бъдат отворени не една врати. В природата на мъжкия принцип е - да бъде излъчващ, а в природата на женския принцип е да бъде възприемащ (което обяснява защо жената е уязвима за всяка нечиста и нехармонична енергия, която се опитва да проникне в нея без нейно знание през половите й органи). Тя трябва да инсталира в съзнанието си филтър, който да я пази и филтрира всички, освен най-ползващите я енергии, които се опитват да проникнат в нея. Но жените не мислят по този проблем, а и никой не им е казвал, че определена част от тялото им е като гъба, която попива всички флуиди. Жените трябва да станат по-осъзнати, за да спрат мръсотията, която мъжете пускат след тях. (Колко често на улицата мъжете се взират в някоя жена и си представят какво биха правили с нея, а жената виждайки ги, често е поласкана и се гордее, защото не знае каква гадост всъщност допуска в себе си.) Да, жените не могат да задържат своята чистота, освен ако не я защитават. Те трябва да станат по-осъзнати относно ролята на инструмента, който Бог им е дал и относно своята роля в света. Те трябва да мислят, да се молят и да живеят с такава нагласа, че да не допуснат през тези свои инструменти всички нечистотии, които един ден могат ги съборят както психически, така и физически. (Днес много жени имат проблеми с тези органи, защото не знаят, че имат нужда от духовен филтър, за да се защитят. Те се обръщат към докторите, които обаче нямат представа, че лековете трябва да бъдат намерени на духовен план. Лекарите изучават анатомията и физиологията на човешкото същество, но не знаят нищо за другата, „флуидната“ част, която е по-важна. Разбира се, днес структурата и функцията на гениталиите на мъжа и жената е добре позната, но това е само черупката, а енергиите, „теченията“, които циркулират през тях са пренебрегнати, въпреки че точно те са основополагащите.)
За мъжете е по-различно, духовно мъжът е много по-защитен, тъй като неговата природа е да излъчва и предава, а не да получава. По този начин „теченията“, които циркулират през него отхвърлят нечистотиите и той не ги привлича така, както жената. (Мъжът привлича отгоре, през главата си, а жената отдолу, и това е мястото, където тя трябва да постави „филтър“, за да се защити.) Само че най-често вместо да излъчват само най-съживяващите, хармонични и брилянтни сили, мъжете излъчват най-лошите течения и после се гордеят, и смятат за големи мъжкари. Те излъчват мръсотия, която жените абсорбират и също се гордеят. Затова трябва да се молим Божественият свят да парира всички нечисти „течения“, формирани от човешките страсти, похоти и желания. Ако успеем да привлечем бляскавата същност на Божественият свят да ни защитава, ще почувстваме радост, чистота, невинност, каквито никога преди не сме познавали. Така малко по малко ще приемем Божият Дух и ще станем храм на Живия Бог. Ще разберем, че всичко между мъжа и жената е въпрос на взаимообмен на енергии, вибрации и взаимопрониквания на всички планове, но тези обмени трябва да бъдат не само на ниските планове, но и на високите, от най-чист вид. По този начин ние ще се доближим до живота на ангелите, които непрестанно се съюзяват и обединяват, и в тези взаимообмени няма нищо нечисто. Те живеят непрестанно в Любовта, там Горе, където съществува само Любовта. Животът на ангелите е вечно сливане, взаимообмен на Любов в абсолютна чистота. Това е Небесна музика.
Всички сме запознати със силата на двата принципа. Можем ли да кажем, че когато жена види мъж на улицата, във влака, във филм или книга, тя е напълно безразлична? А кой мъж никога не е бил развълнуван, съзерцавайки лицето на младо момиче? Ясно е, няма съмнение, че двата принципа са мощни, активни и въздействат един на друг, с цел да създават. Никой не може да го отрече. Но това, което не се знае, е мярката, пропорцията, разстоянието, начинът на възприемане на нещата, така че да бъдат създадени хармонични състояния, божествени условия, вместо винаги да бъдем разкъсвани на части и пълни с дълбоки съжаления. Може ли някой да отрече, че и двата (женският и мъжкият принцип) са много могъщи? Целият свят се движи благодарение на силата, отделяна при съединението на тези два принципа. Този източник на енергия и сила са мъжът и жената, обединени съзнателно и хармонично. Мъжете и жените все още нямат представа каква огромна сила им е дадена. Приложени правилно, тези сили са способни да създадат феномен от космично значение. Но за да бъде осъществено това, трябва да съществува чистота, светлина и пълнота на познанието, в противен случай няма да се получи нищо друго освен катастрофа. Мъдро и внимателно, ние ще работим, за да изясним начина, да разширим съзнателно и разпространим повече от всякога идеята за чистотата. Хората си въбразяват, че младите момичета и момчета са чисти, защото още не знаят нищо за връзките между мъжете и жените. Но ако видим какво става в главите и сърцата на някои от тях, ще бъдем поразени да открием, че често те са по-покварени и по-развратени от възрастните. Въображението е по силно при юношите. Някои разбира се, са чисти, но те са толкова невежи и уязвими, че всеки може да дойде и да ги излъже. Сляпата чистота не може да продължи много дълго. Чистотата е много повече от това да не целуваш, или да не бъдеш целуван. Преди всичко трябва да бъдем просветлени и пречистени, а нищо не е чисто без наличието на Божествена светлина. Едва след това можем да добавим чувства. А ако съществува просветление, чувствата ще бъдат чисти.
Духовното раждане на човека чрез двата принципа
Баща, майка и дете – това е първичната семейна единица. Независимо дали става дума за физическия, умствения или духовния план, всяко проявление се основава на три принципа, където първите два пораждат третия. Този процес е повторение на изначалната схема: двата велики космични принципа в Бога Троица (мъжкият и женският) се обединяват, за да творят. (За Божественото семейство и тайната на Святата Троица споменах във втората част от тази поредица.) Тоест всичко съществуващо е продукт от съюза между тези два принципа. Всички проявления във Вселената са резултат от срещата на конкретен мъжки, с конкретен женски принцип. По този модел (баща, майка и дете) можем да формираме най-различни семейства: Мъдрост, любов и истина. Ум, сърце и воля. Мисли, чувства и действия. Светлина, топлина и движение. Киселина, основа и сол и т.н. и т.н. Съгласно тази концепция, Истината се явява дете на Мъдростта и Любовта, Волята е дете на Ума и Сърцето, Действието е дете на Мисълта и Чувството, Движението е дете на Светлината и Топлината, а Солта е дете на Киселината и Основата. В този контекст на мисли, Мъжкият принцип се проявява в нас като Интелект, а в по-висш аспект като Дух, а Женският принцип се проявява в нас като Сърце, а в по-висш план като Душа. (Волята символизира равновесието, което в идеалния случай трябва да царува между двете. Волята се изразява чрез действия, и именно нашите действия разкриват доколко сме успели да въведем хармония между ума и сърцето си, както и между мислите и чувствата си.) Чрез физическото си тяло човек изразява богатството на Духа и Душата си, чиито инструменти са Умът и Сърцето. И отново чрез физическото си тяло като инструмент на волята, човекът трябва да направи така, че Божественото да слезе на Земята. Именно в тази връзка мъжът и жената заедно съставляват това едно единно цяло, наречено – Човек. Във физическия свят това изявява своята завършеност по следния начин: мъжът създава формата, а жената съдържанието, мъжът олицетворява силата, а жената – душевната топлота. Умът богатее от това, което получава. Сърцето – от това, което дава. Умът без сърце е злобен, а сърцето без ум е наивно. Умът ни дава светлина, той е нашето вътрешно око, но е хладен. Добротата пък е топла, но сляпа. (Цялата работа е да установим равновесие в развитието на ума и добротата. Иначе умът без доброто преминава в злоба, а добротата без разум в глупост.) Мъжът е умът, а жената – чувството. Затова само вплетени в едно, мъжете и жените създават своята вселена, и тази вселена ще съществува точно толкова, колкото съществува любовта…
В Новия Завет този процес ни е разкрит от апостол Йоан в неговото Евангелие (чрез разговора между Христос и Никодим), където нашия Господ казва:
„Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.“
Знаем, че за да се появи човек на този свят, той се нуждае от физически баща и физическа майка. Но се оказва, че за да влезе в Царството Божие, той също се нуждае от баща и майка, но вече от „духовни“ такива. Влизането в Царството Божие е друга форма на раждане, което ново раждане по думите на Исус може да се случи само благодарение на Водата като „майка“ и на Духа като „баща“. Духът е огънят, огънят е изражение на Духа. Както раждането на дете е резултат от работата, която бащата е извършил над майката, така и влизането в Божието царство е резултат от работата, която Огънят извършва над Водата. Тези два принципа – мъжкият и женският (Огънят и Водата) са представени в нас чрез Разума и Сърцето, а на по-високо ниво съответно от Духа и Душата. Именно тези няколко думи на Христос разкриват смисъла на двата космични принципа – мъжкия и женския.
Оказва се, че човекът постигнал в себе си раждането на божествено дете, е едновременно мъж и жена, баща и майка. Като баща той задвижва процеса на оплождането, а като майка осъществява изграждането, т.е. формира детето и го храни. В този смисъл, новороденият човек е цялостно същество, защото в него мъжкият и женският принцип живеят в хармония, и именно тази хармония го превръща в творец. Независимо дали са мъже или жени, дали са семейни или не, всички хора, които не са успели да установят това хармонично обединение на мъжкото и женското начало в себе си, са в някакъв смисъл „неженени“. (В тази връзка можем да кажем, че земята почти изцяло е населена с „моми и ергени“…) Затова за разлика от случващото се на физическо ниво, „неженените“ в духовен план не могат да родят съответните деца. Именно това е честата причина за неуспехите ни в духовно отношение, когато въпреки доброто желание, ние се оказваме като онези „безплодни пръчки“, за които Христос каза, че се отрязват и изхвърлят навън. Знаем, че сексуалността продължава живота, и затова съгласно Божия замисъл, Природата не поддържа съществуването на организми, които не демонстрират стремеж към размножаване. Същото е и в духовен план… Всяко проявление в живота е своеобразно раждане, но именно Душата (сърцето) и Духът (разумът) са източника на всички раждания в духовен план.
За разлика от физическия план, където никой не се допитва до нашето мнение, дали да се родим или не, в духовен план ние сами решаваме дали да се родим, и го правим благодарение на собствените си усилия. Християнската традиция говори за новорождение, което също като разбуждането е продължителен процес. В този смисъл, всеки напредък по пътя на мъдростта и любовта е своеобразно ново раждане, ново пробуждане. Водата в нас (майката) е Любовта на сърцето ни, сублимирана от Душата. Огънят в нас (бащата) е Мъдростта на нашия разум, сублимирана от Духа. А детето родено от съюза между Любовта и Мъдростта е Истината, или Царството Божие. Отговорът на Исус към Никодим всъщност припомня втория стих от книгата Битие, където се казва: „И Божият Дух се носеше над водата.“ (Тази тайна се крие и в думите на апостол Павел, когато говорейки за Святия Дух като участващ в процеса на новорождението, той казва: „Тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа.“) И в двата случая се описва аналогично събитие – раждане. Първо, раждането на Вселената, а после духовното раждане на човека, за което са необходими едни и същи елементи: огън (дух) и вода (материя). Както Вселената е родена от огън и вода, така и човекът трябва да се роди от огън и вода, за да влезе в онова висше състояние на съзнанието, наречено Царство Божие.
Когато изучаваме огънят и водата в тяхното движение, виждаме че естествената посока в движението на водата е - хоризонталът, а вертикалът – на пламъка. Когато тези две ориентации се срещнат, се образува кръст. В този смисъл кръстът е символ с много по-широк смисъл от този, който ние християните обикновено му придаваме. Кръстът в неговото истинско измерение (космичното) представлява обединение на мъжкия принцип (огънят, който се издига) и женския принцип (водата, която тече и се разстила). В този смисъл, кръстът е символ на работата, която те заедно извършват във Вселената. Между впрочем Исус намеква за Огъня и Водата и в друг текст (неразбран от повечето християни), когато казва на учениците си: „Бъдете мъдри като змиите и незлобливи като гълъбите“. Какво има предвид Христос чрез тези странни думи? Има хора повече склонни към чувствено възприятие на света, а има такива, които са склонни към неговото разумно възприятие. Сближаването между разума и сърцето зависи от това, как човек поставя себе си в съответствие с Бога и хората около себе си. И при двете състояния обаче има недостатъци относно възприемането на истинската реалност, която може да се изпита само когато сърцето и умът са в мир (състояние, което евреите наричат „шалом“). Това е, когато нито разумното, нито чувственото желаят да властват едно над друго, а са приведени в хармония. Истината е, че земният разум винаги се усеща по-силно, отколкото вътрешния човек, и балансът между двете наистина е доста труден. (Христос го постига чрез Своето разпятие на кръста: по хоризонтала - земното, по вертикала - Божественото.) Тоест, ако в нашата природа присъства само „разумността“ на змията, и ако към нея не прибавим „незлобливостта“ на гълъба, ние се превръщаме в хора имащи разум, но лишени от чувственост. Ако пък си служим само с разума, ще съдим и виждаме само различията, което ще ни постави в позиция на отрицание и бездушност (символ на хладината характерна за змията). За съжаление трябва да признаем, че в нашите евангелски среди преобладават именно бездушните и самоуверени критикари, готови да разпердушинят (разбира се, в името Божие) всеки другомислещ… Тоест, трябва да се научим да използваме и двата различни метода: този на змията (която придвижвайки се хоризонтално и описваща криви е аналог на Водата), както и на гълъба (съответстващ на Огънят, който се издига вертикално). Но тъй като Водата и Огънят са противоположни по природа (както и по начин и посока на движение), за да си взаимодействат правилно, трябва да се научим да ги хармонизираме вътре в себе си.
Заключение
Истината е, че мъжът и жената трябва да работят, за да развият в себе си техният допълващ принцип. Жената трябва да развие мъжкия принцип, а мъжът- женския. Тоест мъжът трябва да знае как „да стане“ жена, а жената трябва да знае как „да стане“ мъж. Разбира се, не външно, а в мислите и чувствата, в поведението и отношението към нещата. Ако знаем как според обстоятелствата да ставаме позитивни или негативни, отдаващи или получаващи, активни или пасивни, ще разрешим много проблеми. (Да вземем например дадено семейство. Мъжът се връща вкъщи бесен, той е ядосан, защото шефът му е постъпил нечестно с него и при най-малкия повод, той избухва. Ако жена му е мъдра и разумна, тя ще остане пасивна и отзивчива, няма да му отвръща, но ще запази спокойствие и ще мълчи. Тогава той ще се успокои, защото в този случай се е осъществил величествен обмен между пасивното и негативното. Ако жената знае как да се поляризира, тя може да абсорбира тези енергии, да ги трансформира и върне обратно на съпруга си така, че да му помогне да вижда по-ясно и да превъзмогне гнева си. И обратното, когато жената се гневи, мъжът трябва да знае как да остане пасивен. За съжаление обаче, повечето хора са в неведение относно тези възможности, и когато единият избухне, другият му приглася и така се стига до караници, до бой и до… развод.) Двата принципа трябва да бъдат изучавани: кога да бъдем позитивни и кога негативни, кога активни и кога пасивни. Трябва да си признаем, че ако нямаме успех и сме нещастни, то е защото не знаем как да работим с тези два принципа. Ако имаме неприятности, това е, защото ние сме ги привлекли, т.е. така сме се поляризирали, че да ги привлечем. Трябва да се научим как да се освобождаваме от злото, което сме привлекли, и да привличаме доброто, което сме отблъснали, без да разбираме, че това е добро. Бог ни е дал разрешението на всички наши проблеми, но тъй като ние не знаем да четем и тълкуваме знаците, не можем да съзрем решенията, които са пред очите ни, навсякъде около нас. Да притежаваме двата принципа е цялостност, присъща на Божествеността. В Бога двата принципа са обединени, ето защо Той обича всички Свои творения, проявява снизходителност и отвръща на молитвите ни.
И мъжкото и женското начало имат своето място в ежедневните дела и трябва да бъдат еднакво уважавани. За съжаление нашата култура продължава да плаща много повече за мъжки, отколкото за женски умения и таланти. Само че женското начало превъзхожда мъжкото във всяка ситуация, в която е необходимо да се лавира между много задачи едновременно. Всички ние сме в процес на учене как да даваме любов все по-свободно и по-свободно. Женският израз на любовта е телесният израз. В степента, в която тялото ни е свободно да изразява любов във взаимоотношенията чрез докосване, глас, движение и лична жертва, в същата степен сме свободни да изразяваме този аспект на женската сила. Обаче като представители на доминирана от мъжкото начало култура, повечето от нас не са истински свободни в изразяването на женското начало. Ние отричаме неговата сила и красота. Мъжкото начало сякаш е сляпо за дърветата, но много го бива винаги да вижда голямата картина на гората. Женското начало е склонно да забравя гората, но е непосредствено свързано и осъзнава всяко едно дърво, което докосва. Макар нито мъжкото, нито женското начало да е завършено само по себе си, в правилния момент всяко от тях е съвършен дар. Това е Божествен принцип, който за нас християните е валиден и относно възприемането на явленията в Месианска светлина. Тези принципи на „различни нива на разглеждане на събитията в света” ни помагат да променим нашия поглед към обкръжаващия ни свят. Идването на Месия е - придвижването на света към неговата цел. Затова е нужно да можем да разглеждаме събитията в Месианска светлина - не само такива, каквито ни се виждат днес, а и защото това ще ни е нужно утре, от гледна точка на смисъла, заради който тези събития се случват. Това е Провидението на Божието единство, защото само глобалната перспектива изявява смисъла на нещата. Без нея ние ще загубим посоката на придвижване и няма да можем да построим правилната стратегия. В същия момент е важно да не се изпуска и днешния поглед на нещата – т.е. локалната перспектива, от гледна точка на Провидението относно Доброто и Злото. Защото изгубвайки него, ние ще се откъснем от света такъв, какъвто той се явява днес, и ще претърпим неуспех в нашите действия. Само локалната перспектива адекватно отразява днешните реалности, без нея няма да успеем да построим правилната тактика. С други думи, не трябва да губим от поглед далечния ориентир, за да не се отклоним от пътя, но в същия момент трябва да си гледаме в краката, за да не паднем в някоя яма…