Въведение
Понятието „сексуалност“ (подобно на всеки многозначен термин) може да се дефинира в много тесни или в много широки граници според нуждите на този, който го използва. Независимо от това как ще го дефинираме, сексуалният акт се явява изключително важно биологично явление – ключ към сложността на самия живот. И е възможно фактически да открием влиянието му (или да си въобразим, че го откриваме) във всяка важна сфера на човешката дейност, а после да го преувеличим (като за сметка на това подчиняваме други фактори от съществена важност). Сексуалната енергия е мост към истинската ни същност, тя е нашата обратна връзка към силите на живота. Затова физическите, емоционалните и духовните ползи от здравословния сексуален живот са неоспорими. По тази причина всеки, който се опитва да ни накара да се срамуваме от нашата сексуалност, вреди на духовното ни израстване. Истината е, че много християнски двойки се чувстват така, сякаш нещо липсва в техния сексуален живот и това го прави да изглежда скучен и безсмислен. Това е така, защото не са разбрали, че страхотното сексуално преживяване започва от сърцето, а не между краката. Мъжът и жената могат да се наслаждават на невероятна сексуална близост, не когато са научили нови пози или техники, а когато са се научили да осъществяват емоционална връзка помежду си, посредством общуване. А най-доброто общуване в живота ни започва, когато желанието ни да разберем другия е по-голямо от собствения ни стремеж да бъдем разбрани. (Холивудският секс е само образец на бързина. Пламенната нетърпелива прегръдка в повечето филми, в които жената мигновено е прелъстена и незабавно задоволена в няколкоминутното сладострастно изживяване на съвкуплението, би предизвикало само смях, ако толкова много зрители не се опитваха да имитират този нереалистичен модел за правене на любов.)
Сексуалното преживяване е мощен импулс в цялата Вселена, на всички нейни нива на съществуване. Така е и при микрокосмоса „човек”, затова не можем да се отречем от него. Ако го направим, ще сме мъртви трупове. Не можем и да го потиснем, защото това ще ни разболее. Единственото, което можем да направим с тази базисна сила, проникваща във всяка дума, жест, мисъл и чувство на човека е - да я възвисим. Да я сублимираме така, че да я доближим (доколкото ни позволи волята) до първоизточника й. Ако сексуалният акт не е изживян осъзнато, ако не сме се научили да го превръщаме в молитва и „медитация“ (на евр. „медитация“ означава „размишление“!) и се опитаме направо да го прескочим, в живота ни ще остане едно празно пространство, което ще се наложи да бъде запълнено. (За съжаление това запълване обикновено става, когато сексуалните импулси се проявят във вид на психични отклонения от различен характер.) Обикновено сексуалният акт се възприема само като събитие на физиологично ниво, но това съвсем не е така. Днес хората общуват сексуално повече от всякога, но насладата е много по-малко, и причината е в липсата именно на онова общуване на душевно ниво, която може да доведе до нарушена функция или пристрастяване. Сексуалният акт не е просто механично действие, то е резултат от една великолепна връзка. В духовен план сексуалното преживяване ни свързва с нашия център. За да се насладим пълноценно не само на нашия партньор, но и на самото ни съществуване, духовният живот трябва да се обвърже със сексуалния.
В чистия си вид сексуалното общуване отвлича вниманието и в крайна сметка блокира нашия духовен растеж. Когато обаче се превърне във възможност да се вгледаме в нашата същност и да достигнем до по-високи нива на съзнание, то придобива едно много по-дълбоко и истинско значение. Връзката между състоянието на съзнанието и сексуалното преживяване е директна. Защото ние преживяваме и интимността според развитието на съзнанието си (или като грубо животинско проявление, или като естествена проява на любовта ни). Вярно е и обратното – един или друг начин на проява на интимност може да ни огруби, разболее, да погуби блясъка в очите ни, а може и да послужи като трамплин за преживяване на прекрасни свръхсъзнателни опитности, както и да ни докосне до сфери на любов и хармония, които да ни заредят и съпътстват дни след самия сексуален акт. Сексуалната енергия е мощно гориво (всъщност единственото гориво, което имаме) и от нас зависи как ще го използваме: като го впрегнем в природната си душевна и духовна енергийна система, или го излеем в огнището на страстта си, в което това гориво бурно, но краткотрайно ще ни стопли, за да ни остави в празнота и тъмнина, обгорени от пламъците му. Ако практикуваме сексуалния акт по регулярния, общоприет „безумен“ начин, горивото на сексуалната ни сила никога не ще достига духовните ни канали, а ще бъде използвано единствено в отправната му точка - в суров вид, в най-ниската си точка на проявление. Когато се научим да използваме единственото гориво в нас (либидото), така че то да подхранва енергийното ни тяло, усилвайки по този начин жизнеността, радостта и светлината на ума ни, тогава ще получим възможността да преживеем сексуалния акт (а оттам и целия си живот въобще) на едно още по-силно и благотворно ниво, и да издигнем съзнанието си до нови предели.
Духовният смисъл на сексуалния акт
Всеки ден ние си приготвяме храна, нали така? Но не поглъщаме всичко, а правим подбор, защото винаги има нещо мръсно или несмилаемо, което трябва да се измие или изхвърли. Странно, че като по-еволюирало същество в сравнение с животните, човекът внимателно подбира храната си, а когато става въпрос за чувствата и мислите, той поглъща всичко. А стигайки до въпросите от сферата на любовта и сексуалността, нещата стават още по-зле. Когато мъж и жена се обичат, те не трябва да се чувстват отделени от Вселената, от Космоса, от Бога. Те трябва да се привържат към Цялото, да мислят за Бога и да Му изпращат своите сили. Ако те мислят само за себе си, техните сили ще отидат надолу и ще бъдат погълнати от персоналността, дори и ако си мислят, че са се заредили с Любов. Хората дори не подозират, че тази храна (Любовта), с която хранят себе си и партньора си, също трябва да се почиства. Иначе в обмена осъществяван между тях може да се промъкнат „болестотворни“ и дори смъртоносни зародиши, които те няма да са в състояние да забележат и отстранят. Да, смъртта прониква в онази любов, в която няма нито осъзнатост, нито контрол, нито светлина. Но за съжаление навсякъде се възхвалява и прославя именно тя. Колко малко са хората, които познават другия тип любов!
Защо мъжете и жените се търсят и стремят едни към други? Най-общо взаимоотношенията между мъжете и жените могат да се разделят на три периода: Първият - това е гладът. Подтикват ги „гладът“ и „жаждата“, те са гладни и искат да ядат и пият. Любовта е храна и питие, сравнима с хляба, който ядем и водата, която пием. (По ирония на съдбата едни и същи рецептори в мозъка отговарят за глада, насищането и сексуалното привличане между половете!) Да, няма да е неправилно ако сравним любовта с храненето, тъй като и в двата случая действат едни и същи закони. Това са едни и същи потребности, протичат едни и същи процеси. Онзи, който не разбира процеса на хранене, няма да разбере и този на любовта, тъй като те се подчиняват на общите закони на духовната „алхимия“. Да, гладът се проявява не само физически. Някои хора например пълнят стомасите си до пръсване, но стават от масата все още „гладни“. Те искат да продължат да ядат, но не могат, защото тяхното физическо тяло вече е задоволено. Същите аномалии могат да се случат и в сферата на Любовта, когато човек е физически задоволен, наситен, но на емоционален план е все още „гладен“. (Ужасно е ако физическото тяло не може повече, а емоционалното продължава да е гладно и иска още. Някои хора страдат именно от тази несъгласуваност и неравномерност между физическото и емоционалното си тяло, и това ги прави нещастни.)
И се оказва, че ако искаме хората да ни обичат, трябва да сме готови да ни „изядат“. Христос неслучайно казва: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си.“ Същото се отнася и до нас. Обичаме ли някого, трябва да го „изядем“, обича ли ни някой, той ще ни „изяде“. Проблемът на съвременните хора е, че искат да бъдат обичани, без да ги „ядат“. Щом обичат, те считат за нужно да „изядат“ своя възлюбен. Но както едното е неизбежно, така и другото е неизбежно. Въпросът е как трябва да се обичаме? Христос е разрешил този въпрос по друг начин. Преди Него всички, които са обичали, са изяждали тези, които са били обичани от тях. Така е било в старата любов. А идвайки в нашия свят Той казва: „Аз обичам другите, не за да ги „изям“, а обичайки ги искам те да Ме „изядат.“ Следователно, ако обичайки другите искам да ги „изям“, аз искам старата любов, в която стават всички недоразумения. Докато новата любов се състои в това: когато обичам някого, той трябва да ме „изяде“. И в това „изяждане“ се раждат всички добрини в света, върху това се гради всичко. Ако не ни „изяждат“, ние не сме в новата любов. Да, само след като хората „изядат“ Христос, Той може да влезе в тях и да ги научи как да обичат. (Истината е, че ако сме много гладни, и най-сухото парче хляб ще ни се стори като сладко лакомство.)
Вторият период е - насищането. Отново както при храната, ние сме се наситили, наяли сме се добре, масата ни е пълна с храна и започваме да избираме. Ще ям от това, а от това не. Така и в сексуалната област ние често започваме да гледаме по друг начин на човека до нас, но не защото той се е променил (макар че и това се случва). Гледаме по друг начин, защото нашият поглед се е променил. Оказва се, че най-благоприятният период в живота на човека е периодът на насищане: не когато сме гладни, не когато ни е добре, а именно периодът на насищане. И тук започва възможността за „еволюция“ в нашата работа над себе си. Това е добре, защото можем да върнем състоянието си на глад, ако разберем как се случват тези процеси. Но можем да се озовем и в състояние на пресищане. Когато не само сме се наяли, но сме преяли и вече нямаме никакъв апетит. Никаква храна (дори и най-любимата) не може да ни накара да ядем. Затова в никакъв случай не трябва да се пренасищаме. По тази причина човекът, който има навика да се храни автоматично или просто за удоволствие (без никаква духовна нагласа), не е готов за духовен обмен. По време на любовния акт, той винаги ще си остава груб, ограничен и неудовлетворен. Защото както храненето, така и сексуалният акт представлява свещенодействие, а в тази връзка никога не трябва да забравяме, че от най-съществено значение за всяко действие е - неговото начало. Защото то подава сигнал за задвижване на силите, които впоследствие не спират насред пътя, а винаги стигат до края. Ако началото е хаотично, всичко останало ще протече по същия начин… Днес за „разкрепостените нрави“, за „сексуалното разкрепостяване“ се говори като за огромен прогрес, и то наистина би могло да бъде прогрес. Само че това, което виждаме в днешно време не е прогрес, а по-скоро едно стремглаво пропадане. Тенденцията все повече и повече хора да „преспиват“ един с друг, само защото не намират нещо по-добро, с което да се занимават, за да си запълват времето и да изпитат удоволствие, е изключително пагубно за тяхното развитие.
Тук става въпрос за т.нар. „сексуална революция“, която води началото си от 60-те години на миналия век и започва от Америка. (Интересно, че историята помни и друга сексуална революция, която се случва в античността, в гръко-римския свят. Това е революцията, чрез която библейската сексуална етика, идеали и морал заменят тези на езическия свят. Днешната сексуална революция е друго измерение на езическото преобразяване на западната цивилизация. Ценностите, които тя представлява са езически ценности, а сексуалността е езическа сексуалност. Онова, което днес наричаме „нов морал“, в действителност е стар морал – архаичен морал.) Към средата на 20 век сексуалността се възприема като свещена територия на брака, а бракът – като свещен и доживотен завет на любов между съпруг и съпруга. Тези ценности до голяма степен съвпадат с моралните правила, установени в античността с настъпването на християнството. Сексуалните контакти извън брака, бил той предбрачен или извънбрачен се разглеждат като грях. На развода се гледа с пренебрежение. Ако една жена забременее преди брака, тогава се очаква тя и бащата на детето да се оженят. Процентът на разводите е нищожен. Същото важи и за процента на хората, живеещи заедно без брак, както и за дела на децата родени извън брака. Проституцията съществува, но е незаконна и ограничена до подземния свят. Порнографията е табу и в огромната си част остава извън публичното пространство и общоприетите порядки. Дори онези, които нарушават тези стандарти най-често пазят поведението си в тайна. Когато един индивид, нация или цивилизация се отвърне от Бога, тогава онова, което не е Бог става като Бог и приема аурата на божественост. Един от тези сурогати на Бог е именно сексът. Тогава сексуалният акт се обожествява като става самоцел и стремеж сам по себе си. Следователно той вече може да бъде отделен от брака или от всеки друг контекст и да бъде практикуван, без оглед на обстоятелствата или каквото и да било друго. Сексуалното общуване се превръща в самоцел – без оглед на брака, любовта или дори връзката. Доскоро неприкосновено достояние на съпруга и съпругата (тяхна светая светих), днес интимността вече е публично изложена на показ в обществената сфера и популярната култура.
Подобно поведение е много опасно, но не защото хората не се подчиняват на някакви правила, измислени от разни църковни моралисти. В самият сексуален акт няма нищо осъдително, даже ако неговата цел не е зачеването на дете. Обаче човек трябва да знае с какво си има работа, какви същности, сили и същества са въвлечени в този акт, за да успее да му придаде божествен смисъл и божествена посока. Когато мъжът се съедини с жената, това сливане задейства в него особен процес: неговият организъм работи, за да извлече от Вселената онази квинтесенция, която се спуска по дължината на гръбначния му стълб и която той отдава на жената. Това е квинтесенцията, над която жената ще работи впоследствие девет месеца, за да формира детето. По този начин, в момента на зачеването на дете, мъжът и жената стават проводници на двата космични принципа (мъжкия и женския), които царстват в Божествения свят. Подготвени правилно, мъжът и жената ще вибрират в унисон с тези две върховни същности, които са сътворили света, които са над всичко и съдържат в себе си цялото щастие, всички богатства и всички благословения. По тази причина човечеството може да бъде преобразено само от онези влюбени същества, които са наясно какво означава сексуалният акт. Може би това би било някакво решение, ако мъжете и жените имаха по-добро разбиране за онова, което трябва да представлява сексуалното преживяване. И ако то не се изчерпваше с това да задоволяват физическото си тяло, без да обръщат внимание на душата и духа. Само че цялото внимание на хората обикновено е насочено към тялото: те му се възхищават, галят го, говорят му, прегръщат го, целуват го и го карат да заеме какви ли не „акробатични“ пози. А че след това Душата и Духът ще тънат в мрак и пустота, това им е напълно безразлично. Да, хората трябва да си дават взаимно много любов, но във Висшите сфери (вместо да са заедно само физически, да се възбуждат, да се задоволяват взаимно и после… да захъркват). Колко са обаче онези, които се замислят върху тези въпроси? Когато става дума за вкусване на удоволствие – край на размишленията…
Какво търси мъжът у жената? Ако той се ограничава до това да се впечатлява от нейните жестове и поведение, той вероятно се интересува само от нейните чисто материални, физически, както се казва „добре закръглени“ (не е нужно да уточняваме кои) форми. Но защо това негово търсене няма край, сякаш той никога не успява да намери онова, за което мечтае? Защо той никога не е истински удовлетворен? Защото не разбира, че онова, което всъщност търси, не е видимата и плътна материя, а една друга, по-фина - такава каквато притежава само жената. И се оказва, че той въобще не разбира какво търси в любимата си. А тъй като и самата жена не знае, че притежава толкова ценна квинтесенция, и тя от своя страна не прави нищо, за да му я даде. Що се отнася до нея, това, което тя търси у мъжа е силата. Силата на един Висш дух, но вместо това най-често открива груба сила, или пък слабост скрита зад престорена сила. Следователно никой от тях не знае как да предостави на другия онова, от което той се нуждае, в резултат на което и двамата остават някак неудовлетворени. Чрез своите прегръдки и целувки мъжете и жените трябва да търсим две неща: най-чистата квинтесенция съответно на мъжкия принцип в Божеството, и на женския. Докато не осъзнаем това, нашето общуване ще си остава несъвършено и няма да се различава качествено от това на животните. Но когато две същества се приближават едно към друго с пробудено съзнание и с желание да придадат на сексуалната си енергия божествено направление, тяхното взаимодействие става свещено. (Сами по себе си процесите при този акт не са чисти или нечисти, греховни или невинни. Чисти или нечисти, виновни или невинни са не самите човешки действия, а съдържанието или целта, която в този момент стои в съзнанието на мъжа и жената.) От това зависи качеството на енергиите, на еманациите, на всички онези психични сили, които те излъчваме, когато се обичаме.
Във физическия свят очевидно не съществуват много начини за зачеване на дете. Има само един традиционен начин за това и не можем да се обвиняваме, че не сме открили друг. Какво биха могли да направим поне засега, за да се сдобием с дете по начин, различен от този, който се използва от хилядолетия? Това е невъзможно (абстрахираме се от научните открития свързани с изкуствено осеменяване и инвитро-бебетата, защото това ще ни отведе твърде далеч). В духовен план обаче са възможни хиляди начини за осмисляне и изживяване на този акт. В плана на душата, на сърцето и мисълта, любовта предлага много възможности, нюанси и изражения, кои от кои по-красиви и по-духовни, и така до безкрайност. Оказва се, че в действителност половите органи на мъжа са активни постоянно, а не само в момента, когато той физически опложда жената. (Както очите винаги отразяват нещо от вътрешния живот на човека, по същия начин и половите му органи дават израз на вътрешните му състояния. Това не е нищо друго освен еманации, но тези еманации не са еднакви при всички мъже – тяхното качество зависи от живота, който мъжът води: дали този живот е духовен или животински.) Всички знаем какви погледи си разменят двама души, когато изпитват един към друг възвишена любов, когато се обичат заради своите Души и Духове… На тях им е достатъчен един поглед само, за да изпитат възхищение един от друг – един божествен поглед! И когато в бъдеще един мъж и една жена поискат да дадат живот на едно дете, те просто ще се прегърнат, ще се гледат в очите сякаш, за да си дарят един на друг Небето. И мислите им ще бъдат толкова концентрирани, а любовта им толкова интензивна, че след много кратко време един нов Дух ще дойде да се въплати в тях, и тялото му ще бъде изградено от чисти и сияйни частици, които този мъж и тази жена ще са излъчили при своето единение.
Добре известно е, че сексуалният акт осъществен в подходящ момент от менструалния цикъл на жената, не всякога води до зачеване, нито пък противозачатъчното средство винаги препятства срещата между сперматозоид и яйцеклетка. Нещо повече, продължителните опити да се зачене в хода на множество подходящи периоди, въобще не гарантират положителен резултат, докато един-единствен случаен контакт с напълно непознат може да причини обратното. Това само показва, че нещата не са случайни, а за да настъпи един толкова значим миг, множество фактори следва да заемат полагащите им се места. Тоест, не е достатъчно само бъдещите родители да се свържат в полово единение долу на земята, но и в „горните светове“ следва да се създадат условия за зачеване. Както вече споменах, в сексуалния акт няма нищо осъдително, дори и ако пряката му цел не е създаването на потомство. Необходимо е обаче да сме информирани за всички онези същности и сили, които участват в него, за да станем способни да му придаваме божествен смисъл и ориентация. Всички, които практикуват интимност без истинска любов, преследвайки единствено физическото удоволствие, което тя им дава, на практика не само разпиляват скъпоценни енергии, но и подхранват с тях нисши същности. По принцип не е общоприет навик да се дава приоритет на мисълта по време на сексуалния акт. Сетивните преживявания са тези, които се поставят на първо място – а що се отнася до мисълта, хората по-скоро се мъчат да я потискат, защото я считат за враг на удоволствието. Само че точно в този толкова съществен момент, мисълта трябва да присъства, за да бъдат мъжът и жената творци, осъзнаващи сериозността на този акт. И дори още преди това трябва да умоляват Небето да им изпрати една благородна, възвишена Душа, която ще донесе благословение на всички.
Сливането на мъжа и жената всъщност е повторение на космичния феномен за проникването на Духа в Материята: Духът се спуска, за да я одухотвори, а Материята се издига, за да му даде възможност да се фиксира, да придобие конкретна форма, обличайки се в нея и така да осъществи своите замисли. Според еврейската мистична традиция, три Личности участват в създаването на човека: Бог, бащата и майката. Интересен факт е, че бащата и майката дават по пет неща на детето, всяко от които изразява пет качества (символ на което са петте пръста на ръцете и краката). Бащата „дава“ бялата субстанция (на евр. „ловен“), от която произлизат следните пет неща: костите, сухожилията, ноктите, мозъка и задната бяла част на окото, т.нар. „склера“. Майката „дава“ червената субстанция (на евр. „одем“), от която се образуват други пет неща: кръвта, кожата, мускулите, косата и зеницата на окото. А Бог дава още десет неща включващи Духа („руах“) и Душата („нешама“). Най общо това са чертите на лицето, способността на очите да виждат, ушите да чуват, устата да говори, краката да ходят, разумът да мисли и анализира и т.н. Тоест, за да създадат дете, мъжът и жената имат взаимодопълващи се роли: в момента на зачеването бащата дава семето (това семе може да бъде от съвсем обикновен мъж или пък от едно напреднало в своето развитие същество). Майката обаче е тази, която чрез своята психична дейност, може да подпомогне (или обратното, да възпрепятства) проявата на наклонностите, които се съдържат в семето! Хората трябва много добре да разбират каква е функцията на мъжа и каква на жената: давайки семето, с което се зачева зародишът, бащата дава една своеобразна скица, проект за това какво ще бъде детето, а майката чрез качеството на материалите, които му доставя, има властта да осъществи този проект (или обратното – да се противопостави на осъществяването му). Ето защо през цялото време докато носи детето, властта на жената е неограничена. (От доста време вече се правят множество проучвания върху живота на плода в утробата на майката и неговата чувствителност към външните влияния: както на емоционалните състояния, през които минава майката, така и на събитията, които се случват около нея.) Така че мъжът дава семето на живота, а жената дава нужната материя, с която да обгърне семето, да го накара да расте и да му придаде форма.
Всеки знае това, но повечето хора не знаят, че жената също така играе и духовна роля. В духовен план жените също дават нещо материално, флуидна материя, която спомага създаването на божествено творение. С техните флуиди и еманации те подпомагат материализацията на идеите, правейки ги осезаеми (във вид на деца). В тази връзка, онези, които отбягват жените, показват незнанието си за тяхната истинска значимост, защото жената е ключа към конкретизацията на идеите на материален план. Всяка жена е способна да излъчи квинтесенция, с която да обгърне сюблимните и Божествени идеи. Така че ролята на жената е грандиозна. Има обаче един аспект на този въпрос, който обикновено убягва на изследователите: това е важността на материята, предоставяна от майката за формирането на детето. Защото в продължение на девет месеца детето ще се формира с помощта на елементите, които майката му осигурява. Разбира се, онова, което майката може да чуе или види около себе си по време на бременността, се отразяват върху детето, но това са само повърхностни отпечатъци. Неговото телосложение и темперамент обаче зависят от качеството на материята, която тя ще му осигури, а качеството на тази материя зависи от начина й на живот. Ако (символично казано) материята е от злато, детето ще бъде здраво и крепко както физически, така и психически. Но ако материята е от олово – то ще е болнаво, уязвимо. Следователно може да се каже, че ролята на бременната жена е двояка: от една страна тя работи върху семето получено от мъжа, подпомагайки развитието на отличителните черти, заложени в заченатия зародиш (или обратното – противопоставяйки се на тяхното развитие). А от друга страна, от нея зависи материята, от която ще се формира детето.
Очевидно е, че няма нищо лошо и престъпно в това един мъж и една жена да имат физически взаимоотношения. Ако не беше така, защо тогава още при сътворението на света, Бог не е показал друг начин за размножаването ни!? Както вече споменах, актът сам по себе си не е нито добър, нито лош. Намерението е това, което го прави греховен или свещен. Важно е качеството на енергиите, еманациите, квинтесенциите освободени в акта, природата на психичните сили, които мъжът и жената излъчват във време на интимност. В тази връзка, ако влюбените не са работили върху себе си, за да се облагородят чрез силата на Святия Божий Дух, ако намеренията им са егоистични и нечестни (дори да са изчакали сватбата, за да се съединят физически), те пак ще се окажат в непълноценна позиция. Въпреки че те несъмнено ще бъдат похвалени и аплодирани от всички (техните семейства ще им организират подобаващ празник, Църквата ще им даде благословенията си, а кметството – удостоверението за сключен граждански брак), Бог няма да одобри това, защото по този начин много млади хора всъщност си предават един на друг нездравословни и вредни влияния. Така че дори целият свят да одобрява тяхната постъпка, законите на живата природа ще се произнесат срещу тях, защото те предимно ще се замърсяват взаимно. И обратно, обществото може да ги обвинява, че са имали сексуални отношения без да са женени, но ако те взаимно са излъчили Небето в своите души, всички ангели във висините ще са възхитени.
Тъй като чувствам, че някои от вас вече са „леко“ настръхнали, бързам да уточня следното: Казвам всичко това, не защото съм привърженик и толерирам предбрачните сексуални отношения (опазил ме Бог!), а защото съм убеден, че Доброто и Злото не се крият в уважението или неуважението на обществените норми и условности, а в природата, в качеството на онова, което един мъж и една жена са способни взаимно да си дадат. Приятели, Бог не се интересува дали съюзът между мъжа и жената е бил узаконен от властите, пък било то и църковни! (От това се интересува Църквата…) Той се интересува единствено от това, което двама души могат взаимно да си дадат за своето изграждане, възвисяване и облагородяване, защото именно тези елементи на чистота и светлина някой ден те ще предадат и на своите потомци. Хората днес си въобразяват, че младите момичета и момчета са чисти, защото още не знаят нищо за връзките между мъжете и жените, но ако надникнем какво се случва в главите и сърцата на някои от тях, ще бъдем поразени. Ще открием, че понякога те са по-покварени и развратени от възрастните. Въображението е по-силно при юношите, отколкото при възрастните. Някои от тях разбира се, са чисти, но те са толкова невежи и уязвими, че всеки може да дойде и да ги излъже. Сляпата чистота не трае дълго. Чистотата е много повече от това, да не се целуваш или да не бъдеш целуван. Чистотата е в светлината, извън нея няма чистота. Само божествената светлина пречиства всичко. Тя трябва първо да бъде в ума, после към нея да се присъединят и чувствата. Едва тогава чувството ще бъде чисто.
Кое е по-важно, чешмата или водата, която тече през нея? Чешмата може да бъде златна, но каква е ползата от нея, ако водата която тя носи е мръсна? Да, от значение е чистотата на водата. Злото намерение може да бъде сравнено с мръсна вода, а чистото намерение с кристално бистра, жива вода. В любовта нито органите, нито похватите са виновни. От значение е качеството на енергията, качеството на психичните сили, които мъжът и жената излъчват във време на интимност. Да, енергията се заражда като сексуална, но може посредством силите на волята да бъде трансформирана в духовна. Това означава, че от тук произхожда силата да станем сътворци на Бога, въпреки че тази енергия може да бъде използвана и само за удовлетворяване на личните желания на нивото на земното съзнание. Щом като този духовен обмен е реален, можем да го използваме за висша цел. (Никой човек на този свят не може да спре Природата да реализира своите велики закони в нас. И при най-чистити и святи хора има известни въздействия, но за разлика от другите, те ги осъзнават и това, което излъчват е Божествено. Не можем да спрем извора да блика, нито реката да тече, важно е водата да бъде чиста…) Постепенно ще разберем, че при различните степени на Любовта, винаги работи една и съща сила, но с различни проявления и чувства. Щом целунем една жена, в нас се пораждат определени усещания, но ако вместо да я целунем, я погледнем с нежност, тогава чувството е различно. Може би по-слабо на физически план, но по-интензивно и по-цялостно на по-фино ниво, което ни дарява с истинска неизразима радост. Няма мъж или жена, които да останат безразлични към подобен небесен взор. Ако има хора способни да останат недокоснати, това означава, че са направени от камък и дори да се смятат за неземно святи, всъщност са мъртъвци. Истински просветеният човек е жив, той чувства и разбира красотата, не губи ума си по нея, а просто я усеща. Да, да бъдеш чист и свят не значи, че си направен от камък…
Сексуалността е интелигентната енергия на презареждането. Има моменти, в които умът сякаш пресъхва. Идеите не идват, вдъхновението е изчерпано, тялото е тук, но духът му се е оттеглил. Това състояние на изтощение е добре известно на всеки човек, който твори, мисли, води или обича интензивно. Истината е, че човешкият мозък не може да създава безкрайно. Той има нужда да се възстанови, да се презареди. И именно тук се появява нещо свързано със сексуалната енергия, което мнозина не разбират напълно. Става въпрос за т.нар. „сублимация“ на сексуалната енергия. Именно тя е източникът на гениалността, харизмата и креативната мощ на най-успелите творци. Когато човек не я разпилява безмислено, а я преобразува в осъзнато общуване, творчество, вдъхновение и любов – тогава тя става гориво за ума. Сексуалният акт не е просто физическо действие. Той е енергиен диалог между две същества. Когато има дълбока близост, уважение и обич, настъпва не просто удоволствие, а синергия – обмяна на жизнена сила, която възражда и двамата. В такъв контакт умът се пречиства, сърцето се отваря, а тялото започва да вибрира в хармония. А когато липсва осъзнатост, този акт се превръща в източник на изтощение, тъй като енергията се разпилява. За съжаление днес начина, по който създаваме деца, е животински. Зачатието се прави на тъмно, със загасени лампи, на скрито… Защо? Защото чувстваме смътно, че не това е начина, определен за синовете и дъщерите на Бога. Господ не е нито толкова жесток, нито такъв скъперник, че да не даде на хората някакъв друг метод, но ние сме загубили тайната, потънали сме твърде много в материята. Затова велик човек е не този, който търси безкрайни удоволствия, а този, който владее собствената си енергия, т.е. знае кога да я събужда и кога да я насочва. Защото тайната на презареждането не е в самия акт, а в присъствието, в онзи момент, в който спираш да бъдеш само тяло и се превръщаш в съзнание, което обича, създава, дарява. Сексуалната енергия е най-чистата форма на жизнен импулс. Тя е мостът между духа, душата и тялото. Когато е осъзната, тя не само презарежда – тя лекува. Затова не трябва да се страхуваме да изследваме своята енергия. Тя не е грях, а извор на живот. Трябва да я превърнем в сила, която ни възражда и да я използваме за съзидание, а не за бягство.
Истината е, че който не знае как правилно да обича себе си, не може да има любов към другите и към Бога. Любовта към Бога започва с любов към себе си, защото любовта трябва да премине първо през нас и след това да се присъедини към висшето Аз, Горе. Трябва да се стремим да останем чисти и светещи, за да задоволим по-висшата част от себе си, която ни наблюдава Отгоре. Toвa e начинът да се обичаме - като запазим всичко в нас чисто и непокътнато. Нормално е да изпитваме любов към самите себе си. Бог е дал на всички свои деца инстинкта да се обичат. Те само трябва да се научат как да обичат, как да поддържат велико уважение към природния ред и хармония, как да бъдат съзнателни относно своята величественост и божественост. Повечето хора разбират любовта към себе си като задоволяване на всички техни желания в търсенето на удоволствия… Всъщност това трябва да бъде разбирано като жертва, чистота и интелигентност. Да, нашето щастие и цъфтеж зависят от интелигентното ни разбиране на любовта. Човешкото разбиране на любовта поставя този въпрос извън пределите на тяхното ясно възприятие. Например, когато даден мъж обича една жена, вместо разбирането, че това е Божествен дар, който ще ги направи способни да постигнат нещо необикновено и прекрасно, той търси едно единствено нещо: незабавно задоволяване на страстта си, което разрушава всичко. А би трябвало да почака, да се възползува от това привличане, от тази Любов? Ако обичаме някого не е нужно да казваме нищо, трябва просто да сме изпълнени с благодарност към Небето за това, че ни е дало тази любов. Това е подарък, съдържащ чудесни условия, които ще ни направят способни да се издигнем, да имаме смелост, насока и вдъхновение, които ще ни донесат велики победи. Днес хората разрушават тези условия с желанието си да целуват и спят с този или онзи човек, но така всичко свършва бързо, цялата радост, щастие и вдъхновение си отиват. Да обичаш е благословение и затова трябва да пазим любовта си, колкото е възможно по-дълго, защото деня, в който я освободим, създаваме условия за катастрофи и бедствия. Любовта е самият Бог, тя носи всичко: радост, щастие, вдъхновение, съкровища и Самия Живот. Защо да бързаме да разваляме всичко, като оставим Любовта да изтече, щом вместо това чрез нея можем да намерим повече живот, вечен живот, божествен живот? Можем ден и нощ да живеем с любовта, да сме приятели и да обменяме енергия, а не да губим всичко в прозаичност и вулгарност, така че от нас да остава само купчина пепел. Да, никоя жертва не трябва да изглежда голяма, когато става въпрос за спечелване на любимата или любимия, за тяхната усмивка и прегръдка.