Въведение
За повечето християни днес, идеята, че съществува връзка между сексуалността и духовността е (не знам как да се изразя) „леко“ скандална. Поне за онези, които не са чели книгата „Песен на песните”. Разбира се сексуалността и духовността не са едно и също нещо. Те не се покриват, но се допират плътно, защото имат една и съща основа – не само в мита, но и в действителния човешки опит. Още в началото искам да кажа, че тази тема е необичайна и не лесна за разглеждане, поради факта, че в течение на цялата човешка история сексуалността е била обременена с много присъди, страхове и емоции. Като резултат, в нея вече едва ли съществува аспект, който да е останал спонтанен и очевиден от само себе си. Именно по тази причина, когато трябва да изразим себе си „сексуално“, ние обикновено се изпълваме със срам, страх, неудобство или напрежение. Само че има един интересен момент от Новия Завет, на който не всички са обръщали внимание, а именно: При описанието на родословието на нашия Господ Исус Христос (в Евангелието от Матей) са споменати някак, като че ли „не на място” и пет жени: Тамар, Раав, Рут, Витсавее и Мария. Още по-интересен е фактът, че четирите от тях (с изключение на Мария) са езичнички… Тъй като ние вярваме, че в Библията като боговдъхновен текст няма нищо „случайно”, логично е да се запитаме какво правят там точно тези жени?! От една страна общото в техните истории е свързано с Божията милост и прошка, която има за цел да ни избави от изкушението да приписваме на хората смъртни грехове и да осъждаме онези, които са имали несполучливи връзки, считайки ги едва ли не завинаги за „прокажени” (както между другото правим в нашата традиция, и както се казва: добре, че Бог не е човек!), но от друга страна ако се вгледаме внимателно, ще видим, че това, което ги обединява са: именно техните „специфични“ или „нетрадиционни“ сексуални преживявания. И макар за повечето от нас това да изглежда някак странно, все пак именно по тази линия Божият Син идва в света!
Още в началото трябва да кажа, че полът е заложен във всичко и затова той се проявява на всички нива. Светоусещането зависи от Пола на човека, тъй като Полът е източника на битието, половата полярност е основа на Творението. Тоест всичко има своите мъжки и женски принципи, които присъстват и се разкриват във всички стадии на явлението, във всяко ниво на живота. Терминът „пол“ има латински произход, свързан със значението „създавам, пораждам, размножавам се, създавам потомство изобщо“. В действителност обаче думата „пол“ има много по-всеобхватно значение от обикновено приписваното й значение, свързано с физическите (телесни) различия между мъжките и женските живи същества. (В тази връзка сексът е само проява на пола на определено ниво – на нивото на органичния живот. На физическо ниво принципът се проявява като полово сношение, а на по-високите нива той възприема по-висши форми. Но самият принцип винаги е един и същ! Затова, когато говорим за сексуалност, всъщност невинаги става дума за неща свързани с гениталиите или секса като чисто „полов“ акт. Сексуалността се свежда до неща, които отиват отвъд чистото удоволствие. Сексуалността засяга нашата същност на възможно най-дълбоко ниво и именно по тази причина сексът се оказва нещо опасно, ако се разглежда извън контекста на Божия план. Когато обаче е поставен в тези рамки, той е пълноценен и носи изцеление, а извън него последствията са разрушение и нещастие. (Затова най-големият потенциал за вършене на грях се корени именно в областта на нашата сексуалност.)
Да, полът се проявява на всички нива на съществуване (физическо, мисловно, духовно) и представлява различни аспекти на различните нива. Важно е да се знае, че единствената функция на пола е да сътворява, да поражда, да продължава размножаването и той винаги работи в това направление, като неговите проявления са осезаеми на всяко ниво на явлението. Тоест няма сътворение, независимо дали материално, мисловно или духовно, което да е възможно без този принцип. В този смисъл разбирането на неговите закони хвърля светлина върху множество въпроси, смущаващи умовете на хората през вековете, та до днес. И в научно, и във философско, и в религиозно отношение днес все по-остро започва да се осъзнава, че сексуалността не е специална, диференцирана функция на човешкото същество, а е разлята по цялото същество на човека, т.е. тя прониква във всички негови клетки и определя цялата съвкупност на живота. В този смисъл полът е несъизмеримо по-широк и по-дълбок от това, което ние наричаме в специфичния смисъл полова функция. По тази причина е пагубна грешка да се отъждествяват полът и сексуалният акт, а това нерядко става. Защото животът на пола е възможен и без сексуалният акт, и дори е далеч по-напрегнат. (Сексуалният акт и сексуалната функция могат да бъдат победени, но полът е непобедим!)
Сексуалният акт е много повече от физически акт. Той е емоционално и духовно преживяване, затова когато използваме хората в този смисъл, ние опорочаваме красотата на сексуалното преживяване. Ключът към по-дълбоката наслада е именно във връзката между сексуалност и духовност, тъй като те вървят ръка за ръка. Когато пропускаме духовното измерение на сексуалното преживяване (което е естествена част от него), ние се лишаваме и от част от насладата. Затова независимо дали го осъзнаваме или не, нашият духовен живот влияе и на сексуалния живот в брака ни. Здравословният духовен живот влияе на нашите взаимоотношения, на чувствата и емоциите ни, на всичко. Защо семейните двойки трябва да се наслаждават повече на сексуалния акт? Отговорът се съдържа в една дума – посвещение. А духовното посвещение още повече задълбочава пълноценния сексуален живот. Една от причините вярата в Бога да е толкова важна е, че без цялостната система основана на вярата, информацията може да бъде използвана за манипулация или злоупотреба. А знанието в контекста на вярата придава такава ценност и значение на сексуалното преживяване, които не бихме могли да изразим по друг начин.
В основите на живота е заложена мощна движеща сила, която хората най-често наричаме с думата „секс“. Но сексът не е просто отношение между половете и стимул за произвеждане на потомство. Той е източник на максимално наслаждение в нашия свят. Човекът е създаден, за да се наслаждава на живота и затова цялото развитие на цивилизацията е базирано на търсене на начини за постигане на максимално наслаждение. Като цяло ние хората често сме склонни да считаме материалните неща или процеси за основа на живота, а чувствата и усещанията, които получаваме от тях като нещо допълнително, вторично. Но всъщност е точно обратното: най-главно и същностно се явяват нашите усещания (материалните предмети са само инструменти за тяхното възникване). Ако човек се намира под дъжда, то проблем се явява не отсъствието на чадър, а неприятното усещано от това, че е мокър. Също човек си купува красива дреха, не за да има какво да облече, а поради желание, или да изглежда красив (в сексуално отношение), или за да подчертае своя статус. Тоест ние купуваме преди всичко не самите вещи, а онези усещания, които получаваме използвайки ги. Усещанията, емоциите и преживяванията, това съвсем не е илюзорност, обратно - това е най-главната реалност. Заради усещанията ние четем книги и слушаме музика, пътешестваме, общуваме, създаваме нови неща и се запознаваме с това, което другите са създали. Ако само малко се издигнем над най-минималното животинско ниво (необходимостта от храна и защита за оцеляване), то целият наш живот изцяло е основан на усещанията и чувствата: всеки човек се стреми към усещане на своята нужда, успешност и щастие. Затова успехът на един или друг проект – това е степента на удовлетвореност на потребителя свързана с тези усещания, които той му дава. (Този принцип е много добре познат на специалистите по маркетинг. Затова например много реклами на автомобили започват с демонстрация на чувството на увереност, свобода, успешност: целият клип се изгражда така, че да влияе на чувствата и едва накрая ни се предлага да купим конкретния автомобил, който (не)знайно защо обикновено „върви“ с красива млада привлекателна жена... И тъй като създателите на тази реклама използват това, за да продадат своята стока, ясно е, че рекламата не би била успешна, ако не съответства на същността на човека.) Разбирането на това е важно не само в областта на рекламата и бизнеса, а въобще в живота.
Да, сексът определя мотивите на нашето поведение в повечето от ситуациите в нашия живот. Защо? Защото сексът е едновременно космически и личен въпрос. Космическият аспект има отношение към създаването на потомство, докато личният позволява на двама души да се съединят на различни равнища. Те могат да са физиологически, психологически и духовни. (При повечето двойки се получава на едно или две от долните нива. Връзка и на трите се осъществява рядко…) Истината е, че сексуалната сила е енергия, която идва от много високо, от Божествения източник, и никое човешко същество не е способно да попречи на спускането на този стремителен поток. Разбралите тази истина са осъзнали този факт и затова не се борят срещу въпросната сила. (Те не са толкова глупави, че да се борят срещу Самия Бог!) Някой ще каже: „Но нали все пак е имало много аскети, мистици и т.н., които са се борили с изкушенията на плътта?“ Да, именно! И в резултат те горките най-често (разбира се, невинаги) са били побеждавани и унищожавани. Защо? Защото повечето от тях са били слабо информирани хора, които не са разбирали, че като се изправят срещу сексуалната енергия, те всъщност се опълчват срещу Божественото начало. Защото макар и да се проявява чрез половите органи по несъвършен начин, никога не бива да се забравя, че тази сила идва от висините!
(Аскетизмът може единствено да преразпредели половата енергия, да й даде друго направление, но не е в състояние да я изкорени. В този смисъл би било нелепо и повърхностно да се твърди, че човекът, който живее в полово въздържание, не живее полов живот. Целомъдрието е изцяло полово явление, то е едно от направленията на половата енергия. В целомъдрието най-добре се съхранява цялостността на човека, тъй като половата енергия не се проявява в раздробен вид, както при сексуалния акт. Но целомъдрието не е отрицание на пола, то съхранява целостта на пола, концентрира половата енергия в цялото същество на човека. По принцип в идеята да се постига девственост чрез аскеза няма нищо лошо и неправилно, напротив. Висшата идея чрез безбрачие човек да бъде напълно отдаден само на Христос е най-великата идея на този свят. Трябва обаче да признаем, че тя е трудно осъществима и именно затова „не е за всеки”…)
Та тези, които твърдят, че правенето на любов е просто „триене между два епидермиса“ са в голяма грешка, защото те се спират най-вече върху следствията. Причината или произходът на тази сила обаче е много далечна, затова и разбирането за нея им се изплъзва. Да, любовта е божествена сила, която идва Отгоре и целият въпрос е как тя отново да бъде насочена натам. Разбира се, естествената й тенденция е да се спуска надолу, но съществуват и други възможности, освен да бъде позволявано неизменно тя да се проявява тук Долу. Тази енергия, ако бъде добре разбрана и умело използвана, може да допринесе за пробуждане на редица способности, които ще позволят на хората да изпълняват душевна и духовна работа от изключителна важност. В резултат те ще станат проводници на тази невероятна сила, способна да промени света. Когато Бог е сътворил мъжа и жената, Той е заложил в телата им система от фини канали, през които сексуалната сила (ако е правилно насочена), може да преоткрие пътя си Нагоре. За съжаление от столетия насам сексуалността се е заклеймявала като нравствено лоша (в най-добрия случай като нравствено безразлична), ако е била разрешена чрез тайнството на брака. Всяка сексуална дейност, която няма за цел възпроизвеждането (заедно с всички сексуални отклонения), се е разглеждала като нравствено зло. Общото допускане лежащо в основата на тази нагласа е, че плътта на човека е източник на поквара, и че като се потискат инстинктивните желания, само тогава се постига добродетелта. В следствие на тези нагласи и сексуални забрани, в човека постепенно са се развили силни чувства за вина. И тъй като всяко нормално човешко същество (от детството си нататък) има сексуални стремежи, самите тези стремежи се превръщат в неизтощим източник на чувства за вина, ако се заклеймяват от културата като зло. Оттам чувството за вина кара един човек лесно да се покорява на властите, които искат да го използват и подчинят за свои собствени цели.
Заклеймяването на секса води и до една друга още по-нежелана последица: етиката се оказва стеснена до малката територия на сексуалното поведение и по този начин наистина значимите етични проблеми в човешкото поведение се оказват забулени. Нравствеността става почти тъждествена със сексуалната нравственост и добродетел, с подчинението на сексуалните забрани установени от културата. В този смисъл липсата на любов сред вярващите, безразличието към страданието на ближния, завистта и жаждата за власт започват да се разглеждат като по-малко важни етични проблеми, отколкото спазването на сексуалните споразумения. Областта на етиката бива обгърната в мъгла от идеята, че човешката „плът“ е източник на зло. Но ако в началото бунтът срещу потискането на сексуалността е спомогнал за едно здравословно и прогресивно развитие, впоследствие се отива в противоположната крайност. Той стига до една също толкова незащитима позиция, като твърди, че сексуалното поведение не подлежи само по себе си на никаква нравствена оценка, и оттам за него въобще не трябва да се говори (нищо, че вълнува всички)…
Един от най-тривиалните въпроси е: Какъв е духовният корен на секса, ако такъв въобще съществува? В тази връзка искам да кажа, че не са нужни никакви извинения или разсъждения за това кое е красиво и кое не е красиво, и по тази причина вярвам, че сексуалното преживяване не би трябвало да е забранена тема. Ние имаме право да разсъждаваме относно сексуалното поведение, децата и какви ли не други големи научни проблеми, за кризата на Вселената, за нейното зараждане, или за изчезването на живота, за детските играчки, за всичко, тъй като ако дадено явление съществува в Природата, ние трябва да го разбираме. Сексуалността е една огромна, мощна движеща сила, която практически определя и направлява болшинството от мотивите на нашето поведение. Това е едно твърде сериозно проявление на човешката същност, затова и то лежи в основата на самия живот. Виждаме, че от него зависят почти всички аспекти на нашето съществуване: култура, литература, наука, общуване, самото устройство на обществото. Тоест именно сексуалното преживяване, любовта, ревността, са нещата, които определят най-общо казано всичко в живота. Изначално това е създадено у нас по естествен начин, така че тези неща да бъдат от първостепенна важност. Първо, защото без тях не би било възможно продължаването на живота (а Природата винаги се стреми към продължаване и развитие). Второ, защото без сексуалното преживяване хората биха били лишени от огромния стимул да общуват помежду си. На това явление, на този вътрешен стремеж се базира огромния прогрес на човешкото общество, всичко това дължим на него. И тук въобще не говоря само за семейство и деца. Сексуалността определя цялостната структура на Вселената, не просто съотношението между половете. Затова и тя е източника на максимално наслаждение в нашия свят.
Сексуалността в очите на Бога
Как Бог се отнася към многобройните сексуални връзки на човека? Каква е моралната ценност на Бога в областта на сексуалното преживяване? Какво е отношението на Бог към сексуалните практики на евреите и останалите народи във времето на Стария Завет? Оказва се, че голяма част от митовете витаещи около догмите относно сексуалното поведение се основават не на библейски текстове, а на Платоновата философия. В тази връзка добър и оправдан ли е сам по себе си сексуалният акт, или е добър и оправдан само като средство и инструмент за раждането на деца? Както вече споменах, за много християни темата свързана със секса по принцип е табу, други пък я намират за отблъскваща. (В същия момент онези, които са успели да търгуват с нея, са направили милиони!) И се оказва, че повечето семейни вярващи двойки срещат трудности, докато дискутират въпроса за секса? Това е една от най-вероятните причини може би Църквата също да запазва мълчание по този предмет. Някои предпочитат да се придържат към мита, че сексът е тема, която трябва да бъде обсъждана само между съпрузите. Според тази концепция сексът трябва да бъде зачитан и пазен, защото е нещо свято, и брачното легло трябва да бъде неосквернено. Бог обаче не се бои от темата за секса и по тази причина Той е дал между другото повече наставления за секса, отколкото за родителството например. (Да, Библията дава повече инструкции и насоки по темата как да направим бебе, отколкото как да се грижим за него…)
Може да прозвучи кощунствено, но аз не съм съгласен с апостол Павел, който макар да съзнава мистичния смисъл на брака като „голяма тайна, когато говори за интимната близост между мъжа и жената, използва израза „дължимо сношение“. (Това може би се дължи на факта, че според Павел е по-добре, ако човек по неговия пример остане несемеен, и той самият не е имал опитността на физическата близост с жена.) Думата „дължимо“ обаче ни води към понятия като длъжен, длъжност, дълг и т.н. Само че именно думата „дълг“ е дамоклевия меч висящ над човека. Дълг към семейството, към родителите, към децата, към родината, към партньора ти, а и към… Бога!? Наистина в някои разклонения на юдаизма сексът се е смятал за благословен дълг, който трябва да се изпълнява вечер преди всеки Шабат (и може би вероятно Павел като ревностен евреин има това предвид). Но в тези случаи дългът всъщност е направляващия коловоз, който е насочвал човека да не нарушава реда. Днес ние също сме накарали децата си да повярват, че нямат свободен избор и всичко, което се случва в техния живот – трябва да бъде така. Това сработва, защото ние като родители обикновено внушаваме на децата си, че те са ни длъжници за вложените в тях любов и време. Накарали сме ги да повярват, че когато пораснат ще бъдат длъжни не само на нас, но и на страната, в която растат, на църквата в която са повярвали и т.н. Само че те на никого не са длъжни с нищо, освен на своята душа! Когато даден човек помага искрено на друг (при това абсолютно не считайки, че той му е длъжен за нещо), получавайки тази помощ, той автоматично започва да чувства своето задължение да бъде благодарен. Никакви уговорки, че помощта е безкористна и безвъзмездна тук не действат. Те по-скоро се възприемат като абсурд. Трябва да разберем, че наше право е да вършим това, което ние искаме, а не другите. Че потребността да помогнеш на някого е естествена за Душата и не изисква връщането на какъвто и да е дълг. Най-големият капан, в който падат днес хората е - чувството за дълг. Именно дългът убива и отнема нашата свобода. Бог не е длъжен никому за нищо, и е създал и нас такива. Той не е молил за Него да се говори, да се възпява или да се поставят Негови портрети на стените (това сме го измислили ние хората). Той е говорил единствено за това, че човек може да стане като Него. Парадоксът тук е, че любовта не е задължително свързана със секс. Можете да обичате и да не изпитвате сексуално желание към обекта на обичта. А може да искате да правите секс с някого, без дори да го познавате, или с някого, когото не обичате… Истината е, че в брака никой на никого не е длъжен, но всеки е необходим на другия!
Сексуалното преживяване в брака е празник и именно по тази причина Божият план е - неговата изключителност, постоянство и усещане за интимност да бъдат опазени. Той не е предвиден единствено, за да се зачеват деца. Дори и днес някои религии учат, че предназначението на секса е единствено да се правят деца. Само че Библията твърди обратното – сексуалният живот на една семейна двойка е, за да ги съединява, да им доставя удоволствие и радост, да ги прави „една плът“. Бог ни е дал сексуалното преживяване като дар, и като такова то трябва да бъде изключително ценено и зачитано, така че съпрузите пълноценно да му се наслаждават. За съжаление в тази централна точка на половия проблем се е натрупало ужасно лицемерие. Само че религиозното и морално патетичното отношение към раждането на децата трябва да бъде пренесено и върху самия сексуален акт. Защото ако раждането на деца е божествено, то божествен е и самият сексуален акт, от който то зависи, нали така? Всичко това кара човек да си зададе един единствен въпрос: „Как въобще трябва да се живее, за да не тичаме след всички тези „наслаждения“? Достижимо ли е такова състояние, когато аз просто се наслаждавам и въпреки това оставам в непрекъснат, вечен покой, в абсолютно напълване, усещайки в себе си вечния, съвършения живот? Кога ще престана да се страхувам, че всичко това ще си отиде, ще изчезне след минута и няма да се окаже някаква илюзия. Възможно ли е такова състояние?
В тази връзка при всяко разглеждане на въпроса относно секса, се оказва, че идеята за „сексуална“ връзка между човешките същества и Бога, като че ли е най-противоречивата и най-шокиращата. Макар че всеки би се съгласил с това, че най-страстната възможна връзка с Бога е любовната, мнозина биха поставили под въпрос намесата на секса и сексуалността в нея. Повечето хора биха подкрепили тезата, че еротичната поезия в Библията или стиховете на хора като Йоан Кръстител не са нищо повече от поетична метафора на една страстна религиозност. Колкото обаче и да изглежда шокиращо, аз мисля, че в отношенията между човешките същества и Бога има истински „сексуален“ елемент. Ако е така, това означава, че не само ние хората сме сексуални същества, но и Бог е сексуално същество. (Не се притеснявайте, вече чувствам вашето логично възмущение…) Трябва обаче да осъзнаем, че най-добрият начин, по който можем да започнем да разбираме нещо от природата на Бога е, като проектираме върху Него най-доброто от нашата човешка природа. Защото Богът, в който вярваме е (между другото и преди всичко) с „човешки облик“. В някакъв смисъл Той представлява най-доброто от човешката природа и може би това е някак свързано с представата, че ни е създал „по Свой образ и подобие“. За Бог сексът би могъл да бъде толкова далеч от духовното, колкото дишането или храненето. Но вместо това Той (съвсем съзнателно) му е предал религиозен привкус, като целта най-вероятно е да ни привлече към Себе Си. Тази представа за Бога (не само като за „сексуално“, но и като изключително „прелъстително“ същество) може би донякъде подкрепя традиционната ни представа за Него като за мъж. Той несъмнено ни иска, търси ни, копнее за нас, ревнува „до завист“, никога не се отказва да ни „преследва“ и чака (все неща типични за мъжете)... Именно за това става дума, а не, че Бог е мъж или пък жена. Той е и двете, и много повече от това. Работата е там, че Той ни преследва решен да ни има, колкото и бързо, и надалеч да бягаме от Него. И борбата ни стига дотам колко силно ще упорстваме с нашето преднамерено отлагане, с нарцистичната си резервираност, преди най-сетне да се предадем в Негова власт.
Когато говорим за сексуалния акт между нас хората като религиозно преживяване, в контекста на т.нар. фактор „Боже мой“, трябва да признаем, че този израз понякога наистина се появява в спазмите на сексуалния екстаз. Неслучайно възклицания от рода на „Боже мой… О Господи… Не спирай за Бога…“ и т.н. са все обичайни изрази, предшестващи често всеки бурен оргазъм. Естествено на пръв поглед не изглежда, че религиозният екстаз и сексуалното удоволствие имат много общо помежду си (с изключение разбира се, споменаването на името Господне). Ако обаче се вгледаме под повърхността, се разкриват някои вълнуващи сходства. Преживяванията с Бога, както и сексуалният акт обикновено се подсилват с ритуали, музика, свещи, аромати и т.н. Тоест и двете преживявания включват „молба“ за помощ (ако сметнем „не спирай за Бога“ като зов за помощ), като и двете са свързани с огромна радост. Според американския психиатър и публицист Морган Скот Пек, екстазът всъщност означава трансцеденция, излаз извън пределите на обикновения свят. Това е причината (както казва той), поради която в момента на върховото изживяване човек може да извика „Обичам те” или „О Боже” към човек, към който след като его-границите се върнат по местата си, престава да изпитва някакво привличане. Това е така, защото независимо кой е партньорът му, човек може да изпита в момента на оргазма пълна загуба на его-границите, може да изпадне в пълна самозабрава за място и време, да бъде вън от себе си, да се „пренесе в Рая”, да се слее с Вселената, но... само за секунда. (Именно по тази причина сексуалните страсти представляват най-силната човешка енергия, защото те дават усещането за „райско блаженство”, което обаче е доста кратко, тъй като „единението” между мъжа и жената в повечето случаи е предимно на „животинско“ ниво.) Интересно е, че дори медицината открива доказателства в подкрепа на връзката между религиозното преживяване и сексуалния екстаз. Оказва се, че в сексуалния екстаз или удоволствието от оргазма се включва главно дясното полукълбо в мозъка на човека. В последните години мозъчно-образната диагностика се използва от учените занимаващи се с мозъка като средство, с което да разберат каква е връзката между разглеждането на мозъчните функции, религиозните преживявания и сексуалния екстаз. По този повод изследователите установяват, че начини на поведение, които са били разглеждани като много различни помежду си, имат повече сходства отколкото се е смятало преди. Оказва се, че и двете върхови преживявания се обработват главно в дясната половина на мозъка. Затова засилването на едното преживяване може да помогне на другото, т.е. засилване на дейността на дясното полукълбо може да засили, и религиозните, и сексуалните преживявания.
Сексуалност и християнство
Истината е, че въпросът за пола има централно значение за целия наш религиозен мироглед. Проблемът се състои в свенливостта или лицемерното игнориране на източника на живота, на виновника за цялата човешка история – сексуалната любов. За съжаление трябва да признаем, че и християнството участва в този „заговор“, като насажда мисълта, че за най-важното и дълбоко засягащо ни, ни е заповядано да мълчим. Да, за всичко прекалено интимно не е прието да се говори, тъй като това се смята за неприлично. Почти скандално е човек да разтвори душата си, да открие в нея онова, с което тя живее. Но само глупав или безумен човек може да отрича централното религиозно значение на проблема за пола. Та нали всеки тайно е страдал от този проблем, мъчил се е да намери решение за себе си, чезнел е от мъката на половото терзание, мечтаел е за любов и всеки знае признатата истина, че почти всички трагедии в живота са свързани с пола и любовта. За съжаление повечето хора са убедени, че следват своята воля, без да съзнават, че волята им всъщност е втълпена и умело манипулирана. В този процес на потискане на волята, най-голямата трудност е свързана именно със сексуалността, тъй като тук става въпрос за мощен нагон, който не се поддава на манипулиране толкова лесно, както другите желания. Затова в борбата със сексуалните влечения обществото влага по-големи усилия, отколкото с всяко друго човешко желание.
Обичайната практика е доказала истината, че сексуалната и духовната част на човешката личност са толкова близки, че едва ли е възможно да събудиш едната, без да събудиш и другата. Затова май е вярно твърдението, че ако едно духовно обръщане към Бога не е придружено от някакъв вид сексуално пробуждане и подем, имаме основания да се съмняваме, че действително е налице дълбок (и правилен!) духовен обрат… По тази причина днес „религиозният“ човек постоянно чувства или вина (както западния християнин), или срам (както източните култури). Практиката показва, че например много млади жени (главно от протестантските среди) след своето повярване, вместо да имат по-близки интимни връзки със своите съпрузи, охладняват, отдалечават се от тях под неосъзнатия предтекст (че са „светски“?!) и водени от ревността на първата си любов към Бога (и обучавани неправилно от своите духовни наставнички), влагат цялата си енергия единствено в служба на Него. Това обаче, не само че не става причина и техните мъже да открият Бога, а става повод за конфликти и дори развод. В този контекст руският религиозен философ Николай Бердяев казва следното: „Християнството не е преобразило пола, не е одухотворило половата плът, а обратно – окончателно е направило пола хаотичен, отровило го е. Демонизмът на пола е само обратната страна на християнското проклятие на пола. Могъщата полова любов е била скована вътре в човека, поради отказа да бъде благословена и се е превърнала в болезнено терзание, което не ни напуска и до днес. Аскетичното християнско учение допуска половата любов само като слабост на греховната човешка природа. Така и до днес половата любов се смята за слабост, за нещо срамно и мръсно. Ние почти се примирихме с това, че полът е греховен, че радостта от половата любов е нечиста, че сладострастието е мръсно и (въпреки това) спокойно продължаваме да грешим, да се отдаваме на нечисти радости и мръсно сладострастие, тъй като все едно на нас слабите хора не ни е дадено да достигнем идеала. Ние се срамуваме от половата любов, крием я, не признаваме своите преживявания. Хората на нашето време не вярват в небесната радост и дори не тъгуват по Небето, но и самата земна радост, радостта на половата любов си остава у тях неблагословена.“
В унисон с думите на Бердяев, трябва да признаем, че т.нар. „християнско семейство“ често е една лицемерна лъжа, езически компромис. Всъщност под булото на семейството полът бушува по същия начин, както в кръвта на средновековните отшелници. Мистиката на пола се съзира дори в самата природа на Божеството. Целият световен процес се корени в пола – светът се е създал и продължава да съществува именно защото в основата му лежи полът: мистичната стихия на света е разцепена, разкъсана на две, полярна. Метафизичната, духовно-плътската полярност е напоила света с полов копнеж, с жажда за съединяване. Тази полярност прозира и в учението за вечната женственост, за женствеността на световната душа, учение толкова близко на християнската мистика, почувствана още от Соломон в „Песен на песните“ и основано на символиката на Апокалипсиса. Тайнството на брачната любов на двата пола съединяващи се в богочовешкото тяло се извършва в мистичната Христова Църква и се е извършвало скрито в историята на света, когато още не е било възможно да става открито. Полът и любовта обаче нямат нужда от изкуствения похлупак на църковността, която да ги освещава и проклина всичко, което не е под контрола й. Любовта трябва да израства от мистичните дълбини на човешката природа, да се съединява с религиозното съзнание и така да се явява скритата в дълбината Църква. Може би няма по-важен момент от този в 21 в. (предвид безкрайните интерпретации свързани с пола) да се говори за тази проблематика. Наличието на феномена свързан с концепциите относно безкрайния брой „полове” в обществото само показва, че човекът разбира важността (но не и смисъла) на своята половост, и понеже се чувства самотен, отчаяно търси своята цялостност, своята липсваща „половина”. Да, християнството оправдава и освещава брака и семейството, но за преобразяване на пола, за явяването на „истинския нов пол” не става и дума. Това (както и много други неща) остава „съкровено” и по този начин не е разкрит положителния духовен смисъл на любовта, връзката на любовта със самата идея за човека като цялостно същество.
Във всеки човек (мъж или жена) се запазва двуполовост съчетана в различни пропорции и именно това определя цялата сложност в половия ни живот. В тази връзка, проблемът днес не е, че има хора с „нетрадиционни” наклонности дори в Църквата (според мен точно там им е мястото, защото къде другаде да отидат!?), а това, че ние само ги сочим с пръст, вместо като Христос да им помогнем да се „излекуват”... По принцип традиционните проповеди в нашите евангелски среди са посветени на това как да разбираме библейския текст най-вече в смисъл на спазване на определени заповеди, заръки, повеления, нравоучения и т.н. По тази причина в нашите църкви днес се поднася предимно едно остаряло морализирано християнство в заповеднически вид, от рода на „това трябва, онова трябва“. Само че за разлика от Средновековието, когато хората са могли да бъдат уплашени, че ако не живеят благочестив живот ще отидат в Ада, днес това не работи. Защо? Защото поколенията вече са други! Наистина духовните рамки и коловози, в които хората са позволили умът им да се озове е много трудно да бъдат разчупени, понеже мисленето е сложна работа и най-трудно се променя. За съжаление този християнски „морализъм", който се проповядва в църквите ни, води след себе си само страх и несигурност, които от своя страна пречат на хората да почувстват в пълнота Божията любов към тях и да живеят един пълноценен живот за Божия слава. Предалите живота си на Господа имат нужда да променят съзнанието и сърцата си, но за тази цел те трябва да бъдат извадени от капана на това „морализирано" християнство, за да бъдат наистина свободни от страха, срама, вината, неувереността. Иначе се самозаключваме, самоограничаваме, сами се дърпаме надолу, и духовната „гравитация" ни пречи да полетим към Бога. Нужна ни е една нова, зряла духовност, иначе просто ще се наложи да изтърпим и изживеем някак живота си с идеята за по-доброто „светло“ бъдеще, пропускайки златната възможност дадена ни от Бога, да участваме в поправянето на света, живеейки един пълноценен живот за Божия слава - тук и сега. (Между другото всички християни искат да живеят вечно, а повечето от тях не знаят какво да правят тази вечер… И макар животът им да е скучен и еднообразен, изпълнен с безмислие и сивота, те искат още един живот, и то вечен!?) Да, досадните „нравоучения” вече не работят и затова днес Църквата няма силата да „излекува” хомосексуалиста и проститутката (а само ги сочи с пръст), като по този начин или им показва, че не са желани, или пък одобрява техния начин на живот, считайки го за „нормален”, вместо като Христос да спомогне за тяхното изцеление и „поправяне”.
Та защо сексът е в главата на повечето хора? Защо той е тема за толкова много разговори? От научна гледна точка отговорът е прост: Повече от всяка друга основна потребност, сексуалната активност ни дава възможност да продължим да живеем и след като вече ни няма, т.е. позволява на вида ни да оцелее. По тази причина сексът е един от най-могъщите стимули мотивиращи поведението. В същия момент, с променящата се роля на половете в нашето общество и при непрестанното смесване на религиозни и културни послания, той се е превърнал в нещо „срамно“, объркващо и разочароващо. В крайна сметка сексуалният акт нещо добро ли е? Нещо лошо ли е? Важен ли е? Лукс за удоволствие ли е, или просто е начин да имаме деца? Истината е, че сексуалният акт е важен не само за физическото оцеляване на човешката раса, но и за оцеляването ни като отделни индивиди. Сексуалното преживяване е естествена част от това, че сме живи, че сме хора, и е нормално да искаме да изразим себе си по този начин. Пълноценният, изпълнен с удовлетворение полов живот е важен както за всеки човек поотделно, така и за стабилните романтични семейни връзки. Независимо как ще го дефинираме, сексуалното поведение е изключително важно биологично явление – ключ към сложността на самия живот. Възможно е да открием влиянието му, или да си въобразим, че го откриваме във всяка важна структура на човешката дейност, а после да го преувеличим (като за сметка на това подценяваме други фактори от съществена важност). Сексуалността е една много богата, много обширна област. Тя може да бъде наблюдавана, и хората я наблюдават от множество различни гледни точки: органична, физиологична, психологическа, социална, морална, религиозна.
В тази поредица ще се опитам да осветля (според възможностите си) една от темите, за които малко (а често и въобще не) се говори в нашите християнски среди. Както вече споменах, тази тема по разбираеми причини е натоварена с толкова много негативизъм и отрицателни чувства, че за повечето християни тя се е превърнала в тема „табу“ (върху която парадоксално те толкова често мислят, но за която никога не говорят…), считайки я за лична, пошла, цинична, перверзна, нямаща нищо общо с духовността, с Бога в Който вярваме и т.н. Но дали всъщност е така? Ще разгледам темите свързани с мъжкия и женския принцип във Вселената, Космичното семейство и тайната на Святата Троица, мъжът и жената като отражение на тези два принципа, мистиката на пола, духовната природа на секса, духовната същност на сексуалната енергия, духовният смисъл на обрязването в Стария Завет, сексуалната полярност и интимното единение, сексуалност и характер, някои аспекти на сексуалното преживяване, аскетизма и въздържанието, мистичната природа на оргазма, сексуалните проблеми и борбата между половете, как религията влияе на нашата сексуалност, някои нетрадиционни сексуални практики, еднополовата любов и проституцията. В края ще се спра на пола във връзка с отношенията между Христос и Църквата, като ще завърша разбира се, със Светая Светих на Божията любов към нас описана в Свещеното Писание - книгата „Песен на песните“.
Осъзнавайки, че темата „Сексуалност и духовност“ е „леко“ нестандартна, предварително се извинявам на онези, които може да се окажат шокирани от някои мои разсъждения. Аз обаче съм убеден, че няма еретични въпроси, има само еретични отговори…