Същността на Ангелската йерархия
Повечето хора дори и да знаят за съществуването на тези божествени посредници, защото несъмнено са чували да се говори за тях, не им отделят чак толкова много място в своя вътрешен живот. (В някои християнски традиции съществува предимно практиката вярващите да се обръщат към светците, което не е толкова укоримо, ако не се забравя, че и най-великите светци, все пак са само хора. Всички светци и светици в календара, или почти всички имат определена функция и биват призовавани за изцеление, за закрила, за раждане на дете, за богат урожай, за връщането на неверен съпруг или съпруга и т.н. По дефиниция ние християните сме склонни да презираме политеистичните религии с многобройните им божества, без да си даваме сметка, че в известен смисъл ние сме си създали истински пантеон, защото по този начин рангът, в който тези наистина живяли свят живот хора, са издигнати по начин, който често напомня за езическите култове. Всъщност обичаят да се призовават духовни същества, на които се приписват различни сили, се корени в далечното минало – ние християните просто сме го наследили и доразвили. Това показва, че дори и за нас Бог понякога е толкова недостъпен, че ни се налага да използваме посредници. Всичко това го казвам не като критика, а по-скоро с цел да вникнем в смисъла за съществуването на ангелските йерархии, да се познават те по-добре, да се разбира тяхната природа, добродетели и сили.)
Както знаем думата „религия“ идва от латинското „religare“ („свързвам отново“), т.е. религията е това, което възстановява връзката на човека с Бога. Но какви са представите на хората за Бога и за това как може да се изгради тази връзка? Ще кажете: „А, това е лесно, ние се свързваме с Бога чрез молитвата“. Де да беше толкова просто! Само ако беше достатъчно да кажем: „Боже мой …Господи Боже….“, за да влезем във връзка с Него! В тази връзка ако някой претендира, че контактува лично с Господа, значи изобщо няма никаква представа Кой е Той! Не казвам, че не е възможно човек да се докосне до нещо, което идва от Бога, но във всеки случай – със сигурност не и до Самия Него. Да вземем един съвсем прост пример. Трябва да изпратите писмо. Ще се наложи то непременно да премине през посредници – служителят в пощата, който ще трябва да удари печат, тези, които отговарят за транспортирането на пратките и т.н. Когато най-накрая стигне до местоназначението, пощальонът го доставя: пуска го в пощенската кутия или го оставя на някой, който ще има грижата да го предаде. А ако трябва да напишете писмо на някоя високопоставена особа, монарх, президент или министър, тогава то ще мине през ръцете на секретари, които ще го предадат или… няма да го предадат. Защото ако съдържанието на вашето писмо не е от първостепенна важност, то няма да стигне до онзи, до когото е адресирано, а само до негов подчинен, който ще го прочете и ще ви отговори. И тъй като така се случват нещата на Земята, онзи, който си въобразява, че когато се обръща към Господа, посланието или молитвата му ще достигне директно до Него, просто е невежа – нищо повече. На Земята е невъзможно да се обърнеш към някоя високопоставена личност, без да минеш през посредници, а какво остава за Небето…
Още по-малко вероятно е, да си въбразяваме, че до Господа може да се стигне директно! Защото Господ знаете ли, е един такъв много мил добряк, много достъпен, Когото можеш да потупаш по рамото, да дръпнеш за брадата, Който ще ни изслуша всички жалби, претенции, искания и дори Самият Той лично ще ни отговори… Що за невежа трябва да съм, за да вярвам, че моите мисли и думи отиват директно при Бога и че Той специално ще дойде лично да се занимае с тях. Той е сам на Небето, видите ли – няма служители, няма работници, които да вършат работата и затова трябва да върши всичко сам, всичко. И пак Той, сам някога е „запретнал ръкави“, за да създаде света за шест дни. Знаем, че на Земята и най-незначителният началник си има една или две секретарки и екип от работници. Но Господ – не, налага се цялата работа да я върши Той сам, и всеки може да Го занимава лично! Някои вярващи ще ви кажат даже, че разговарят с Бога и Бог лично им отговаря... А понякога е обратното – Бог им говори, а те Му отговарят!? За съжаление трябва да кажа, че ако нещата ставаха така, както си въобразяват мнозина, отдавна бихме били поразени като от мълния, изпепелени и от нас не би останала и най-малка следа. Бог е духовна енергия с неописуема мощ. Няма човешко същество, което някога е успявало да се докосне до Него, нито да Го чуе или види. Ще кажете, че Авраам, Мойсей и еврейските пророци са разговаряли с Бога. Да, Старият Завет е пълен с подобни диалози, но в действителност, това е само един фигуративен начин за представяне на нещата. Небесата са безкрайно по-големи от Земята. В тази връзка ние християните трябва да свикнем с мисълта, че макар Бог да е Всесилен, Той не управлява света еднолично. Той може, но не желае! Това е Неговата воля и ние не можем да я оспорим. Той е Всевишният Бог, т.е. Той е над всички и над всичко, и в този смисъл Той е Абсолют. Той детерминира всичко - както в духовния, така и във физическия свят. Той е Богът на боговете, Господарят на господарите, но Той е построил свят, в който е създал една сложна структура, през медиацията на която управлява света.
Често четейки Библията, в която имаме откровение дадено ни от Твореца, ние си мислим, че Той няма никаква друга работа, освен по цял ден да се занимава с нас. Това обаче може да хрумне само на някой изключително себецентричен християнин, който не е пречистил егоизма си през кръста на Христос. Ако си мислим, че Създателят Бог по цял ден се занимава със Земята и с човечеството, явно не сме разбрали колко е грандиозно творението на Бога, и колко много други неща могат да се правят, освен поправка на човешките грешки… Според Библията Бог въобще не се занимава само и единствено с нас. Според Свещеното Писание Бог се занимава с нас най-вече в един ден, в който проверява сметките (денят на Йом Кипур описан в Данаил 7 гл.), в т.нар. „ден на книгите“, когато книгите се отварят и започва процедура, в която ще се реши какво ще се прави със Земята. Ако си мислим, че Бог постоянно се занимава с всички нас, и иска на вниманието Му да е някакъв проблем на Земята, и няма нищо друго, с което да се занимава, значи четем Библията през нашия собствен егоизъм, който ни кара да мислим, че понеже сме толкова важни, Той чака само да Му кажем „кой номер ястие от менюто желаем да ни сервира“… Според някои текстове дори съборното човечество не е чак толкова важно, че Бог да се занимава единствено с него. И понеже това е така, съществува цяла една „номенклатура“, на която Бог е дал очите Си, ушите Си, и на която Той се доверява.
Бог в някакъв смисъл може да бъде сравнен с електричеството, което може да слезе в чист вид до нас, единствено ако е преминало през трансформатори. Прекият контакт с електричеството е смъртоносен, защото това е изумителна мощ. Именно такива „трансформатори“ се явяват неизброимите Светли Същества, населяващи Небето, които езотеричната традиция нарича Ангелски йерархии. Точно чрез тях Божествената Светлина достига до нас, и чрез тях ние можем да влезем във връзка с Бога. Това е така, защото между нас и Господа има цял един път, който трябва да се извърви – едно толкова огромно пространство, че умът ни дори не може да го обхване. И това пространство не е празно, а се състои от различни сфери, населени с Духовни Същества. Всички религии, по един или друг начин, споменават за съществуването на тези сфери и Същности. Според мен най-точните и ясни понятия и представи за тях дава древноеврейската традиция, като християнството отчасти е наследило тези познания. Символът на ангелската йерархия, която осъществява връзката между човека и Бога е описана в книгата Битие 28 глава. Там четем за съня на патриарха Яков по време на едно от неговите пътувания, където библейският текст казва:
„И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето, и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.“
Стълба опряна на земята, която с другия си край достига небето, и ангели се качват и слизат по нея означава, не само че Земята и Небето не са изолирани помежду си, но и че между тях протича обмен. От Небето към Земята, и от Земята към Небето върви непрекъснат обмен, за който обаче не се говори често. Думите „В началото Бог сътвори небесата и земята“ навеждат някак на мисълта, че между Небето във висините и Земята под него не протича никаква комуникация, сякаш това са два разделени и чужди един на друг свята. Всъщност те, не само че поддържат постоянни връзки, но именно взаимният им обмен поддържа живота във Вселената. Тук „стълбата“ е един много съдържателен символ, който изразява идеята за посредничеството между низините и висините, между това, което е долу, и онова, което е Горе, но също така и идеята за Йерархия. (Често се говори за „социална стълбица“, за да се изрази йерархията от статуси, които хората заемат едни спрямо други. Споменава се още за стълбица на ценностите, за звукова гама, за цветова палитра и т.н. Тоест целият живот ни показва необходимостта от стълба, та дори само, за да се качим на покрива.) Така че стълбата на Яков, над която стои Самият Бог, символизира именно йерархията, която съществува във Вселената и е много важна предпоставка за правилното разбиране на духовния живот.
Както вече споменах, онези, които си мислят, че могат да се обърнат направо към Бог Отец, просто демонстрират огромната си наивност. Такива хора знаят, че на Земята е невъзможно да се срещнат с някой високопоставен човек без помощта на посредници, но когато става дума за Бога, са уверени, че ще стигнат направо до Него, без ни най-малко затруднение. Това разбира се, не е така! И не защото Той отказва да ги приеме, а защото присъствието Му излъчва такава сила, че никой човек не може да издържи пряк контакт с Него. За да се свържем с Бога, понякога трябва „да минем“ през ангелските йерархии, защото именно те осигуряват връзката между нас и Него. Това е така, защото всеки от тези ангелски чинове отразява определен аспект от Божественото могъщество и добродетели. Например в книгата на пророк Данаил (4 гл.), където четем за Божия декрет относно вавилонския цар Навуходоносор, който по това време е превзел целия свят, се казва следното:
„Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свят страж слезе от небето и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му, отърсете листата му и разпръснете плода му, нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му…. Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.“
Интересното е, че тук присъдата е по заповед не на Всевишния, а на стражите, т.е. това е изискване не лично на Бога, а е по повеля на светиите. В еврейският език думата за „стражи“ е „ирин“ (за този клас ангели споменах в миналата част от тази поредица) и тя се среща само на това място, докато „кедушим“ - „светиите“ се среща на доста места. Например в Псалом 89:7 се казва: „Бог е твърде ужасен в съвета на светиите.“ Това са онези светии, които идват с Него в облака на Славата при сключването на Синайския завет, описани в книгата Второзаконие 33:2 „Бог дойде с десетки хиляди светии.“ Стражите („ирин“) са глашатаите, които оповестяват всеки Божий декрет, който влиза в сила от момента на неговото прочитане (аналог на обнародването в Държавен вестник). Те могат да се преведат и като „наблюдатели“. (Например в етиопската версия на 1 Книга на Енох има едно странно описание на ангелите, за които се говори в Битие 6 глава, които взимат за жени човешките дъщери.) Наблюдателят е страж, който наблюдава за опасности. Та Данаил говори, че в небето има стражи (наблюдатели), които участват не само в процеса на наблюдение, но и в това какво да се направи със закононарушителите. Освен това има и други текстове, които ни казват, че Бог управлява света чрез събрание или съвет на боговете („елохим“). В Псалом 82:1 е описано именно такова събрание, в което Бог порицава ангелите си за начина по който те управляват света:
„Бог стои в Божия събор, съди всред боговете. Докога ще съдите несправедливо и ще лицеприятелствувате към нечестивите? Съдете справедливо сиромаха и сирачето. Отдавайте правото на оскърбения и бедния.“
А В Псалом 82:6 виждаме присъдата на Бога над тях.
„Аз рекох: Богове сте вие, всички сте синове на Всевишния. Но при все това вие ще умрете като човеци и ще паднете като един от князете.“
Разбира се, фактът че Бог периодично свиква съвет, на който всички тези духовни същества се представят, за да дадат отчет пред Него, става най-ясен в книгата Йов. Така че Бог винаги и всякога е имал, има, и ще има контрол над света.
Ангелите са нужни, защото нито едно човешко същество, независимо колко високо е успяло да се издигне в своето развитие, не може да влезе в непосредствена връзка и пряк контакт с Бога, Който е наречен „Огън пояждащ“ и излъчва такава мощ, че мигновено би Го превърнал в прах. (Това е като да се приближим прекалено близко до Слънцето.) Винаги е необходим посредник, който да трансформира и смекчи по свой начин Божията мощ, за да достигне тя до човека, без да го унищожи. Затова макар да е казано, че Бог е говорил на Ной, Авраам, Яков, Мойсей и на други пророци, всъщност не им е говорил Самият Той, а Негов пратеник – това е смисловото значение и на понятието „ангел“. Разбира се, думата „говорене“ не е съвсем точна, защото Ангелът не говори в смисъл, че произнася думи. Самото негово присъствие създава просветление и вътрешна ориентация, които вдъхновяват за извършването на някакво дело. Картината относно „стълбата на Яков“ ни е разтълкувана по-късно от Самия Господ Исус Христос, Който казва:
„Истина, истина ви казвам, Отсега ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.“
След боговъплащението на Сина Божий, тази стълба става видима за цялото човечество в лицето на Исус Христос, за Когото по-късно авторът на Посланието до Евреите ще каже:
„пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на Новия завет.“
Това обаче по никакъв начин не отменя факта за съществуването и ролята на ангелските същества, които срещаме навсякъде в Новия Завет. (Между другото, ако ап. Йоан не „изчезва“ или не се „изпарява“ по време на съзерцанията си описани в книгата Откровение, то е, защото най-вероятно е получил божествена „частица“ даваща му достъп до Божеството. Спомнете си как той казва, че е бил принуден да погълне една книга, която може да се тълкува и като символ на онзи елемент, който му позволява да издържи на изключително мощната духовна енергия излъчваща се от Божия Престол.)
Та всеки Ангелски чин е аспект на Божието Могъщество и определена Божествена Добродетел, но специално за нас те представляват понятия, идеи, по-достъпни от думата Бог. За нашето правилно духовно развитие е необходимо да познаваме живота на съществата, които стоят по-високо от нас, тъй като те са като пътеводна светлина в нашия път. Разбира се, ние се молим и обръщаме винаги и единствено към Бога, съзнавайки в същия момент, че никога няма да се докоснем пряко до Него. Неговите служители ще предадат нашите желания, нашите молитви, или дори могат да не ги предадат... Много молитви и прошения не стигат до местоназначението си (не защото не ни достига вяра, както често неправилно ни се втълпява), а защото пътят им минава през същества, които ги сортират и пресяват. Те един вид поглеждат и казват: „Не е необходимо да пращаме тези неща на Бога. Той си има достатъчно друга работа, вместо да се занимава с подобни прошения. Хайде в кошчето!“ И въобще не трябва да си въобразяваме, че Бог ще дойде лично да ни навести. Може при нас да дойде Архангел и да ни донесе едно послание, един атом Светлина – и това даже е твърде много! Кои сме ние, че Господ, Владетелят на световете, да идва да ни навестява? (Ние по-велики и святи ли сме дори от Мария, която беше известена за раждането на нашия Господ от ангел Гавраил, а не лично от Бога!?) Как бихме могли да издържим на могъществото на Неговото присъствие? В Книгата „Псалми“ се казва, че дори „Планините се топят като восък пред Присъствието Господне“.
Както се вижда, ангелският свят представлява цяла верижна йерархия, чрез която от ниво на ниво се предава волята на Бога, от най-висшия до най-нисшия свят. Но нека стане пределно ясно: Ние винаги и всякога трябва да се обръщаме, да търсим, да се покланяме на Господа, а не на ангели, архангели и т.н.! Трябва да знаем, че осъществяването на всяко битие, и на всички нива е единствено от Бога, защото Той със Своята Сила осъществява творенията и тяхното развитие. Но тъй като ние хората, намирайки се най-долу в материята, понякога се срещаме не с Присъствието на Бога, а с присъствието на Ангелите (при това с най-нисшите от тях и то само тогава, когато те пожелаят), твърде вероятно е да помислим, че този свят се управлява именно от Посланиците, а не от Твореца. Тогава възниква една голяма опасност – в своите молитви и молби човекът да се обръща към Ангелите, вместо към Всевишния Бог. Тоест съществува риск човекът да общува с определени духовни сили, които наистина съществуват, без да си дава сметка, че тези Същности не са нещо повече от Посланици, и се явяват единствено проводници на Божията воля. Този принцип се вижда ясно в книгата „Откровение“, където апостол Йоан при срещата си с един от тези Посланици, бе тръгнал да прави именно такава грешка, та трябваше ангелът да го коригира:
„Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня, но той ми рече: Недей, аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса, поклони се Богу, защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.“
Днес нашите молитви трябва да бъдат отправяни директно към Причината на Причините, към Самия Бог в името Христово, защото цялото Благо в Мирозданието произтича от Него, и единствено от Него. Но ние трябва да вършим това, съзнавайки че молбите ни ще бъдат предадени от други – и ако тези молби не са чисти и безкористни, ще бъдат (както често се случва в живота ни) изхвърлени в кошчето за боклук и никога няма да получим отговор… Така че по-добре предварително да знаем как стоят нещата, за да не си правим илюзии и да чакаме напразно. Всичко, което можем да получим от Бога – това е един лъч, един полъх, идващ от много, много далеч, който се спуска към нас, преминавайки през Ангелските йерархии. Разбира се, винаги Бог е Този, Който ни отговаря, тъй като Той се намира на всички нива на Творението – но никога не ни отговаря непосредствено Сам Той.
Смисълът на Ангелската йерархия
Тук логично възниква въпросът: „Но защо Бог е създал Творението точно по този начин? Защо управлението на света трябва да се осъществява чрез тези Посланици? При това не от един, а от цяла йерархия?“ На този въпрос има два отговора и те са много важни за правилното разбиране на темата. Знаем, че крайната цел на Творението е нашето влизане в Бъдния Свят. Но там не може да се влезе без преди това човек да е минал през необходимата подготовка на „полигона“. Оттам си проличава дали сме достойни да бъдем допуснати до заветното място. Това място за подготовка се нарича „материален свят“ и тъй като именно нашият свят е този полигон, той е създаден така, че да отговаря на съответните изисквания. Устроен е по такъв начин, че да „скрие“ Присъствието на Бога. А „скриването“ на Неговото Присъствие е нужно, защото то ни дава свобода на избора. Чрез свободата на избор ние преминаваме през изпитанията на живота и като резултат можем да се удостоим, или да не бъдем удостоени с достъп до Бъдния Свят. „Скриването“ на Бога се осъществява по няколко начина и аз вече съм споменавал за тях. Затова тук ще спомена само за един от тези начини, а именно – съществуването на Ангелската Йерархия. Колкото по-далече се намираме от Първоизточника, толкова по-голямо е скриването. Ако Самият Бог управляваше този свят, тогава нямаше да има съмнение дали Той съществува или не, и съответно нямаше да разполагаме със свобода на волята. Втората причина се състои в това, че ако Бог Сам управляваше Мирозданието, за Него би било много трудно да реализира пълноценно Мярата на Правосъдието. Какво имам предвид? Ако Бог Сам реализираше Своите желания в Мирозданието, то Мярата на Правосъдието би била прилагана в много по-малка степен, отколкото Мярата на Милосърдието, защото „Бог е любов“. Същността на Бога е Доброто, Любовта, и светът е бил сътворен именно чрез Неговото Милосърдие. Ето защо, ако Той управляваше Сам (без „посланици“), Мярата на Правосъдието практически нямаше да се прилага.
Създавайки тези духовни същества, Бог всъщност се е самоограничил, в името на това тях да ги има, макар че естествено Той може да вижда и знае всичко, което се случва на небето, на земята и под земята, и без тях. Но защо тогава е нужно тях да ги има? Ами защото иначе ситуацията ще прилича, все едно че имате по цял ден включени камери във вашия дом, в който вашият съпруг или съпруга са си вкъщи, вие ги наблюдавате, по цял ден ги следите какво правят (спят ли, ядат ли, какви сайтове гледат, с кой говорят и т.н.). И ако, когато се приберете в края на деня и ги попитате: „Какво прави днес?“, това ще означава, че вие се „гаврите“ с партньора си, понеже знаете всичко което той е правил, но го проверявате за несъответствия. Затова в момента, в който Небето ни казва, че около престола на Бога има духовни същества, те са там, не само за да се наслаждават на Бога, но и за да бъдат Негови очи и уши. (Интересно, че Библията, ту описва Бог като Всевиждащ и очите Му като обикалящи земята, ту ни дава да разберем, че ангелите са Неговите очи. Но все пак има повече текстове, които ни казват, че Бог е делегирал зрението и слуха Си на небесни същества, отколкото, че Той вижда, знае и чува всичко.) Разбира се, аз нямам нищо против Бог да знае и вижда всичко (дори „муха да бръмне“), но според мен великата Му любов към всички Негови творения, която им позволява да имат пространство и свобода в това пространство, мотивира Бог да приеме грешки в „системата“. (Защото, когато пуснеш деца в стаята, тя може да се обърне и нагоре с краката.) Защото когато намираш несъвършенства дори в ангелите Си, и им позволяваш да бъдат несъвършени, това означава, че Справедливият, Святият, Безкрайно Чистият е, и Милостив. Затова по-късно апостол Яков ще каже, че „Милостта тържествува над съда.“
Както вече споменах, всеки Ангел е слуга. Той е поставен на съответното място, за да изпълнява точно определена функция, а не някоя друга. (Това е показано ясно в книгата „Откровение на Йоан“.) Това ни навежда на мисълта, че няма завършена форма в този свят, зад която да не стои Ангел, Посланик, някаква Духовна Сила, поддържаща и даваща живот на тази форма. Всяко насекомо, всяко листенце, всяка тревичка, всяка форма и всеки вид, съществуват благодарение на това, че има някакъв Духовен корен, който ги подхранва и поддържа. Книгата „Откровение на Йоан“ ни показва ясно ролята на различните класове Ангели, които имат своята точно определена роля съгласно волята на Бога. Виждаме, че всяка една от природните стихии е поверена на Ангел, който има задача да се грижи за управлението й. Апостол Йоан говори за „четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.“ Тоест Ангелът на дървото да кажем, ще го брани с всички сили, но Ангелът на ветровете е по-могъщ и ще усилва вятъра, докато не изкорени дървото, за да изпълни дадената му заповед. Това е възможно, именно защото Бог е създал Йерархия от Посланици. Ангелът на ветровете е по-силен от Ангела на дървото и ако в услуга на човека е необходимо дървото да бъде изкоренено, то Ангелът на вятъра ще победи, тъй като има повече пълномощия. Апостол Йоан казва още:
„Като затръби първият ангел, настана град и огън, размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята и третата част на земята изгоря, също и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.“
Въобще от книгата „Откровение на Йоан“ става видно, че във всичко това има определена йерархичност и голяма детайлизация. Има Ангели назначени за материалната природа, поддържащи всички части на материалните явления в пределите на естествените закони. Над тях стоят Ангелите реализиращи заповедите за въздаване на награди и наказания, а най-долу в Йерархията стоят Ангелите отговарящи за Природата и за работата на естествените закони, които науката ни разкрива. (Науката обаче не достига до причините стоящи зад определени явления, а изучава следствията, систематизира ги, дава им названия и знае как те могат да бъдат използвани. Причината за тези закони и явления е непостижима за науката, защото тя не може да бъде измерена с прибори.) Всъщност зад всичко стоят Ангелите, Посланиците управляващи материалният свят:
„И като затръби вторият ангел, нещо като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето и третата част от морето стана кръв…“
„И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори.“
„И като затръби четвъртият ангел, третата част от слънцето, и третата част от луната, и третата част от звездите биде поразена, тъй щото да потъмнее третата част от тях, и третата част от деня да не свети, така и третата част от нощта.“
„И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.“
Над тези Ангели обаче стоят по-могъщи Посланици, отговарящи за Личното Провидение. Най-общо казано това са Ангелите въздаващи Правосъдието. Ако Правосъдието на Бога е издало разпореждане, тези Посланици имат задачата и властта да го приложат, и Ангелите на Природата (които са по-нисши в Йерархията), се подчиняват. Именно това ни показва библейския текст:
„И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога, че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.“
„И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува до вечни векове.“
С други думи природните закони не са абсолютни, а когато се налага, те могат да бъдат отменяни. Над Ангелите на Правосъдието стоят още по-могъщи Посланици, които управляват самия процес по достигане Целта на Творението. Но най-важното, което трябва да разберем от всичко казано дотук е, че Бог надзирава всичко и всички (от долу нагоре и от горе надолу), така че цялото Творение винаги и всякога се намира под Неговия пълен контрол!
Съгласно Божия Промисъл и Воля, всяко същество има собствена причина да живее. Всичко си има определено място, било то безкрая на небесната шир, било най-миниатюрните импулси и частици земна енергия и материя, било дух или микроб, или архангелската същност на най-огромния динозавър. И всяко нещо си има собствен миг на раждане, както и на смърт. Някои същества ще се проявят в по-долни светове за милиони години, а други – едва по няколко часа. Всичко е предначертано. Растения, животни и хора имат свои сезони, но така е и при планетите, слънцата, галактиките, всички те сложно обвързани едни с други. По-големите съдържат по-малки у себе си, като всяка част влияе върху цялото в небесната „екология“. Всичкото това интегрирано движение се сътворява и контролира от Небето. Всяка част в тази космическа система е устроена така, че всичко да е свързано помежду си, горе и долу, вътре и вън, докато сама минава през Времето, устремена към разцвет и завръщане, съгласно принципа, за който Христос говори: че всичко трябва да е „както на небето, така и на земята“. Нищо от описаното обаче не може да се случи без промяна във формата, а това не става в Небето, тъй като в света на сътворение могат да съществуват единствено същности. Заради това се налага въвеждането на нашия свят, чиито условия ще позволят на съществото и неговата космическа роля да се реализират, иначе сътвореното остава без следа от промяна, без намек за развитие или живот.
Смята се, че Небесните войнства знаят какво предстои да се случи в долните светове, но не и всичко, което съществува като Замисъл в ума на Бога! Най-великото откровение касаещо нас хората е тайната, за която апостол Павел говори, свързана с боговъплащението на Божия Син и фактът, че цялата власт над народите (притежавана от Ангелите до раждането на Спасителя), сега ще бъде дадена на Него, „така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества.“ За тази тайна апостол Павел казва:
„На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ.“
Точно този скрит от Ангелите Божий Замисъл, по-късно става причина за ревността на Сатана и омразата му към човека (и съответно Божия Единороден Син като Негов Спасител), в чийто враг той се превръща. Именно поради своето несъгласие със смяната на властта в Небето, Сатана (заедно с последвалите го ангели) бива изхвърлен оттам и загубва своя статут и правото да бъде част от Божия съвет. (На този въпрос ще се спра по-подробно в следващите части, когато стане въпрос за Дявола и неговата роля и функция.) Та подобно на човек стоящ върху висока планина, който може да наблюдава цялата околност, Архангелите следят произтичането на събитията в космически план, като всъщност задачата им е да ги ускоряват. Митове и писания говорят за тези същества като познавачи на бъдещето или като появяващи се в критични моменти, с цел да оповестят нещо или да извършат определено действие. Важно е да се отбележи, че всяко ангелско същество изпълнява само една задача и никаква друга. Наложи ли се свършването на нещо различно, изпраща се друг дух. (При описанието в Битие 18 гл. са необходими например три същества: един съобщава на Авраам, че Сара ще роди син, втори ще разруши Содом, а трети ще спаси Лот.)
Заключение
Както споменах по-рано, Господствата, Властите и Силите са първото отражение на Любовта, Мъдростта и Силата, които Серафимите, Херувимите и Престолите излъчват. (Намиращите се под тях Началства, Архангели и Ангели са второто отражение.) Затова сега е наш ред да положим усилия, за да се превърнем в третото отражение на това Божествено Съвършенство, учейки се да работим с всичката любов на своето сърце, с всичката светлина на своя ум, с всичката сила на своята воля. Именно на това ни учи Христос, когато цитирайки Второз. 6:5, казва:
„Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“
Само по този начин ще успеем да реализираме Неговия завет:
„Бъдете съвършени и вие, както е съвършен и вашият небесен Отец.“
Как можем да станем съвършени, ако не познаваме онези Същества, които въплащават в себе си Божествените добродетели? Съвършенството предполага да познаваме тези йерархии и да искаме да работим с тях. Ангелите ще ни дадат Чистия Живот, Архангелите – свещения Огън, Началствата ще ни дадат възможност да съградим и организираме нашия вътрешен свят. Силите ще ни дарят великолепието на Божествената Светлина. Властите – смелост и безстрашие, за да защитаваме своя Идеал. Господствата – щедрост, великодушие и милосърдие. Престолите – разумната неизменност на Божиите тайнства. Херувимите – мъдростта и хармонията. Серафимите ще внесат в нас любовта – онази Любов, която превъзхожда всяко знание, която е пълнота и цялостност, тотално освобождение. Който не познава реалността на висшите сфери, може да се задоволи с един най-обикновен живот. Но онзи, който я познава, чувства, че всичко, което обикновено се счита за ценно, е просто нищо в сравнение с Висшия свят. Да, даже и най-великите достижения на науката, изкуството и философията бледнеят в сравнение с тази реалност. За да разберем колко е важно да се приближим до тези сфери населени с тези Духовни същества, трябва най-малкото да знаем за тяхното съществуване.
Божествената ангелска йерархия е нещо повече от голяма група небесни същества. По отношение на нас те действат едновременно като вътрешни и външни фактори, които постоянно ни предоставят възможности за духовно пробуждане. Днес повече от всякога в сърцата и умовете на хората навсякъде по света се появява осъзнаването, че Божественото всъщност не е нещо свръхестествено „някъде далеч, което трябва да се търси“, а наше духовно наследство. От незапомнени времена общуването с небесни същества е било непонятно за материалистичното човешко съзнание. Днес обаче човешките души биват събудени от дългия духовен сън и подготвени за разкриването (на нивото на съзнателния ум) на едно велико тайнство. Ние християните сме неизменна част от възвишените ангели на светлината и любовта. Това е реалността, която се разгръща пред нас като цвете, в нашия свят и в нашия живот. Но благодарение на това, че се въплащава на Земята във физическо тяло, човекът има предимство пред всички Ангели, дори и стоящите най-високо в йерархията. И той трябва да направи така, че именно във физическото му тяло да слязат и да се въплатят всички добродетели на Ангелските йерархии, за да се превърне той един ден в храм Божий. Едва тогава той ще постигне пълнотата. Човек се намира все още в началото на своето развитие и ето защо Ангелите се отнасят към него снизходително, с търпение, за да му помагат да расте и да се развива. Те знаят, че го чака велико бъдеще (казва се, че някои от Ангелите дори му завидели). Ето защо трябва да бъдем смели и решителни, тъй като един ден цялото Творение ще пее химни в прослава на Онзи, Който ни изкупи и подари вечен живот – Господ Исус Христос, Комуто да бъде слава от сега и до вечни векове.