Страстите в човека
Обсъждайки темата за Злото, злите подбуди, злите подтици, злите импулси, злите наклонности, злите стремежи и т.н. в човека, трябва задължително да се върнем в началото на Библията, където е описано създаването на човешкия вид. Когато говорим конкретно за страстите на човека, трябва да споменем една малка, но много съществена подробност, а именно: че в думите „И Господ Бог създаде човека” в еврейския текст на Петокнижието стои глаголът „вайицер”. (Тази дума може да се преведе приблизително като „формирал”, „оформил”, „конструирал”, т.е. направил някаква вещ със сложна вътрешна структура.) По-нататък в същата глава е казано: „И Господ Бог образува (тук е използван същия този глагол „вайицер”) от земята всички полски зверове и всички полски птици”. Тоест, при описанието на човека и животните е употребена една и съща дума („вайицер”) в една и съща граматическа категория. Но е интересно, че тези думи са изписани по различен начин: „вайицер” относно човека е написано с две букви „йуд”, а за животните с една буква „йуд”. (Трябва да знаем, че в оригинала на библейския текст на иврит има значение не само всяка дума, но и всяка буква. И това не е хрумване на писателя или преписвача на текста!) В този конкретен случай еврейската традиция казва, че тази разлика също не е случайна. Относно човека, думата „вайицер” означава двойно конструиране, т.е. човекът от самото начало е създаден „двоен”, неговата душа е създадена двойствена. А животното по своя смисъл е просто, т.е. неговата вътрешна структура е еднопланова. Затова говорейки за природния човек (в първия разказ за сътворението) Библията подчертава неговата хармония, но преминавайки към описанието на метафизичния човек (от втория разказ за сътворението), тя ни показва неговата двойственост и вътрешна противоречивост. Противоречието обаче, за което говори тук Библията не е „между душата и тялото”, то е друго. Това е противоречие вътре в самата душа на човека, между двата нейни компонента. Сама по себе си думата „йецер” означава „страст”, „стремеж” и затова описаната в Библията двойна „йецер” в душата на човека, следва да се възприема преди всичко като едновременно наличие на стремеж към добро и стремеж към зло, съществуващи в нашата душа. Тук е важно да се отбележи, че в юдаизма тялото („страстите на тялото”) не се разглеждат като някакво проклятие, като нещо враждебно на душата. Само че на нас са ни познати идеите от християнската култура за това, че „духовното е източник на добро”, а телесното е източник на грях и зло”. Напротив, двата стремежа – както Доброто, така и Злото се намират вътре в душата на човека, а „страстите на тялото” са тази енергия, която може да бъде насочена както към добро, така и към зло. Може да се опитаме да направим тук сравнение с лекия автомобил: в този случай на Душата съответства волана, (който може да направлява автомобила в различни посоки), а „страстите на тялото” са наличието на горивото. Ако няма гориво (страсти), то автомобилът ще стои на едно място и никъде няма да тръгне. Но ако има гориво и автомобилът е в състояние да се движи, то посоката на движение зависи изключително от волана, а не от горивото! Така че борбата вътре в човека не е „между тялото и душата”, не е между Божественото и светското. Напротив, противоречието се състои в самата същност на Божествената душа на човека. Не тялото се бори против душата, а две страни в душата се борят една срещу друга за овладяване на тялото. Затова всичко, което се отнася към страстите на тялото, от гледна точка на юдаизма не се явява нито грях, нито проклятие. Обратно, то се явява потенциал, много важна и централна възможност за реализацията на душата. Именно за това говори ап. Павел като казва:
„Защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон, но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.”
Тези думи обаче в християнството (до ден днешен) са се тълкували неправилно, което е довело до различни форми на аскетизъм, самобичуване на тялото и т.н. (Тялото е просто инструмента, чрез който една или друга страст, която е взела връх в душата на човека, излиза на повърхността и става видима.) С други думи, страстите не трябва да се потискат, а пренасочват, т.е. тяхната енергия да се реализира към добро. Затова постоянното потискане на нашите страсти е недопустима небрежност, пропиляване на Божествения дар. По тази причина умението да не разкъсваш своите „светски” страсти, а да ги пренасочиш към добро – това всъщност е границата разделяща не-злодея от праведника!
На т.нар. „слепи“ сили в нас е противопоставена единствената „зряща“ сила, която знае за какво съществува човекът и осъзнава този свят. Тази сила е единствено - разумът. Ако обаче нямаше помощник, той би се превърнал в един прост слуга, обслужващ лошите качества, въображението и телесните желания. Затова в негова подкрепа са ни дадени положителните качества: скромност, доброта, състрадание и много други. Те и само те могат да помогнат разумът да бъде използван по предназначение. И тогава се появява една стройна и ясна картина за реалността на съвършенството и реалността на недостатъците. Реалността на съвършенството и това, което по принцип трябва да бъде усъвършенствано са разумът и положителните качества, а реалността на недостатъците са материалността на тялото (неговите егоистични желания), лошите качества и въображението. Разумът е нещо живо. Той живее във всеки от нас и е по-древен от човека. По-правилно е той да се възприема не като способност, а като идентичност. Разбира се, той също има свои цели, изкушения и слабости. Може да лети по-високо и вижда по-далеч от всички останали „духове“. Проблемът е, че често разумът е влюбен в самия себе си и нещо още по-лошо - той е влюбен в собствените си творения. Величае ги и ги боготвори като „абсолют“. Най-голямото изкушение на рационалната способност е да величае собствените си сили и творения и да настоява, че е немислимо да съществува нещо по-съвършено от нейните теории или извън нейните предели. Това означава, че всички значими факти вече са открити, че най-важните истини са известни. Но това представлява преди всичко отричане на необходимостта индивидът да се противопоставя на Битието. Често ние си мислим, че е правилно винаги да уповаваме на това, което вече знаем. Но е точно обратното. Може да ни спаси единствено желанието да се учим от нещата, които не знаем. Това е вярата, че човекът може да се променя. Вярата, че има смисъл да пожертваме сегашния си Аз за един различен и по-добър Аз, който може да се прояви. Това е идеята, че всеки от нас трябва да поеме върховната отговорност за Битието. От всичко казано дотук става ясно, че вътрешният свят при човека има йерархичен строеж, като се започне от рефлексите, мине се през инстинктите и се стигне до осъзнатите посредством езика действия. Тази вътрешна йерархия трябва да бъде много добре организирана, за да може да работи като едно цяло и да служи за целта, с която е създадена от Бога.
Вратите на злото
Злото наподобява „квартирант“. Това сравнение може да изненада мнозина, защото идеята, че човек е обитаван от други същества не е широко разпространена. Според Евангелията обаче Исус е споделял идентично разбиране:
„Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“
Това означава, че човекът е устроен така, че може да приютява в себе си и други същества. И ако това е вярно за Бога, за Христос, за Святия Дух и за духовете на светлината, то за съжаление е също толкова вярно и по отношение на злите духове, за които в Евангелията също се говори много ясно. В различни текстове се разказва как Исус освобождава обсебени от бесове. От Мария Магдалена например Той изгонил седем демона. Когато се обръща към демона, който бил завладял мъжа от Гадаринската земя виждаме, че всъщност този обладан човек е бил придружен от тълпа слуги, които сеят хаос и опустошение в нещастниците, у които са се настанили. Интересно, че в писанията на различни народи също се съобщава за множество случаи на хора, обладани от зли духове, като всяка религия предлага и съответни ритуали за екзорсизъм (прогонване на бесовете) чрез молитви и най-различни формули. И се оказва, че човекът не е едно единствено същество, а често дава в себе си подслон на много други обитатели. Тези зли духове, които изотеричната литература най-общо нарича „нежелани“, са същества от по-нисък порядък, които се заселват в човека и го подтикват към всякакви глупави или дори престъпни деяния. Той не знае какво се случва с него и дори не предполага, че сам ги е привлякъл с мислите, чувствата и начина си на живот. След като тези същества веднъж навлязат в него, те се устройват да живеят и да се хранят безплатно: ядат, пият, цапат навсякъде и чупят „покъщнината“. Разбира се, ако се опитаме да обясним на човек с психични отклонения, че проблемите му са резултат от факта, че той е поканил и допуснал да живеят в него зли духове, той не само няма да ни повярва, но и ще бъде много възмутен. Да не говорим за лекуващите го доктори, психиатри и психоаналитици – те по-скоро ще сметнат нас самите за луди. И все пак такава е истината, тъжната истина… Всички неразумни действия, всички престъпления се диктуват на човека от тези т.нар. „нежелани“ духове, като от него самият зависи да не ги привлича.
За съжаление тази проблематика не е толкова добре позната и в резултат от човешкото невежество много физически и психически проблеми остават все така нелечими. Докато официалната наука не признае съществуването на тези невидими същности и докато свежда всичко, което се случва с тези хора до физико-химични процеси, тя няма да постигне добри резултати. Аз естествено не отричам реалността на физичните и химичните процеси, но те са следствие от психичните явления, предизвикани от тези живи „същности“. Така че ако биолозите се надяват да открият тези същества на върха на скалпела или върху стъкълцето на микроскопа, това няма да стане. Това, че някакъв обект или някакво същество обаче не се вижда, въобще не означава, че то не съществува. Виждаме ли микробите и вирусите? Нашето физическо тяло е като къща с много етажи, всички от които са заети. Затова понякога имаме усещането, че в нас живеят две същества. Когато се изявява едното, ние сме добри и разумни, но когато се появи другото, ставаме ужасни… Нито физиологията, нито психологията може да обясни съществуването на тези две противоположни прояви у хората. Биолозите изучават клетките, но не знаят нищо за същностите, които обитават тези клетки, защото разглеждат под микроскоп само техния „дом“: задоволяват се да опишат формата му (шестоъгълна, кръгла и т.н.) или структурата му (мембрана, цитоплазма, ядро и пр.), без да имат най-малка представа нито от душите, които го обитават, нито от живота, който тече в него. Именно в това се крие обяснението на всичко, което се случва у човека. Ние обединяваме в себе си множество жители, които за по-голяма яснота можем да разделим на две категории: на добри и зли, на светли и тъмни.
Да, независимо дали ни харесва или не, различни събития и явления показват, че тези „нежелани гости“ съществуват. Какво са например пороците? Всеки признава тяхната реалност, но как си ги обясняваме? Ето например човек, който е добър, интелигентен, образован и притежава различни достойнства, но в същото време има и някакъв порок, който не може да преодолее: той е алкохолик или наркоман, или се разорява в хазартни игри и т.н. Той напразно полага огромни усилия, защото винаги настъпва момент, в който се поддава на порока си. Колко пъти сме виждали как изключителни хора, артисти, учени, философи стават жертва на разрушителните си страсти! Как да си обясним всичко това? Обикновено казваме, че това се дължи на някаква психична травма, или на лош навик придобит под влияние на семейството или обществото, но на практика това нищо не обяснява. Ако разгледаме например въпроса за сексуалността, ще видим, че всички хора, които дават пълна свобода на чувствената си и егоистична любов, са принудени да осъзнаят, че телата им функционират независимо от тях, без те да могат да ги спрат или поне да ограничат дейността им. Те само регистрират процеса, но нищо не могат да променят. Това означава, че те са завладени от т.нар. подземни духове, които им отнемат всичко. И се оказва, че в този случай не мъжът и жената се наслаждават (те само се изразходват), а онези „другите“ се хранят за тяхна сметка. И след като бъдат опустошени ресурсите им, двамата бедни нещастника вече не изпитват същия ентусиазъм, същото желание както в началото. Сега те вече имат други желания и любовта им бавно угасва...
След като тези нежелани същества „поникнат“ в даден човек, става много трудно те да бъдат усмирени и прогонени. За целта е нужно специално познание и изключителна воля. Първият метод е този на чистотата, поддържана на всички равнища. След това са светлината и топлината. Чистотата прави така, че нежеланите „гости“ да умират от глад, защото в условията на чистота те не намират храна за себе си. От своя страна светлината ги отблъсква, а топлината ги изгаря. Разбира се, всичко това е символично. Светлината означава мъдрост, т.е. правилно разбиране на нещата, която разпознава опасността отдалеч. Топлината означава любов към Божествения идеал, а чистотата означава усилия за водене на образцов живот във всички области, за да се попречи на тези същества да се настанят. Исус е казал:
„Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието царство.“
Естествено тези думи са символични и трябва да се разбират в много по-широк смисъл. Очевидно е, че един мъртвец никога няма да може да погребе друг. Въпреки това онзи, който се е отдалечил от Божествения живот, вече може да се смята за мъртъв и именно той погребва други мъртви, т.е. отдава се на дейности, които го подриват и изтощават. И тъй като се среща със съмишленици, за да се отдава с тях на любимите занимания, то на практика те се погребват взаимно.
Процесът на духовно и психическо развитие е свързан с огромна отговорност. Както човек носи защитно облекло, когато отива на работа в електроцентрала, така трябва да бъдем защитени, когато се гмуркаме в духовния свят. Хората могат несъзнателно да бъдат контролирани от безтелесни зли духове, когато използват средства за навлизане в духовното - като говорене с духове, медиуми, гледачество, врачуване, баене, магии и др. Хора установили контакт с привидно доброжелателни същества обитаващи висшите духовни сфери, след продължително общуване с тези същества се оказват завладени и животът им се превръща в истински кошмар. Дали тези обсебващи влияния са били част от колективното несъзнавано или са отделни зли същества, е без значение. Крайният резултат е катастрофален – хората предават свободната си воля на невидима сила, която има лоши намерения. Причината за подобни нежелани психични въздействия и атаки е неправилното или преждевременно отваряне на духовните центрове в нас чрез практикуването на неправилни практики създаващи канал за въздействие и контрол от страна на тези духове. Причина за това често е наличието на гордост и надценяване на собствените възможности, познания и т.н. (Именно това е причината за падението на много служители с на пръв поглед пророческа, изцелителна, дарба на чудеса и др.) Вместо това вярващият човек трябва да търси „вътрешния глас“, онова безгранично съзнание, което е в директно общение с Бога. Ако информацията идва от вдъхновяващите вътрешни измерения на Бог Дух Святи, тя ще донесе развитие на Душата ни, защото това е онази най-съкровена част от нея, която е свързана с Бога.
Но както добре знаем, Душите винаги разполагат със свободна воля, чрез която избират да вършат добро или зло. Божиите създания не са замислени като роботи, които да следват сляпо заповедите на Бога. Бог е пожелал те да бъдат същества със самостоятелна воля, които сами избират да бъдат едно с Него. Бог не е пожелавал погубването или отклонението на никоя Душа, а заедно с всяко изкушение е подготвил и начин да го избегнем. Тъй като имаме свободна воля, ние винаги можем да се поддадем на изкушенията и да попаднем под лоши влияния. Трябва да помним, че ние сме свободни да избираме, но не сме свободни от последствията от избора си!!! От друга страна, винаги можем да разчитаме на помощта на висшите ангели и архангели – това е Божие обещание, както е писано:
„Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе, да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те дигат, да не би да удариш о камък ногата си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и змия.“
Определящият фактор е доколко вярваме в това обещание. Ако стигнем до такова отчаяние, че вече не се вслушваме в гласа на интуицията – например, когато се предаваме под тежестта на житейските обстоятелства – то ние сами се откъсваме от помощта и надеждата, които се излъчват от ангелското царство.
Една от най-успокояващите идеи, които откриваме в Библията е, че винаги можем да уповаваме на Божието присъствие, независимо колко увлечени сме от грижите на този свят. И все пак трябва по собствена воля да призовем на помощ Бог и ангелите Му, защото Бог не може (по-скоро не иска) да се намеси там, където не е желан или поканен. Неправдата, която човек сам извършва спрямо своите братя и сестри например, няма абсолютно нищо общо с Божието отношение към нас. Той ни е дал върховният дар – собствената Си способност да върши онова, което пожелае. Това несъмнено е нож с две остриета, особено, когато решим да постъпваме безобразно един към друг. Затова често нещастията, които ни се случват са резултат от закона „каквото посее човек, това и ще пожъне“, т.е. каквото насочим към другите, ни се връща (понякога стократно)… Само че съществува погрешната представа, че Бог раздава късчета съдба, като само чака повод да накаже непокорните души. По-правилно е да се каже, че човешкото нещастие се превръща във възможност за Него. Точно когато минаваме през изпитания, ние сме склонни да потърсим опора в невидимия Бог. И все пак Той не може да спре онова, което ние сами сме пожелали. Давайки свободна воля на човека, Бог го е дарил с могъщ инструмент – способността да избира дали да живее в хармония с Него, или да сее хаос и разрушение. Бог тъгува за душите избрали индивидуално (т.е. отделени от Него) съществувание. В тази връзка Неговите ангели ни изчакват, наблюдават и когато е необходимо се намесват, за да ни напомнят откъде идваме. Въпросът е дали се вслушваме в тези знаци. Нашият Бог ни зове с любов да се върнем в царството на съзнанието, където сме едно с Него.
Влиянието на падналите ангели днес
Още от появата на човечеството на Земята винаги е имало представители и на Велиал, и представители на Светлината. По тази причина човекът може да се свързва не само с ангелите на светлината, но и с могъщи тъмни сили – ангелите служещи на Злото. Откъде идват те и как действат в нашия свят? Каква е разликата между начините на действие на ангелите на тъмнината и ангелите на светлината? Божията ангелска йерархия и падналите ангели на Сатана се различават по своето намерение, цел и желание. От значение е не толкова какви са тези същества, а какво правят! Ангелите на светлината използват материалните неща само като символи, докато ангелите на смъртта ги използват като примамки, с които да отклонят душите на хората. Защото е писано:
„Има пътища, които се струват на човека прави, но краят им е път към смъртта“.
Според Ориген (може би водещият библейски учен на Ранно-християнската църква) дали едно създание е ангел, човек или демон, зависи от степента, в която то се е отдръпнало от Бога. Обикновено хората са склонни да вярват в паднали ангели или демони, едва когато чуят за обсебвания или в случаи на екзорсизъм. Подобни проявления всъщност са редки и са твърде малка част от злотворните деяния по земята. Само че Злото се проявява по най-различни начини и също като Доброто приема безброй форми. Важното е, че Злото, дисхармонията - е избор! Падналите ангели се намират в това състояние, само защото са избрали да изопачат съзидателните си способности, превръщайки ги в деструктивни. Където има манипулиране, потисничество, война, глад, контрол на вероизповеданията, там живеят падналите ангели. В нашата представа за време изглежда така, че сякаш империите на Злото се радват на благополучие дълго време преди да паднат. В Божието съзнание обаче не минава и ден, преди те да бъдат завладени от Неговите ангели на светлината.
Много религиозни доктрини твърдят, че падналите ангели отклонили се от правия път имат огромно влияние върху живота на земните души. Според тях Сатана и последователите му са съвършени творения, стигнали до крайно падение, на които Злото е присъщо и те никога няма да бъдат спасени, нито ще могат да се върнат при Бога. Тяхната единствена цел е да се противопоставят на Бога и да отвличат вниманието на хората от спомена за техния Божествен произход. Тази трактовка гледа на „падението“ на Сатана и неговите легиони от ангели като на необратимо развитие на съзнанието, което Самият Бог не може да поправи. Според тази теза, за падналите ангели няма надежда, тяхната воля е непоправимо покварена и те са осъдени от самите себе си. Любовта в тях се е превърнала в омраза и не може да бъде възродена. Докато Бог е живот, светлина, надежда, радост и хармония, падналите ангели настървено преследват разрушението, хаоса, отчаянието, страха и вината. Това са „енергиите“, посредством които силите на мрака действат в материалния свят. Знаем, че както има ангели на Доброто и светлината, които ни помагат да осъзнаем Божията любов, величие и красота, така съществуват и съответните противоположни на тях демони, проявления на омразата, себичността, предразсъдъците и хаоса.
За демоните и магията
Тук навлизаме в една деликатна тема, засягаща въздействието върху материалния свят на едно по-ниско ниво и по-конкретно това на Ангелите. Става въпрос за обръщането непосредствено към Ангелите, а не към Твореца Бог. Това обаче е едно от най-опасните за човека занимания. Когато говорим относно чудесата, трябва да кажем, че при тях също има правила и закони. Какво имам предвид? Ангелът може да извърши отклонение от природните явления, но само в рамките установени от Бога. С други думи, въздействието върху този свят е възможно не само чрез произнасянето името на Бога, но и чрез Ангелите. Къде е скрита тогава опасността? Тя се състои в това, че с течение на времето, обръщайки се към посланика (а не към самия Творец) това може да ни въведе в заблудата, че Ангелите са автономно съществуващи източници, които действат напълно самостоятелно, сами по себе си. Това обаче всъщност е чиста проба идолопоклонничество. Като се замислим, ще видим, че това, за което всеки човек най-много мечтае е - да бъде всемогъщ. Да, от всичко на света най-силно ни се иска да бъдем богове, т.е. да правим каквото си пожелаем. Щракаме с пръсти и хоп – появява се цял автопарк с луксозни автомобили, или планина от пари. Но нещата изобщо не се случват по този начин, защото всички процеси са ограничени, обусловени и отмерени - докъде се простират способностите на човека да ги използва и по какъв начин да постигне успех. Не е по възможностите ни просто ей така, да променим целия свят. Той е устроен много ясно и точно. Има неща, които не се променят и там няма място за нашите желания. Има места, до които имат достъп само хора от най-високо духовно ниво, а също и личности, можещи да повлияят в по-широк аспект. За съжаление (или може би за наша радост) съществуват и индивиди, които нищо не могат да променят…
Човек може да е направил всичко зависещо от него, да произнася името на Бога и въпреки това да не успее да повлияе в желаната от него посока, именно защото всички процеси са ограничени, обусловени и отмерени. Иначе всеки амбициозен човек, който пожелае да повлияе на света, би могъл да го разруши. Само че Бог не би позволил такова нещо. Хората искат единствено да утвърдят своя Аз и да прославят името си. Човек желае да въздейства на материята и да получи някакви облаги, но за това има определени условия. Едно от тях (когато например призоваваме името на Исус) е изискването не само да го правим по правилен начин, но и да имаме определена близост с Него. Той не би отговорил на някой, който се отнася равнодушно към Него и не Го зачита, колкото и правилно да се моли! Важно е как живеем, как се отнасяме към жена си, децата си, родителите си, какви мисли имаме, когато останем насаме със себе си. Мислим ли за Бога, желаем ли да бъдем близки с Него и т.н. Затова само при най-големите праведници забелязваме способността да се влияе на този свят. И това не се случва благодарение на техните знания, а заради чистотата на душите им. При другият вид използване на божествените сили, това условие (т.е. близост и приобщаване към Всевишния Бог) не е задължително, и тук именно се крие голямата опасност. При този вид въздействие (чрез Ангелите) този подход се използва от хора на по-ниско ниво. Става дума, че човек с неособено високо духовно ниво също понякога може да окаже въздействие на материалния свят. И е възможно този подход да бъде използван както от страна Доброто, така и от страна на Злото.
И така, тук говорим за много опасни занимания, защото човекът се издига високо там Горе и в някакъв смисъл става съучастник в самото Сътворение. Само че е добре да знаем, че колкото по-нагоре се издигаме, толкова по-наказуеми стават нашите деяния… Използването на „трона и скиптъра на царя“ са предназначени за управление на цялото царство, и когато те влязат в употреба за собствени егоистични цели, може да се стигне до трагични резултати. Имената на Бога трябва да се използват само тогава, когато е необходимо за прослава на Твореца, и в никакъв случай за лично облагодетелстване. Иначе наказанието е сурово! По този начин достигаме до въпроса свързан с използването на магията и всичко свързано с нея. След като съществува възможността за постигане на сияние, разбиране и дух на святост чрез призоваване името на Бога (в частност на Исус Христос), значи съгласно принципа на равновесието между Доброто и Злото трябва да има и свръхестествен начин за привличане на мрака и нечистотата. Тоест както съществува възможността за влияние чрез Доброто, така е налична и възможността за въздействие чрез Злото. Има възможност за обръщане към Бога, като по този начин светът се променя към по-добро, но може също по свръхестествен начин човекът да пропадне и да се отдалечи от Бога. Именно това се проявява в явлението, което наричаме магия, призоваване душите на мъртвите и др. В Библията и едното, и другото нещо са забранени. Очевидно нямаше да е така, ако тези занимания бяха измишльотини или нереални бълнувания…
Ясен пример в това отношение е историята в Стария Завет със Саул и гледачката от Ендор. Въпреки, че самият той бил забранил практиките на некромантия (викане на духове) в царството си, Саул отишъл инкогнито при нея, за да се посъветва с тази магьосница, като й казал:
„Почародействувай ми моля, чрез запитване зли духове и възведи ми, когото ти кажа.“
Жената знаела за забраната и първоначално отказала, но Саул се заклел, че няма да й се случи нищо лошо и поискал тя да извика сянката на пророк Самуил. (Защо точно Самуил? Защото именно той помазал Саул за цар на Израел.) И тъй като тази жена видимо е владеела големи сили, Самуил се отзовал на призива. Но когато се появил, той се обърнал към Саул с думите:
„Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза?“
Самуил започнал с обвинение към Саул, че го е принудил да се „издигне“ от света на мъртвите, защото великите духове, които са живели на земята не искат да се връщат тук, само за да задоволят любопитството или интересите на живите. Макар и да не са ги забравили и при определени обстоятелства да отговарят на човешките искания, те вече се чувстват много далеч от земните проблеми. Днес все повече хора са склонни да се отказват от традиционните религии, за да насочат интереса си към окултните науки, което подтиква някои от тях да практикуват спиритизъм. Но те не знаят в каква авантюра всъщност се впускат. Когато човек умре, портите на земята се затварят зад него, той се оказва въвлечен в друг поток и няма право да се връща. Да, някои християнски традиции се молят за мъртвите, като вярват, че така им изпращат светлина, за да намерят покой, за да се освободят, но важното е, че не трябва да се вкопчваме в тях и най-вече да не се стремим да ги върнем на земята, от която някои от тях толкова трудно са се откъснали.
Всъщност съществата, които се проявяват при подобни спиритични сеанси идват от нисшите сфери и затова често намират наслада в това да мамят. Така хората, които вярват, че са придобили важна информация от получените отговори, затъват все повече в тази грешка и накрая могат да си причинят сериозна дисхармония. (По тази причина и юдаизмът, и християнството осъждат магьосническите практики и спиритизма като техен аспект.) В опит да се оправдаят някои хора твърдят, че вече е невъзможно да се срещнат истински духовни учители, така че отивали на такива сеанси, за да влязат в контакт с миналото и да поемат от неговата светлина. Нека не си правим илюзии – великите личности от миналото няма да дойдат да отговарят на въпросите ни, а кой ще го направи вместо тях никога не може да се узнае. Ако те наистина се стремят към светлина, по-скоро трябва да вземат пример от живота на тези хора и оставеното от тях духовно наследство и да започнат да го практикуват. Да, тогава наистина ще се „свържат“ с техния дух, ще бъдат правилно посъветвани и добре ръководени. С това не искам да кажа, че винаги е опасно да се приема посещението на същества от невидимия свят. Напротив, когато чисти и безкористни хора, които се стремят да влязат във връзка с духовните сфери се събират (например да се молят), тогава наистина сияещи създания могат да се проявят сред тях, дори и да не са конкретно „призовани“. (Новият Завет изобилства от случаи, когато ангели се притичват на помощ на апостолите, а виждаме, че след Петдесятница дарбите на Святия Дух са на разположение на Църквата в тяхната пълнота.) Техните прояви нямат нищо общо с онези, които често се срещат на спиритичните сеанси. Те не пораждат шумове (като т.нар. „свещен смях“), не демонстрират зрелищни ефекти (като падане на хора уж под въздействието на Святия Дух (а често и с помощта на самия „служител“) и нямат нищо изключително да съобщят. Те просто изпълват душите с яснота, мир и вдъхновение…