Предисловие
Първото място в Библията, на което Йотор се споменава е Изход 3:1, където той е наречен „мадиамския жрец (свещеник)”, когато Мойсей отива в страната на мадиамците и се жени за неговата дъщеря. Мойсей отива там, където живеят потомци на Авраам (Мадиам е син на Авраам от Хетура), които се явяват потенциални наследници на неговото величие и, където е възможно все още да се е запазил някакъв дух от избраността на Авраам. Това показва, че някои елементи на духовност на другите потомци на Авраам са били важни за по-нататъшното развитие на еврейския народ. За разлика от потомците на Исмаил или Исав (които са в конфликт с Исаак и Яков), те нямат исторически конфликт със синовете на Израел, затова опита да се намери взаимно разбиране с мадиамците е естествен за Мойсей. Мадиамците като потомци на Авраам от Хетура също се явяват по своята култура „иврим” и затова гостоприемството на Йотор тук се асоциира с гостоприемството на Авраам, т.е. тези хора не само се явяват негови потомци, но и видимо наследили някои негови духовни принципи. (От текста виждаме, че Йотор има няколко имена едно, от които е Рагуил.) Когато Йотор вижда, че Мойсей е защитил неговите дъщери, той го кани в своя дом, показва уважение и благодарност и му дава за жена една от своите дъщери. Мойсей вижда в това достоен морален фундамент на основата, на който може да започне придвижване към святостта, поради което се съгласява да живее при Йотор и да пасе неговите овце (както във физически, така и в духовен план, т.е. да ръководи неговите последователи) и в последствие става ясно, че животът в Мадиам се явява следващ много важен етап във формирането личността на Мойсей. След срещата при неизгарящата къпина и дългото уговаряне от страна на Бога, Мойсей иска разрешение от Йотор да отиде в Египет и си тръгва от Мадиам.
Йотор и неговата връзка с даването на Тората
Следващото място, където Йотор се появява в Библията е в Изход 18 глава (в еврейската Библия това е раздела свързан с даването на Тората), която започва с думите: „И като чу мадиамският жрец Йотор...” Интересно е, че когато еврейските мъдреци (във времената на Вавилонския Талмуд) разделили Тората на седмични раздели и им дали имена, те нарекли този раздел на името на неевреина Йотор! Защо са направили така? Защото видимо има много дълбока връзка между Йотор и даването на Тората. Едно от тълкуванията на тази връзка е, че: докато няма подобен човек като Йотор, монотеистичното учение не може да бъде дадено. Има се предвид, че докато сред народите на света (неевреите) няма поне един като Йотор готов да чуе и получи Божественото Учение, то не може да бъде дадено дори и на евреите. Тората се дава на евреите едва тогава, когато сред неевреите започват да се появяват хора узрели за нейното разбиране. По време на събитията относно Изхода вече има две групи неевреи готови за възприемането на монотеистичното учение: първата група са „разноплеменното множество” - хората излезли с евреите от Египет, а втората – Йотор и хората около него. По-нататък става ясно, че двете групи се присъединяват към евреите, но по различен начин, показвайки ни два модела за връзка на неевреите с еврейството. От текста виждаме, че „разноплеменното множество” се интегрира напълно в еврейското общество и става част от еврейския народ. Докато Йотор е привлечен от религиозно-философски съображения, от идеята за святостта, но не изпитва желание да губи своята национална идентичност и да стане евреин. Тази негова национална отделеност съвсем не се явява недостатък, обратно - само благодарение на това той носи Божественото откровение на своя народ и формира схемата на предаване на еврейската религиозна идея на човечеството. Подобно на това, както идеята за святостта издигната от Авраам е можела да се появи само след появата в света на идеята за справедливостта формулирана още преди това от законите на Хамурапи, така и Мойсей може да пристъпи към изпълнение на своята мисия едва след като се появи Йотор. Морално-етичното развитие на цивилизацията е необходимо условие за появата на еврейския народ, защото целта на еврейския народ е придвижването на цялото човечество, а не само на самите тях. Евреите се явяват инструмент за въздействие от страна на Бога върху човечеството, а инструментът може да се използва само тогава, когато ситуацията макар и минимално е подготвена за това.
Йотор идва при Мойсей
Интересно е, че в откъса от Изх.18:1-12 изразът „Мойсеевият тъст” е повторен три пъти и когато Йотор известява Мойсей за своето идване, той допълнително споменава за своя статус („Аз, тъст ти Йотор, ида при тебе”), което показва, че взаимоотношенията между Йотор и Мойсей не се свеждат само до роднинството. Йотор счита себе си за учител на Мойсей и според един мидраш (еврейско предание част от традицията) именно в двора на Йотор стоял жезъла на Адам – Ной – Авраам – Яков, който след това преминал при Мойсей. Тоест счита се, че традицията идваща от праотците стигнала до Мойсей в частност и чрез Йотор, а думите „Мойсей пасеше овцете на тъста си Йотор” се разбират и в смисъл, че Мойсей бил главният измежду неговите ученици. По този начин Йотор се явява много достоен и мъдър, духовно напреднал човек, който гледа на Мойсей като на свой ученик и сега, когато неговият ученик достига изключителен успех, оглавява еврейския народ и го извежда от Египет, Йотор идва да се запознае по-близко с резултатите от действията на своя ученик и възможността да му даде някои важни съвети. Според друг мидраш Йотор (а също Валаам и Йов) бил на такова високо ниво, че чрез него (потенциално) също е могла да бъде дадена Тората. Затова различията в подходите към света между Йотор и Мойсей, за които ще спомена по-нататък са много важни за разбирането - защо Тората все пак била дадена чрез Мойсей, а не чрез Йотор. Думите „с жена ти и двата й сина с нея” показват, че Йотор идва не само като тъст, т.е. учител от името на миналото, но и като залог за бъдещето, т.е. „аз идвам с твоите синове”. Излизайки да го посрещне Мойсей показва с това на целия народ, че признава Йотор за един от своите учители. От текста виждаме, че научавайки за историята с Изхода, Йотор окончателно признава превъзходството на Бога над всички сили в света, така да се каже той вижда Божествената справедливост (а не само сила!) в това, че египтяните били наказани именно с това, което те замисляли на евреите - те хвърляли бебетата в Нил, а сега самите били издавени в морето. (Често можем да усетим Божественото Провидение, когато се вгледаме в хода на историята, а не само в природните процеси.) Жертвоприношението, което Йотор прави се явява израз на благодарност. Думите „и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога” изявяват Всевишния като „Бог на живота” в процеса на връзка, с Когото може да се „яде хляб”, т.е. да се живее (а не да се умре) и те са противопоставени на битуващата в целия Стар Завет концепция за „неизбежната смърт при срещата с Божествеността”. („И Маное каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога. А жена му рече: Ако Господ иска да ни умори, не щеше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време” Съдии 13:22,23).
Йотор и системата на управление на народа
В еврейската традиция има различни гледни точки относно това как да се разбират думите „на другия ден”. Съгласно единия подход това е „на другия ден след идването на Йотор” като по този начин се оказва, че историята с установяването на съдебната система е станала преди даването на Тората. Другата концепция допуска, че Мойсей не е можел да съди народа, докато Божественото учение не е било дадено, затова този епизод е станал след даването на Тората, след историята със Златното теле и връщането с вторите скрижали, т.е. когато ситуацията се нормализирала и Мойсей е можел да започне да съди народа. Това означава, че обсъждането на съдебната система било внесено тук в нарушение на хронологията. Както е известно еврейската традиция допуска, че „в Петокнижието няма по-рано и по-късно”, т.е. хронологичният принцип не се явява определящ за последователността на главите. Той може да се нарушава и Тората може да внесе един или друг епизод не в съответствие с хронологията, а заради моментната цялост на разказа или за обсъждането на една или друга тема. Изхождайки от този принцип в дадената глава е концентрирано всичко, което е важно за взаимоотношенията с Йотор. Затова можем да направим извода (макар да е възможно това да не е било така хронологично), че Мойсей съди народа преди даването на Закона и, че Йотор се връща у дома си преди получаването му. (Трябва да се опитваме да вникваме в идеите на Петокнижието в съответствие с логиката на повествованието независимо от хронологията.) В тази връзка според мен Мойсей съди народа преди даването на Закона, защото придвижването в областта на справедливостта трябва да предшества достигането нивото на святостта, а най-важният институт за социална справедливост се явява правилно действащата съдебна система. Най-напред е нужно да се стараем да достигнем нормални взаимоотношения между хората, да се сдобием със справедливост и честност в тези отношения и едва след достигането на тези цели е възможно придвижването към святостта, към прекия диалог с Бога, което се явява главния смисъл на монотеистичното учение. (Затова днес липсата на „справедлива и независима съдебна система е една от главните пречки и в нашата страна да се изгради едно справедливо общество без социални неравенства и т.н.) Принципът „в началото справедливост, а чак след това святост” се привежда на много места в Писанията. Разбира се Мойсей, който е бил възпитан в двореца на фараона много добре разбира, че съдебната система трябва да бъде построена йерархично и по принцип е очевидно, че е непосилно един човек да съди цял народ, че са нужни заместници, към които да могат да се обръщат за по-прости въпроси. Но в началото Мойсей организира всичко именно по друг начин – давайки възможност на всеки човек да се обърне направо към него. Мойсей не казва „аз обявявам кой е прав, а кой е виновен”, а се казва: „пояснява им Божиите повеления и закони”. Тоест Мойсей иска да научи народа на пътищата Господни в процеса на обсъждане и решения на реални конфликти и колизии от техния собствен живот. Мойсей се стреми да даде на всеки човек възможността да се докосне директно до Божественото учение, неговият съд е насочен не към прагматичното решение на този или онзи проблем, а към привличането на Божествената намеса в живота. Именно такъв подход се явява идеала за еврейската съдебна система независимо от това, че на практика той е почти невъзможно да се осъществи. Хората много по-дълбоко ще познаят Божествените наставления в процеса на съдебния спор чрез своя личен пример, отколкото чрез далечни на техния живот абстракции. И Мойсей се стреми да им обясни нещо важно на основата на конфликта, а не просто да им разреши спора и да отсъди. От своя страна Йотор се придържа към друг подход: за него главното е социалната справедливост. Затова той казва: „Това, което правиш, не е добро”. Мойсей съди сам, а това е непрактично и затова от гледна точка на Йотор то е неправилно. В представите на Йотор смисълът на Тората (= Учението) се състои в справедливите взаимоотношения между хората, в утвърждаването в обществото на морално-етичните норми, а от гледна точка на Мойсей Законът не се изчерпва с това. За Йотор е важен преди всичко мирът сред народа, докато за Мойсей мирът сред народа също е важен, но той не го поставя на първо място, за него духовното придвижване е най-важното в света. Йотор разглежда отношенията на Мойсей с народа преди всичко като „система на властта” и предлага принципа на децентрализация на властта, без която системата на управление не може да работи. А Мойсей определя своите отношения с народа в термините на духовното ученичество, защото най-добре се учи духовността непосредствено от духовните лидери, а не от техните ученици. Но в живота действат и двете линии и да се съгласуват те не е проста задача. Мойсей чакал съвет от Йотор (съвършено очевидния съвет!) и едва след това започнал да изгражда йерархичната съдебна система, за да демонстрира на народа, че това е принудително действие, а не идеал. На практика идеалът се явява недостижим, на него не може да се облегнеш, но е много важно да се започне именно с идеала, за да бъде той фара при по-нататъшното движение, за да съхрани той своето място в йерархията от ценности. (Аналогично на Адам, който не успял да се сдържи в Едемската градина и бил изгонен, но образа на Градината постоянно съпровожда човечеството. Също и царството на Давид и Соломон не успяло да се удържи, но създало образа на правилния еврейски цар. Исторически краткото съприкосновение с идеала е необходимо, за да се фиксира той в душата на човечеството, полагайки по този начин основата за възможността да се достигне той отново, вече със собствени усилия). Тук ни е описана не толкова системата на съдопроизводство (т.е. разрешаването на възникналите в обществото конфликти), колкото системата на управление и власт, тъй като еврейският народ се насочва към завоюването на Обещаната земя и започва да се организира като армия. По същия начин по-нататъшният термин „съдии” („шофет”) означава не толкова юридическа, колкото военно-административна власт (именно в такъв смисъл този термин се използва в книгата Съдии). Градацията на началниците върви по десетици (десетици – стотици – хиляди), но допълнително в нея присъстват и петдесятници. Възможно е това да е направено, защото да се премине директно от десет на сто е сложно, тъй като десетникът е началник на хора, а стотникът е вече началник на началници. Това е принципно друга ситуация, когато командването се осъществява не непосредствено, а йерархично и затова е направен подготвителния стадий „петдесятници” като преходен към стотниците. А следващият преход от стотници към хилядници психологически е по-лек, тъй като стотникът вече се е научил да управлява чрез други подчинени на него началници. Моментът, в който Йотор си отива „в своята земя” тук не е оказан точно. При това много по-късно в книгата Числа ни се казва за разговора на Мойсей с Йотор (или с неговия син). Както отбелязах по-горе последователността на събитията в Петокнижието не винаги е хронологична, тя по-скоро е асоциативна. По този начин казаното тук в Библията следва да се разбира смислово, а не хронологично, т.е. може да се разбира, че след решението за съдебната система един вид Йотор „идейно” си отива в своята земя, дори ако физически още известно време продължава да се намира в еврейския стан. Видимо споменаването тук на „заминаването на Йотор” преди даването на Тората означава, че той не влязъл в Синайския Завет, за който се говори в следващата глава на Петокнижието. Това означава, че Йотор и неговото семейство не установяват свой пряк независим канал за връзка с Бога и тази връзка в бъдеще ще върви за тях чрез посредничеството на еврейския народ.
Различията между историите за помощниците на Мойсей в книгите Изход и Второзаконие
Бих искал сега да разгледам тази история в по-друг план. В Изход 18 глава четем, че идвайки при Мойсей, Йотор забелязва, че Мойсей съди народа от сутрин до вечер без никаква почивка и му казва нещо от рода: „Дълго няма да издържиш в този режим, ако искаш да работиш добре и в същия момент да запазиш връзка с Бога, трябва да назначиш съдии, да създадеш някаква съдебна йерархия.” После му обяснява какви хора трябва да назначи: „способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба”. Тези хора ще съдят народа, а когато става въпрос за нещо по-сериозно, жалбата ще се отправя до Мойсей и така той ще се чувства добре. От текста виждаме, че Мойсей всъщност се съгласява, приема съвета на Йотор и назначава такива хора за съдии, след което Мойсей го изпраща и Йотор си отива в своята страна. Това е книгата Изход, но вижте как книгата Второзаконие (т.е. Мойсей) разказва от първо лице тази история? Той я разказва така:
„В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося. Господ вашият Бог ви е умножил и ето, днес по множество вие сте като звездите на небето. (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега и да ви благослови, според както ви е обещал!) Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас и товара от вас, и вашите препирни? Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати и аз ще ги поставя началници над вас.”
Народът се съгласява на това и Мойсей продължава своя разказ:
„Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже и ги поставих началници над вас... И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете праведно... защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене и аз ще го изслушвам. И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.”
Мисля, че две неща се набиват веднага на очи. На първо място, инициативата тук излиза от самия Мойсей, а на второ място - от този сюжет напълно изчезва Йотор. Затова пък вместо Йотор в повествованието е вкаран самия народ, който осъществява някакъв диалог с Мойсей, приема неговото предложение, появява се някакво колегиално ръководство и по този начин се назначават съдии и ръководители на народа. На тази сложност коментаторите естествено са обръщали внимание и в дадения случай аз ще приведа мнението на известния коментатор Исак Юда Абрабанел (1437-1508), който обсъждайки този сюжет казва: „Разбира се, че Мойсей не се е нуждаел от съвета на Йотор затова да назначи съдии, тъй като и сам прекрасно е разбирал какво трябва да направи. Но тъй като Йотор е бил негов тъст, Мойсей не може да прояви неуважение към него и да му отговори неуважително: И без теб знам, какво трябва да направя”. Затова той вежливо приел това предложение.” Ясно е, че подобен коментар се явява хармонизиращ, т.е. такъв, който се опитва да премахне определено противоречие между два текста разказващи една и съща история. (Такъв род текстове в Стария Завет има немалко и съответно немалко коментари има, които се опитват по такъв начин да решат проблема.) Нека обаче сега да обърнем внимание на още един текст, който като че ли разказва за друго, но както ще видим книгата Второзаконие го използва непосредствено, за да трансформира и разкаже по друг начин историята за назначаването на съдиите. Този текст се намира в книгата Числа 11 глава. Там е разказана следната история: Мойсей чува, че народът плаче, поради всякакви теготи, неудобства и т.н. и поради тази причина Мойсей е притеснен. Той казва на Бога следното: „Защо си оскърбил слугата Си?” Тук Мойсей има предвид естествено себе си: „и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде? Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил.” Както виждаме тук Мойсей използва метафори: „та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето”. А народът плаче, защото няма месо. „От где у мене месо да дам на всички тия люде?, защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем. Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене. Ако постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега.” На което Бог Му отговаря следното:
„Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш като старейшини на людете и техни надзиратели и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе. И Аз като сляза ще говоря там с тебе и ще взема от духа, който е на тебе и ще го туря на тях, и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.”
Мойсей прави това, което Бог му казва, взема седемдесет старейшини, поставя ги до шатъра, Господ се спуска в облака и действително изпраща върху тях Своя Дух и тези хора започват да пророкуват. Като че ли изглежда, че това е някаква друга история, но всъщност подобна на първата, защото и тук се избират някакви хора, които трябва да помогнат на Мойсей, но не се казва, че това са съдии, а по-скоро става дума за пророци. Но кое е интересно за нас? Мойсей се оплаква, че не може да носи тежеста на целия народ и моли Бог някой да облекчи товара му. И най-главното: обърнете внимание на този израз, който едва ли е попаднал тук случайно. В 14 стих се казва: „Аз сам не мога да нося всички тия люде”. Нека за секунда да се върнем в книгата Второзаконие и видим още първите думи, с които Мойсей се обръща към народа, като им казва:
„В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.”
Мисля, че не е нужна някаква особена проницателност, за да разберем, че това е цитат. Книгата Второзаконие директно цитира тук написаното в книгата Числа. Какво следва от всичко това? Оказва се, че от литературна гледна точка книгата Второзаконие съединява два разказа и ги превръща по своя смисъл в един и същ. Използвайки във втория разказ някои наративни елементи относно назначаването на старейшините-пророци, а именно това, че Мойсей се оплаква и казва: „Аз сам не мога да нося всички тия люде”, тези елементи от разказа за назначаването на съдиите се видоизменят доста радикално в сравнение с това, както са ни разказани в книгата Изход. Оказва се, че инициатор на целия процес тук е Мойсей и от картината напълно изчезва Йотор.
Йотор, Мойсей и Ковчегът
В откъса от книгата Числа 10:29-36, където Йотор се появява отново се съединяват на пръв поглед съвършено различни теми: разговорът на Мойсей с Йотор, ролята на Облака и движението на Ковчега под управлението на Мойсей. Естествено, че това не е случайно и между тези неща има връзка. Думата „тъст” („хотен”) може да означава, както баща на жената, така и брат на жената и тук не е ясно за Йотор ли става дума или за неговия син (непонятна е също, както вече споменах хронологичната връзка на този откъс със стиха от Изх.18:27, където вече е казано, че Йотор се връща в Мадиам.) Но това не е толкова съществено, тъй като тук се говори за това как се реализира „функцията на Йотор”, с която той (или неговият син) отказват да се заемат и затова тя се прехвърля на Мойсей. Йотор е „неевреин приемащ учението на Тората” и Мойсей го кани да се присъедини не само към еврейското учение, но и към съдбата на еврейския народ:
„Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти сторим добро, защото Господ е обещал добро на Израиля.”
Видимо Мойсей винаги се стремял да приближи народите на света към учението на Бога. Например е ясно, че при Изхода от Египет с неговото съгласие става присъединяването на „голямо разноплеменно множество”. Това е така, защото Тората се явява универсално учение за цялото човечество и именно „прозелитите” помагат на народите по света, от които те произхождат да създадат своя особена, подходяща именно за този народ тип връзка с Бога. Както споменах по-горе това „разноплеменно множество” и Йотор представляват два типа присъединяване към еврейството. От Библията разбираме, че „разноплеменното множество” направили обрязване и станали част от еврейския народ и така те се явяват прототип на неевреите, които ще приемат юдаизма през следващите поколения, а Йотор и неговото семейство приели Синайската религия, но не се обрязали и не станали евреи и до някаква степен можем да кажем, че днес те се явяват прототип на „потомците на Ной” („Бней Ноах”) – неевреи с еврейско вероизповедание. Много е важно да се забележи, че тези два типа присъединяване към юдаизма са заложени още в самото начало на еврейската история непосредствено при създаването на еврейския народ. Думите „Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си” показват, че обещанието на Мойсей не привлякло Йотор, тъй като той е можел да получи обичайните блага и в своята страна. След отказа на Йотор обаче предложението на Мойсей е друго:
„Не ни оставяй моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш око за нас.”
Тоест на Йотор вече му се предлага да се заеме с важна мисия, която е много по-привлекателна. Придвижването на евреите не става просто по заповедите на Бога, то се формира в хода на диалога на еврейския народ с Бога (явен представител, на Който се явява Облакът). По-рано Йотор изиграл конструктивна роля в представяне на „предложенията отдолу” (създаването на съдебната система) и сега Мойсей му предлага да продължи този подход. Това се отнася особено за „спирките за почивка”, тъй като Облакът задава посоката на движение и района на „спирките”, но правилното разположение в местността, т.е. организацията на живота на народа се явява задължение на самите ръководители. В някакъв смисъл това може да се проектира и върху нашия живот: Божественото управление определя посоката на нашето движение, но ние самите избираме „спирките” по този път. При това съществено е не само това, че относно местата за „спирките” са нужни „очи”, но това, че тези очи за еврейския народ се явяват именно тези неевреи, които се присъединяват към юдаизма. Това означава, че някои аспекти на еврейския живот могат да се видят правилно само отстрани. Ориентацията спрямо народите на света (в наши дни най-вече от страна на християнството) е много важна – без нея еврейският народ не може правилно да се придвижва и развива. И макар Божественото управление (Облачният стълб) да указва пътя, така или иначе има необходимост от страничен поглед, защото потомството на Авраам е трябвало да върви всъщност не за себе си, а за да бъде „светлина на народите”, а за тази цел е нужно то да види своя път и от гледната точка на тези народи. От думите „И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе. И тъй, пропътуваха...” не става ясно приел ли Йотор предложението на Мойсей и тръгва ли в края на краищата с евреите. Ние знаем от следващите книги на Библията (Съдии 1:16 и 4:17, 1 Царе 15:6), че потомците на Йотор са живяли в Обещаната земя, от което видимо следва, че част от неговите потомци е тръгнала с евреите, но Библията не говори за това явно. Тук главното е, че Йотор не приел предложената му функция и затова с нея се заема Мойсей под формата на ръководител на движението на Ковчега. Думите „И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път...” не означават, че Ковчегът се е намирал на три дни разстояние пред тях (в този случай дори визуалната връзка с Ковчега би била загубена), но техният смисъл е, че „в течение на три дни Ковчегът е вървял непосредствено пред тях”. Когато Ковчегът върви пред народа, това е „боен” строй на движение и той е друг в сравнение със стандартния „походен” строй, когато Ковчегът върви в средата на колоната. (В спокойно време духовното лидерство може да се намира „в средата”, поддържайки равновесието между различните групи в обществото. Но в кризисна ситуация придвижването става в „боен” порядък с Ковчега отпред, т.е. духовното лидерство трябва да води, а не да остава в средата и това е важен принцип за правилното управление и на всяка църква днес.) Тук бойния ред на движение е свързан с това, че евреите са готови непосредствено да влязат в Обещаната земя и да започнат нейното завоюване. Думите „за да им търси място за почивка” показват, че Ковчегът търси място, където да спрат за почивка, защото Йотор (или неговият син) не поели функцията „да бъдат очи”. Ковчегът вървящ отпред вижда спирките, но той се движи под управлението на Мойсей, така че в крайна сметка тези функции поема Мойсей. В това се проявява фактът, че в епохата на ходенето из пустинята Мойсей концентрира в себе си всички възможни функции за управление на народа, които след това подлежат на разделение. Ковчегът върви начело на колоната („бойния ред” на вътрешното духовно ръководство), но думите „И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана” показват, че Облакът (Божественото присъствие) се намира над всички хора. Това може да се разбира и физически: в смисъл, че Облакът осигурява сянка, пази от горещината, за да могат евреите да се движат из пустинята, т.е. народът не бил способен да се движи без Божествената защита. Думите „И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше:...” показват, че докато Мойсей не произнасял тези думи Ковчегът (а също и Облакът) не започвали да се движат. Тази тържествена церемония представлява духовно действие необходимо за разкриването на Божествената светлина, разбирането за единството на движение на Ковчега и народа. Ковчегът се придвижва сам, но Мойсей му дава благословение и с това той управлява движението и спирките. Способността на Мойсей да изпълнява функцията „да бъде очи”, с която Йотор не се заел, се основава на неговото много важно качество – умението да гледа на ситуацията отстрани, да има по-широк, мащабен поглед в сравнение с този от сърцевината на еврейския народ. Този страничен поглед се проявява в частност в обръщенията на Мойсей към Бога в критични ситуации като при Златното теле или свидетелството на съгледвачите. Благодарение на това, че Мойсей взима предвид гледната точка и на египтяните, му се отдава да спаси еврейския народ. Видимо той придобил това умение „да гледа отстрани” по време на живота си в Мадиам, но по принцип от библейския текст виждаме, че Мойсей получил три вида възпитание и „образование”. От една страна в началния период на живота си той се възпитавал сред еврейския народ. Когато дъщерята на фараона намерила бебето, тя го дала на неговата майка в периода на кърменето, а през тези две години или дори повече и по-нататък тази връзка не се прекратила („А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им”, т.е. той познавал Аарон и видимо е пъддържал контакт с него, а и при неговото връщане в Египет никой от евреите не е учуден и всички знаят кой е той). След еврейското възпитание Мойсей получава още и египетско образование, когато расте в двореца на фараона като член на управляващата династия. Именно затова Аарон, който бил по-скоро ръководител на еврейската община, отколкото държавен деятел, не може да оглави Изхода. Само Мойсей е имал държавен поглед и затова само той е можел да поведе народа. Третото „образование” Мойсей получил при Йотор в Мадиам и това е универсалисткия „международния” поглед на номадите, които виждат не само своята страна (както например земеделците), но и околните страни с тяхната динамика. Затова Мойсей може да вижда през погледа на „мадиамския жрец” Йотор, един вид страничен поглед и може да осъзнае не само еврейската перспектива на случващите се събития, но и техния смисъл и важност. Съответно той може да моли Бога да прости на еврейския народ във връзка с последствията на едно или друго действие за народите на света. Ако евреите загинат в пустинята, то околните народи ще разберат толкова неправилно случващото се, че то ще се окаже проблем за цялото човечество, а не само вътрешна еврейска работа. От текста виждаме, че Бог приел този довод, но е трябвало да бъдеш Мойсей, за да умееш да видиш света от тази гледна точка и да формулираш такъв довод. Много е важно не само еврейският народ тогава, а и цялото човечество четящо днес библейския текст да се научи да има такова виждане. (В превод на съвременен език това означава, че за да бъдеш добър духовен ръководител е нужно да имаш не само религиозно образование, но също и светско, универсално и международно). Носител на универсалния подход се явява именно Йотор и затова именно на него се предлага да бъде „очи на еврейския народ”, тъй като е нужно да умееш да погледнеш на ситуацията отстрани. И когато Йотор (или неговият син) не се заема да осъществи тази функция, Мойсей може сам да започне да действа на универсално ниво и той прави това чрез Ковчега. Думите „А когато се спираше, той казваше:...” са важни тъй като в живота е необходимо не само движение напред – духовно важни са също „спирките”, спиранията, почивките, паузите, при чието разбиране Божественото присъствие се връща отново към тези, които са загубили ориентирите в процеса на движение. Ще отбележа, че Йотор е трябвало да указва „не накъде да се движат”, а „къде и кога да спират”! (Духовното воюване и движението напред се случва до голяма степен без нашия избор, но как и кога ще спрем зависи именно от нас.) Мойсей изпълнява тук не само своята основна функция, но се заема още и с ролята, която Йотор отказал: да дава съвети на Бога. Йотор не иска да тръгне по поканата на Мойсей, затова „око на евреите” в пустинята става Ковчегът. И затова след отказа на Йотор в Библията следва откъса за благословението на пътя, което Мойсей казва при тръгването на Ковчега. (Както вече споменах, според един мидраш имало трима човека в това поколение на такова високо ниво, чрез които е могла да бъде дадена Тората – Мойсей, Йотор и Валаам, но в края на краищата тя била дадена чрез Мойсей). Причината за този избор обаче не е в това, че Мойсей е бил най-праведния от тях. Причината за този избор е друг – Тората била дадена чрез Мойсей, защото той е можел да се заеме и с функцията на Йотор и с функцията на Валаам и именно затова Петокнижието съдържа в себе си „главата за Йотор” и „пророчеството на Валаам”. (Между другото в Петокнижието има само един стих, който в еврейската традиция се счита като указание за Месия и това е стихът: „Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израел” и него го произнася Валаам, а не Мойсей!?). Та Мойсей предава и едното и другото, тъй като той е бил в състояние да поеме техните позитивни функции. Откъсът свързан с пророчеството на Валаам има особен статус в книгата Числа, тъй като той дава поглед върху еврейския народ отстрани. Именно там ние четем за кенейците, които всъщност са потомците на Йотор (днес с Йотор родословно се свързват друзите живеещи предимно в Сирия). От 1 и 4 глава на книгата Съдии виждаме, че кенейците живеели в Обещаната земя и от историята на войните на цар Саул знаем, че те живеели около амаличаните и дори в центъра на този народ, но в същия момент били приятелски настроени към евреите и се спасили. По този начин става ясно, че сред амаличаните е имало отделна група, която всъщност се различавала от тях и можела да живее мирно с еврейския народ и в критичен момент ги спасява именно отделянето от Амалик и преминаването на страната на Израел. Думите „Но кенейците ще се разорят догде те заплени Асур” говорят, затова че кенейците, които свързали живота си с еврейския народ няма да загинат дори при асирийското завоевание, което ще унищожи много народи в региона и тe ще могат да се върнат от асирийския плен.
----------------------------------------------
В статията са използвани идеи на Исак Юда Абрабанел (1437-1508) публикувани в Енциклопедичният речник на Брокхауз и Ефрон.