Като продължение на темата относно падналите ангели, демоните, магиите и други врати на Злото, трябва да кажем, че основната разлика между миналото и настоящето в човешката история на първо място се състои в нивото на святост. Съгласно принципа на ентропията (според който нещата стават все по-малко организирани и това постоянно се увеличава с течение на времето) святостта постоянно намалява. Да, в древността нивото на святост е било високо, но и нивото на нечистотата е било същото. Постепенно нивата и на двете с времето пада и така както днес вече рядко има истински пророци, така няма и велики „магьосници“. За да говорим за магьосник по същество, се изисква наличието на много високо ниво на нечистота. А ние живеем в поколение твърде отдалечено от духовността както от страна на Доброто, така и от страна на Злото. Затова в днешни дни не виждаме никакви (или много редки) явни потвърждения на магьосничество. Разбира се, и сега съществуват опити както за призоваване на починали хора, така и за практикуването на различни магии, но те са много, много далеч от уменията на великите магове от далечното минало. (Между другото магията и призоваването на мъртвите представляват най-голямата степен в отдалечаването от Бога.) Колкото повече се отдалечаваме от Бога, толкова по-голяма е нечистотата. Въпросът обаче е: „Защо по принцип хората се стремят към Злото и нечистотата? На първо място трябва да сме наясно, че ако тези практики не даваха резултати, никой нямаше да се стреми към тях… Проверката на времето показва, че тези резултати се постигат значително по-лесно в сравнение с въздействието от страна на Доброто. Пътят към тъмната страна е много по-бърз, поради интензивния фокус на ума и омразата към Бога и човека. Следователно тази пътека може да доведе до определени резултати за сравнително кратко време, но неминуемо нещата винаги завършват с унищожението на „магьосника“, защото той/тя не може да устоят на силата, която преминава през тях. Да се докоснеш до най-високото духовно ниво (това на пророка) се изисква колосален труд. (В тази връзка истински съм изумен на лекотата с която в нашите евангелски среди ежедневно се откриват всевъзможни „училища, курсове, семинари, обучения и т.н. за… пророци“?!)
Интересно, че Бог е създал възможността и е дал власт на главнокомандващия силите на Злото (когото ние наричаме Сатана) да съблазнява хората, да ги подлага на изпитания и т.н. За сравнение можем да вземем собственика на магазин, който иска да привлече повече клиенти. Той ще постави на витрината най-хубавите стоки, с които разполага, при това на ниски цени. Хората се спират, впечатляват се и не се замислят, че това е манипулация от типа: „Ела, влез и си купи!“ Така е и тук. Злото начало в лицето на Сатана си има представител, който може да съблазни човека с обещания за богатство и лесен достъп до познания за бъдещето. Днес тази невъзможност да се въздържаш в духовното ясно се вижда при формите на окултизъм, чародейство, гадаене и т.н., при които човек иска да се свърже с Божественото, но без да просветлява ума си, без да отвори искрено сърцето си за Бога, т.е. иска някак нечестно „да надникне през ключалката”. Днес непросветеният духовно човек чете хороскопа си или ходи на врачка, за да разбере какво ще му се случи и по този начин получава огромно разочарование, тъй като навлиза във води, които са прекалено дълбоки и така става жертва на своето неразбиране и отдалеченост от Бога. Идеята за невъзможността човек да познава бъдещето се вижда ясно в разговора между Мойсей и Бога, когато Мойсей Го моли: „Покажи ми моля, славата Си.” Да се „покаже Божията слава” означава „да се разкрият пътищата, по които светът ще достигне до прослава на Бога”, т.е. да се покаже хода на цялата минала и бъдеща история и да се разбере смисъла на всички исторически събития. Бог бива прославен с това, че в Христа приближава човека към Себе си и в хода на историята човекът се приближава към Създателя, увеличава се разбирането, и така се увеличава и „Божията слава”. Интересно, че това желание на Мойсей не се осъжда от Бога, тъй като е правилно, но въпреки това то не може да бъде изпълнено напълно. Но самият този стремеж е крайно важен, защото така да се каже той действително придвижва човека и човечеството. В отговор Бог му казва: „Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост”. Тоест няма да ти я покажа „подробно”, а само ще я приведа да мине пред тебе, т.е. ще ти дам разбиране в цялост. Ще ти покажа каква е истинната причина за всички Мои решения: да не наказвам злодеите, а да осъществя милост. Бог му казва още: „И ще проглася пред тебе името „Яхве”. Тоест не поради заслуги или заради молбата ти, а заради Името Си ще направя това. Или още: Аз решавам по мои причини недостъпни за разбирането на човека, затова не мога да разкрия това дори на теб, защото човек не е в състояние да осъзнае смисъла на Божествените решения. Бог му казва, че „човек не може да види лицето Му и да остане жив”. Защо? Защото на човека не е дадено да види Ликът Господен в категорията на Божественото глобално управление на цялото Творение като единно цяло, т.е. хода и смисъла на бъдещите събития в по-нататъшната история на човечеството. Днес както апостол Павел казва, ние все още гледаме неясно „като в огледало Господната слава”, защото славата на Бога (в Христа) е всъщност смисъла на хода на историята като разкриване на Божествеността за човека. Човек обаче може да се издигне до нивото на разбиране смисъла само на миналото, но не може да види бъдещето, тъй като знанието за бъдещото развитие на събитията лишава човека от свобода на волята, унищожава смисъла на решаването на проблемите и по този начин прави невъзможно нормалното човешко съществуване съвместимо с живота. Затова и Бог разкрива на Мойсей единствено смисъла на миналите събития: „ще Ме видиш изотдире” (в гръб), т.е. миналото, но не и бъдещето („Но Лицето Ми няма да се види”).
Магьосникът от своя страна търси придобиване на сила поради егоистично желание за личен контрол, а праведникът се стреми да откликне с правилно намерение на диктата на Божествената воля. Та по какъв начин се осъществява магията? Тези въздействия се привличат от Силите на Злото. С позволението на Бога те могат да бъдат призовавани. Такова призоваване ще повлече от тяхна страна цял поток от духовна нечистота, по начин позволяващ излизане от рамките на Природата. Чрез този способ могат да бъдат предизвикани именно такива свръхестествени действия като магията (и подобни на нея), съгласно потенциала даден на тези Сили на Злото в границите, които са им поставени. За да разберем как работи магията, трябва да сме наясно как е устроено Мирозданието. След като знаем че светът е създаден на огледален принцип и съществуват две подобни страни, но с различен поляритет (плюс и минус), тогава е ясно, че както от страна на плюса можем да призовем името на Бога, така можем да се обърнем и към Силите на Злото. Така както призоваването на името на Исус пробужда Бога, по същия начин призоваването на Злото пробужда злите Сили. На всяка от Силите на Злото също е било дадено име и знаейки структурата на духовните светове, тяхното устройство и имената на нечистите сили, човек може да отвори вратата, зад която те са скрити. Тези действия могат да се осъществят и с помощта на демони в съответствие с това, което им е отредено да правят. И тук виждаме пълно съответствие. Както от страна на Доброто чрез призоваване на Божието име можем да активираме различни Ангели, така и при Злото начало чрез призоваване имената на Злото и различни „заклинания“, могат да бъдат задействани демоните. Именно това е начинът, по който работи магията!
Магията обаче не може да промени света, нито може изцяло да отмени природните закони, или да повлияе на хода на историята. Тя е локално явление. От страната на Доброто съществуват Ангелите, а от страната на Злото – демоните. Така както Ангелите са едномерни роботи на Доброто, които изпълняват волята на Бога, така и демоните, които също са едномерни сили на Злото, изпълняват заповедите на Сатана. Но съществуват ясни и точни граници в рамките, на които може да се въздейства посредством тези демони. Бог е постановил онази степен, в която им е дадено да действат, т.е. те могат да отблъснат Ангелите на Природата, поддържащи аспектите на света в тяхното естествено състояние и всички Ангели провеждащи въздействието на Бога по установения ред. Оказва се, че демоните са по-силни от някои Ангели и могат да ги отблъснат. По този начин те могат да въздействат на материалния свят, издигайки се над природните закони. Това обаче е възможно само в определени граници, установени от Бога! Те могат да предизвикват единствено локални промени, т.е. силите на магията не са абсолютни. В миналото е имало „професионални“ магьосници, които са можели да влияят на материалния свят и да го променят. Но техните способности също не са били безкрайни и те са можели да правят някакви промени в строго определени, при това доста тесни граници. Не са били в състояние изцяло да променят природните закони и човешката история. Можели са да извършват определени локални промени. (Например някой човек да се разболее и да умре.)
Да си представим, че един такъв магьосник е решил да умъртви някой човек. Имал ли е тази способност? Отговорът е: да. Тези хора са знаели как да призовават силите на Злото, така че да постигат целите си. Но само в определени рамки! В смисъл, че ако такъв могъщ магьосник се опита да въздейства на някой праведник, той няма да успее да го направи, защото Висшите Божествени Сили го пазят. Същото важи и за човек, който изобщо не вярва в подобни неща – върху него също не би могъл да окаже влияние. (В днешно време съществува цяла индустрия, печелеща милиони долари от гадания и магии, но това си е жива профанация и зад нея не стои нищо.) Мирозданието е преминало през изключително много промени и за съжаление колкото по-далеч във времето се намираме от момента на Сътворението, толкова повече светът се отдалечава от първоначалното ниво на духовност, спуска се все по-ниско и по-ниско в материалността, в грубостта. В този смисъл пада не само нивото на поколенията, но и на духовността. Затова в миналото е имало чудеса, имало е пророчества, но впоследствие святостта постепенно пада (пада и силата на Злото) и така стъпало след стъпало те падат все по-надолу. В наши дни няма истинска магия, защото отсъства и достатъчно високо ниво на святост. Самото знание за демоните вече е загубено. Възможно е да съществува само някъде на Изток. Затова определено можем да кажем, че днешните „магьосници“ не могат ефикасно да влияят на света. Това показва също, че някога в живота на Ранната Църква е съществувала възможността за велики пророчества, за различни свръхестествени проявления и това са били съвсем реални неща. За съжаление в наше време от тези невероятни способности са останали само някакви трохички. Но така или иначе, онова, което е важно да се знае е, че заниманията с подобен род дейности са извънредно опасни и могат да доведат до много тежки психически и физически поражения у практикуващия ги.
Знанието е власт, а езотеричното знание – още по-голяма! Уви, някои от домогналите се до него се възползват с цел да манипулират хора и обстоятелства. Тези „магьосници“ използват знанията си за експлоатиране на невежите. (В този смисъл е парадоксално, че много религиозни церемонии са всъщност форми на магия, като целта на различните „спец ефекти“ обикновено е да наложат волята на свещенослужителя над паството...) Когато става дума за мистика, тук търсещият с жезъл на знанието в ръка навлиза в по-висша реалност. Той обаче за разлика от случая с приказката „Джак и бобеното стебло“ е добре подготвен за срещи с гиганти или ангели. Джак обаче не е, и се въздига от чисто любопитство. Историята всъщност е предупреждение срещу този непозволен подход, който не гарантира на човек имунитет срещу ужасяващия досег до други светове. Джак отрязва бобеното стебло (или Дървото на знанието), но и себе си от знанието. В тази връзка истинският Учител има силата да просветлява, но той не е обикновен „равин“, защото пробуждането на Душата изисква повече от обикновена ученост. Тъй като човекът е направен по „образ Божий“, той съдържа в себе си всичките духовни светове, а понеже разполага със свободна воля, може за разлика от останалите същества да се издига и спуска през тях. Тази способност позволява на човешкото същество да функционира във всеки от световете, като манипулира силите в тях, което всъщност стои в основата на магията и чудесата. Но подобни неща са толкова лесни за осъществяване, защото човекът притежава Тяло, приютило неговата Душа, Дух и Божествени атрибути. И само това най-ниско поставено и плътно Тяло е организирано по начин позволяващ му да го манипулира волево. Причината за това е намекната в историята за Падението от Едем. Адам и Ева злоупотребили с правото си на избор и били пратени Долу, в условията на материални физически закони, където имат възможност да направят по-малко бели, преди да съзреят достатъчно, за да бъдат върнати отново в Божия Рай.
Както животът показва, болшинството хора функционират под природния закон и така макар свободната воля да е налице, тя остава прикована към чисто физически дадености. Така например човечеството е способно да се намеси кардинално в екологията на планетата, което не е по силите на никой от останалите земни видове. (На практика замърсяването на околната среда и ядрените заигравания илюстрират мощта на съвременната наука.) В по-интимен план човек може да експериментира върху собственото си тяло, като постига забележителни резултати непостижими за природните хора. Когато се отнасяме интелигентно към него, Тялото се представя добре и даже на висота през продължителни времеви периоди. Това представяне е възможно, когато законите на Тялото биват разбирани, а силите му развивани под управлението на волята. При умела и всестранна подготовка Тялото може не само да надбяга кон при дълга дистанция, но и да гравира най-фин филигран, да се справя с огромни машини и оцелява по места, където никое животно или растение не би могло. Всичко това се постига обаче, когато са налице знания и воля. За да практикува магия или твори чудеса, човешкото същество трябва да развие във всеки свят отделен и ефективен организъм, който да се подчинява на волята му в смисъл на обучение, а после и управление, преди да се добере до силите в тези светове. Всъщност истинската „магия“ се състои в умението да използваме всичко, абсолютно всичко за осъществяването на Божието царство. За разлика от това, всички практики, които поставят висшите духовни достижения в услуга на човешките страсти, са най-обикновено магьосничество.
Малцина са хората, които мислят как да използват всичките си сили, енергии и знания за осъществяване на Божието царство. Те са теурзите, т.е. онези, които се занимават с висша „магия“: тяхната работа е абсолютно безкористна, те не се стремят нито към власт, нито към слава, а вместо това искат единствено да преобразят земята, за да може Бог да открие тук Своя обител. Величието на човека, неговата истинска мощ е в това никога да не използва в свой користен интерес силите и способностите, с които разполага. Вместо това той има за единствен идеал да служи на светлината и да работи в светлина, за да стане истински Христов син или дъщеря за щастието и спасението на човечеството. Но освен неизбежният труд, който следва да вложи за добиване на знания, тежест и власт в невидимите сфери, стои и проблемът с нравствеността. „Може да си силен, но да не си добър“, казва стара поговорка. Това е битка между добри и лоши подтици. На физическо ниво природният човек има грижата за осигуряване на справедливост, докато Общото Провидение уравновесява всичко останало. (Затова например в човешката история народи и личности, които се изявят като особено агресивни, биват бързо неутрализирани от опонентите си. Когато пък някоя личност или народ станат прекалено лениви, последвалата бедност или политическа неправда, стимулират трудолюбието или революционните реформи.)
Примери за такива народи днес предлагат монголоиди, семити, славяни и германи. Животът на тези етнически групи е много дълъг, достигащ чак до далечните племенни корени. Например така широкото славянско лице и буйният семитски нрав се открояват доста ярко в хода на хилядолетия. Цивилизации може да се надигат и падат, но характерният гений на всеки народ остава неизменен, така че талантът му се поддържа, независимо от неговата добра или лоша историческа съдба. (Евреите, клон от семитското семейство са класически пример за духа на народ, оцеляващ и изпълняващ (засега неуспешно!) своята космическа мисия. Независимо, че нямам нищо общо с модерната напоследък „израеломания” обхванала една част от протестантството в света, не можем да не признаем, че в света няма друг народ, който след три хиляди години да е запазил и вярата, и езика си и да се намира на същата територия...) В тази връзка тези седемдесет принца на народностен гений от Битие са част от проявлението на сътворението. Затова човешкият вид е в състояние на непрекъснато разместване, докато нуждите през всеки период биват задоволявани от групата временно заемаща първенствуващо положение. Когато на планетата възниква необходимост от бърза експанзия, задачата се изпълнява например от монголските конници. А когато е необходима епоха на нововъведения, които да ускорят земния процес, на преден план излизат техническите дарования на германците в Европа и Северна Америка. В по-продължителна времева перспектива някои народи (например семитите) следват своята орис в развиване и съхраняване на религиозните идеи, докато други, като африканските бушмени, поддържат тясна връзка с природата изгубена от повечето други народи.
Като цяло всеки народ снабдява земята с особено качество, което изпъква в моменти на „космически“ кризи, за да изпълни определено грандиозно изискване, за което никой друг народ, нито дори членовете на първия не си дава сметка. Ако погледнем света около нас, ще видим, че всички народи са напълно различни – те имат различни ценности, култура, манталитет, народопсихология и т.н. Често става така, че това което е нормално за един народ е неприемливо и дори ужасно за друг. Но във всеки народ има някаква национална идея, която просто пронизва цялата негова култура, светоглед, целия му подход към живота. Повечето народи днес имат някаква своя обединителна идея и тя винаги е позитивна от тяхна гледна точка. Това е нещо, което ги обединява и ги кара да вървят напред. Най-простият пример от гледна точка да кажем на немците е това, че най-важното нещо в света за тях това е – редът, т.е. „трябва да има ред“. Това е основа на основите за немския светоглед! Може да е добър ред, може да е лош ред, няма значение - важното е да има ред. Докато англичаните или например французите имат съвършено друго възприятие за света. За тях човекът е преди всичко свободен, те не обичат да им се заповядва и т.н. Това обаче не означава, че едните са добри, а другите лоши. Не, просто всички те имат своя собствена култура, както китайците, арабите и всяка друга народност. Причината за всичко това е, че всеки народ взема една страна и духовен елемент от света, и неговата главна задача е да ги отрази в човечеството. Това може да бъде голяма държава, може да бъде малка държава, но всеки народ има нещо свое и специално дадено и вложено от Бога в него, което е неговият принос към цивилизацията. Духът или геният на всеки народ се откроява ясно в световната история, макар ние не всякога да забелязваме това, когато сами сме част от нея. Един народ например е съставен от номади, други са скотовъдци, трети земеделци, четвърти народ може да е предразположен към нововъведения. (Разликата е, че първите се придържат към традициите, а последните към новото.)
Тук става въпрос за т.нар. „народен гений“. В хода на продължителни исторически периоди се наблюдават характеристиките на отделни национални общности – също както при човешката личност. Един народ е например изобретателен, друг войнствен, докато трети е религиозен по природа. По принцип всички държави притежават целия набор от човешки характеристики, но някои от тях са определящи за съответната история, като се открояват по-ярко и определящата им мощ нараства. Англичаните например притежават забележителни качества на новатори и откриватели. (Никак не е случайно обстоятелството, че Индустриалната революция започва именно в Англия.) Евреите пък може би заради своята хилядолетна грамотност, са известни с подчертаните си интелектуални способности, които биват използвани не само в стопанската сфера, но и в науката, медицината и държавното управление. Може би не знаете, но 40 % от всички нобелови лауряти са евреи! Да, народ на скиталци, чиито представители се срещат често като съветници в други страни, но никога като ръководители в тях… Шотландците, друг пръснат по света народ са интелигентни, корави и сериозни, с подчертани данни на пионери, докато побратимите им келти, ирландците (не по-малко корави) са непринудени събеседници и бойци. Националният портрет на даден народ, макар често пъти да е изопачена карикатура, има своите корени в народния дух. Той е по-силен, отколкото се приема обикновено. Англичанинът не само става по-голям англичанин, когато е в чужбина, но силата на неговата култура проличава където и да отиде по света – било в Индия, било в Северна Америка. (За прословутата българска завист и затова как в чужбина българите по-скоро си пречат, отколкото помагат, днес не ми се говори...)
Понастоящем предвид очакваното Второ Христово Пришествие светът се нуждае от народностна амалгама и затова през последните два века масови премествания на хора протичат по цял свят, което довежда до гигантски размесвания на култури и раси в Америка, Африка и Европа. От индивидуална гледна точка самият акт на миграция може да изглежда с личен характер. Някои например напускат дома си с надежда за нов живот, други търсят приключения, трети – политическа или религиозна свобода, а има и такава, които просто биват прогонвани или отвличани в робство. Повечето миграции обаче идват като последица от грандиозни събития, чиито корени могат да бъдат разнообразни: икономически, гонения, война или откриване на нови мащабни източници за забогатяване. При всяко подобно разместване най-авантюристично настроените и чувствителните повеждат множествата. След това, когато мигрантският поток е вече в русло, идва ред на основната маса обикновени хора откликващи на могъщия импулс, привлякъл около милион само златотърсачи в Америка, Африка и Австралия, както и прогонил милиони европейци в хода на деветнадесети век. Въпреки нещата да изглеждат лесни за разбиране в икономически и социален план, коренните причини остават скрити по-надълбоко. Необходимо е да се анализира глобалната панорама, за да се установят тенденции и пориви, подчинени на космически възходи и спадове. Така докато американците усвояват Дивия Запад, руснаците завладяват степта и Сибир, а Западна Европа – по-голямата част от Африка. Всички тези експлоататори са на по-високо технологично равнище от народите, които подчиняват, а това показва, че през петдесетте години на тази внезапна „белокожа“ експанзия е възникнала необходимост от колосална промяна в популационната структура на планетата. От какъв точно характер е била тя, предстои да се разбере, а сега можем да добием само някаква представа относно начините, по които Бог управлява човечеството. (За да сторим обаче това, трябва да разбираме как посредством създаването на човека, горните светове влияят пряко и въздействат върху него.)
На психологическо равнище обаче нещата протичат по-малко видимо, което кара човек да си помисли, че е възможно да пристъпи правилата на Бога и да му се размине, понеже стореното не се вижда… На обичайно човешко ниво процесът се саморегулира, но при ония, които са развили воля и знания – власт в невидимите светове, положението е различно, понеже са в състояние да предизвикат резултати, каквито растителни и животински хора не могат да усетят. Да, практическата магия съществува от древни времена по цял свят, понеже всички хора са устроени по един и същи психологически модел, независимо от различията в раса, вяра и темперамент. Относно магията са изписани и изговорени купища суеверия. Повечето информация е свързана със задънената улица на западната езотерична традиция, взела отделни страни от еврейската мистична традиция и пригодила нейните принципи към духовно развитие. Еврейската мистична традиция не одобрява магията, макар познаването й да се предвижда. Историята познава не един и двама магьосници през вековете, но трябва да повторя, че ангажирането с подобен род дейности представлява много силно изкушение и е от изключително значение човек да е наясно в какви опасни територии навлиза. (Интересно, че причината Талмудът да е толкова категоричен с твърдението, че магьосник не ще влезе в небето е обстоятелството, че броят на проявилите интерес към тази област евреи от след храмовия период, е бил колкото на съседите им не-евреи…) Интересът към този род „изкуства“ е бил такъв, че дегенеративни форми се ширят едва ли не до наши дни, като амулети против зачеване или пожари, които се донасят на Запад от полски и руски имигранти евреи през целия деветнадесети век. Не всички сведения разбира се, са за магически и чудотворни случки по подобие на Аарон (който превръща тоягата си в змия пред очите на фараоновите магьосници). Хората често приписват на занимаващите се с тях възможности, каквито последните всъщност не притежават. На тях просто много им се иска всичко да е истина, или което е по-вероятно, просто им се слушат смайващи истории…