Откровението на Йоан и ангелите в нас
Книгата „Откровението на Йоан“ е предмет на оживени дискусии и спорове от векове, тъй като посланието й е забулено в символика и тайнственост. Много фундаменталистки религиозни общности и деноминации се придържат към буквалната интерпретация на книгата, обикновено предсказвайки мрак, гибел и разрушение в последната „Армагедонска“ битка или „края на света“. Това обаче не означава, че символите са неразбираеми и тълкуването е непостижимо. От друга страна символите не са някакъв шифър, така че всичко, от което се нуждаем е речник или граматика на символизма, за да „преведем“ символите на нашия език. Пророчеството често е поезия, а не наивна или статична алегория и единственият начин да разберем неговия символизъм е, да сме запознати с Библията. В тази връзка сериозен проблем (особено сред някои „поп-богослови“) е тяхното произволно разбиране на пророческите символи. Само че книгата Откровение е „откровение“, т.е. то е предназначено да бъде разбрано! Но то няма да бъде разбрано от умствено мързеливи и недисциплинирани търсачи на емоции, които са толкова забързани, че нямат време да изучават Свещеното Писание. Интересно, че мнозина новоповярвали християни се впускат от своята първа изповед към последната книга в Библията, отнасяйки се към нея като към книга с халюцинации, трескаво отхвърляйки един трезв опит да й позволят сама да тълкува себе си – и откривайки в края на краищата само отражение на своите собствени предубеждения. Само че Йоановият подход в Откровението ни показва, че неговите символи не са объркани бълнувания, излюпени от трескаво въображение. Тяхната основа е твърдо в Стария Завет и причината за тяхната привидна обърканост е именно фактът, че на нас ни е трудно да ги разбираме, само защото не познаваме Библията… Апостол Йоан представя историята като сцена на изкуплението: Бог спасява своите хора „в“ тяхната среда. Тоест всичко се случва навън, но… и вътре във всеки от нас. Тоест не „от“ нея, а спасявайки и самата среда!
Как един човек може да „работи“ с Откровението, ако преди това не се е потрудил да усвои истинските основи на духовния живот? Не е достатъчно човек само да изучава символите съдържащи се в тази книга, той трябва да може и да ги оживотвори в себе си. Каквито и откровения да бъдат направени пред онзи, който преди това не е извършил необходимата подготвителна работа по отношение на своето духовно извисяване, той ще си остане чужд за чудесата на Откровението. За да бъде разбрано Откровението са необходими знания, но най-вече е нужен усет за съответствието между човека и Вселената, между физическия, психичния и духовния свят. Ако тази книга изглежда толкова неясна, то е защото вместо да видят само най-същественото, т.е. символичното описание на елементи и процеси от вътрешния живот (в тяхната връзка с космичния живот), мнозина търсят да разпознаят исторически личности, държави, минали или бъдещи събития. (Именно така се е стигнало до толкова много погрешни тълкования.) Другото, което също така прави тази книга толкова трудна за разбиране е, че образите, символите и числата са поставени в ред, различен от очаквания: някои, които са в края имат връзка с началните текстове (или тези в средата), точно като карти за игра хвърлени на случаен принцип. Онзи обаче, който е напреднал достатъчно духовно, събира тези карти, поставя ги в правилен ред и прочита написаното. Когато човек се е задълбочил в смисъла на числата и в скритото значение на символите, различните елементи, които привидно нямат никаква връзка помежду си, могат да бъдат съгласувани. И тогава, доколкото всеки от тях хвърля светлина върху останалите, всичко това се оформя в ясна и логична цялост.
Знаем, че Откровението е написано от Йоан, „любимия“ ученик на Исус и единственият от апостолите, който оцелява при преследването на ранните християни. Той бил пратен на гръцкия остров Патмос, намиращ се близо до бреговете на Турция, където получил Откровението под формата на видение. В първата глава Йоан описва това събитие като обземане от „дух“. Независимо как точно го е получил, Откровението е сложна и многопластова история, съставена от символи, предупреждения, заповеди и видения, които всъщност съдържат позовавания на множество ангели, повече от която и да е друга книга на Библията. В Откровението ангели пазят църкви, книги и ключове, те надуват тръби, изливат чаши и стоят под Слънцето. Те проповядват Евангелието и имат власт над огъня. Какво символизират всъщност тези ангели и какво можем да научим от тях? Някои изследователи тълкуват ангелите в Откровението като считат, че всички „ангели“ са като „Доброто“, което излъчва всеки от нас, когато приемаме и работим в съгласие с другите. Когато се срещаме един с друг във взаимоотношенията си, ние работим с невидими сили. Духът, в който правим това, се превръща в ангел или в дявол, в зависимост от нашето намерение и цел. Тоест ангелът стои пред образа, който проектираме върху другите, когато се стремим да внасяме хармония във взаимоотношенията си.
Оказвайки се в сферата на мистичното, трябва да кажем, че мистицизмът не отхвърля напълно логиката, но се ползва от нея с определени цели – да съхрани опита, свидетелстващ за докосването до една извън всекидневна форма на битието. Мистичното светоусещане крие известна доза житейска мъдрост, като интуитивните мистични прозрения изпреварват разбирането, което изисква рефлексивно мислене. Характерно за мистичните преживявания е пълнотата на знанието, ясното виждане на онова, за което другите само смътно могат да се досещат. При наличието на подобен опит всичко външно започва да изглежда нереално или несъществуващо. Основното е да започнем да осъзнаваме духа скрит зад действията и мислите ни. В тази светлина можем да наблюдаваме негативните нагласи и емоции и да ги виждаме как приемат формата на дракони и демони, също като в Откровението. От друга страна, доброто, което вършим (и духът зад действието) осветява небесата като фар, както са обрисувани седемте ангела в Откровението. Проблемът, който трябва да се реши, е как тези „сили“ (защото нагласите и емоциите са именно това – сили) воюват вътре в нас, дърпат ни насам-натам, карат ни да се разкъсваме по отношение на мисли, чувства и въпроси. И все пак моделът на хармония и вътрешен баланс вече съществува в душата ни. Затова разберем ли Откровението и неговите символи, ще знаем какви сили воюват помежду си, или си сътрудничат вътре в нас. Добре ще е всеки от нас да разгледа преживяванията от Откровението в себе си, във връзка с индивидуалния си живот. По този начин ще можем да се приведем в хармония с едно по-всеобхватно разбиране. Тълкованията твърдят, че когато цялостното разбиране на Откровението осени съзнанието на вярващия, той ще е неспособен да го изрази с думи. Но всичко трябва да бъде изпитано, за да бъде наистина разбрано! Интелектуалното разбиране не е достатъчно, защото въпреки че предлага концепции, то не може да замести разбирането постигнато в действителния опит. Може да се каже, че Откровението е книга на припомнянето на нашето истинско божествено наследство. По този начин книгата е духовна карта, с помощта на която да следваме своя собствен път към онова предопределено състояние на съзнанието, наречено Рай. Не като място намиращо се другаде, а като състояние на съществование, което може да се постигне тук на земята…
Ангелите като символи и реалности
Още в началото на книгата Откровение се споменава един неназован ангел, на който е поверено предаването на Божието послание до апостол Йоан. В библейското откровение и особено в сферата на пророчествата ангелите се използват често. Ангели съдействат за разкриването Закона на Мойсей. Те служат активно и когато пророческата истина се представя на пророк Данаил и на пророк Захария. Ангели се използват, когато Захария получава известие, че ще му се роди син на име Йоан, както и когато Мария и Йосиф научават за предстоящото раждане на Исус. След като толкова много пъти ангелите са били използвани за разкриването на пророчества, не е никак необичайно сега да ги намерим ангажирани и с откровението на събитията и съдържанието на книгата Откровение – венецът на пророческите книги. В нея ангелите играят съществена роля не само за разкриването на нещата, които Йоан трябва да запише, но също така и за изпълнението на самите пророчества. В предишните части от тази поредица вече споменах за това, че ангелите представляват духовно въплащение на принципи, добродетели и идеали, като те остават непоколебимо чисти в изпълнението на тази своя роля. Но идеалите духовно въплащавани от ангелите действат също така и „вътре“ в нас. Каквото и да създадем в себе си, ако енергията му е чиста, тя вибрира в хармония с ангела, въплащаващ същата чиста концепция в духовните сфери. По този начин, въпреки че се намират във възвишената си реалност, ангелите действат като свързващо звено между нашето поведение, мисли, действия и Бога. На много места в Откровението ангелите помагат на душата да победи нагласите и емоциите, действащи като бариера пред общението на съзнателния ум с Бога. От гледна точка на начина, по който действат на вътрешно ниво, тези ангели не са по-малко реални отколкото отделните създания, духовете. Ангелите в Откровението са също и отражение на небесната ангелска йерархия в душата, тъй като всичко на Земята е само сянка на онова, което съществува в духовния свят. Съгласно тази интерпретация Откровението не е история за края на света, нито за масово унищожение (както смятат повечето християни!), защото виденията, преживяванията, имената, църквите, местата, зверовете, градовете и т.н., всъщност са само символи на силите, които воюват вътре във всеки от нас по неговия път през материалния, земен свят. Погледнато в тази светлина, Откровението е история на всичко, което е отклонявало Душата от осъзнаването на Бога. Нещо повече, книгата разкрива, че ползата от разбирането й е „ново небе и нова земя“, което освен всичко друго означава и ново състояние на съзнанието при единението на душата ни с Бога. Началният стих на Откровението посочва, че тези видения са дадени на Йоан като живо свидетелство за преживяванията и събитията в земния живот на Исус. Исус Христос е пример за човечеството. Всичко, което Той е преживял, за да достигне духовно пробуждане, ще преживеем и ние (стига да следваме Неговия пример). Силите, които Той е притежавал, ще бъдат и наши, когато постигнем духовно пробуждане. Когато осъзнаем, че Душите ни са били създадени да творят заедно с Бога, ние ще последваме стъпките Му и ще станем подобни Нему. Иначе какво означават тогава Неговите думи:
„Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши.“
Много хора смятат Откровението за плашеща книга, пълна с видения за масово унищожение, катастрофи и разрушения, като всъщност я разбират погрешно. Представете си как ще Ви опишат вашите древни предшественици, ако им отидете на гости в пещерите, които обитават, като кацнете с реактивен самолет, включите насреща им портативен телевизор и говорите с колегите си на Луната. За тях ще е невъзможно да Ви опишат. Те ще ви помислят за духове, за богове, за опасни същества, които трябва да бъдат умилостивени. Ще им е трудно да повярват, че и те са способни да правят същото като Вас – и дори повече. По същият начин Йоан, любимият Христов ученик е видял своя Учител, ангелите и драмата на Откровението, пратени му във видение. Той се е боял, защото Исус (като Христос) бил заел вече предишното Си положение на Син Божий, Логосът, сътворец на Своя Небесен Отец. Обликът Му бил напълно завършен и като Дух Той имал съвсем малко сходство с физическото тяло, което обитавал на земята. Тоест Йоан може би е видял духовното бъдеще на всички души в съвършенството им – и тези образи наистина изглеждали чужди и плашещи. Книгата Откровение добива практическо измерение само тогава, когато съумеем да видим Христос - и в осъдения престъпник, и в най-праведното човешко същество. Затова Той ни учи, че трябва да не осъждаме никого, да обичаме всички (дори враговете си), да правим добро и може би ще изпитаме всичко това. В този смисъл нашето време наистина е време на „изпитания“. Това е финалната права преди Неговото Второ Пришествие.
Всеки един от нас по свой начин ще бъде предизвикан да се научи да обича, да прощава, да проявява търпение, да бъде добър, да бъде „духовен“ в един толкова материален свят. Тълкованията са категорични, че сами не можем да станем подобни на Христа. Всичко, което ние хората можем да сторим е, да се опитваме да проявяваме любов. Бог дава и стимулира способността ни да станем въплащение на любовта. Успехът на мисията на Душата ни се определя от крайния резултат. Всъщност именно „опитът“, т.е. старанието да правим Добро е онова, което ни носи осъществяване като „Божий образ и подобие“. Защото да вярваш в Бога означава, не просто да знаеш, че Той съществува, а да ходиш в Неговите пътища. В хода на тези опити ще ни се дава все повече разбиране, докато най-после стъпим на прага на нашата истинска духовна същност. Според подобни мистични тълкования всички мистерии на Небето и Земята са вътре в нас. Те не са недостижими, а са наблизо, стига само да пожелаем да ги разгадаем. И когато започнем да търсим и да прилагаме духовните истини в живота си, сферите на „небето вътре в нас“ ще се пробудят и ще ни поведат - интуитивно, инстинктивно към нов начин на съществувание. Това е основното послание на Откровението: че Новият Рай и Новата Земя чакат да се родят чрез нас. Истината не е някъде другаде, а точно тук, където сме, в каквито и обстоятелства да се намираме.
Цялото Откровение всъщност се базира на разгръщането паметта за преживяното от Исус и записано от Йоан. Тъй като Христос въплащава целият житейски опит на земното човечество, Той е моделът и Пътят, Неговият опит е и наш опит. По същество Откровението е сложно изследване на духовните, психичните и физически сили, закони и преживявания, през които минаваме всички в пътуването си към Бога в Христа Исуса. Познанието за Бог е нещо, което расте, защото като прилагаш онова, което знаеш, ти израстваш в Божията милост, в познанието, в разбирането. За да може Откровението да има практическо приложение в преживяванията на всеки от нас, то трябва да бъде изпитано индивидуално, а различните преживявания или действия на човека във връзка с изучаването на самия себе си, са планирани, вградени, пригодени за приложение, съобразно модела изложен от апостол Йоан в Откровението. В този смисъл Откровението представлява универсално разгръщане на съзнанието, но всеки човек ще го изживее индивидуално, по начина свойствен за развитието на душата му. Предварителното условие за пълното разбиране на Откровението е желанието за завръщане към съзнателното присъствие на Бога. Защото посредством изживяването на Откровението ние осъзнаваме Божието присъствие в себе си. Важно е да помним, че символите и емблемите, с които книгата изобилства, олицетворяват действителни сили, същества и състояния на съзнанието. Във вътрешния ни живот ангелите споменати в Откровението са онези, които бдят, за да ни издигнат към по-духовно състояние на съществувание. Всяка сила представена в Откровението е съвършено реална. В този смисъл изучаването на книгата ще ни изправи лице в лице не само с произхода и съдбата ни, но и с нашия Бог. Пътят към разбирането на Откровението е действително пътя на мистика. Ако сърцето се е установило в идеала на любовта, книгата ще ни научи да служим по-всеодайно, да разбираме по-добре и да проявяваме по-голямо търпение към ближните си. Мистичното видение на Йоан ще разцъфти пред очите ни в много цветове, за да ни отведе до върховната истина за съществуването ни, целта на пребиваването ни тук в това време и ролята ни в настъпващата епоха – съзнателно да творим заедно с Бога, напълно осъзнаващи себе си и Него.
Антихристът
Когато се опитваме да изследваме Библията (и особено книгата Откровение) често сме изправени пред въпроса: да се уверим дали нашето тълкувание е правилно. По тази причина трябва да поставим ограничения върху нашето въображение, като не трябва да се опитваме да вкараме Библията в нашия интелектуален, душевен, емоционален и т.н. „калъп”, принизявайки я до нашето собствено ниво на възприятие, а да се стремим ние да се издигнем към нея според възможностите и капацитета, които Бог ни е дал. Трябва да оставим Библията да каже това, което Бог е възнамерявал да каже. Защото като Божие Слово тя е една изключително дълбока и много съдържателна книга, която ни разкрива великите тайни на живота, висшите светове, отвежда ни в необятното, безкрайното и ще е неправилно ако се опитваме да я представим като обикновено и елементарно четиво. Библията има тяло, душа и дух. Който се спира само до разказа за събитията и участващите в тях персонажи, ще познава само нейното тяло. Който чувства, че нещо дълбоко и съществено се излъчва от тези истории, започва да опознава душата й и се храни от нея, както се храни с въздуха, който диша или с уханието на цветята. Но пред този, който дълго е изучавал законите, по които Бог е създал Вселената и човека (както и връзките, които съществуват между физическия, психичния и духовния свят), пред него Библията разкрива своя дух.
Тъй като не сме свикнали с идеите в Откровението, ние често са „хващаме“ за онова, което звучи страховито и очакваме най-лошото – идването на така наречения Антихрист. Под въздействието на начина, по който е представен в Откровението, Антихристът често се възприема като действащ в името на Злото лидер, който ще се появи на световната сцена. Много религиозни общности предсказват, че това ще е личност, която още причини опустошения и ще доведе до рухването на правителства, а накрая и до унищожението на света. Много християни тълкуващи Библията буквално, търсят външни знаци, които да потвърдят действието на Антихриста (и интересно, че вече 2000 години във всяко поколение, такива винаги се намират)!? Те следят зорко промените по върховете на властта и действията на световните лидери (например провелите се неотдавна избори в САЩ). Всъщност колективното Зло, което ние съзнателно проявяваме в днешния свят, създава реални условия за появата на някой, който ще е привлечен на Земята от тъмните желания, неправдите и злите помисли на човешката глупост. Доказателствата за това зло са пред очите ни в ежедневните новини – войните в Украйна и Близкия Изток, кланетата и гладът в някои африкански страни, различните религиозни войни и т.н. Тези кризи отразяват съзнание, противоположно на хармонията, любовта, баланса и упованието. Именно те са материалните проявления на Антихриста. (Това зло се проявява и в лицето на определени безнравствени световни лидери.)
За съжаление именно това духовно невежество е причината църковните среди да са такова благодатно място за наличието на всякакви конспиративни теории за края на света. Ковид пандемията показа нагледно какво означава да си духовно невеж, незрял, вярвайки че Антихристът идва (ако не още днес, то утре със сигурност) да ни ваксинира, чипира и тем подобни небивалици (като малко дете, което плашат с дядо Торбалан). В тази връзка на Божията нива наистина има нужда от много работници, но за съжаление интелектуалците не са сред привилегированите. Грамотните, мислещите и интелигентните проповедници се чувстват някак самотни и не на място. (Между другото, аз не съм чул нито един от множеството пророци, проповедници, пастори и т.н., които по време на пандемията плашеха вярващите с всякакви апокалиптични теории, да се извини за нелепостите и „псевдо-пророчествата“, които наговори...) Ако вместо това насочим вниманието си навътре (в нас самите), ще разберем, че всъщност това са сили, които се бунтуват срещу духовните ни импулси.
Подходът, към който аз се придържам, като цяло се противопоставя на популярното убеждение, че книгата „Откровение на Йоан“ предсказва края на света. Днес повечето християни тълкуващи Библията и особено книгата „Откровение на Йоан“ се интересуват буквално от подробности отнасящи се за Антихриста. Дали Антихристът ще се появи в Близкия Изток, за да завладее света, започвайки голямата битка на Армагедон? Или ще се роди в Америка? На тези въпроси ще отговоря с въпрос: Случвало ли ви си е да имате мисъл, чувство или отношение, което не бихте искали да покажете пред Бога? Няма нужда да ми отговаряте… Всички сме имали лоши, „гадни“ мисли или пък сме имали зъб на някого. Да, мислили сме неща, които бихме се срамували да разкрием пред Бога. Същината на Злото, на Сатана, на Антихриста е именно сбор от всичко, което се противопоставя на Бога – в мислите, думите, делата и изживяванията. Алчност, Омраза, Самоосъждане, Ревност, Отмъщение, Похот, Страст, чувство за Вина, Хаос, Скъперничество, Объркване, Злословене, Клюкарство. Някога чувствали ли сте тези неща? Ако отговорът е „да“, тогава всички ние приятели сме поканили на гости Антихриста. Ние сме спомогнали за проявлението му на този свят. Именно това са средствата, чрез които Антихристът (или Сатана) действа в материалния свят. В тази връзка, на въпроса „В каква форма се проявява Антихристът, за който се споменава в „Откровение“, можем да отговорим така: като дух, който се противопоставя на духа на истината. Плодовете на Христовия Дух са любов, радост, мир, дълготърпение… и т.н. Духът на омразата (Антихристът) се проявява като скъперничество, борба, обвиняване на другите, самовлюбеност, страст към похвалите, завист, тщеславие. Това са плодовете на Антихриста свойствени не само за определени групи от хора, за масите, но и за отделния човек. Ангелите на мрака са изопачили силите на Доброто, насочвайки ги към зложелателно духовно съзнание. Тъмнината (Антихристът) е пълна противоположност на доброто, хармоничното, изпълненото с любов. И все пак действието на падналите ангели в материалния свят зависи от решенията, които взимат човешките същества! Сатана може да върши зло само ако успее да прелъсти човешката воля. Злото не може да завладее човек, ако той сам не реши да приеме подобно отношение! Търсенето на мъст, таенето на омраза или причиняването на раздори от ревност са резултат от съзнателен избор, призоваващ съзнанието на Антихриста. Проблемът е, че е много лесно да търсим тъмнината извън себе си, но рядко успяваме да я видим в самите нас…
Всъщност Откровението не е история за Страшния Съд, а една от най-обнадеждаващите книги в Библията! Но ако искаме да я разберем, трябва да насочим вниманието си навътре, към духът подбуждащ индивидуалните ни действия. Същината на разбирането на Откровението е откриването на любовта във всички аспекти на живота. Разбирането идва тогава, когато продължаваме да обичаме себе си, дори ако не съумяваме да оправдаем високите си идеали, или да се изправим пред своите „животински“ аспекти. (Това са онези аспекти, които в Откровението са олицетворявани от Змея и зверовете.) В тази връзка, когато говорим за възхода на Антихриста, трябва да кажем, че според думите на Христос в Матей 24 гл. една от най-видимите характеристики на епохата преди падането на Израел, щеше да бъде отстъплението вътре в християнската църква! Ние като цяло мислим за апостолския период като време на изключително експлозивно евангелизиране и растеж на Църквата, „златна епоха“, в която всеки ден са ставали удивителни чудеса. Този общоприет образ е по същество верен, но в него има очебиен пропуск. Ние обикновено пренебрегваме факта, че Ранната църква е била сцена на най-драматичното нашествие на ереси в световната история. Една от последните книги на Новия Завет (Посланието до Евреите) е написано към една цяла християнска общност, която е била на крачка от цялостно изоставяне на християнството. Християнската църква от първото поколение се характеризира не само с вяра и чудеса, а също и с увеличаващо се беззаконие, бунт и ерес вътре в самата християнска общност (точно както Исус предсказва в Матей 24 гл.). И в този контекст християните са имали специална дума за това отстъпление - те са го наричали Антихрист. Много популярни автори са спекулирали относно това понятие, обикновено пропускайки да отчетат неговата употреба в Писанието. На първо място ще спомена един факт, който несъмнено ще шокира мнозина, а именно: че думата „антихрист“ всъщност не се използва никъде в книгата Откровение… Нито веднъж!!! Въпреки това думата постоянно се използва от християнските проповедници като синоним на „Звяра“ от Откровение 13 гл. Очевидно е, че Звярът е враг на Христос и в този смисъл е „анти“ Христос, но това, което искам да кажа е, че понятието „антихрист“ се използва в много конкретен смисъл и по същество няма връзка с личността известна като „Звяра“ и обозначена с числото „666“.
Една друга заблуда учи, че „Антихристът“ е конкретен човек, свързана с идеята, че „той“ е някой, който ще се яви към края на света. Тези две идеи обаче противоречат на Новия Завет. Всъщност единствените случаи на употреба на понятието „антихрист“ са в следните стихове от Посланията на апостол Йоан:
„Дечица, последно време е, защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време… Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.“
„А никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога, и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света.“
„Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист.“
Цитираните текстове обхващат всички места в Библията, които споменават думата „антихрист“ и от тях можем да извлечем няколко важни заключения, а именно:
Първо, християните са били вече предупредени за идването на Антихрист. Второ, нямало е само един, а „много антихристи“. Следователно понятието „антихрист“ не може просто да бъде име за един отделен човек. Трето, Антихрист вече е действал когато апостол Йоан пише: „понеже сега има много антихристи“. Очевидно ако антихристът е присъствал в първи век, той не е бил някаква личност, която ще се издигне към края на света. Четвърто, Антихрист е система на неверие, особено ереста на отричане на личността и делото на Исус Христос. Макар антихристите очевидно да твърдят, че принадлежат на Отец, те учат, че Исус не е Христос и в съюз с лъжепророците отричат Въплащението, като отхвърлят апостолското учение. Пето, антихристите са били членове на християнската Църква, но са отстъпили и сега се опитват да заблудят други християни, т.е. да отклонят цялата Църква от Исус Христос. Като сглобим всичко, можем да видим, че всъщност Антихрист е описание на система на отстъпление и отделни отстъпници. С други думи, Антихрист е изпълнението на пророчеството на Исус, че ще дойде време на голямо отстъпление, когато „мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят…“, както казва апостол Йоан. Тоест християните са били предупредени за идването на Антихрист и със сигурност още тогава са се появили „много антихристи“. За известно време те са вярвали в Благовестието, но по-късно са изоставили вярата и тогава се опитали да заблудят други (или като започват нови култове, или по-вероятно като се стремят да привлекат християните към юдаизма – лъжливата религия, която претендира, че се покланя на Отец, но отрича Сина).
Когато се разбере учението на Антихриста, то съвпада съвършено с това, което ни казва останалата част от Новия Завет за времето на „последното поколение“. Връзката, която хората често правят между Антихриста и „последните дни“ е правилна, но това, което често се пропуска е фактът, че изразът „последните дни“ и подобни понятия се използват в Библията и говорят НЕ за края на физическия свят, а за „последните дни на народа на Израел“, дни които завършват с разрушаването на храма през 70 г. сл. Хр. Това също ще бъде изненада за мнозина, но ние трябва да се научим да приемаме ясно учението на Писанието. Като изповядващи „Sola Scriptura“ ние евангелските християни вярваме в боговдъхновен текст, а не в боговдъхновени интерпретации…. Безспорно е, че когато използват израза „последните времена“, новозаветните автори имат предвид периода, в който те живеят, т.е. преди падането на Ерусалим. Към края на тази епоха обаче, когато апостол Йоан пише своите послания, Голямото Отстъпление (духът на Антихриста), което Исус предсказва, става действителност. Юда, братът Господен, който написва една от последните новозаветни книги, не ни оставя причина за съмнение по този въпрос:
„Но вие възлюбени, помнете думите изговорени по-напред от апостолите на нашия Господ Исус Христос, как ви казваха: В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти. Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа.“
Юда ясно счита предупрежденията за „присмивачи“ като отнасящи се за еретиците от неговото собствено време, което означава, че неговото собствено време е периода на „последното време“. Като апостол Йоан той знае, че бързото умножаване на тези лъжебратя е белег за Края. Тоест Антихрист е дошъл и това е бил Последният час. И най-важното: трябва да свикнем с мисълта, че книгата „Откровение на Йоан“ е книга за господството. Това не е книга за това колко ужасен е Антихристът, или за това колко е могъщ Дяволът?! Тя ни разказва за господството на нашия Господ Исус Христос над всичко, говори ни за нашето спасение и победа в Новия Завет, за Божия „чудесен план за нашия живот”. Тя ни казва, че световното царство е станало Царство на нашия Бог и на Неговия Единороден Син и ни уверява, че Той и Неговият народ ще царуват завинаги.
Бог и зверствата по света
Когато слушат новините по света, хората често си задават въпроса: Защо Бог е допуснал да се случат всички тези зверства, убийства, войни и т.н.? Бог обаче няма нищо общо с това, тъй като на човека е дадена свободна воля и дори Бог не може да спре това, което ние избираме да си причиним един на друг. Днес във времена, в които човечеството се е заклело да не позволи още един Холокост, всички ние ставаме свидетели на „етническо прочистване“, когато цели племена и народности биват измъчвани и изтребвани. Тези примери ни показват, че всъщност Антихристът отдавна е дошъл и е способен да завладява както отделни хора, така и групи, организации, дори народи и раси. По този начин става очевидно, че лидерите, които проповядват омраза, предразсъдъци и геноцид са от войнството на падналите ангели. Както става ясно, могъщата душа на Хитлер се е ползвала с благословията на самия Сатана в опита си да осъществи своя злостен план, наречен „окончателното решение“ – да изтреби евреите по време на Втората световна война. Способността да нарежда на стотици хиляди нацисти да извършват убийства, действително е могъща сила, извираща от недрата на самия Ад. Въпреки това съществуват истории от времето на тази трагедия, които показват, че дори в най-тъмната нощ божествената светлина е жива. Истината приятели всъщност е, че Бог използва за развитието на света тези средства, които самите хора избират. С тези мои думи обаче съвсем не искам да кажа, че оправдавам войните в света. Ясно е, че войната (както и смъртта) са зло, но тук става дума не за оправдаване на Злото, а за разбиране на неговия смисъл. Зрялото, а не инфантилното отношение към света включва в себе си осъзнаване смисъла дори на тези явления, които не ни харесват. Затова обсъждайки съществуването на Злото в света и разбирането на неговата „необходимост“, ние по никакъв начин не оправдаваме самото зло. Но отказвайки се от такова обсъждане, ние ще престанем да разбираме злото и няма да можем да му противодействаме ефективно или поне да намалим неговите мащаби. (Този, който не иска да разбере смисъла на злото способства за идването в света на още по-голямо зло.) Може ли да се мине въобще без войни, без насилие, без убийства? Какво би било ако Каин не бе убил Авел? Възможно е тогава историята на човечеството да би била без войни. Но Каин извършил убийство и историята от най-древни времена се развива с помощта на войните. Затова вместо отричането на тази реалност, ние трябва да я разберем. Започвайки с Каин, именно хората, а не Бог! избрали да управляват света с помощта на войните. А за развитието на света съобразно Своите цели Бог използва тези средства, които хората избират и намира приложение на войните. Бог придвижва и развива света дори чрез злото, което се твори в него. Поради тази причина мир в света няма и скоро няма да има (а за съжаление и в Църквата). Христос ненапразно каза тези странни думи на своите ученици:
„Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята, не дойдох да поставя мир, а нож.
Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й.”
Когато мразим, няма канал за светлината, няма Божествена намеса, няма помощ – имаме единствено достъп до още повече зловредни влияния, които подобни емоции укрепват и утвърждават. Любовта разкъсва оковите на властта, която имат над нас ангелите на тъмнината. Да обичаме приятелите си е лесно, истинското предизвикателство е да обичаме враговете си – хората, които ни нараняват, предават, измамват. Тълкованията казват и нещо повече: докато не станем способни да виждаме Христос и в най-противния човек, все още не сме израснали духовно. Това е истинското предизвикателство пред всички нас.
Ангелите на приемането срещу ангелите на недоволството
Ключът към разбирането на тази мистична книга отчасти се крие в осъзнаването, че ние самите вдъхваме живот на преживяванията си в материалния свят - чрез мислите, чувствата, нагласите и желанията, които заживяват вътре в нас. Нещата, върху които насочваме мисълта си се превръщат в духовна реалност, посредством силата на желанието. Както по-рано споменах, виденията, преживяванията, имената, църквите, местата, зверовете, градовете в Откровението са само символи на силите, които воюват вътре във всеки човек по неговия път през материалния свят. В нас на нивото на душата се откриват безкрайни сфери, които са копия на небесните сфери, обитавани от Архангелите. Това са най-висшите ни духовни въжделения и идеали, които сме имали от самото начало – източник, от който черпим живот по пътя към по-дълбоко просветление. Но в нас живеят и сенките на падналите ангели. Това са ангелите на Антихриста – мислите, желанията и чувствата, които ни създават усещането за откъснатост от Бога. Всяка душа има възможност да избира дали да живее в дух на приемане (което е сила, ангелско присъствие), или в дух на недоволство (което е духа на Сатана). Тези активни сили действат в нас всеки ден, при всяко решение, при всяко желание, при всяка постъпка.
Хората не си дават сметка за силата, която имат мислите и желанията им. Те призовават същите онези творчески сили, които са създали световете – мисълта и желанието. Това са персонифицирани сили вътре в нас, получили живота, който ние сме им дали. В невидимите сфери те имат идентичност, индивидуалност. Ангели ли са тези персонифицирани сили? Всяка мисъл и желание имат жизнена сила, която действа като наш пратеник. И в този смисъл да, те са ангели, живеещи в нас. Всички житейски ситуации са ни дадени от висшето духовно съзнание чрез нашия ангел хранител. Всяко изживяване има ролята на урок. Светлината и тъмнината, която проявяваме в живота си, определят на чия страна сме – на ангелите на приемането или на ангелите на недоволството. Моята преценка за някого не е друго, освен преценка на представата ми за този човек. Това означава, че всъщност аз правя оценка на самия себе си. Посредством ситуации, хора и животи аз непрестанно се срещам със себе си. В тази връзка въпросите, които би трябвало да си задаваме са следните: В какъв дух, воден от кой ангел действам в живота си? Разногласие? Съперничество? Радост? Обвиняване на другите? Търпение? Защото духът, в който действам ще ми донесе, или избавление, или окови. Така както има ангели, които ни водят към по-голяма свобода, има и такива, които ни обвързват по-здраво към земното съзнание. Ако в живота си проявяваме дух на приемане (при каквито и да е обстоятелства), тогава сме свободни. Христос неслучайно казва:
„Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“
За разбирането на Откровението е важно да осъзнаем, че реакциите ни предизвикват действия. Всяка душа на земята реагира на всичко, което сама е сътворила за себе си. Самите мисли и дела се връщат при нас отново и отново, докато не усвоим уроците си. Когато Душата най-накрая приеме обстоятелствата и ги преживява като духовни възможности, тя вече може да премине към по-фино възприятие на реалността - такава, каквато сама я е създала. Ето кога Откровението става жива реалност и Душата наистина е свободна. Това е ключът към духовния живот в материалния свят – да разберем, че ние привличаме към себе си влиянията, от които се нуждаем за развитието си. Ние привличаме духовете (ангелите) на приемането или недоволството чрез състоянието на мислите, чувствата и съществованието си. Тогава осъзнаването на пътя идва чрез мисълта на човека, вярата на човека, желанието на човека. Такива, каквито винаги са били поддържани от Единствения и Неповторим наш Господ Исус Христос, Който стана самата праведност, като мина през всички фази на човешкото желание в материалния свят. Неслучайно авторът на Посланието до Евреите ни насърчава с думите:
„Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно.“