Приближавайки се към края на тази поредица, неминуемо трябва да се насочим към книгата „Откровение на Йоан“, защото именно в края на Свещеното Писание картината придобива своята завършеност и цялост. Там намираме следния стих:
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.“ (Откр.7:1)
Четирите ангела на четирите ъгъла на земята
В съзвучие с тайнствения и мистичен характер на книгата Откровение, можем да предположим, че тези четири „духовни същества“, за които тя споменава са може би символ на физическите елементи – земя, въздух, огън и вода. (Те не трябва да се бъркат с четирите „Святи Животни, на евр. „Хайот ха-Кодеш, които се намират пред престола на Бога, наричани още „Святи Живи Същества или „Живи Святости“. Те се споменават в Откровение 4 гл., както и от пророците Езекил и Исая.) Интересно е, че всеки от тези елементи извън нас, живее и вътре в нас. Те са полезни за човешките същества, но имат и своите негативни качества. Именно висшите качества на тези духовни същества са представени в Откровението като „четири ангела, които стоят на четирите ъгъла на земята“. (Знаем, че всяка сила или действие имат своята противоположност – ако има светлина, има и тъмнина и т.н. В тази връзка се оказва, че ангелите всъщност са едни, но в зависимост от това как биват прилагани, те могат да оказват както благотворно, така и разрушително въздействие върху нас.)
„И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница, и нему се даде много темян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола.“
Като помним, че всъщност са Божествени пратеници, ангелите в този стих символизират не само Доброто, което правим в живота, но и Доброто, което желаем, мислим и чувстваме. Трябва да знаем, че не само най-висшите ни духовни стремежи, но и всяка мисъл се излъчва от нас към невидимите сфери. Съгласно еврейската мистична традиция положителните мисли и желания се превръщат в ангели, които помагат не само на нас, но и благоприятстват възвисяването на цялото Творение. От друга страна негативните ни мисли и желания действат като бариери и причиняват объркване и раздор в живота ни. Тоест на всяка мисъл се вдъхва живот чрез способността на съзнанието за сътворчество. Тамянът споменат в горния стих е това, което в преживяванията на човека през деня е било добро, внимателно, търпеливо, милостиво, дълготърпеливо. То се издига пред престола на благодатта в самия него като тамян на изкуплението. Защо? Омразата, грубостта, жестокостта, всички те биват презряни в преживяванията и обикновено човек се самоосъжда, казвайки: „Защо не мога да направя това или онова?“, „Какъв е смисълът?“ И се оказва, че кадилницата често е ….счупена! Мислите на самоосъждане, ниската самооценка и самокритика буквално застават на пътя между нас и ангелите, които искат да ни помогнат. В този смисъл собствените ни мисли, или разчистват пътя за Божествената намеса, или го препречват създавайки в душата усещане за самота и изолираност.
Четирите Живи Същества/Животни
„А всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.“
От своя страна тези четири Живи Същества/Животни символизират тъмната, сенчестата страна на четирите по-низши духовни центъра в нас. Те са от съществено значение в земния път на човечеството, защото осигуряват продължението на рода, самосъхранението чрез механизма „бори се или бягай“ и поддържането на физическото тяло чрез приемането на храна. Това са четирите деструктивни влияния, които съставляват по-голямото желание за телесна мощ и се надигат като животни в човека, за да рушат. Срещу тях трябва да се изправим, когато например човек в своето желание да си намери партньор, внесе тези елементи в преживяванията си. Тогава когато Змеят олицетворяващ Сатана се е отлъчил до такава степен, че се бори да унищожи онези, които искат да направят от себе си свое собствено царство. Тук виждаме бойното поле, на което висшите духовни сили водят битка със земните, животински сили в нас. Тези „животни“ олицетворяват падението на ангелите, които са дошли в материалния свят, само за да задоволят егоистичните си желания. Както тези ангели са наречени „паднали“, така в нас падат „ангелите“ на идеалите ни, когато допуснем висшите ни духовни стремежи да останат нереализирани. (Навярно сте чували израза: „На този човек ангелите са му слаби“ за някой подвластен на даден порок.) Важното обаче е пътуването, опитът, който трупаме през всички фази на нашето духовно развитие. Тъмнината съществува, за да може Светлината да дойде и да я изкупи. Без падналите ангели, без падналите идеали няма изкупление за спасението на Душата. Тъмнината, Змеят и зверовете символизират нашия нереализиран духовен потенциал, а с настъпването си Светлината носи пълно осъществяване и трансформация на животинското в нас - във висше духовно съзнание.
Когато размишлявахме върху думите на Христос отправени към Неговите ученици: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите“, аз споменах, че в нашия свят ние хората се състоим от две свойства - т.нар. „разум и сърце“. И едното, и другото ги има във всеки човек, но едното от тях винаги доминира. (Аз или съм актьор, художник, литератор, или съм учен, техничар, човек на точните науки - едно от двете. Въобще е трудно да се каже как е създаден човек, тъй като ние веднага попадаме под ужасен натиск на окръжаващата ни среда, която прави с нас това, което й е угодно.) И практически става така, че ние се явяваме слуги на своите желания, насочени в нашия свят единствено за собствено наслаждение. И с това така да се каже, свършва в човека неговото особено, уважително отношение към разума. Той започва да разбира, че неговият разум не струва нищо. Той е толкова непроменим, колкото и желанията, които обслужва, а дори и още по-ниско. По тази причина трябва да работим върху това да променим своите желания. Когато Бог чрез Святия Си Дух ни даде други свойства, други желания, в нас се появява друг разум, чрез който да достигнем тези други желания и да ги реализираме.
Четирите вида Творение
Още в самото начало при сътворението на света, Библията ни описва четирите вида творения, които Бог създава в нашия свят, а именно: неживата природа (природни изкопаеми, минерали и т.н.), растителния свят, животинския свят и човека. Това, което определя различните физически, химически, биологични и др. свойства на Творението е неговото желание и стремеж към наслаждение. Това е валидно за всички нива – за неживата, за растителната, за животинската природа и за човека. В този смисъл цялото Творение представлява единствено различни величини на желанието за наслаждение. Всичко, което отличава духовните или материалните обекти един от друг, всичко което определя техните свойства на всички нива на живота, развитието, цивилизацията, всичко което дели Природата на нежива, растителна, животинска и човек – всичко представлява единствено разлика във величините на желанието за наслаждение. Сътвореното желание за наслаждение и неговите различни порции пораждат както духовните, така и материалните обекти, а също и тяхното поведение и затова поведението е следствие от желанията. Само жаждата за наслаждение, гладът, стремежът към дадено нещо определя величината на наслаждението при получаване на желаното. (Никакво наслаждение не дават и най-изисканите блюда ако го няма чувството на глад, ако човек е сит или болен. И обратно, ако е гладен и от най-нежеланото той извлича чувство на огромно наслаждение.) Затова нашата задача е да придобием именно желание към това, което Бог желае да ни даде. Нашите първоначални желания са крайно нищожни. При това, тъй като нашият егоизъм автоматично избягва неприятните усещания, то тези наслаждения, които не сме в състояние да достигнем, ние не ги желаем: човек не може да пожелае всички къщи на неговата улица да му принадлежат, както и обикновен човек не желае дъщерята на владетеля. Всички хора (от най-малкия до най-великия) желаем само и единствено наслаждение (разликата е в блясъка на това наслаждение). Колкото по-малко е развит човек, толкова му е по-лесно да намери с какво да се наслади. Детето може да се наслаждава на голямо количество разнообразни наслаждения, а колкото е по-духовно зрял един човек, толкова му е по-трудно да намери „облекло” за своите наслаждения. Затова в Библията е казано: „Който увеличава знание, увеличава и печал”. Самите желания човек получава Свише, но след това със своите постъпки вече съзнателно искайки от Бога, той може да ги промени. Затова всяко желание ражда неговата потребност, а потребността ражда неговите мисли и познание в степен необходима за достигането на желаното. И както желанията на хората се различават едни от други, така също и техните потребности, мисли и знания се различават едни от други. (Човешката природа е двойствена – една част е божествена, друга част е земна. Относно тази двойственост еврейската традиция счита, че именно в четири отношения човек наподобява създанията горе и в четири – създанията долу. Подобно на животните той яде и пие, размножава се, облекчава се и умира. А подобно на ангелите той ходи изправен, говори, притежава интелект и вижда.)
Тук стигаме до четирите основни стадия на човешката „еволюция“, известни като - неживо, растително, животинско и човешко равнище. Първото (духовно неживото ниво на човешкото Его) се занимава най-вече с проблемите на оцеляването - прехраната и секса. Това е наслаждение, което човек получава от растителното и животинското ниво на творението. Този най-ниско разположен свят има отношение предимно към анатомията на тялото. Ако човек иска да получи единствено необходимото за своето съществуване и удовлетворява само своите животински инстинкти (храна, секс) такова ниво на развитие на неговия егоизъм се нарича духовно неживо. Второто (растителното ниво) е най-широко разпространеното. Ако той жадува за богатство, разкош това означава, че неговите егоистични желания се намират на растително ниво. Растителният човек живее основно в тялото, поради което той е най-силно подчинен на физическите условия. Това са хората, които жадуват за богатство и разкош. Третото (животинското ниво) е характерно за човека, който търси слава, власт и почести. При него егоизмът се е развил до животинско ниво. „Животинските“ хора могат да бъдат открити сред всички доминиращи позиции – от лидери на империи до глави на бандитски групировки. Срещат се още в научните среди, сред творците и дори при свещеничеството… Това ниво за съжаление води до страдание на подобните нему (както близки, така и далечни). Първият вид е най-примитивния, а при вторият и третият вид човек използва вече и своя разум. Четвъртото (човешкото ниво) е характерно със стремежа към знание, към изследване на света и съответства на човешкото ниво желания. „Човешките“ човеци са доста рядко явление. Това са великите светци и мъдреци на човечеството, каймакът на творческите и новаторските среди. (Всеки от нас се ражда с тези четири вида човешки желания.)
Както споменах, по-голямата част от представителите на човешкия род са души на растително ниво, свързано с непосредственото оцеляване, или пък малко по-зрели, домогнали се до животинско ниво. Стигналите човешкото ниво са обикновено хора по-малко загрижени за собствената сигурност или амбиции, като те проявяват подчертан интерес както към лично, така и към колективно разгръщане. В резултат на това растителните хора се управляват главно от физическата среда, докато другите два типа в различна степен следват предимно небесните указания. Разликата между животинското и човешкото равнище се състои в това, че представителите на второто са в състояние да контролират съзнателно своя живот, а не само да реагират на обстоятелствата, които той им предлага. Тези четири вида желания се намират във всеки човек, но при всеки те се съчетават в различни пропорции и оттук произлизат всички различия между нас. Тези четири вида желания не само се намират в нас в различни пропорции, но също постоянно се променят и по този начин човек постоянно се стреми към различно задоволяване на тези свои желания и така се развива. Целият нежив, растителен и животински свят нямайки достатъчно развитие вследствие на незначителната в тях степен на егоизъм не могат да поправят своята природа, затова човекът поправяйки себе си, поправя и тях. Нито неживото, нито растителното, нито животинското ниво в Природата чувстват необходимост от каквото и да било обяснение. Бог в тях действа като необходима непосредствена сила и затова те не й се съпротивляват. А на нивото „човек” винаги възникват въпроси, проблеми, пробуждат се съмнения, грешки, догадки – все неща, които трябва някак да се решават (нещо, което липсва в останалите нива на Природата). Затова извън Едем човекът постоянно греши и се поправя, греши и се поправя... За ослицата на Валаам, т.е. за нашия нежив, растителен и животински материал е съвършено ясно как се управлява Природата и затова там няма никакви проблеми. В Природата непосредствените закони и инстинкти оказват натиск на всичко и управляват всички, така че положителната и отрицателната сили се уравновесяват помежду си, решавайки инстинктивно какво трябва да се случи. В този смисъл именно проблемите (и по-точно тяхното решаване) движат еволюцията на човечеството.
Най-високото (петото) ниво обаче е заето от личности, които се стремят да водят етичен живот, като помагат на другите и служат на Божественото начало. Това е наслаждение, което има духовен източник. Наслаждение от работата за Бога, което човек получава от по-висшите нива в сравнение с неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на творението. Това е наслаждение, което има духовен източник. В тази връзка, стремежът на човека към Бога вече олицетворява духовното ниво на развитие на нашата личност. Центърът на тежестта при животинския човек е разположен по средата между влиянието на тялото и съзнанието, докато стремящият се да бъде изцяло човек индивид, поддържа контакт с Душата и Духа. Стремежът на човека към Бога е вече духовното ниво на развитие на егоизма. Бог е създал желанието, след което това желание се е развило и в началото то чувства себе си, после чувства Бога и в него са се появили различни определения и изводи, а едновременно с желанието се появил и разума. Тоест разумът се явява следствие, желанието да се достигне желаното поражда разума. В нашия свят ние се състоим от две свойства – т.нар. разум и сърце. И едното и другото ги има във всеки човек, но едното от тях винаги доминира. Аз или съм актьор, художник, литератор, или съм учен, техничар, човек на точните науки - едно от двете. Въобще е трудно да се каже как е създаден човек, тъй като ние веднага попадаме под ужасен натиск на обкръжаващата ни среда, която прави с нас това, което и е угодно. И практически става така, че ние се явяваме слуги на своите желания, насочени в нашия свят единствено за наслаждение на себе си. С това така да се каже свършва в човека неговото особено, уважително отношение към разума. Той започва да разбира, че неговият разум не струва нищо, той е толкова непроменим, колкото и желанията, които обслужва, а дори и още по-ниско. И затова ние трябва да работим само върху това да променим своите желания, тоест върху това Божествената светлина да дойде и да ни даде други свойства. И когато Той ни даде други свойства, други желания, в нас се появява друг разум, чрез който да достигнем тези други желания и да ги реализираме.
Всички закони на Творението - в неживия, в растителния и в животинския материал работят инстинктивно, направлявайки го към връзка с Бога. По тази причина в момента, в който в човекът започне подем над тези природни нива, той не вижда нищо и затова греши, постъпва зле и т.н., а животните – не. В тази връзка е парадоксално, че колкото по-нататък се развиваме над животинското си ниво, толкова повече ще грешим за собствена вреда. Именно затова дойде Христос, за да можем правилно да приложим този постоянно увеличаващ се егоизъм, който се намира над животинското ниво и се нарича „човекът в мен” като го пренасочим в служба на Бога. Осъзнаването на онова, за което човек е призван, сътворен, формиран и т.н. е равнозначно с разгадаването на собствената „орис“ (т.е. причината да ни има). Всеки има свое място и задача във Вселената, независимо колко високо или ниско са поставени те в общата скала на човечеството. За съжаление при повечето хора изобщо не се стига и до избор. Когато такива хора казват „аз мисля”, тяхната „животинска” душа произнася тези слова. Тоест при мисълта „аз искам”, говори тяхната „животинска” душа. Отсъства всякакво пробуждане на истинската Душа за Истината и Доброто. Затова без всякакво съмнение такъв човек е напълно зависим от Бога и е абсолютна марионетка в Неговите ръце. И се оказва, че целият му живот наистина е предопределен. Той не прави избор, за него изцяло се грижи Бог: ето ти да ядеш, ето ти да пиеш, ето ти жена/мъж и т.н. (Всичко е като при животните!) За съжаление повечето хора са все още на растително равнище: те проявяват интерес единствено към оцеляването и продължаването на рода. Предстои им да се издигнат до животинското ниво, когато ще се домогват до позициите на най-добрите или доминиращите, а после до човешкото, където ще осъзнаят, че успехът в света е твърде ефимерен феномен.
Изборът започва там, където Душата се пробужда, когато започне да желае нещо по-висше и започне да се сблъсква с първите морални проблеми, или с първите терзания свързани с Истината и Лъжата. От този момент нататък започва борбата там вътре в човека, преди това няма никакъв избор. В Стария завет този принцип ни е разкрит чрез правилното движение на народа на Израел, т.е. състоянието, в което целия народ свързан помежду си с ясни, топли, здрави връзки на дружба и любов, взаимност и допълване представляваше една единна система пътуваща към Обещаната земя. Думата „земя” на еврейски е „ерец” и произлиза от думата „рацон” – „желание”, а „Израел” буквално означава („Ишра к ел” - „устремен към Бога, по посока на Бога”). Тоест единственият правилен път е „нашето желание да се приближим до Него”. Променяйки желанията Бог предизвиква в нас мисли и действия, чрез които да постигне желаното от Него и по този начин ни управлява. Затова ако човек иска да промени себе си, т.е. своите желания, той трябва да моли Бога да направи тази промяна в него. Но преди това трябва да осъзнае, че именно Бог ни дава желанието да поискаме да се променим, че Бог ни чува, че Той е в състояние да ни помогне, че само Той дава и създава в нас всички тези обстоятелства, за да се обърна аз към Него.
В човека действително са вложени двете противоположности: от една страна материалността, а от друга – духовността. Тук обаче трябва да внимаваме, за да не се объркаме и да помислим, че в това отношение животните са подобни на хората, защото душата на животното не е нищо повече от един материален обект, изграден от възможно най-фината материя. Човекът също притежава „животинска” душа в своя „животински” аспект. Но в хората има нещо, което принципно отсъства у животните. Първото, по което се отличаваме от животните е наличието на членоразделна реч, а второто е - способността за абстрактно мислене. От друга страна хората много си приличаме с животните и особено с някои от тях. От физиологична гледна точка, и човекът, и животното функционират по един и същи начин. Става дума за това, което наричаме „животинска душа”, или изразено с термините от медицината: нервна система, кръвоносна система и имунна защита. Те са много сходни, и при човека, и при животните. Вижте например животното: целият му разум функционира на инстинктивно ниво. Онова, което приемаме за разум в животното е необходимо единствено за неговото съществуване и оцеляване. Но нищо повече. Животните са получили определен набор от инстинкти и живеят в съответствие с тях. Те имат минимум интелект, който им е необходим за съществуването. Но не и човекът, той се държи по абсолютно непредвидим начин. Именно това свидетелства, че той притежава свобода на избора.
Освен обаче петте нива на желания: храна-секс, богатство, слава-власт, знание и желание за служба на Бога, има още едно шесто ниво, а именно: стремежът да застанеш на мястото на Бога, да Го свалиш от пиедестала. (По принцип егоизмът желае най-вече това. В началото това желание олицетворява Нимрод, който е считан в Стария Завет за основоположника на егоизма, после Валаам и Аман, които също поискали да бъдат вместо Бога, т.е. да използват целия свой егоизъм за собствено напълване и наслаждение.) Но има по-висока задача – да се използва егоизмът в посока на отдаване и любов, да не се заключват цялата природа, цялото човечество, всички светове вътре в егоизма, а той да се извади навън и да се използва в безкрайността, във вечността, в съвършенството. Това означават думите на Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашия небесен Отец”. Тъй като това е задача, която самият егоизъм не чувства, в днешно време хората също не го разбират. То се разбира само от тези, в които съществуват желания над яденето, секса, семейството, богатството, властта, славата, знанието, т.е. желанието да бъдеш подобен на Всевишния. Защото думата „адам”, в еврейския език произлиза, както от думата „адама” – „пръст”, така и от корена „доме” – „подобен”. От своя страна Божиите хора в Стария Завет са наречени „Израел”, но както споменах, „Израел” (Ишра-к-ел) буквално означава „директно устремен към Бога, по посока на Бога” и показва, че това са всички хора устремени към тази реализация днес. В тази връзка ослицата на Валаам например е именно този материал, който ни направлява към целта. Ние трябва само правилно да го изучим и да се вслушваме в него, т.е. да следваме нашите вътрешни инстинкти, а не всевъзможни философски измислици. Както грехът на Валаам не беше в това, че не знаеше за ангела (защото незнанието не може да бъде грях), а в това, че не се замисли за необичайното поведение на ослицата, приемайки го за случайност. По същия начин днес хората няма да бъдат съдени, затова че не знаят истината, а затова, че не се замислят за случващото им се в живота и в човечеството като цяло!
Във всеки човек има зачатък на нещо, чрез което той е свързан с Бога – тази точка в сърцето, която неотстъпно го влече и побутва към неговия Създател. Тази точка се пробужда при такива обстоятелства, че е трудно да се повярва как въобще това е могло да се случи. Идва момент, в който докоснати от Святия Дух в нас се пробужда стремежът да разкрием своето истинно състояние. Но тъй като духовното е съвършено, нашето желание да го почувстваме трябва също да бъде съвършено, тоест ние трябва да го желаем. Ние чувстваме себе си като съществуващи в някакво пространство наречено „този свят”, „нашия свят” и макар да ни се струва, че този свят се намира извън нас, навън – това е илюзия. Той се намира вътре в нас, усещаме го под формата на развиващи се в нас егоистични желания. И преминаваме към следващия етап на нашето развитие, когато се проявява в нас още едно желание – желание с противоположно свойство – свойството на любов. Съобразно степента на това желание ние започваме да чувстваме, както духовния Божествен свят, така и реално да се отнасяме към нашия свят, тоест започваме действително да виждаме, че нашият свят съществува единствено в нашето егоистично желание. Придобивайки ново желание, човек чувства в него вечно наслаждение, тъй като тогава Божествената светлина го изпълва изцяло и той не чувства нужда от нищо друго. Именно това е чувството, което Новият Завет нарича „първата любов”, чувство възникващо в момента на нашето новорождение.
Днес Църквата Христова е призвана да изяви правилната посока в живота на всеки човек. Затова всички наши усилия трябва да са насочени към това, да бъдем народ пътуващ към Обещаната земя. От материална гледна точка евреите взимаха животно, заколваха го, печаха го, приготвяха месото, осоляваха го и го изяждаха с определено намерение. Такова жертвоприношение бе прието да се върши в храма. От духовна гледна точка, ние трябва да заколим животното, което е в нас и да приготвим яденето нужно за следващото ниво – нивото на човека. Тоест ние издигаме нашите желания от намерение „за мен” (животинското ниво) до нивото „Адам” – човекът, който желае да бъде подобен на Бога. Това е правилното жертвоприношение, което Христос (новият Адам) дойде да ни покаже – ние принасяме в жертва своя егоизъм, издигайки го до нивото на отдаване и любов. Именно затова говори апостол Павел като казва, че трябва „да представим телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога”. В края на историята свързана с ослицата на Валаам четем, че „Господ отворил очите (в ориг. „открил”) на Валаам”. Думата „открил” (на евр. „бо у-ре”), която е използвана тук, също е много интересна, защото от една страна на еврейски тя означава „ела и виж”, а от друга страна означава „Творец”. Това директно ни води към живота на нашия Господ Исус Христос, чрез Който бе сътворено всичко, и Който дойде именно, за да ни даде пример как на практика се прилага този принцип, обръщайки се към своите ученици с думите „Дойдете и вижте”. (Изразът „дойди/ела и виж” е използван от апостол Йоан 6 пъти в Новия Завет – два пъти в Евангелието и четири пъти в Откровението.)
Трябва смело да кажем, че Бог цени изключително много усилията ни по поправяне на нашите егоистични желания от „в наша полза” към „в полза за другите”. Това е и причината Бог да направи така, че велики грешници да станат основоположници на еврейския царски дом. Затова прародителка на цар Давид става именно Рут (независимо, че е от рода на Валак!? - идейният подбудител на действията на Валаам) и той се ражда три поколения след нея. Това е така, защото Израел не е просто поредния нов народ, а възникване на едно ново свойство. Тук няма никакви противоречия, тъй като по този начин най-ниските желания се преобръщат в посока на отдаване и любов и стават най-високите. В Стария Завет еврейският народ представлява именно това свойство в общото егоистично желание, което може да работи в алтруистичен план. Това действително е чудо – чудо, че егоизмът може да бъде преправен в посока на отдаване. Христос казва, че „на небето има небивала радост, когато един грешник се кае”, именно защото най-голямото чудо в света е момента, в който това свойство бъде преобразено.